№
гр. Кърджали, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на пети
декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното
от съдия Шефки адм.
дело
№ 344/2023 г. по описа на КАС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 ЗДвП. Образувано е по жалба от Р.Б.А. от *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка с №23-1300-000298/21.08.2023
г., издадена от А. А. - *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна
полиция“.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на оспорената
заповед, като издадена при съществено нарушение
на административнопроизводствените правила, нарушения
на материалния закон и в несъответствие с целта
на закона. Жалбоподателят твърди, че не е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, респ.,
не е извършил визираното в заповедта нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Твърди също, че в определения му срок се е явил в лечебно заведение и е
предоставил кръвни проби за изследване, но резултатите от тези изследвания не
са му известни. По тези съображения счита, че не са били налице предпоставките
за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Иска отмяна на обжалваната заповед и претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената
жалба, като сочи, че от представеното медицинско изследване не се установява да
е употребил наркотични вещества.
Ответникът – *** към ОДМВР – Кърджали, сектор
„Пътна полиция“, чрез юрк.Ч., намира жалбата за неоснователна. Намира представеното
медицинско изследване за неотносимо към спора. Счита,
че употребата на наркотични вещества, на
посочените в заповедта време и място, е надлежно установена с годно техническо
средство.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
Предмет
на делото е Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка с №23-1300-000298/21.08.2023
г., издадена от А. А. - *** към ОДМВР –
Кърджали, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ -
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца; отнето е СРМПС №***,
както и два броя регистрационни табели с номер: ***. Мярката е приложена във
връзка с нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за това,
че на 21.08.2023 г., около *** ч., на път **, на разклона за ***, в посока към ***,
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил с рег. № ***, след употребата
на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Dryg test 5000, което отчело наличие на ***.
По делото
е приложен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества, съставен на 21.08.2023 г. от *** към ОДМВР – Кърджали, сектор „Пътна полиция“, видно
от който, при проверката на жалбоподателя за употреба на упойващи и наркотични вещества,
техническото средство Dryg test 5000 с № ***, е
показало употреба на ***.
Във
връзка с горното на водача бил съставен АУАН серия GA №1033176/21.08.2023
г., за извършено на 21.08.2023 г. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, състоящо
се в управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози.
На жалбоподателя е
връчен и талон за медицинско изследване №***/*** г., в който е отбелязано, че
последният не приема показанията на теста, като е отразено и искането му за
медицинско и химическо изследване.
Видно от
приложения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, на
21.08.2023 г., в рамките на указаното му
време, Р.А. се е явил в *** на МБАЛ –*** и дал биологични проби за медицинско
изследване за употребата на наркотични вещества или техните аналози.
С мотивирана
резолюция №23-1300-М000127/22.08.2023 г. на началник група в ОДМВР-Кърджали, на
основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН, е прекратено административнонаказателното
производство, образувано с АУАН серия GA №1033176/21.08.2023
г., поради това, че за деянието е образувано БП №**/*** г. по описа на РУ-Кърджали,
за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
По
делото е представен и Протокол за извършена химическа експертиза №***/*** г., изготвена
от вещо лице към Център за експертни криминалистични
изследвания в Национален институт по криминалистика при МВР. Според
заключението на вещото лице, в представените за изследване проби на кръв и
урина, взети от лицето Р.Б.А., не е установено наличие на упойващи лекарствени
средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл.3 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
във вр. с чл.3 от ЗКНВП.
С оглед
така установеното от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата,
и след като извърши проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в рамките на установения срок и от лице с
правен интерес от оспорването.
Разгледана
по същество жалбата е и основателна.
Съгласно
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Процесната заповед е издадена от компетентен орган, надлежно упълномощен
със Заповед №292з-2/01.01.2022 г., издадена от директора
на ОДМВР-Кърджали.
Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП, въз основа на която е наложена
процесната ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок
от 6 месеца до една година.
В случая оспорената
мярка е била наложена на жалбоподателя за описаното в заповедта нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни
аналози, установено с Dryg test 5000,
отчел положителен резултат за ***.
От обсъдените
по-горе доказателства се установява, че водачът не е приел показанията на теста
и в установения срок е дал биологични проби за медицинско изследване.
Съгласно чл.3а,
т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в
случаите, в които лицето не приема показанията на техническото средство или
теста, установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. По силата
на последната разпоредба, при извършено медицинско изследване, резултатите от
последното са определящи за установяване употребата на наркотични вещества.
Във връзка с
горното и предвид заключението по изготвената химическа експертиза, според
което в биологичните проби, взети от водача, не е установено наличие на
упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, съдът приема, че
резултатите от извършеното на 21.08.2023 г. изследване с Dryg test 5000, изцяло се опровергават
от извършеното медицинско изследване.
При това положение
не се установява и визираното в заповедта нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП – управление
на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, за преустановяването
на което нарушение е наложена процесната принудителна
административна мярка. Респ., не е
налице и хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, въз основа на която е
приложена ПАМ.
По изложените съображения, съдът счита, че в случая
не са били налице предпоставките за прилагане на мярката по
чл.171, т.2а, б.»б» от ЗДвП. Събраните по делото доказателства опровергават фактическите констатации
в съставения АУАН и в процесната заповед, за
извършено от жалбоподателя нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена, като
постановена в несъответствие с материалния закон.
При
този изход на спора, предвид своевременно заявеното искане и представените
доказателства, на жалбоподателя се следват направените по делото разноски, общо
в размер на 1 210 лв., от които:10 лв. за внесената д.т., както и 1 200
лв. с ДДС за договореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Последното
възнаграждение е в рамките на минималния размер, посочен в чл.8, ал.3 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с §2а от ДР на Наредба №1/2004г., поради което
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Ето
защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кърджали
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с №23-1300-000298/21.08.2023 г., издадена от
А. А. - *** към ОДМВР – Кърджали, сектор
„Пътна полиция“, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР-Кърджали да заплати на Р.Б.А. от *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на
1 210 лв.
Решението,
на основание чл. 172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: