Определение по дело №3625/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24613
Дата: 13 юли 2023 г. (в сила от 13 юли 2023 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110103625
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24613
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110103625 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил относими и допустими писмени доказателства, които следва да
бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца да се приложи ч.гр.д. № 41580/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 26 състав следва да бъде уважено.
Следва да се отложи произнасянето по искането на ищеца за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза за насроченото съдебно заседание с оглед процесуалното поведение
на ответника.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 41580/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав.
ОТЛАГА произнасянето по искането за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза направено от ищеца за първото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.10.2023г. от 09.45 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
1
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. К. И. дължи на ищеца
„А.“ ЕАД сумата в размер на 400,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор
за паричен заем № . от дата 17.06.2020 г., сключен между ответника и „С.“ ООД, ведно със
законна лихва от 01.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 20,42 лв.,
представляваща договорна лихва, дължима за периода от 24.06.2020 г. до 02.09.2020 г.,
сумата 183,27 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 25.06.2020 г. до
01.08.2022 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 41580/2022
г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав.
Ищецът твърди, че на 17.06.2020 г. между „С." ООД, като Заемодател и В. К. И. като
Заемател е сключен договор за паричен заем с № ., при спазване разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения
договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под
формата на заем парична сума в размер на 400 лв., представляваща главница и чиста
стойност на заема, отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". Посочва, че с
полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят е удостоверил, че е
получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Твърди, че страните са
постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 20,42 лв. По този
начин се договорили общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 420,42
лв., която е платима на 11 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 38,22
лв. при първа погасителна вноска 24.06.2020 г. и последна погасителна вноска с падеж на
плащане 02.09.2020 г. Посочва, че съгласно Общите условия, действащи по време на
сключване на Договора, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна
вноска, същият следвало да дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва
за забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора суми.
Твърди, че на 04.03.2021 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от дата 04.03.2021 г. между „С." ООД и „А." ЕАД, по силата
на което вземанията на „С." ООД срещу В. К. И., произтичащи от Договор за паричен заем
№ . от дата 17.06.2020 г., са били прехвърлени изцяло на ищеца с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че длъжникът е бил
уведомен за станалата продажба на вземането от името на „С." ООД, чрез пълномощника
„А." ЕАД, с Уведомително писмо с изх. № ./. от дата 12.03.2021 г., изпратено с известие за
доставяне. Посочва, че ответникът следва да се счита за уведомен най-късно с връчването на
препис от исковата молба. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с
което да признае, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41580/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 26 състав, срещу която ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Претендира и разноски за производството.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В
2
депозираното в заповедното производство възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, ответникът е направил евентуално възражение за погасяване на претендираните
вземания по давност.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже, че му е цедирано вземане
срещу ответника в претендираните размери, произтичащо от валидно възникнало
правоотношение по договор за паричен заем с № ./17.06.2020 г. сключен между „С." ООД и
ответника, по силата на което последното е предоставило на ответника претендираната
сума, а ответникът се е задължил да я върне при уговорените условия и в уговорените
срокове, в това число и възнаградителна лихва в претендирания размер, настъпване
изискуемост на вземанията – главница и възнаградителна лихва, както и че е уведомил
длъжника за извършеното прехвърляне.
По иска с правна квалификация чл. 422 вр. чл 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задълженията си по договора чрез плащане.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства да е платил претендираните
вземания.
Страните са направили доказателствени искания по отношение на останалите факти,
за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът
дължи произнасяне с решението.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което
предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират
доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на спора
чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и медиация
(ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма „Спогодби“ може
да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, стая 204,
както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.



3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4