Решение по дело №25/2025 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 59
Дата: 2 юни 2025 г. (в сила от 18 юни 2025 г.)
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20253330200025
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Разград, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора Д. Р. Н.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.А Административно
наказателно дело № 20253330200025 по описа за 2025 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата Е. А. Ю., родена на **.*.19**г. в гр. Р
български гражданин, омъжена, с основно образование, работи, неосъждана,
адрес за призоваване в страната: с.З, общ.К, ул.“Г М“ №**, ЕГН **********
ЗА ВИНОВНА в това, че: на 18.07.2022г., в гр.Разград, потвърдила неистина в
писмена декларация - Декларация от 18.07.2022г., приложена към Заявление
№ 3***/**.**.2022г. за издаване на свидетелство за управление на моторно
превозно средство на български гражданин, като е посочила в нея, че е
установила обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на
§6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата:
"Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки
- поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото,
където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са
на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето
редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако
лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с
определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно
1
заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.“, подадена по силата
на закон- чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата:"Свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са
установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се
обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование
или в училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца“, пред орган на
властта- Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР- Разград, за
удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а именно, че
обичайното и пребиваване е в Република България - престъпление по чл.313,
̀
ал.1 от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 78а от НК ОСВОБОЖДАВА Е. А. Ю., ЕГН
**********, от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и и налага
̀
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в РАЗМЕР на 1000 /хиляда/
лева.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 53, ал. 1, б. а от НК ОТНЕМА в полза на
държавата декларация - оригинал от 18.07.2022 г. приложена към заявление
вх. № ****/**.**.2022 г., като останалите предоставени от ОДМВР Разград
документи в оригинал след влизане в сила на решението да се върнат на
ОДМВР Разград.
ОСЪЖДА обвиняемата Е. А. Ю., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Районна прокуратура - Разград сумата 150,00 /сто и петдесет/ лева,
представляваща разноски на досъдебното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Окръжен съд Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към решение № 59/02.06.2025г. по АНД № 25/2025г. на
Районен съд гр.Разград.
Производството е по реда на глава 28 от НПК.
Постъпило е постановление от 05.09.2024г., с което по реда на чл.375
от НПК се прави предложение за освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемата Е. А. Ю. по реда на чл.78а от НК за извършено от него
престъпление по чл.313, ал.1от НК.
Обвиняемата се явява в с.з., като оспорва изложените в
постановлението факти, твърдейки, че не е виновна, тъй като работят заедно
със съпруга й като сезонни работници в различни държави от ЕС и нямат
трудови договори, като постоянният им адрес е в с. Звънарци. Твърди, че през
2022г. лятото се били прибрали в Р България, септември месец, преди това не
помни кога са се прибирали. Когато подала заявлението на 18.07.2022г. не
разбрала за какво става въпроси и служителката й казала да попълни
декларацията. Декларацията я прочела. Служителката я питала къде живеят,
как живеят, какво работят и го написали. Има две деца, които живеели във Ф
при майка й в П. За периода от 18.07.2021г. до 18.07.2022г. твърди, че два или
три пъти се била прибирала в България.
Защитникът й- адв. С. счита, че подзащитната й не осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от
НК, тъй като когато е попълнила инкриминираната декларация на 18.07.2022г.
и е посочила обичайното си местопребиваване в Р България не е извършила
престъпно деяние. Счита, че съобразно § 6, т. 46 от ЗДвП „обичайното
пребиваване“ на подзащитната й е именно постоянният й адрес в с. Звънарци.
Твърди, че личните връзки на подзащитната й са именно в с. Звънарци, където
е адресът й и семейството се връща, независимо, че децата й преимуществено
живеят във Ф. Навежда доводи и за малозначителност на деянието и
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Предвид на това моли подзащитната й да
бъде призната за невинна и оправдана по така повдигнатото й обвинение.
Представителят на РП - Разград поддържа постановлението, което
счита за правилно и обосновано с оглед на събраните при проведеното
съдебно следствие доказателства. Счита, че от всички тях по несъмнен начин
се установява съставомерността на извършеното от обвиняемата Ю. деяние,
което покрива признаците на чл. 313, ал. 1 от НК. Предлага същата да бъде
призната за виновна в извършеното от нея престъпление, като бъде
освободена от наказателна отговорност и й бъде наложена глоба в минимален
размер по реда на чл.78а от НК, както и направените по делото разноски от
страна на РП-Разград.
Районен съд - Разград, след като съобрази представените писмени и
гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обвиняемата Е. А. Ю., род. на **.**.19**г., има постоянен адрес в
Република България в с. З, общ. К, обл. Р, ул. “Г М“ № **, но от повече от 10
години живеела със съпруга си Ю Р Ю и двете им деца в чужбина-
преимуществено във Ф без да е адресно регистрирана там. На адреса в с. З
живеела /и продължава да живее/ св. Ф А. А. /майка на Ю Ю/.
През 2021г. за около месец обв. Ю. била в България, като напуснала
страната на 25.08.2021г. през ГКПП- Дунав мост, Русе. Влязла отново в
страната на 12.07.2022г., т.е. след като повече от 10 месеца била пребивавала в
чужбина.
1
Обвиняемата притежавала свидетелство за управление на моторно
превозно средство категории В, М и АМ, чийто срок предстоял да изтече. 
Затова на 18.07.2022г. тя отишла в ОД МВР- Разград и подала пред
св. М. М. Д.- служител в Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР-Разград,
Заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани с
вх.№ 3208/18.07.2022г. по описа на ОД МВР- Разград, с което заявила
желанието си за подновяване на СУ МПС. Към посоченото заявление и
знаейки, че вписаното в документа не е вярно, обвиняемата представил и
попълнена и подписана лично от нея Декларация от 18.07.2022г., в която
декларирала, че е установил обичайното си пребиваване в Република България
по смисъла на § 6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение
по пътищата на адрес: с. З, общ. К, обл. Р, ул. “Г М“ № **. Тази декларация
била изискуема на основание чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата.
При извършената справка в информационната система на МВР, св.
Д. установила, че обв. Ю. няма как да има обичайно пребиваване в България,
т.к. е напуснала страната на 25.08.2021г. и не е влизала през границата до
12.07.2022г. Докладвала за констатацията си на Началник Сектор ПП- ОД
МВР-Разград и по случая била извършено проверка, по материалите от която
било образувано настоящото досъдебно производство.
Същевременно на 08.08.2022г. обв. Ю. напуснала страната, като
първоначално пътувала до Р Турция, а след това заминала със семейството си
за Франция, откъдето се върнала в началото на м. август 2024г.
Видно от назначената в хода на разследване съдебно- почеркова
експертиза, подписът в Декларацията от 18.07.2022г. по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП
е изпълнен от обв. Е. Ю..
В проведения разпит в качеството на обвиняем Ю. дава кратки
обяснения и изразява съжалението си за стореното.
Обвиняемата е неосъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност по чл.78а НК.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът намира за
безспорно установена, с оглед на събраните по делото доказателства-
показанията на свидетелите Д., М., А. и З., графическа експертиза, писмените
доказателства и доказателствени средства: справка съдимост,
характеристична справка, Декларация от 18.07.2022г., справки, писма, копия
от заявления за издаване на лични карти и паспорти, които са единни и
непротиворечиви и съдът кредитира изцяло. В известно противоречие с тях са
обясненията на обв. Ю. дадени при проведеното съдебно следствие, които
съдът възприема като естествена защитна теза, с цел избягване на
отговорността.
Всички те безспорно установяват, че с действията си Е. А. Ю. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.313, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата- 18.07.2022г. е
потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5
от ЗДвП се дава пред орган на властта- Началник сектор Пътна полиция при
ОД МВР - Разград, за удостоверяване истинността на посочените
обстоятелства, а именно че обичайното й пребиваване не е в друга държава-
членка на ЕС.
Същата напълно съзнателно е посочила едно невярно обстоятелство-
че обичайното й пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна
година/ не е в друга държава-членка на ЕС, въпреки че много добре е знаела,
2
че това не е отговаря на истината, тъй като се установила, заедно със
семейството си трайно във Република Франция, макар да се е връщала в Р
България през определени периоди. В цитираната декларация обв. Ю. е
посочила, че „обичайното й пребиваване“ по смисъла на §6, т.46 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата е в
Република България и по-конкретно в с. З. Сочената разпоредба гласи, че:
"Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки
- поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото,
където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са
на различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че лицето
редовно се връща там....“. От доказателствата по делото съдът намира, че в
случая по несъмнен начин се установява, че мястото на личните връзки на обв.
Ю. за посочения период е Република Ф, където именно пребивават както тя,
така и членовете не нейното семейство, още повече непълнолетните й деца, и
където тя редовно се връща там. От писмените и гласни доказателства се
установява, че макар постоянния адрес да е в с. Звънарци, там не е обичайното
й пребиваване по смисъла на закона. По този начин същата е осъществила
т.нар „лъжливо документиране“.
Подс. Ю. е извършила деянието при пряк умисъл. Съзнавала е
противоправния характер на деянието си, а именно, че потвърждва неистина в
попълнената лично от нея декларация, като отразява обстоятелства, които не
съответстват на действителните факти. Същата е действала със съзнанието, че
потвърждавайки неистината върши престъпление, тъй като в самата
декларация съществува съобщение, че за деклариране на неверни данни,
деклараторът носи наказателна отговорност по чл.313 от НК.
Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години, чистото съдебно
минало на Ю., както и че с деянието няма причинени имуществени вреди,
съдът намира, че обвиняемата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана
административната й такава, а именно глоба. При определяне и
индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв.,
съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и
съответна на извършеното.
По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на
наказанието и най-вече специалната превенция.
Съдът не споделя възраженията на защитника на обвиняемата за
малозначителност на деянието, което в случая не се отличава по нищо от
типичните случаи на извършването и не се характеризира с по – ниска степен
на обществена опасност.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Районен съдия:
3
Съобщи за изтекли лични данни