Р Е Ш Е Н И Е № 92
10.08.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 140 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З., против В.А.Л.,
роден на ***г., с адрес: гр.Н., т.к.“***“, кв.***, к-с ***, сграда *, ет.*, ап.*.
Ищецът твърди, че В. А.Л. е клиент на дружеството по силата
на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на В и К
услуги по отношение на следния водоснабден обект – апартамент, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост с идентификатор 51500.506.257.1.21 и с административен
адрес: гр.Н., т.к.“***“, кв.***, к-с ***, сграда *, ет.*, ап.*, със заведена партида в базата данни с аб.№ 995919.
Счита, че ответникът притежава качеството потребител на ВиК услуги от момента
на придобиване на правото на собственост върху водоснабдения обект, съобразно
чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Излага, че съобразно разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК
услугите се извършвало съобразно Общи условия, одобрени от КЕВЕР, които били
публично известни. Релевира, че в съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от
Общите условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за
процесния период отчитането на водомера на абоната се осъществявало по
електронен път, посредством използване на мобилно устройство, като водомерът
бил разположен в на апартамента, поради което клиентът или обитаващите имота
лица имали задължението да осигурят достъп до водомера. Ищецът излага, че
начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверявал от заверено
копие от справка – извлечение, в която били отразени състоянията на
измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на
работа на електронното устройство. Сочи, че съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ
било допустимо за сезонните обекти да бъдат отчитани от ВиК оператор два пъти
годишно. Предвид нормата на чл.25 от ОУ количеството питейна вода се
разпределяло въз основа на отчет на централния водомер, поставен на
водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери. След всяко
отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани за процесния
период данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни
количества, отчетения период, за който всяка фактура се издава, както и
единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги – вода,
канал и пречистване, като за процесното вземане били издадени следните фактури:
фактура № **********/25.10.2017г. за сумата от 54,43 лева, фактура №
**********/25.10.2018г. за сумата от 57,30 лева, фактура №
**********/28.10.2019г. за сумата от 11,98 лева. Ответникът следвало да
заплаща, но не е заплатила своевременно задълженията по издадените фактури в 30
– дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, което имало за последица
неговото изпадане в забава и на основание чл.86 от ЗЗД потребителят дължал
обезщетение в размер на законната лихва върху сумите предмет на издадените
фактури от датата на падежа на вземанията до датата на подаване на исковата
молба - т.е. от 26.11.2017г. до
21.02.2020г. в размер на 19,86 лева, както и лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Отправя искане да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 123,71 лева – задължение по издадени фактури в периода от
25.10.2017г. до 28.10.2019г., с отчетен период от 18.09.2016г. до 11.10.2019г.,
сумата от 19,86 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 26.11.2017г. до 21.02.2020г., както и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на задължението. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от ответника В.А.Л., не се
явява в проведеното открито съдебно заседание на 23.07.2020г., не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства и
въз основа на закона, съдът намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Нормата н чл.238 от ГПК предвижда, че при непредставяне
в срок на отговор на исковата молба от ответника и при неявяването му в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Постановяването на неприсъственото решение е обусловено и от това
ответникът да е уведомен за последиците от неспазване на сроковете за размяна
на книжа и неявяването му в съдебно заседание, както и искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
С молба от 09.07.2020г., подадена от ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чрез процесуалния представител
гл.юрисконсулт Десислава Златева, отправя искане за постановяване на
неприсъствено решение и присъждане на направените в производството разноски. В
хода на проведеното открито съдебно заседание на 23.07.2020г., гл.юрисконсулт
Златева поддържа заявените искания в молбата.
Ответникът, редовно уведомен за насроченото открито
съдебно заседание, не се явява в съдебното заседание, не се представлява.
Същият е предупреден за възможността против него да бъде постановено
неприсъствено решение при връчване на препис от исковата молба в процедурата по
чл.131 от ГПК, а също и за последиците на нормата на чл.40 и чл.41 от ГПК. С определението, с което съдът се е
произнесъл по доказателствените искания, съставил е доклад по делото и го е
насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание, отново е указал на страните последиците на чл.238 от ГПК, като препис от това определение е редовно връчен на ответника. В открито
съдебно заседание съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено
решение.
По настоящото производство са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил
отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, предупреден е за
последиците по чл.238 от ГПК, редовно уведомен е за насроченото първо съдебно
заседание по делото на 23.07.2020г., но не се явява, не изпраща представител.
Ищецът е направил изрично волеизявление за постановяване на неприсъствено
решение. От изложените обстоятелства в
исковата молба и представените писмени доказателства по делото – Справка по
лице за закупени имоти от Служба по вписванията, видно от която ответникът е
закупил водоснабдения имот, справка извлечение на отчет с мобилно устройство на
водомер на адрес на водоснабдения имот, абонатен № 995919 за титуляр ответника,
видно от който са отразени претендираните количествата вода, измерени от
водомера, фактура
№ **********/25.10.2017г. за сумата от 54,43 лева, фактура №
**********/25.10.2018г. за сумата от 57,30 лева, фактура №
**********/28.10.2019г. за сумата от 11,98 лева, на обща стойност 123,71 лева, видно от която претендираните суми
за отчетените ВиК услуги за процесния период са осчетоводени, се установява
вероятната основателност на исковата претенция.
С оглед гореизложените съображения следва да се
постанови неприсъствено решение, което предвид разпоредбата на чл.239, ал.2 от ГПК, не следва да се мотивира по същество, като предявените искове да се уважат
и ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 123,71 лева, представляваща
доставена, отведена и пречистена вода, отчетена за периода от 18.09.2016г. до
11.10.2019г. по партида на абонатен № 995919 за обект, находящ се в гр.Н., т.к.“***“, кв.***, к-с ***, сграда *, ет.*, ап.*, която сума е осчетоводена с фактури, издадени в периода от
25.10.2017г. до 28.10.2019г. Като последица от уважаване на иска за главница,
следва да бъде уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забавено
плащане на претендираната главница в размер на законната лихва в размер на
19,86 лева, начислена за периода от падежа на главното задължение –
26.11.2017г. до дата 21.02.2020г. и за законна лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба на 25.02.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода на спора, на ищеца са дължими от страна
на ответника, сторените в настоящото производство разноски за платена държавна
такса в размер на 100 лева и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ определя в размер на 100 лева
или общо разноските в производството са в размер 200 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.А.Л., роден на
***г., с адрес: гр.Н., т.к.“***“, кв.***, к-с ***, сграда *, ет.*, ап.* да заплати на „Водоснабдяване
и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З. сумата от 123,71 лева /сто двадесет
и три лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща доставена, отведена и
пречистена вода, отчетена за периода от 18.09.2016г. до 11.10.2019г. по партида
на абонатен № 995919 за обект, находящ се в гр.Н.,
т.к.“***“, кв.***, к-с ***, сграда *, ет.*, ап.*, която сума е осчетоводена с
фактури, издадени в периода от 25.10.2017г. до 28.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
25.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 19,86 лева /деветнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираната главница в
размер на законната лихва, начислена за периода от падежа на главното
задължение – 26.11.2017г. до дата 21.02.2020г., както и сумата от 200.00 лева /двеста лева/, представляваща сторените
в настоящото производство разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 от ГПК.
Районен съдия:_________________