РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Свиленград, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200305 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/
№********************** година на и.д. Зам.директор на Териториална
дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Г. Ю. К. с
ЕГН ********** с адрес, гр. ********* ,обл.****** ,ул.****** за нарушение
на чл.233,ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233, ал.1 от
Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 1892,40 лв. и на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона
за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -Хард диск „
Seagate Video 3.5HDD 1000GB ” -38 броя– със обща стойност 1892,40лева .
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя,който обжалва горецитираното в законопредвидения за това
срок. Същият в жалбата си до съда твърди,че били допуснати съществени
процесуални нарушения в административното производство без да сочи
конкретни такива.Оспорва вмененото му нарушение,,като твърди,че
изложените обстоятелства не отговаряли на действителното фактическо
положение. Оспорва компетентността на АНО. Твърди,че нарушението не
било констатирано по предвидения от закона ред,като били допуснати
съществени нарушения на ЗМ и на ЗАНН при издаването на
НП.Квалификацията била непълна,невярна и неточна, което нарушавало
правото му на защита. Твърди,че откритите хард дискове били втора
употреба,за което щял да ангажира доказателства в съдебно заседание.Поради
1
изложеното моли съда да отмени обжалваният акт като неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, се явява лично
и с адв. Караджонова-Писарова,която поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. Претендира се присъждане на направените по делото разноски,за
което се представя и списък.
В съдебната фаза ангажира писменни доказателства.
Административнонаказващият орган /АНО/ - и.д. Зам.директор на
Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез
процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
В съдебната фаза ангажира гласни и писменни доказателства.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.Отправя възражение за
прекомерност на претендираното адв.възнаграждение от страна на
жалбоподателя.
Страна Районна прокуратура – ******, ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна :
На ******г. в ******часа на МП „Капитан Андреево“ на трасе
„Изходящи леки автомобили и автобуси „ пристигнал лек автомобил марка
****** ,модел ****** с рег. № ******,който пътувал от България за Турция и
бил управляван от жалбоподателя, който пътувал сам.
По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявала
служебните си задължения митническия инспектор св.П. М. Г. и св.Н. А. К.-
М..
Преди предприемане на митническа проверка, митническите служители
приканили лицето да обяви и да декларира носените от него стоки – в
търговско количество ,както и акцизни такива и валутни ценности, в отговор
на което жалбоподателят отрекъл да носи подобни стоки и не декларирал
нищо .
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка
от свидетеля П. М. Г. на багажа и автомобила, управляван от жалбоподателя
, при която открил в предните два калника на автомобила , укрити и
недекларирани - Хард диск „ Seagate Video 3.5HDD 1000GB ” -38 броя, които
след откриването им жалбоподателят признал че са негови.
Съставен бил Протокол за извършена митническа проверка с №
23BG********* от дата ****** година.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано
Писмено обяснение, в което вписал , че процесните хард дискове бил закупил
2
от България и ги поставил в калника на автомобила,като същите били втора
употреба-отрециклирани.
На основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя и
свидетелят Н. А. К.-М. е съставен и предявен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № BG****** /****** година,който акт
бил надлежно предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис.
Описаните по–горе стоки са иззети с Разписка № 23015277 от дата
****** година.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило
писмено възражение от жалбоподателя.
Със становище от Комисия по Заповед №*********година на
Директора на ТД Митница Бургас , е определена на основание параграф 1,т.38
от ДР на Закона за митниците, стойността на стоката , предмет на
нарушението ,както следва; Хард диск „ Seagate Video 3.5HDD 1000GB ” –за
1брой в размер на 49,80лева или общо за 38 броя в размер на 1892,40лева.
Така пресметната стойност на предмета на нарушението се оспорва от
жалбоподателя, като възражения в тази насока са въведени от негова
страна,едва в съдебно заседание,за което се ангажира Фактура
№******г.издадена от Бостурк Електроникс,за закупуване на HDD 3.5 INCS
SATA 1TB -40броя по единична цена 8 щатски долара или общо в размер на
320щатски долара, с посочен гаранционен срок на продукта 30дни от датата
на фактурирането.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, АНО е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл.233, ал.1 от ЗМ.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е
направил опит да превози стоки, през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява
престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на
нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
1892,40 лв., на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
недекларираните стоки.
Обжалваното НП е редовно връчено на бабата на жалбоподателя на
****** година. Разписката, надлежно оформена - датирана и подписана, се
намира приложена в Административнонаказателната преписка (АНП), с
отбелязване, че е получено НП от бабата на жалбоподателя .
Налично е писмо от което се установява,че липсва плащане от страна на
жалбоподателя процент от наложеното му наказание по издаденото НП.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № *********
3
година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–
директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно
териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ.
Налична е и Заповед №*********г. на Директора на Агенция
„Митници”, видно от която Красимир Николов Фучеджиев е преместен на
длъжността на И.Д. Зам.Директор на ТД Митница Бургас,за периода от
12.02.2024г. до 11.08.2024г.вкл.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на
писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния
процесуален ред, в хода на производството, които са напълно
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена
стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал
насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата.
Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели – П. М. Г. и Н.
А. К.-М., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на
противоречия помежду им, тяхната систематика и взаимно допълване, като те
са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според
начина на формиране показанията им се основават на преки, непосредствени
възприятия на свидетелите, т.е. представляват пряко, първично доказателство,
като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за
фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на
нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите, съдът даде вяра на показанията на същите и ги възприема за
достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството
и времето на извършването му, като потвърждават излизането на
жалбоподателя от страната ни към Р Турция; извършването на митническа
проверка на жалбоподателя и намирането на конкретното количество хард
дискове укрити от същия в предните калници на лекият автомобил ,който е
превозвал в управляваното от него МПС, а досежно бездействието и
отрицателния факт на недекларирането на тези носени стоки от страна на
жалбоподателя, относими са показанията на П. М. Г. и Н. А. К.-М..
Идентична правна оценка се налага и относно писмените
доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК,
вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът
също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Що се отнася до представената от страна на жалбоподателя в съдебно
заседание Фактура №******г.издадена от Бостурк Електроникс,за
закупуване на HDD 3.5 INCS SATA 1TB -40броя по единична цена 8 щатски
долара или общо за цялото количество в размер на 320щатски долара, с
посочен гаранционен срок на продукта 30дни от датата на
4
фактурирането,съдът намира следното:
В правната теория се приема, че фактурата представлява частен
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Частният
свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена
сила, каквато има официалния документ. Частният свидетелстващ документ
има формална доказателствена сила, която обхваща единствено авторството
на документа и изявленията, които се съдържат в него.При положение, че
фактурата не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостовереното съдържание, тя ще материализира договор за
търговска продажба, само ако установява съгласие на страните относно
предмета и цената на договора. Освен това фактурата трябва да съдържа
основните елементи на договор за продажба.Съдът зачита този документ като
доказателство за извършена продажба само в случаите, когато той не е
оспорен от противната страна. Тъй като съдът не е обвързан с материалната
доказателствена сила на частния документ, при направено оспорване на
верността на съставената фактура, решаващият съд е длъжен да прецени
доказателственото й значение за удостоверените факти с оглед на всички
доказателства по делото .
При това положение и доколкото от приобщената по делото Фактура
№******г.издадена от Бостурк Електроникс, се установява,че покупко
продажбата е извършена от жалбоподателя на ******г. ,т.е. почти около два
месеца след констатиране на настоящото нарушение /******г./,следва да се
приеме,че удостоверените в нея обстоятелства за закупуване от страна на
жалбоподателя от горепосоченото дружество на 40броя HDD 3.5 INCS SATA
1TB по единична цена 8 щатски долара или общо за цялото количество в
размер на 320щатски долара, с посочен гаранционен срок на продукта 30дни
от датата на фактурирането е несъотносима по ностаящото
производство,поради което не се кредитира от съда с доверие и съдът не
изгражда правни изводи въз основа на нея.
С доверие се възприе и становището от Комисия. Въз основа на
последното, се установяват вида и качеството на стоките предмет на
нарушението и митническата стойност на процесните вещи на основание
параграф 1,т.38 от ЗМ въз основа на наличните данни на митническата
територия на съюза. Съгласно горепосочената разпоредба/§ 1, т. 38 от
Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ/, „Стойност на стоки при износ” за
целите на административнонаказателната отговорност е цената на стоката при
продажбата за износ франко българска граница или пазарната цена на стоката
без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при
същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са
свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане,
транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до
българска граница.”. Същата е приобщена към доказателствения материал, в
хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред – чл.282
НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Поради това и липсата на обратни доказателства/по
5
изложените по горе доводи въз основа на които съдът не кредитира
представената от жалбоподателя фактура/, съдът я счита за обоснована и
правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът от правна страна формира следните изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП
е редовно връчено на бабата на жалбоподателя на ******г видно от известие
за доставяне приложено по АНПр,а жалбата срещу него е входирана в
регистратурата на съда на *********г./, от легитимирано лице и е
процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на
жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо
от АНО/.
Преценена по същество, тя е неоснователна, за което се излагат
следващите правни съображения:
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през
държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление,
се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията
на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна
граница , което е практически невъзможно, а вътре в територията на
6
Република България.
Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и предметът на
нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на
спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Т.е. обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на
фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение, във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
От показания на свидетелите – П. М. Г. и Н. А. К.-М. (митнически
служители, осъществили митническата проверка и последвалата щателна
митническа проверка), по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че
на ****** година при излизането си от Република България, през МП
„Капитан Андреево”, за Република Турция жалбоподателят е направил опит
да превози през държавната граница стоки, а именно процесните хард
дискове.
Същите, установи се, той не е обявил и декларирал в момента на
преминаване през митническия контрол, нито устно, нито писмено. Точно
обратното, процесните хард дискове са били скрити в предните калници в
лекият автомобил– местата са изяснени конкретно в свидетелските показания,
като реалното им наличие там и разкриването им е последващо, в резултат на
действията на контролните органи и извършената от тях митническа -
физическа проверка. А последното фактическо обстоятелство е категорична
индиция за липса на изискуемото знание от страна на митническите органи за
опита за изнасянето на тези стоки от митническата територия на страната.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от негова страна на
носените хард дискове, който също е несъмнено и пряко доказан от гласните
доказателства (показанията на свидетелите П. М. Г. и Н. А. К.-М.), субсумира
и липсата на дадено надлежно разрешение от тези компетентни органи,
последица именно поради отсъствието на знание у тях за тези стоки,
извеждани на митническата територия на Република България. Разпитаните
по делото свидетели – П. М. Г. и Н. А. К.-М. са формирали непосредствени
възприятия относно разкриването на хард дисковете и намирането им
укрити, по начин - гореуказан, тяхното количество, уточняват точното им
местоположение и начина на укриването им. Иначе казано, въз основа на тези
гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и с писмените източници, пряко
доказан е фактът на реалното наличие на процесните хард дискове в държане
и фактическата власт на жалбоподателя при опита за преминаването на
7
държавната граница, с което е реализирано и тяхното превозване през нея, но
без знанието и разрешението на митническите органи.
Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния обективен елемент от
състава митническото нарушение „митническа контрабанда”, очертан в
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав, за което релевантен е
фактът на укриването или непредставянето на вярна информация на
Митниците за движението на стоките, преминаващи - влизащи/внос, респ.
излизащи/износ от митническата територия на Република България.
Поради това, Съдебният състав приема, че така осъщественото деяние
от жалбоподателя, по своите обективни признаци, покрива изцяло
фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ (т.нар. митническа
контрабанда) и то в недовършена изпълнителна форма-опит, а от фактическа
страна изразило се в опит за превозване през държавната граница, при
излизане от страната ни, на стоки-процесните хард дискове, без знанието и
разрешението на митническите органи.
За съставомерността на последното, достатъчно е обективно да е
липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да
преминат от митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната
такава .
Относно правната квалификация на деянието като опит, практиката на
касационната инстанция е категорична , поради което и съдът счита, че за да
е осъществен състава на вмененото с НП административно нарушение е
необходимо да се пренася или превозва стока през държавната граница, или
да е направен опит за това, да няма разрешение на митническите органи или
да няма знание на митническите органи.т.е. стоката да не е представена,
декларирана или обявена пред митническите органи. Не е нарушена
процедурата и квалификацията заради посочване, че с деянието си ,,е
направил опит да превози през държавната граница……” Такова посочване
не е в противоречие с фактическото описание на извършеното деяние.За да е
налице довършено нарушение в случая е необходимо деецът да е преминал
не само държавната граница, но и линията на митническия контрол. Липсата
на знание или разрешение от митническите органи е част от фактическия
състав на нарушението от обективна страна. За да бъде установена тази
липса, трябва да е налице обективна възможност такова разрешение от
митническите органи да бъде дадено или пренасянето на стоки през
държавната граница да бъде доведено до тяхното знание. Това може
единствено да се осъществи при преминаване на пункта за митническа
проверка, който поради обективни причини се намира вътре в страната.
Направените правни изводи се налагат предвид установеното правно
задължение във връзка с преминаването на митнически контрол, като
действащо е задължението за деклариране на стоки, както въвежданите/внос,
така и изнасяни от лицата/износ, произтичащо пряко от материалната
8
разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от множество Регламенти, които са
с директно действие след присъединяването на Република България към
Европейския съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на
деклариране за съответния режим, като са допустими при определени
условия писмено или устно деклариране.
Легална дефиниция на понятието „деклариране” е дадена в чл. 4, § 17 от
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно
създаване на Митническия кодекс на Общността, като това правно действие
се свързва със задължителното прилагане на определен митнически режим за
дадената стока: „Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по
установени форми и начини, желанието си за прилагане на определен
митнически режим за дадена стока.”.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката,
дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото. Именно в тази
връзка при преминаване на митнически контрол, действащо е задължение за
деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
частност това за писмено деклариране, произтичащо от чл. 68, вр.чл. 62 от
цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92 - приложим за конкретното
нарушение.
Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма
- с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е
липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя по
отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически
органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването
на стоките на територията на страната.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер
и количество.
В Регламент (ЕИО) № 918/83 на Съвета от 28 март 1983 година относно
установяване на режима на Общността за митнически
освобождавания се определят случаите, в които поради особени
обстоятелства се прилага освобождаване от вносни сборове при допускане за
свободно обръщение или от износни сборове при износ на стоки извън
митническата територия на Общността. Стоките, освобождавани от вносни
сборове са посочени в 29 отделни дяла, между тях са: имущество, внасяно
във връзка с встъпване в брак; лично имущество, придобито по наследство;
домакинско имущество за обзавеждане на жилище, което не е основно;
принадлежности, учебни пособия и друго домакинско оборудване на
9
ученици и студенти; пратки с незначителна стойност; пратки, изпращани от
едно частно лице до друго; дълготрайни активи и друго оборудване, внасяно
във връзка с преместване на предприятие от трета страна в Общността;
продукти, получени от дейността на селскостопански производители от
Общността в имоти, разположени в трети страни; семена, торове и продукти
за обработка на почвата и растенията, внасяни от селскостопански
производители от трета страна за използване в имоти в зони, граничещи с
тази страна; стоки, съдържащи се в личния багаж на пътници (дял 11);
предмети с образователен, научен и културен характер, научни
инструменти и апарати; и др.
Обектите – предмет на нарушението не могат да бъдат отнесени към
стоките в дял 11, отнасящ се до стоките, съдържащи се в личния багаж на
пътниците. Чл. 47 от посочения Регламент (ЕИО) № 918/83 сочи, че за
освобождаване по този дял се разрешава на всеки пътник, когато обща
стойност на стоките е до 45 евро.
Според разпоредбита на чл.41 от Регламент №1186/2009 на Съвета за
установяване на система на Общността за митнически
освобождавания,стоките , съдържащи се в личния багаж на пътниците,
идващи от трети държави ,се допускат без да се облагат с вносно мито при
условие,че подобен внос е освободен от данък добавена стойност
/ДДС/,съгласно разпоредбите на националното законодателство.
По смисъла на чл. 1, § 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2
юли 1993 година относно определяне на разпоредби за прилагането на
Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Общността, „нетърговски стоки” са: стоки, които в отделни случаи се
оформят за даден митнически режим и чийто характер и количество показват,
че са предназначени за частна, лична или семейна употреба на получателите
или лицата, които ги носят или които явно са предназначени за подарък.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките -
предмет на нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките /по скоро тяхното
количество/ те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и подлежат
на деклариране,тъй като безспорно сочат на стоки с търговски характер.
Изпълнителното деяние на превозване, като една от съставомерните
форми на нарушението митническа контрабанда, се свърза с фактическото
въвеждане или извеждане на стоките - в случая – хард дискове , от/на
митническата територия на страната от влизащото или излизащото в нея
лице, което ги държи, а по този начин и ги превозва,респективно пренася,
като последното не изисква непременно непрекъснато чисто физическо
притежание/държане в своя фактическа власт.
Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак
10
- укриването на информация за тези стоки от митническите органи,
субсумиращо липсата на знание и дадено разрешение от последните за
тяхното внасяне - въвеждане в страната, както вече се посочи. Предвид
изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в закона
административнонаказателна отговорност за това нарушение.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав
намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото,
квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното
деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП,
и той е правилен и следва да бъде споделен.
В допълнение към вече изложени съображения, необходимо е да се
разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на
контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически
състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1
от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с моторно превозно средство (МПС) и
управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоките в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните
стоки.
Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозва/превозил, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Субект на това задължение, несъмнено и няма спор, е бил и
жалбоподателят, възникнало за него още в момента на пристигането му на
границата на страната и започването на формалностите по митнически
контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се установи от
свидетелските показания и от писмените документи приложени към АНП.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет – хард дискове .
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл, категорично правното съждение за
което се налага от факта на недеклариране на стоките. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
11
постъпките си. От тук разкрива се и пряко целеният резултат - настъпването
на обществено опасните последици - укриването на информация на
митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото
задължение за деклариране на носените стоки, въпреки това напълно
съзнателно и със знанието за обществено опасния характер на деятелността
си, жалбоподателят е бездействал при митническия контрол.
Интелектуалният и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия и поведение в хода митническата проверка. Същият
е следвало да знае, както и е знаел действащия митнически режим, респ. и
задължението за писмено или устно деклариране му е било известно, с оглед
публичното им оповестяване - обявени публично, на указателни табели и на
няколко езика, включително български, с местоположение, изключващо
пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници, според
създадената инфраструктура на МП „Капитан Андреево”. Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен
извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество на артикула на контрабандираните стоки,
деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на
такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване, без значение е настъпването на вреди от същото, отделно като
релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО,
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът
споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение /така и Решение №144/24.06.2021г. постановено
по КАНД №384/2021г. по описа на ХАС/.
12
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от
митническата стойност на недекларираните стоки; при износ – стойността
на стоките, а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон
недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в
полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от стойност на недекларираните
стоки/ доколкото се касае за износ/ ,съгласно приетото по делото
Становище,което като правилно и законосъобразно се кредитира от съда с
доверие по изложените по горе доводи и доколкото комисията е определила
стойността на стоките на основание пар.1,т.38 от ЗМ ,като е взела предвид,че
стоката е за износ,а не за внос.
Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретното количество и
видове на контрабандно пренесените стоки – значителни, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, извън това че не е бил използван тайник
или друг специален начин, се установиха факта, че не е направил опит да
осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на
делото за други нарушения, за които има влезли в сила НП. Не се констатира
обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така
установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в
съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са
смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на
чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по
тежестта си на извършеното е било индивидуализирано наказанието в
минимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от
100% от стойността на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка
относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното
отношение на наложеното административно наказание.
НП е законосъобразно и правилно, в частта на постановеното отнемане
в полза на Държавата на стоките предмет на нарушението. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
13
Констатира се обаче от съда,че неправилно отнемането на основание
чл.233,ал.6 от ЗМ е привързано към разпоредбата на чл.233,ал.3 от ЗМ
,вместо с ал.1.
Съгласно обаче т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т. д.
№ 1/2020 г. на ВАС в производството по реда на раздел пети, глава трета на
Закона за административните нарушения и наказания районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
В случая, както се посочи по горе е налице порок при описанието на
привързаната санкционна разпоредба в частта относно отнемането на
предмета на адм.нарушение, поради което следва в тази част НП да бъде
изменено,като вместо на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от ЗМ,да се
счита че процесните вещи са отнети на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1
от ЗМ.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО в размер 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение,а от страна на
жалбоподателя 400лева.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с
чл. 144 АПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка
с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на АНО следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение /с оглед сложността на
делото,съдът намира,че същото следва да е в размер на 80лева .
Доколкото преди изменението на чл. 63Д от ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от
АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице
съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници”),
Съдът намира, че следва посочената сума да се присъди именно в полза на
Агенция „Митници”.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2,т.4,вр. ал.7,т.1 от
ЗАНН , съдът
РЕШИ:
14
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/
№********************* година на и.д. Зам.директор на Териториална
дирекция Митница Бургас към Агенция Митници,в частта с което на
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” – Хард диск „ Seagate Video 3.5HDD 1000GB ” -
38 броя– със обща стойност 1892,40лева ,
като вместо на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от ЗМ,
ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за отнемане на процесните вещи на
чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ и
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №********************* година на и.д. Зам.директор
на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, в частта
с което на Г. Ю. К. с ЕГН ********** с адрес, гр. ********* ,обл.******
,ул.****** за нарушение на чл.233,ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на
основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер на 1892,40 лв.
ОСЪЖДА жалбоподателя Г. Ю. К. с ЕГН ********** с адрес, гр.
********* ,обл.****** ,ул.****** ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от 80лв.,
представляваща направените разноските за юрисконсултско възнаграждение
по АНД № 305/2024година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд ****** в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
15