Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
25.08.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 9214 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 105055 от 30.04.2019г. по гр.д. № 69385/2018г. Софийски районен
съд, 27 състав осъдил „З.О.“ АД, ЕИК********, да заплати на М.М. М., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 2 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 18.12.2016г. в гр. София, на
ул. „Каменоделска“, на разстояние от около 150 м след кръстовището с ул. „Малашевска“,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията -
27.07.2018г., до окончателното плащане, като отхвърлил иска за разликата до
пълния му предявен размер от 8 000 лв. като неоснователен. Съобразно чл.
78 ГПК е разпределена отговорността за разноските по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца М.М. М., който го
обжалва в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до
пълния му предявен размер от 8 000 лв., с оплаквания за неправилност –
неправилно приложение на материалния закон. В нарушение на принципа за справедливост,
установен в чл. 52 ЗЗД, първоинстанционният съд определил обезщетение в занижен
размер, който не съответствал на търпените от въззивника неимуществени вреди.
Съдът не преценил правилно в тяхната съвкупност тежестта на претърпените
телесни увреждания и трайните последици от тях, както и негативните последици в
психологичен план, установени от свидетелските показания. Размерът на
присъденото обезщетение не бил съобразен и с икономическата конюнктура в
страната и нормативно установените нива за застрахователно обезщетение.
Законово установеният лимит на отговорност очертавал и рамката на паричната
отговорност в зависимост от тежестта и еквивалента на неимуществените вреди.
Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част,
вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „З.О.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част.
Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата
8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при ПТП, състояло се на 18.12.2016г. в гр.София. Претендирана е и законната
лихва върху главницата от датата на извънсъдебното предявяване на претенцията
пред застрахователя – 27.07.2018г., до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част. Настоящият
въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата го намира
за правилно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата
на чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да е налице валиден застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на
управлявания от делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са
налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения.
В случая първоинстанционното решение в осъдителните му
части не е обжалвано от ответника, поради което същото със сила на пресъдено
нещо установява наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника – застраховател. Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът за
справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени
вреди.
От приетото в първоинстанционното производство и
неоспорено от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза (изготвено
въз основа на представената медицинска документация) се установява, че при процесното
ПТП ищецът е претърпял физическо увреждане - повърхностна травма на лява
предмишница, за която липсва морфологично описание за вид (кръвонасядане,
травматичен оток, хематом или др.), размер, форма, прецизна локация. От
медицинската документация не личи да е назначавано лечение. При мекотъканно
увреждане, в зависимост от прага на болката, може да се наложи локално или общо
медикаментозно обезболяване. От травмата ищецът е изпитвал болки, които са
отшумели напълно за 2 – 3 седмици.
От показанията на свидетелкатаГ.М.(съпруга на ищеца и
водеща дело срещу ответника във връзка със същото ПТП) се установява, че със
съпруга й били заедно в автомобила при ПТП, тя загубила съзнание и се събудила
в „Пирогов“. Съпругът й също пострадал, имал натъртване на рамото и ръката.
Чувствал се зле, не можел да извършва нормални действия с ръката, пиел
обезболяващи около месец. Сънят му бил нарушен, за което вземал хомеопатични
лекарства. Освен травмата на ръката имал някакво охлузване на лицето, но нищо
чак толкова страшно. Дълго време не можел да шофира, дори сега му било
некомфортно когато го прави. Ищецът спортувал, което не можел да прави след
инцидента.
С оглед така
установеното от фактическа страна, въззивният съд намира за неоснователен довода на въззивника за допуснато от
първоинстанционния съд нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Според т. 11 на ППВС № 4/1968г., което не е изгубило значение и е задължително
за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС, обективирана в
решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г., решение № 93/26.03.2011г. по
т.д. № 566/2010г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011г. по т.д. № 635/2010г., ІІ ТО,
решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., ІІ ТО, решение №
111/01.07.2011г. по т.д. № 676/2010г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012г. по т.д.
№ 461/2011г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012г. по т.д. № 346/2011г., ІІ ТО и
др., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
При телесни увреждания това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени в тяхната съвкупност, допълнително
влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и
емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт
за определен период от време. Съгласно постоянната съдебна практика, при
определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура
в страната към
момента на увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид установеното по делото травматично
увреждане, причинено на ищеца при ПТП - повърхностна
травма на лява предмишница, с възстановителен период според неоспореното
заключение на СМЕ от 2 до 3 седмици, през който ищецът е търпял болки и
страдания, причинените от това увреждане неудобства (не можел да използва
нормално лявата си ръка, не можел да спортува), проблеми със съня, негативни
психически изживявания (страх да шофира, като и понастоящем изпитва дискомфорт
при шофиране), възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 33 години, и липсата
на трайни увреждания в резултат на травмата, споделя извода на
първоинстанционния съд, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в
размер на 2 000 лв.
Установените лимити на отговорност на застрахователя
нямат самостоятелно значение и не се ползват с приоритет при прилагането
на чл. 52 ЗЗД, а следва да бъдат съобразени като израз на
икономическите условия към релевантния момент - моментът на настъпване на
увреждането. В случая въззивният съд намира, че така
определеното обезщетение е съобразено и с обществено-икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането - 18.12.2016г.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Това
обосновава и извод за присъждане на разноски в посочените от СРС размери,
определени съобразно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
При този изход, разноски за въззивното производство се
следват на въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. По
реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.), съобразявайки
извършената от упълномощен от въззиваемия юрсконсулт дейност в настоящата
инстанция, въззивният съд определя размер на възнаграждението от 100 лв.
Въззивникът е трето ползващо се от застраховката лице
и потребител на застрахователни услуги по смисъла на §
1, т. 1 ДР КЗ, поради което и по арг. чл. 113, изр. 2 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото въззивно решение подлежи на касационно обжалване (в този смисъл
определение № 140 от 13.04.2020г. по ч.т.д. № 174/2020г., І ТО на ВКС и
цитираната в него друга практика).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105055 от 30.04.2019г., постановено по гр.д.
№ 69385/2018г. на Софийски районен съд, 27 състав в обжалваната част, с която предявеният от М.М. М., ЕГН **********,
срещу „З.О.“ АД, ЕИК********, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до
предявения размер от 8 000 лв.
ОСЪЖДА М.М. М., ЕГН **********,***, да
заплати на „З.О.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 69385/2018г. на
Софийски районен съд, 27 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.