ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18435
гр. София, 23.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20251110115136 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от.......... срещу ............... установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс вр. Чл. 411
от Кодекса за застраховането (КЗ), след проведено заповедно производство, за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1241.37 лв.
Постъпил е ОИМ.
Налице са предпоставки за изготвяне на проект за доклад в следния
смисъл:
В исковата молба се твърди, че на 28.08.2019 г., около 13.30 ч. в
Република Г. на товарна площадка,, при управление на влекач марка ..........,
модел ,.........“, с per. № ............, с прикрепрено към него ремарке с рег.№ ........
водачът Б. Н. реализира ПТП с влекач марка “........”, с per. № .......... За
настъпилото пътнотранспортно произшествие са изготвени документи от
съответните компетентни органи в Република Г.
Излага, че щетата по увредения товарен автомобил е определена на база
представени фактури и калкулация, като е предявена по претенция Зелена
карта от ERGO HESTA, като същата е заплатена в размер на левовата
равностойност в размер на 2 482.75 лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и
два лева и седемдесет и пет стотинки/. Сумата е заплатена с преводни
нареждания за кредитен превод.
Сочи, че към датата на събитието за влекач марка „........“, модел
“............“, с per. № ............ е действал договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ..........., полица
№ BG/22/119000193280, със срок на действие от 14.01.2019 гдо 13.01.2020 г.
1
Твърди, че с изплащането на застрахователното обезщетение............... на
основание чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД встъпва в правата на
застрахования собственик на увреденото МПС срещу застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
ремарке марка с per. № .......... , полица издадена от ...........“ № 74463960, със
срок на валидност от 28.08.2019 г до 27.08.2020 г за Уг от изплатеното
застрахователно обезщетение.
Аргументира се, че следва да се приложи немското право и Съдебното
Решение на Федералния Съд на Г. от 27.10.2010 г, BHG, Urteil vom 27.10.2010
- IV ZR 279/08, видно от което застрахователят на ремаркето съгласно чл. 59,
параграф 2, изречение 1VVG a.F. /Застрахователния кодекс на Г./ трябва да
поделят полвината от щетите.
Излага, че с писмо ............ е поканено да заплати 1/2 от изплатената
сума по ликвидационна преписка № 0000-1909-19-606978, като за същата
ответното дружество се е произнесло с мотивиран отказ.
Моли съда да приеме за установено, че ............ с ЕИК............. адрес: гр.
С. дължи на „.........: сумата от 124137лв. представляваща 1/2 от стойността на
изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното й заплащане, както и направените
разноски по водене на делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор на исковата молба - Ответникът признава, че между
него и собственика на ремаркето е налице валидна към датата на твърдяно
ПТП полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Твърди обаче, че отношенията между влекача и ремаркето
следва да се уредят на база разпоредби от Регламент № 593/2008 и Регламент
864/2007 на ЕП и Съвета за извъндоговорната отговорност, а не от правото на
мястото по настъпване на събитието. Заявява, че страните не са избрали
приложимо право и тъй като и двете имат обичайно местопребиваване на
територията на Република България, то приложимо било българското право.
Сочи, че приложимо е българското право и защото са сключени договори за
задължителна застраховка, на които се основават претенциите. Обяснява, че
поради приложението на българското право и по-конкретно чл. 479, ал. 1 КЗ
вредите, нанесени от ремарке, което е свързано с МПС и е функционално
зависимо от това МПС по време на движение, и/или когато то се е откачило по
време на движение, се покриват от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаваното и ползвано
теглещо МПС. По тази причина и с довода, че вредите са нанесени при теглене
на ремаркето, счита, че не следва да носи отговорност по иска и същия следва
да бъде отхвърлен.
При условията на евентуалност, ако тези доводи не бъдат възприети,
оспорва размера на иска, твърдейки, че е завишен, несъответстващ на
2
методиката по Наредбата, и неотговарящ на действителните стойности за
единица труд към датата на събитието. Оспорва претенцията за законна лихва
поради неоснователност на главния иск и като акцесорна нему. Моли искът да
бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК,
намира следното:
Правна квалификация - чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава исканията си,
включително, че ищецът е застраховател по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на влекач, валиден към датата на
произшествието; че за ремаркето има договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, валиден към датата на ПТП; че е
настъпило застрахователно събитие (ПТП) по описания в исковата молба
начин, време и място, включително, както и че произшествието представлява
покрит застрахователен риск; че са причинени имуществени вреди от деликта
на пострадалото МПС, техният вид и стойност, както и причинно -
следствената връзка между деянието и вредите; изпълнение на задължението
за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 100% от
щетите. Ищецът трябва да докаже, че е изплатил застрахователно
обезщетение за причинените от деликта вреди в посочения размер. В негова
тежест е и да докаже изискуемост на главното вземане (изпадането на
ответника в забава), чрез изпращането на покана и изтичането на срока за
плащане.
В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да
докаже плащане на предявеното регресно вземане, както и направените от
него възражения, вкл. че действителната стойност на вредите е в по-малък от
търсения/действителния размер.
За безспорни между страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
следва да се отделят следните обстоятелства: че между ответника и
собственика на ремаркето е налице валидна към датата на твърдяно ПТП
полица по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; че
ищецът е застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ влекача, валидна към датата на произшествието; че на
28.08.2019 г., около 13.30 ч. в Република Г. на товарна площадка,, при
управление на влекач марка “.........“, модел ,...........“, с per. № ............., с
прикрепено към него ремарке с рег.№........., водачът Б. Н. реализира ПТП с
влекач марка “........”, с per. №...............; че ищецът е заплатил на увреденото
лице 2 482.75 лв. ; че ищецът е поканил ответника да плати ½ част от
платеното от него обезщетение, но ответникът е отказал плащане.
По доказателствата:
Приложените към исковата писмени документи са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на делото, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото.
3
Направеното от ищеца искане да бъде допусната автотехническа
експертиза следва да се уважи, тъй като с нея се цели изясняване на спорни
обстоятелства по делото.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК се отклонява като ненеобходимо.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.05.2025 г. от 10:00 ч., за когато да се призоват страните и вещото лице.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото
съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по
смисъла на чл. 146 ГПК.
ПРИОБЩАВА материалите по ч.гр.д. №3692/2025г. по описа на СРС,78
състав, към настоящото дело.
УКАЗВА на ищеца в 1 седмичен срок да представи соченото от него -
съдебното Решение на Федералния Съд на Г. от 27.10.2010 г, BHG, Urteil vom
27.10.2010 - IV ZR 279/08'; на български език.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебна автотехническа експертиза, която
да отговори на поставените с исковата молба задачи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на
350.00 лева, от вносими едноседмичен срок от съобщението от ищеца. При
неизпълнение - съдът ще отмени определението в частта в която е допуснал
САТЕ.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й. ДА СЕ УВЕДОМИ СЛЕД
ВНАСЯНЕ НА ДЕПОЗИТА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на
споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото
със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако
страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а
давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права
или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза
на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и
4
предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък
принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния
процес).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се
изпрати препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5