МОТИВИ:
НОХ дело № 441/2020 г.
Подсъдимият Р.Ж.Р. ***, е предаден на съд по обвинение за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, осъществено по време, начин и място,
подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание подсъдимият не отрича, че не е заплащал дължимата
издръжка, но твърди, че не той е биологичния баща на детето. Заявява, че
бившата му съпруга е продала негово имущество- машини, от които не му била дала
никакви пари, като само тя се била облагодетелствала. Бил готов да влезе в
затвора, но нямало да плаща издръжка на чуждо дете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 14.05.2008
г. в гр.Ардино, обл.Кърджали, подс.
Р.Ж.Р. и св.Л.Е. ***, сключили граждански брак. В тази връзка бил съставен Акт
№0026/14.05.2008 г. за сключен граждански брак на Община Ардино. След сключване
на брака, съпрузите Р.Р. и Л. Е. се установили да
живеят в с.Стремци, ул. „Първи май” №37, общ.Кърджали.По време на брака на подсъдимия
Р.Р. и св.Л. Е. се родил сина им А.Р. Р., ЕГН **********. Първоначално отношенията между
съпрузите били нормални, но впоследствие
се влошили. През 2011 г. Р.Р. напуснал семейното
жилище в с.Стремци, общ.Кърджали и се установил да живее в Кралство
Нидерландия. Св.Л. Е. продължила да живее в семейното жилище в с.Стремци,
общ.Кърджали. Подсъдимият Р. се дезинтересирал от
семейството си. Поради тази причина през 2013 г., св.Л. Е. депозирала искова
молба с правно основание чл.49,ал. 1 от Семейния кодекс, в Районен съд –
Кърджали, по която било образувано гр. дело № 402/2013 г. по описа на PC
- Кърджали.
С решение
№77/03.07.2013 г., постановено по гр. дело №402/2013 г. по описа на PC
-Кърджали, влязло в законна сила на 09.08.2013 г., бракът между съпрузите Р.Р. и Л. Е. бил прекратен. Със същото решение
упражняването на родителските
права над детето А.Р.
Р., ЕГН **********,
били предоставени на майката- св.Л. Е., а на бащата- подс.Р.Р.- била дадена възможност да вижда и взема детето всяка
първа и трета седмица от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа , както и един
месец през лятото , който не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Със
същото решение подс. Р.Р.
бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното си дете - син А.Р. Р.-
в размер на 200 лева, чрез неговата майка и законна представителка св.Л.Е. Е..
Тъй като след
влизане в сила на 09.08.2013 г. на решение №77/03.07.2013 г., постановено по
гр. дело №402/2013 г. по описа на PC - Кърджали, подсъдимият Р.Ж.Р.
не заплащал присъдената издръжка, по молба на свидетелката Л.Е. Е. било образувано изпълнително дело №62/2014 г. по описа
на ЧСИ - Хриса Пурнарова, с район на действие Районен
съд - Кърджали. В хода на изпълнителното дело №62/2014 г. по описа на ЧСИ -
Хриса Пурнарова подс. Р.
заплатил парични суми както следва : на 15.04.2016 г. заплатил сума от 1000
лева, на 18.04.2016 г. заплатил сума от 120 лева и на 25.05.2016 г. заплатил
сумата от 350 лева, или заплатил общо сумата от 1470 лв.,сума, покриваща 7
месечни вноски по 200 лева за издръжката определена от съда. Тъй като при
внасяне на сумите Р.Ж.Р. не е посочил за кой месец погасява издръжката,
съобразно разпоредбата на чл.76 от Закона за задълженията и договорите следва
да се приеме, че е погасил най старото задължение, а именно 7 месечни вноски за
периода от 09.08.2013 г., от когато се дължи месечната издръжка, до 09.03.2014
г.
В периода от
09.03.2014 г. до 09.02.2020 г. в с.Стремци, общ.Кърджали, подсъдимият Р.Ж.Р. не
е заплатил никаква месечна издръжка на малолетното си дете - син А.Р. Р.. В този период подсъдимият Р.Р.
не е заплатил 72 месечни вноски за издръжка по 200 лева месечно, възлизащи на обща стойност 14400 лева, на
малолетното си дете - син А. Р., чрез неговата майка и законна представителка Л.Е.
***.
Тази фактическа обстановка се потвърди и прие от съда след събиране в
съдебно заседание на наличните гласни доказателства и от приложените към делото
писмени такива. При тяхната оценка съдът прецени, че всички доказателства са
еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът не следва да ги обсъжда.
Следва само да се отбележи, че наказателната отговорност по чл. 183 ал.1 от НК
възниква след като лицето е било осъдено с влязло в сила решение и след влизане
на осъдителния диспозитив в сила съзнателно да не е
изплатило дължимите вноски в размер на два или повече месеца. По Удостоверение за раждане Р.Р. е баща на
детето А. Р., за което е осъден да плаща ежемесечна издръжка, с влязло в
законна сила решение. Субект на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК е всяко наказателноотговорно лице, което е осъдено да издържа
свой…низходящ и съзнателно не изпълнява задължението си. Т.е., съмнението за
бащинство на подсъдимия не е предмет на настоящото дело и съдът не следва да
събира доказателства в тази посока предвид на това, че той е осъден да плаща
дължимата издръжка на малолетното дете.
По гореописания
начин, обвиняемия Р.Ж.Р. *** е осъществил от обективна и субективна страна,
състав на престъпление по чл.183,ал.1 от НК, тъй като в периода от 09.03.2014
г. до 09.02.2020 г. в с.Стремци, общ.Кърджали, след като е осъден да издържа
свой низходящ - син А.Р. Р. , ЕГН**********,съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно
в размер на 72 месечни вноски на обща стойност 14400 лева.
Деянието е извършено при формата на
вината „пряк умисъл”, съгласно чл.11,ал.2 от НК, тъй като подсъдимият
е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните
му последици и е целял настъпването на тези последици.
При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия,
и базирайки се на принципите на законност и индивидуализация, залегнали в
разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът
прецени:
- обществената опасност на деянието е над типичната за този вид
престъпления, засягащи обществените отношения, свързани с отглеждане и
издръжката на собствените деца, определена от много дългия период, през който
подсъдимият трайно не е полагал грижи за издръжката на детето си.
- обществената опасност на подсъдимия: от една страна, касае се за млад човек, убеден, че не той е
биологичния баща на детето А. Р., не се отнася критично към извършеното,
заявява, че няма да плаща издръжка на чуждо дете. От друга страна, подсъдимият признава,
че не е плащал дължимата издръжка, ползва се с добри характеристични данни по
местоживеене, неосъждан.
С оглед на изложеното съдът намира,
че наказанието следва да бъде по първата алтернатива, предвидена от
законодателя, а именно „лишаване от свобода”, определено при баланс на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, към средния предвиден в текста
на закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което с
оглед липсата на формални пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, както и
възможността подсъдимият да се поправи и
превъзпита без да бъде отлъчван от свойствената му социална и семейна среда,
наказанието „лишаване от свобода” може и следва да бъде отложено за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъждането при условията на чл.
66 ал.1 от НК ще даде възможност на подсъдимия да се труди и да изпълнява
задълженията си по издържането на малолетното
си дете.
Така наложеното наказание по вид,
размер и условия на изтърпяване напълно отговаря на извършеното и ще осъществи
изцяло целите на личната и генерална превенция на закона.
Водим от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: