РЕШЕНИЕ
№ 1435
гр. Пловдив, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20235300501684 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. П. М. против
решение № 260060/07.04.2023г. по гр.д.№ 9395/2019г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., в частта, с която
са отхвърлени претенциите по сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, евентуално по
чл. 30, ал. 3 от ЗС, заявени от жалбоподателя против Р. Д. М., П. К. М., П. К. М. и Р. К. М.,
като наследници на К. П. М., починал на 19.09.2021г. в хода не делото, за заплащане на
сумата от 3657 лева, представляваща половината от месечния пазарен наем за ПИ №
*****.18.8 по кадастралната карта на с.***** за периода 17.06.2019г.- 22.07.2020г., или при
условие на евентуалност за заплащане на сумата от 9600 лева, представляваща половината
от реално получен пазарен наем за същия имот през периода 01.10.2017г.- 22.07.2020г.. Във
въззивната жалба на първо място се излагат оплаквания относно това, че на жалбоподателя
не са присъдени претендираните от него съдебни разноски. Сочи се, че решението на РС в
обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно и постановено при превратно
тълкуване на събраните доказателства. По- конкретно се твърди, че неправилно
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетеля на жалбоподателя, като
е приел, че той е пристрастен, макар показанията му да са напълно обективни,
непротиворечиви и последователни, кореспондиращи с другите доказателства по делото,
включително и с част от показанията на насрещната страна. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част, присъждане на претендираните суми за обезщетение, както и на съдебни
разноски.
От въззиваемите Р. Д. М., П. К. М., П. К. М. и Р. К. М. е подаден отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа, че решението на РС в обжалваната му част е
правилно и законосъобразно, постановено при правилна преценка на събраните
доказателства.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
1
С влязло в сила Решение № 4751 от 12.12.2019г. по гр.д. № 9395/2019г. на ПдРС, ХІІІ
гр.с., е допуснато извършването на съдебна делба между Г. П. М. и К. П. М. на ПИ №
*****.18.8 и ПИ № *****.18.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
***** при квоти от по ½ ид.ч.. В хода на втората фаза на делото за делба, на 19.09.2021г. е
починал съделителят К. П. М. като на негово място са конституирани наследниците му Р. Д.
М., ЕГН: **********, П. К. М., ЕГН: **********, П. К. М., ЕГН: ********** и Р. К. М.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. *****. С молба на л.68 по първоинстанционното дело
съделителят Г. П. М. е предявил претенция по сметки против К. П. М., земестен
впоследствие от новоконституираните ответници- въззиваеми в настоящето производство, за
лишаването му от правото на ползване на 1/2 ид.ч. от ПИ № *****.18.8 в размер от 3657,00
лева представляващи половината от месечния пазарен наем за периода 17.06.2019г.- датата
на връчване на исковата молба, имаща характер на писмено искане по смисъла на чл.31, ал.2
от ЗС до 22.07.2020г.- датата на предявяване на претенцията. В молбата се твърди, че ПИ №
*****.18.8 се ползвал само от К. М., който бил ограничил достъпа до него и препятствал
ползването му от Г. М.. Първоначалният ответник бил заключил имота и държал ключовете.
От две години го отдавал под наем. На оградата била закачена табела „Представителство на
дъскорезница с.*****“ и били изписани два мобилни телефона. По телефона Г. М.
разговарял с представители на фирмата- наемател, но те отказали да дадат информация.
Признали само, че са наели имота от К. М..
Претенциите по сметки са оспорени от първоначалния ответник по гр.д. №
9395/2019г. на ПдРС, ХІІІ гр.с. и от неговите наследници, като са оспорени и всички
обстоятелства, на които се основават същите / още с отговора на исковата молба, подаден от
К. М., същият е оспорил да ползва лично или чрез трети лица, включително и чрез
наематели, процесните имоти/.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите С. Ч. / зет на жалбоподателя
Г. М./ и Н. Б. / без родство/. Свидетелят Ч. сочи, че след като общият на страните
наследодател починал през 2018г., с тъста му ходили до процесния имот, за да видят какво
има в него. Имотът бил ограден и на табела откъм входа пишело „Дъскорезница село
*****“. На табелата били изписани и два телефонни номера. Свидетелят се обадил по
телефона и някаква жена му обяснила, че имотът им е предоставен под наем от К. М..
Отказала информация за наема. Г. М. нямал достъп до имота, защото бил заключен. Чрез
адвокат поискали достъп до имота, но такъв не им бил осигурен. Свидетелят Б. сочи, че е
ходил в имота по работа, възложена му от работодателя му „*****“ЕООД. Свидетелят
участвал в изграждането на оградата от мрежа и в строителството на склад в имота.
Ремонтът на обекта започнал през 2015г.. Последно ходил там през 2019г. за извършване на
ремонтни работи. Вратата на имота била плъзгаща се, на релса. Когато ходил там, вратата не
била заключена, била просто притворена. Нямала катинар и не се заключвала. До вратата
нямало служител, който да контролира достъпа. Свидетелят влизал свободно и си вършел
работата. Не познавал хората, които били там. Шеф на фирмата била К. М..
Приети са уведомителни писма от „Полис секюрити“ООД и от „Полис СОТ
секюрити“ООД. В първото от тях се сочи, че дружеството няма сключен договор за охрана
на ПИ № *****.18.8. Във второто се сочи, че с договор от 27.03.2015г. им е възложената
охраната на този имот. Първоначално възложител било „Ред- блу“ООД, ЕИК: *****, а от
01.03.2020г.- „Червен камък 2015“ЕООД, ЕИК: *****.. При справка в Търговския регистър
се установява, че съдружници в „Ред- блу“ООД са лицата Т. В. В. и Й. С. В., а собственик на
капитала и законен представител на „Червен камък 2015“ЕООД е А. Р. П.. В о.з. на
26.10.2020г. по искане на ищеца- жалбоподател в настоящето производство, като свидетел
при режим на призоваване е допусната Т. В.. Разпит на същата така и не е осъществен
поради нередовните й призовавания. Отправеното искане до „Ред- блу“ООД за представяне
на договора за наем за ПИ № *****.18.8 също е останало безрезултатно.
От твърденията в молбата от Г. М., с която са заявени претенциите му по сметки,
показанията на разпитаните свидетели и уведомителното писмо от „Полис СОТ
секюрити“ООД категорично следва, че не е налице лично ползване по смисъла на
2
Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК от страна
на починалия в хода на първоинстонционното производство К. М.. Съгласно разясненията,
дадени в мотивите към посоченото тълкувателно решение, „За личното ползване е
ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез
непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство
или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил“. Възмездното
предоставяне на съсобствен имот за ползване от трето лице изключва приложението на
чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като реализирането на добиви от съсобствената вещ от само един или
няколко от съсобствениците е основание, съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, останалите
съсобственици да претендират припадащата им се част от тези добиви- от конкретните
добиви, а не от пазарния наем. Както се сочи и в мотивите към цитираното тълкувателно
решение, „По изключение обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС може да се претендира само за
разликата между уговорена наемна цена, съобразно сключения от ползващия имота
съсобственик наемен договор и средната пазарна цена, когато първата е по-ниска“.
Следователно претенцията по сметки с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС се явява
неоснователна по същество, а тази заявена при условие на евентуалност по чл.30, ал.3 от ЗС-
като недоказана. Ето защо, решението на ПдРС в обжалваната му част ще следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно и без да бъде обсъждано приетото по
първоинстанционното дело заключение относно пазарния наем за имота.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемите Р. М. ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски за
процесуално представителство във въззивното производство в размер от 1300 лева.
Възражението на жалбоподателя Г. М. за прекомерност на платеното от въззиваемата
адв.възнаграждение се явява неоснователно, тъй като, съобразно с материалния интерес по
заявената при условие на евентуалност искова претенция по чл.30, ал.3 от ЗС- 9600 лева,
която е предмет на разглеждане в настоящето въззивно производство, минималното
адв.възнаграждение е в размер от 1360 лева. В тази връзка следва да се отбележи, че
процесуалното представителство на въззиваемите е осъществено от адв.М. Н., от която на
12.06.2023г. е подаден отговор на въззивната жалба и която се яви в проведеното на
25.10.2023г. публично съдебно заседание, а договорът за правна защита и съдействие, по
който е платено възнаграждението от 1300 лева, е сключен на 08.06.2023г. с адв.С. М., но
адв.Н. е действала по преупълномощаване от адв.М. по пълномощно от 15.11.2022г. / л.203
по делото на ПдРС/ за процесуално представителство пред всички съдебни инстанции.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260060/07.04.2023г. по гр.д.№ 9395/2019г. на ПдРС,
ХІІІ гр.с., в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметки с правно основание по
чл.31, ал.2 от ЗС и евентуално по чл. 30, ал. 3 от ЗС, заявени от жалбоподателя Г. П. М.
против Р. Д. М., П. К. М., П. К. М. и Р. К. М., като наследници на К. П. М., починал на
19.09.2021г. в хода на първоинстанционното дело, за заплащане на сумата от 3657 лева,
представляваща половината от месечния пазарен наем за ПИ № *****.18.8 по кадастралната
карта на с.***** за периода 17.06.2019г.- 22.07.2020г., или при условие на евентуалност за
заплащане на сумата от 9600 лева, представляваща половината от реално получен пазарен
наем за същия имот през периода 01.10.2017г.- 22.07.2020г..
ОСЪЖДА Г. П. М. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати на Р. Д. М. от гр.*****,
ЕГН: ********** сумата от 1300 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, само в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение на ПдРС по
отношение на заявената при условие на евентуалност искова претенция с правно основание
чл.30, ал.3 от ЗС.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4