Решение по дело №722/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по Жалба вх. № 3414/17.12.2024 г. от К. Д. Г. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Г. Б., [адрес], чрез адв. И. М. от ПАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1297571/06.12.2024 г., издадена от К. В. - младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР – П., с която на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Жалбоподателят отрича да е извършил нарушението, за които срещу него е образувано административнонаказателно производство и твърди, че ЗПАМ е издадена без да са събрани убедителни доказателства за това и при липса на мотиви. Моли за отмяна на процесната заповед. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата К. Р. В. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт на ОДМВР – П. З. В. с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и изразява становище, че същата е неоснователна, а процесната заповед е правилна и законосъобразна. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1297571/06.12.2024 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР – П., на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, на жалбоподателя К. Д. Г. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това че на 06.12.2024 г., в 22:03 ч., в [населено място], ул. В. Р., като водач на МПС – собствен лек автомобил с рег. № [рег. номер], след като бил спрян за проверка от контролни органи на сектор ПП при ОДМВР – П. в [населено място], ул. В. Р., на кръстовището с път III-811, отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол в кръвта – нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. За извършеното деяние срещу Г. било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия GA, № 3321761/06.12.2024 г. В обстоятелствената част на последния е отразена фактическа обстановка, идентична с тази в оспорената заповед.

По делото, освен процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка ведно с разписката за връчването й на жалбоподателя, са приети: АУАН серия GA, № 3321761/06.12.2024 г.; Талон за изследване № 075400/06.12.2024 г.; Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П. за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – П. да налагат ПАМ по ЗДвП; Картон на НП № 24-1158-003495/03.01.2025 г.; Справка за нарушител/водач: К. Д. Г..

Приети са и представени от жалбоподателя писмени доказателства: Трудов договор № 5/03.01.2024 г., сключен между „**“ ЕООД – [населено място] и К. Д. Г.; Удостоверение за раждане на М. К. Г. № ** /баща на детето: К. Д. Г. с [ЕГН]/.

Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 313з-362/28.02.2022 г. на директора на ОДМВР – П. за определяне на длъжностни лица от ОДМВР – П. да налагат ПАМ по ЗДвП. Сред тези лица, в т.1.8, са посочени младши автоконтрольорите в СПП в ООП при ОДМВР – П., каквато длъжност заема и издателя на процесната заповед. Последният се явява материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП /ред. Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г./.

Относно съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП /Изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.- редакция към момента на нарушението/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е отказът на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол и/или друго упойващо вещество с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Т.е. достатъчно е водачът на МПС да откаже една от двете проверки: с техническо средство или чрез даване на кръвна проба. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая, от приложения АУАН серия GA, № 3321761/06.12.2024 г. се установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта. Издаден му е талон за медицинско изследване, в който изрично е отбелязано, че лицето отказва да бъде изпробвано.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ са били налице.

Относно съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:

Съгласно чл.171, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период, за който се налага временното отнемане на СУМПС е до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл.146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на административния орган - те следва да бъдат изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.

На следващо място съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното. /В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм.д.№ 10768/2017 г., VII о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм.д.№ 9379/2017 г., VII о./.

Изложеното по-горе налага извод за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, поради което същата следва да бъде отменена.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в размер на 960,00 лв. /деветстотин и шестдесет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 950,00 лв. /деветстотин и петдесет лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1297571/06.12.2024 г., издадена от К. В. - младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР – П., с която на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП, на К. Д. Г. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Г. Б., [адрес], е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ОДМВР – П. да заплати на К. Д. Г. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Г. Б., [адрес], направените по делото разноски в размер на 960,00 лв. /деветстотин и шестдесет лева/, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 950,00 лв. /деветстотин и петдесет лева/ - платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.