№ 260
гр. Айтос, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС в публично заседание на първи октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20252110100311 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ф. А. Ф., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу
А. А. С.,ЕГН: **********, Е. М. С., ЕГН: ********** и двамата с адрес: *** и Н. Е. Ф.,
ЕГН:**********, адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че на 19.03.2018 г. в *** А. А. С. и Е. М. С. са прехвърлили
на внука си Ф. А. Ф. свой собственик недвижим имот чрез привиден договор за покупко-
продажба, обективиран в Нотариален акт № 61, том II, рег. № 1131, дело № 160/2018 г. от
19.03.2018 г. на нотариус Г. Г., с рег. № 557 на НК, а именно: дворно място с площ от 1050 кв.
м., находящо се *** представляващо поземлен имот с планоснимачен № 193 в квартал 38 по
плана на селото, при граници на поземления имот: от изток – поземлен имот с пл. № 192, от
запад – поземлен имот с пл. № 199, № 194 и 197, от север – улица, от юг – УПИ IX, ведно с
построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 79 кв. м. и паянтова
постройка със застроена площ от 64 кв. м., както и всички подобрения, приращения и
насаждения в имота. В договора страните посочили, че продажната цена в размер на 4800
лв. е заплатена в брой от купувача на продавачите преди подписване на договора, но това не
било вярно. Ищецът твърди, че с договора за покупко-продажба е прикрит договор за
дарение. Позовава се на обратно писмо. Излага, че по време на сделката ищецът е бил в брак
с Н. Е. Ф.. Същият извежда правния си интерес да води иска от факта, че е налице висящо
дело за прекратяване на брака чрез развод и изявления на Н. Е. Ф., че е собственик на част
от имота. Изтъква се, че ако ищецът установи, че имотът е придобит чрез дарение, ще може
да се позове на чл. 22, ал. 1 СК. Иска се договорът за покупко-продажба да бъде обявен за
нищожен поради привидността му и за обявяване за действителен на прикрития договор за
дарение.
С отговора на исковата молба, подаден от А. А. С. и Е. М. С., исковете се признават изцяло.
1
В отговора на исковата молба, подаден от Н. Е. Ф., се съдържат твърдения за злоупотреба с
право от страна на ищеца. Целта на делото била единствено да се елиминира тя като
собственик на основание чл. 21 СК. Ответницата твърди, че е присъствала при изповядване
на атакуваната сделка и че волята на страните е била да се сключи договор за покупко-
продажба, а не за дарение. Излага се, че след сключване на брака между Н. Е. Ф. и ищеца
двамата заминали за ***. Решили да си купят къща, но не могли да се върнат в България за
сделката, поради което се договорили А. А. С. да придобие имота и после да го продаде на
съпрузите. За целта те дали 18 000 лв., общи средства, на А. А. С.. С атакуваната сделка
всъщност се изпълнявала първоначалната идея – имотът да бъде продаден от А. А. С. на
съпрузите. Ответницата изтъква, че нотариалният акт се ползва с материална обвързваща
сила. Оспорва обратното писмо, като счита, че не може да й бъде противопоставено, защото
не го е подписала, а освен това нямало и достоверна дата.
В о.с.з. ищцът чрез В. поддържат ИМ и тезата, че преставеното обратно писмо, подписано
от ищеца и двамата ответници доказва в пълна степен симулацията.
В о.с.з.ответницата Н. Е. Ф. чрез адв.А. поддържа отговора на ИМ и тезата, че имотът е
закупен и планиран като СИО , заплатен е с общи средства на двамата съпрузи по време на
брака. Ответницата оспорва представеното братно п исмо поради липса на достоверна дата,
и поради факта,че не е подписано от нея.
Ответниците А. А. С. и Е. М. С. признават иска като основателен.
В о.с.з. по делото в качеството на свидетели са разпитани А. А. О. , А. Ф. О., С. И. А., Ш. Е.
Ю., С. А. Р., М. К. Я., М. Я. М..
По време на разпита си свид. А. О. разказва, че къщата е закупена с лични средства на нея и
съпруга й от работата в ***. Свид.твърди, че баща й , ответника А. А. е намерил къщата и
водил преговорите за закупуване, след което тя и съпругът й са изпратили парите за
покупката от сметката на съпруга й. Според свид.О. синът й не е бил информиран за
покупката на имота, защото са изкали да бъде изненада и да го надарят с този имот. Понеже
ищецът не можел да се прибира често от *** поради служебни въпроси се наложило дядо му
да му прехвърли имота чак след като сключил брак. Страните решили формата на сделката
да бъде покупко-продажба, за да не може сделката да се атакува от другите деца на
свидетелката, на които не били закупени имоти. Според свидетелката О. майката на Н. не е
учатсвала в търсенето на имота, нито е дала пари по сделката. Н. от своя страна отдавна
била заявила, че не желае да живее в ***, а в Бургас и настоявала къщата да се продаде.
По време на разпита свид.А. О. също твърди, че къщата е издирена и закупена от тъста му с
негови пари, като Ф. не е знаел нищо за това, защото искали да го изненадат. Свидетелят
отрича ответницата Н. да е давала пари за закупуване на имота, т.к. към момента на
покупката те не са били нито сгодени, нито женени. Ответницата дори настоявала, че няма
да живее в ***. Според свид. Ф. не е давал никакви пари на дядо си, а имота е трябвало да
бъде прехвърле на него чрез покупко-продажба заради останалите деца на продавача-
ответник А. А. С.. Свидетелят отрича родителите на Н. да са участвали в преговорите,
2
покупката или застрояването на имота.
По разказ на свид. С. И. А. имотът е закупен с общи средства на девете семейства, като
родителите на момчето са дали 10 000лева, а родителите на момичето 8000лева. На дядото е
било оставено пъллномощно за закупуване на имота на името на Ф., но в деня на сделката се
оказало, че това е невъзможно поради липсващи документи, затова ответника купил имота
на свое име, а уговорката била по-късно да го прехвърли на двамата съпрузи.
Свид. Ш. Е. Ю. потвърждава изцяло казаното от свид. С. И. А., а именно че имотът е
закупен с общи средства на семейството на двамата съпрузи, а по-късно с парите от сватбата
старата къща е съборена и на нейно място е изградена нова постройка. Според свид.Ю.
имота е закупен от наследниците на стара жена, която тя лично е познавала и уговорката е
била, че имота ще бъде семейно жилище, като по-късно съпрузите започнали да обсъждат
въпроса да продадат къщата и да закупят апартамент в ***.
По време на разпита свид. С. А. Р. съседка на имота, разказва, че в *** е виждала единствено
родителите на Н. докато са уговаряли продажбата, а и след това. Свид.отрича друг човек да
се е представял за купувач на имота. По данни на свидетелката понеже къщата в имота не е
ставала за живеене семейството заминало за ***, за да събере пари и да започне
строителството на нова сграда. Според свидетелката съпрузите вече са били женени , когато
е купен имота, като парите са били от родителите на Н. и Ф..
Според свид. М. К. Я. и М. Я. М. друг съсобственик се е занимавал с намиране на купувач,
но той разпознават ответника А. С. като купувача на имота. Плащането на покупната цена
станало в брой в дома на техен роднина, като ответника първо отишъл до банката , за да
изтегли парите.
Според писмо на НИК към МВР (л.104) не е възожно да се направи експертиза, която да
отговори на въпроса за датировката на даден документ.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно от представените писмени доказателства -Удостоверение за скл.гр.брак, издадено въз
основа на Акт за гр.брак № 1/20.10.2017г (л.11) на 20.10.2017г ищецът Ф. А. Ф. и
ответницата Н. Е. Р. сключили граждански брак.
Не се спори от страните по делото, че на 20.12.2017г ответникът А. А. С. закупил дворно
място с площ от 1050 кв. м., находящо се *** представляващо поземлен имот с
планоснимачен № 193 в квартал 38 по плана на селото, при граници на поземления имот: от
изток – поземлен имот с пл. № 192, от запад – поземлен имот с пл. № 199, № 194 и 197, от
север – улица, от юг – УПИ IX, ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 79 кв. м. и паянтова постройка със застроена площ от 64 кв. м., както и
всички подобрения, приращения и насаждения в имота ,също така Земеделска земя с начин
на трайно ползване НИВА , нахпдяща се в местността „ЕКСИ БААЛЪК“, съставляваща ПИ
№ 028026 по плана на ***. Сделката била обективирана в НА №28, том 7, дело
3
897/20.12.2017г на нотариус Г.Г.. (л.6-8)
На 19.03.2018г ответникът А. А. С. и съпругата му Е. М. С. прехвърлили чрез покупко-
продажба на внука си Ф. А. Ф. поземлен имот с планоснимачен № 193 в квартал 38 по плана
на селото, при граници на поземления имот: от изток – поземлен имот с пл. № 192, от запад
– поземлен имот с пл. № 199, № 194 и 197, от север – улица, от юг – УПИ IX, ведно с
построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ от 79 кв. м. и паянтова
постройка със застроена площ от 64 кв. м., както и всички подобрения, приращения и
насаждения в имота. Сделката била обективирана в НА № 61, том 2, дело 160/19.03.2018г на
нотариус Г.Г..
От ищецът е предоставено копие на обратно писмо (л.12), оспорено от ответницата Н.
Ф.поради липса на достоверкан дата и поради факта, че не е подписано от нея.
При така установеното от фактическа страна и обсъдените доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
Основният спор между страните е относно липсата /наличието на прикрита сделка за
дарение между ищеца Ф. Ф. и Ответниците Е. С. и А. С., като ищецът и двамата ответници
твърдят наличието на такава сделка и се домогват да докажат твърдението си чрез
свидетелски показания и обратно писмо.
По отношение на конкретния спор следва да се има предвид следното
В отношенията между страните привидността на договора, сключен в нотариална форма, не
може да се доказва свободно със свидетелски показания.
Представено е по делото обратно писмо (contre letter)(л.12), разкриващо съдържанието на
прикрития договор. Обратното писмо трябва да съдържа волеизявлението на всички страни
по прикрития договор в това число изявление на ответника ( решение № 484/11.06.2010 г.
по гр.д. № 375/2010 г. на ВКС, IV г.о.) и да служи за пълно разкриване на симулацията, в
който случай свидетелските показания биха били недопустими. В конкретния случай
ответницата Н. Ф. правилно отбелязва, че обратното писмо няма достоверна дата (което
само по себе си не е изискване за действителност), но също така липсва и волеизявление от
нея относно прикритата сделка. Безспорно ответницата Ф. не е вписана като купувач в НА
№ 61, том 2, дело 160/19.03.2018г на нотариус Г.Г., но по силата на СК същата е придобила
½ ид.ч. от имота в съсобственост със своя съпруг. Следователно , за да бъде
противопоставимо спрямо нея обратното писмо, с което се разкрива симулацията трябва да
бъде подписано и от нея. При това положение съдът приема, че представеното от ищеца
обратно писмо не е противопоставимо на ответницата Н. Ф..
Нещо повече, независимо дали Н. Ф. е страна по прикритата сделка или не, допускането на
свидетелски показания за разкриване на симулацията е обусловено от наличие на писмено
доказателство, изходящо от другата страна, т.е. – от страната, на която се
противопоставя привидността.
Според чл. 165, ал. 2 от ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в договора
съгласие е привидно, свидетелски показания се допускат само при наличието на писмени
4
доказателства, изхождащи от другата страна, които правят вероятно твърдението, че
съгласието е привидно. Разпоредбата касае, както установяването на привидната, така и на
прикритата сделка.
В многобройни съдебни решения на ВКС и ВС са изяснени характеристиките на писмения
документ, значението на момента на неговото съставяне и страната, от която той трябва да
изхожда, за да бъде зачетен като доказателство, представляващо основание да се изключи
недопустимостта на свидетелските показания по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК.
В постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 163/15.06.2011 г. по гр.д. №
1536/2009 г. на ВКС, IV г. о. е разяснено, че документът, представляващ „начало на писмено
доказателство“, може да е случаен; че няма значение към кого е адресиран, но трябва да
изхожда от страната или да удостоверява нейно изявление пред държавен орган, което прави
симулацията вероятна. Този документ не доказва симулацията, за разлика от „обратното
писмо“, а вероятното съществуване на симулативната сделка.
Представеното по делото „обратно писмо“, освен че е непротивопоставимо на ответницата
Н. Ф. по обсъдените по-горе съображения, също не би могло да се счита за „начало на
писмено доказателство“, т.к. това трябва да е изходящ от Ф. Ф. и Н. Ф. документ, който да
прави вероятно твърдението за привидност на договора за покупко -продажба. Въз основа на
изложеното за установяване съдържанието на прикритата сделка гласни доказателства са
недопустими.
На следващо място в случая е неприложима нормата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, макар че
сделката е извършена между роднини по права линия, т.к нормата е приложима единствено
при неформалните договори, за действителността на които не е необходим писмен акт.
Конкретният случай не е такъв, доколкото покупко-продажбата на вещно право върху
недвижим имот задължително се сключва във формата на нотариален акт, то изискването за
разкриване на симулацията е да бъде именно в писмена форма, но трябва да съдържа
волеизявление от всички страни по сделката. Както вече беше обсъдено по-горе ответницата
Н. Ф. не е страна по договора за покупко-продажба , но по силата на закона и скл.с ищеца Ф.
граждански брак е придобила ½ ид.ч. от имота по силата на привидната сделка и е владяла
имота в продължение на 7 години заедно със съпруга си. Съпрузите дори са правили
планове да продадат имота и да закупят друго семейно жилище в ***, като според
показания на родителите на ищеца Ф. имотът е бил обявен за продажба именно по
настояване на ответницата Н.. От това следва, че ответницата Н. Ф. е третирала имота като
семейно жилище, придобито от нея в режим на СИО и следователно обратното писмо за
разкриване на симулацията, за да й бъде противопоставимо, трябва да бъде подписано и от
нея, като по този начин и тя самата ,освен страните по привидната сделка заявява, че волята
им е била ищецът да бъде безусловно надарен , а не имотът да бъде закупен в режим на
СИО.
Съобразно гореизложеното, предявеният иск за установяване симулативността на договора,
обективиран в НА № 61, том 2, дело 160/19.03.2018г на нотариус Г.Г. е недоказан, което
5
мотивира съда за неговото отхвърляне.
Отхвърлянето на основни иск, закономерно води до липса на предпоставки за произнасяне
по насрещния иск на ответницата Н. Ф. срещу ищеца Ф. Ф., т.к. съдът прецени че с
отхвърляне на основния иск ответницата е получила защита на правата си.
Относно разноските:
На осн.чл.78, ал.3 ГПК съдът следва да осъди ищецът да заплати съдебно –деловодни
разноски на ответницата Н. Ф. в размер на 1450лева, от които 50лв.ДТ за насрещен иск и
1400 за адв.възнаграждение, в която сума се вкл. и 200лв за процесуално представителство в
о.с.з.
Водим от изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ф. А. Ф., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу А. А.
С.,ЕГН: **********, Е. М. С., ЕГН: ********** и двамата с адрес: *** и Н. Е. Ф.,
ЕГН:**********, адрес: *** иск за установяване нищожността, на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 5 ЗЗД, като привидна на сделки обективиран в НА № 61, том 2, дело 160/19.03.2018г на
нотариус Г.Г., с която се твърди, че е прикрит договор за дарение, сключен между Ф. А. Ф.,
ЕГН: **********, адрес: ***, срещу А. А. С.,ЕГН: **********, Е. М. С., ЕГН: ********** и
двамата с адрес: ***
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК ищецът Ф. А. Ф., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на ответницата Н. Е. Ф., ЕГН:**********, адрес: *** съдебно деловодни разноски
в размер на 1450 лв /хиляда четиристотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд-Бургас.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6