№ 107
гр. Варна, 22.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20213110203867 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от ИР. АТ. М. против НП № 21-0819-002683/16.07.2021 г. на
Началника на група при сектор ПП към ОД на МВР - Варна, с което на основание чл.
175 ал.3 пр.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца,
за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излага становище, че НП е издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че са допуснати нарушения на чл. 52 и чл. 57 от ЗАНН
като в НП не са описани факти, относими към въпроса за реда на санкциониране на
извършеното нарушение и точната му правна квалификация. Оспорва се
компетентността на актосъставителя. Излагат се доводи, че в постановлението на ВРП
за отказ да се образува ДП, въз основа на което е издадено НП, няма данни дали
същото се отнася за конкретната фактическа обстановка, за конкретния нарушител и
правна квалификация, поради което същото не може да замести АУАН и не попада в
хипотезата на чл. 36 ал.2 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че неправилно е определена и
приложена разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП към случая. Твърди се, че за да е
осъществено нарушение на цитираната норма е необходимо субектът да е бил наясно,
че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Сочи се, че в
конкретния случай, при прекратяване на регистрацията, контролният орган не е
изпълнил задължението си по чл. 143 ал.11 от ЗДвП да изиска и получи
регистрационните табели, поради което въззивникът е бил лишен от възможността да
1
осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила. Излага се становище, че субективната несъставомерност следва и от
разпоредбата на чл. 143 ал.10 от ЗДвП и чл. 18б ал.2 от Наредба І-45, според които при
прекратяване на регистрацията , собственикът се уведомява за посочения факт от
надлежните служители. С оглед на изложените в жалбата доводи се иска НП да бъде
отменено като незаконосъобразно и да се прекрати наказателното производство, както
и да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Д., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по
същество се позовава не изложените в жалбата доводи като иска НП да бъде отменено
и да се присъдят направените в хода на съдебното производство разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на АНО
– юк Л., в което се излага становище по същество. В същото се твърди, че НП е
правилно и законосъобразно, като в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи
се, че е налице пълно съответствие между правно и фактическо описание на
нарушението, правилно е определена квалификацията и правилно е приложена
санкционната норма. Излага се становище, че нарушението е доказано. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави искане да се присъди
адвокатско възнаграждение към минималния, предвиден в нормативната уредба
размер, ако такова е претендирано.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
В сектор ПП – ОД на МВР-Варна е образувана преписка ЗМ№ І-192/2021 г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ – ОД на МВР-Варна , въз основа на докладна
записка УРИ № 819р-14666/17.05.2021 г. от мл. инспектор К.Л., която е адресирана до
Началника на сектор ПП към ОД на МВР-Варна. Докладната била изготвена след
проверка в автоматизираните системи на МВР и извършена обработка на снимков
материал, при които съответния полицейски служител установил движение на л.а.
Нисан Джук с ДК№ В 4007 ТА на 02.04.2021 г. около 13.36 часа в гр. Варна по бул.
Васил Левски в посока ул. Роза. Установено било, че управляваният автомобил е
собственост на възз. И.М. и че същият е с прекратена регистрация от 02.02.2021 г. на
основание чл. 143 ал.10 от ЗДвП.
Материалите по преписката били изпратени на РП-Варна, като въз основа на
същите е образувана пр.пр. № 8901/2021 г. В хода на проверката, са снети писмени
сведения от И.М., в които същата е заявила, че е управлявала процесното средство на
посочените по-горе време и място. Попълнила е и декларация по чл. 188 ал.2 от ЗДвП,
2
в която е удостоверила посоченото обстоятелство.
По преписката е приложено писмо от Гаранционния фонд – София, видно от
което до собственика на л.а. „Нисан Джук“ с ДК№ В 007 ТА е изпратено уведомление
№ 030901/18.10.2020 г. по реда на чл. 574 ал.10 от КЗ с препоръчано писмо с обратна
разписка, но липсват доказателства същото да е връчено на М. или пълнолетен член на
семейството й. Впоследствие на 09.07.2021 г. въз основа на материалите по
преписката е издадено постановление за отказ да се образува досъдебно производство
за извършено престъпление по чл. 354 ал.1 от НК, с аргумент, че не са събрани
доказателства са субективната страна на деяние по посочения текст. Преписката е
изпратена на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна по компетентност с
оглед преценка необходимостта от налагане на административно наказание. Въз
основа на материалите по преписката е издадено обжалваното НП № 21-0819-
002683/16.07.2021 г., с което на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на
жалбоподателката са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за
извършено нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство са приобщени като писмени доказателства
по делото материалите по АНП, както и справка от АИС „КАТ“ – 2 листа, копие на
писмо от Гаранционен фонд- 4 листа, ведно с придружително писмо УРИ:81900-58203
от 19.11.2021г.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 21-0819-002683/16.07.2021 г. е издадено от
компетентен орган, и процесният акт е издаден от компетентно длъжностно лице,
видно от приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № №
8121з-825/19.07.2019 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
3
въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство. В
съответствие с разпоредбата на чл. 36 ал.2 от ЗАНН, НП е издадено при отсъствие на
съставен АУАН за извършеното нарушение, с оглед наличието на образувана
прокурорска преписка във връзка с процесното деяние, приключила с постановление за
отказ да се образува наказателно производство. От съдържанието на посочения
прокурорски акт безспорно се установява, че предмет на същия е деянието,
санкционирано с обжалваното НП, като в постановлението са посочени датата и
мястото на осъществяването му, лицето, което го е извършило и релевантните факти,
касаещи съставомерните му признаци. С оглед хипотезата при която се е развило
административно-наказателното производство, а именно – предвидената такава в
нормата на чл. 36 ал.2 от ЗАНН, липсата на АУАН обуславя отсъствие на фигурата на
актосъставител, поради което са несъстоятелни и доводите в жалбата за
некомпетентност на лицето, съставило акта.
Съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал и като
разгледа делото по същество, установи от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Цитираната норма от КЗ сочи, че
компетентните органи по чл. 547, ал. 1 от КЗ предприемат мерки за спиране от
движение на моторните превозни средства или на средствата за обществен превоз на
пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е
била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа
по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП от своя страна,
предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно § 6, т. 25,
предл. 1 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.
Безспорно се установява по делото от всички доказателства, които се намират в
логическа връзка и единство помежду си, че на посочената в НП дата и място жалб. М.
е управлявала процесното МПС без надлежна регистрация, поради което са налице
всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, която разпоредба допуска движение на ППС по пътища, отворени за обществено
ползване, които са регистрирани по съответния ред и са с табели с регистрационни
номера, поставени на определените за това места. Фактът, че процесният автомобил е
управляван от жалбоподателката в посочените в НП дата и час се потвърждава и от
4
депозираното пред полицейските органи писмено обяснение съотв. от попълнената
декларация на основание чл. 188 от ЗДвП. От приобщените с АНП писмени
доказателства, в т.ч. справка от Гаранционен фонд и от Информационната система на
сектор „ПП“ е видно, че превозното средство е било със служебно прекратена
регистрация от 02.02.2021 г. на основание чл. 143 ал.10 от ЗДвП с оглед липса на
сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С оглед нормативната уредба, относима към случая респ. установените по
делото факти, съдът приема, че за субективната съставомерност на административното
нарушение е ирелевантно обстоятелството дали М. е бил уведомена за служебното
прекратяване регистрацията на собственото й превозно средство. Това е така,
доколкото нито в ЗДвП, нито в КЗ, е предвидено задължение на контролните органи да
уведомяват собственика при прекратена служебна регистрация на ППС на основание
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Тази законова уредба произтича от вмененото задължение в чл.
438 ал.1 т.1 от КЗ всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение да
сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното
превозно средство. В този смисъл, узнаването за прекратяването на регистрацията на
моторното превозно средство от собственика му не представлява елемент от
фактическия състав по прекратяването на регистрацията на същото. Собственикът на
МПС е носител на задължението за сключване на договор за застраховка "Гражданска
отговорност", поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се
резултат от неизпълнението на това му задължение. Обстоятелството дали е изпълнено
задължението за уведомяване на собственика на автомобила за задължението му по чл.
574, ал. 10 от КЗ и за служебно прекратената регистрация, както дали е осъществено
правомощието на полицейските органи да изискат регистрационните табели на
автомобила, се явява ирелевантно, още повече, че в административнонаказателното
производство по оспорване на наказателното постановление е недопустимо
упражняването на косвен съдебен контрол за законосъобразността на служебно
прекратената регистрация на пътно превозно средство.
Основен принцип в правото е, че незнанието на закона не е оневиняващ факт,
поради което обстоятелството, че въззивникът не се е запознал с свое нормативно
задължение и последиците от него не сочи отсъствие на виновно поведение, след като
същият е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с цитираните разпоредби в
случай, че беше проявил дължимата грижа да се информира за предписанието на
закона.
5
Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така
и при непредпазливост. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като
нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при посочената форма на
вината. С оглед на изложеното и като взе предвид, че в качеството си на собственик и
водач на МПС, въззивникът е бил длъжен да познава закона и да предвиди
последиците от неизпълнение на задължението си да сключи по отношение на своя
автомобил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ , съдът намира, че
същият е извършил нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП виновно, при форма на вина
небрежност.
В случая не са налице и предпоставки за квалифициране на нарушението като
маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, доколкото се касае за
формално нарушение, при осъществяването на което винаги се засягат обществени
отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и изискванията към
пътните превозни средства за участието им в пътното движение. В случая и
конкретните обстоятелства касаещи процесния случай не сочат за липсваща
обществена опасност или явно незначителна такава.
Като взе предвид, че административните санкции са наложени в минималния,
предвиден в разпоредбата на чл. 175 ал.3 от ЗДвП размер, съдът намери, че не следва
да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същите.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
6
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно
юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат присъдени в полза на
юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а именно ОД на
МВР-Варна.
С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане в полза на
последния на разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение-
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0819-002683/16.07.2021 г.
на Началника на група при сектор „ПП“ към ОД на МВР - Варна, с което на ИР. АТ.
М. на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ИР. АТ. М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от
80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр.
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за присъждане в негова
полза на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7