ПРОТОКОЛ
№ 23
гр. Пазарджик, 13.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Коста Ст. Стоянов
Д. Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Б. Бишуров Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245200600794 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателят-частен тъжител М. М. О. не се явява, надлежно
уведомен в предходното съдебно заседание. За него се явява адв. К. К.,
редовно упълномощен.
Подсъдимите М. А. Д., А. С. Д., М. С. О. се явяват лично и с адв. П. В.,
редовно упълномощен.
Явяват се свидетелите К. Б. и Д. Г..
Преди произнасяне по хода на делото и на основание чл. 311, ал. 3 от
НПК, съдът
РАЗПОРЕЖДА:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни
заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи. Звукозаписите
да бъдат изтрити след изтичане на законоустановения 3 дневен срок по чл.
312, ал. 1 от НПК – за поправки и допълнения от датата на изготвянето на
съдебния протокол. При постъпило искане за поправка и/или допълване на
протокола, звукозаписът да бъде унищожен след изпълнение на процедурата
по чл. 312, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
1
Адв. К.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува законова пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
К. А. Б. – ** г., от с. Г., кв. М. К., общ. В., българка, българска
гражданка, неомъжена, с основно образование, неосъждана, работеща, без
родство и служебни отношения със страните по делото. Предупредена за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Д. И. Г. - ** г., от гр. В., българин, български гражданин, женен, със
редно образование неосъждан, работещ, без родство и служебни отношения
със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
от НК.
Свидетелят Г. напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетелката К. Б..
Свид. Б.: На 20.01.2019 г. нямаше вода в селото, както всяка зима, даже
вчера и днес също няма вода. Всяка зима се случват аварии. Г-н Р. от с. Г.,
качил във фейсбука си снимки, че майката от където произлиза водата е
замръзнала и не влиза вода в точно определената тръба. Става дума за
централната тръба, основната, която е в м. Сютка, от там е нашата вода. Аз
лично съм се обаждала на личния телефон на този господин Р. Последно
миналата година му се обадих да питам защо нямаме вода, той ме напсува на
майка, а майка ми е починала. От тогава аз се отказах да му звъня. Дори на
тел. 112 съм звъняла, че нямаме вода и на шефката на ВиК. Конкретно тази
дата 20.01.2019 г. я помня много добре, тогава три дни нямаше вода. Спря на
2
18-ти водата.
Ние живеем в края на селото, в горната част. М. О. живее към средата
някъде. Има пътечка по която се слиза до чешмата. Тази пътечка е до
градината на М. О., на 20 -30 метра от къщата му. Тя е в м. Б. Тази чешма
тогава беше само един цимент и кранче. Миналата година й направиха плочки
и покрив. От тази чешма има видимост към къщата на М. О.. Има само една
ябълка, точно под двора, където тези тримата /сочи подсъдимите/ пребиха
възрастния човек. Госпожата държеше една тръба около 1.50 м., желязна и го
удряше по главата и казваше: „Дай да го убием, тука ще го заровим под
ябълката.“ Тази госпожа /сочи подсъдимата/. Когато приближих по самата
пътека видях, че другите двама мъже го ритаха. Той беше на земята под
ябълката. Като се приближих към чешмата, вече имах голяма видимост, те
явно ме забелязаха и го оставиха и си тръгнаха. Оставих шишетата на
чешмата, има ограда, желязна врата и стълбички покрай пътеката и тогава
отиваш на мястото, където господина беше пребит. Беше на земята, целия в
кал, неадекватен. Вратата на самата къща, външната врата, е дървена с две
стъкла, те бяха потрошени. На самата врата дръжката, също беше потрошена.
Той беше в неадекватно положение на земята, нямаше как сама да се справя с
това нещо. Отидох да извикам майка ми. Тя беше в обора при животните, а
пък нашия обор е близо до тяхната къща. Тя дойде, помогна ми и го вкарахме
в леглото, докато го преоблечем, защото той беше целият в кал. Жена му беше
във Велинград. Аз в началото се паникьосах и звъннах на сина му – Светлин
Пехливански, и му казах, че баща му е пребит. Посочих господата, които съм
видяла и той каза, че ще звънне на полицията. Ние с майка, като го
преместихме на леглото, го оставихме и се прибрахме, защото бяхме и ние в
кал, да се преоблечем. Къщите ни са доста раздалечени. Докато се преоблечем
и се върнем, линейката беше дошла. Линейката беше точно на центъра, не до
неговата къща. Беше се посвестил, не знам от инжекция ли, от какво ли, не
сме били там. Ние след това дойдохме и с майка ми му помогнахме да стигне
до линейката. Попитах дали мога да се кача и аз с болния в линейката, но ми
отказаха.
Искам да добавя, че там имаше един полицай. Той като видя, че
господина е в това състояние, имаше право като полицай, да дойде да попита
какво е станало, а той седеше отстрани и се хилеше. Става въпрос за М.
Аланов, той е зет на сестрата на М. О.. Само се усмихваше, не му отиваше на
3
униформата на този човек.
След седмица видях пострадалия, май толкова време е бил в болницата.
Беше целия в синини, не можеше много да говори. Като го вкарахме с майка
ми в къщата, той беше неадекватен. Имаше синини около челото. Не помня
точно колко удара с тръбата съм видяла. Пристигнала съм по средата на боя,
но не са 1-2, повече бяха. Аз се уплаших, не се развиках, защото те са
способни и мен да убият. Не са осъждани, но са способни да ме убият тези
хода. Аз виждам отношението на господин Д. към учениците в училището.
Той е шофьор на автобуса на училището, където е директор М. О.. Една майка
закъсня от родителска среща и той й се развика, псуваше, че госпожата я е
задържала.
Ритниците от мъжете не мога да кажа колко са точно, не съм ги броила,
но бяха много.
Към свидетелката не постъпиха повече въпроси.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свидетеля Д. Г.
Свид. Г.: През 2019 г. работех като шофьор на линейка в Бърза помощ
във В., където съм и до днес. Често ходим в М. К. Тогава си спомням, че бяхме
с мед. фелдшер Ц. В.. Спрях на площадчето, защото беше кално. Стоях в
линейката, докато фелдшерката отиде в къщата. След време доведе един
пациент и каза, че трябва да го закараме във Велинград. Той се качи човека, и
го закарахме в спешното. Не помня да съм влизал в къщата. Не си спомням да
е имало нещо счупено по къщата, това са много години, много случаи. Човека
си дойде на самоход, аз само отворих вратата и той сам се качи в линейката.
Май една жена му помагаше. Точно не мога да кажа. Не съм разговарял с него.
Веднага тръгнахме за гр. Велинград.
Пострадалия не помня как е изглеждал. Ако е имало нещо специфично
по дрехите, щях да помня. Не помня дали е имало кръв, той си ходеше сам. Не
са ме викали да помагам или да нося носилка.
Към свидетеля не постъпиха повече въпроси.
ПРИСТЪПИ СЕ към допълнителен разпит на свид. Б..
Свид. Б.: Аз добре помня шофьора и жената, който дойдоха с
4
линейката. Този човек /сочи свид. Г./ не беше там. Той лъже. Той не беше там,
аз бях там и видях много добре шофьора и жената, които дойдоха. Шофьора
беше с бяла коса, едър. Жената беше късо подстригана. Този господин не беше
там.
Адв. К.: Нямаме искания.
Адв. В.: Поддържаме искането си за съдебно удостоверение, за да се
снабдим с информация от ВиК за обстоятелствата, така както са посочени в
допълнението към въззивната жалба, тъй като този момент е много съществен
и очевидно във въззивната инстанция ще се налага да правим по-задълбочен
анализ на всички събрано по делото доказателства, включително и за
обстоятелството дали на въпросната дата, когато е станало събитието,
действително не е имало вода в селото и каква е била причината. Ако е имало
авария или не е имало вода, във ВиК със сигурност има отбелязване в
съответните регистри.
Адв. К.: Аз считам, че искането е неоснователно, защото не всяка липса
на вода е в резултат на авария. Свидетелката казва, че това се случва всяка
зима и това е с оглед височината на района. Едно замръзване и спиране на
водата не е авария по смисъла на Закона и затова считам, че със съдебно
удостоверение не може да се установи причината за липсата на вода.
Съдът, след съвещание, намира, че искането за получаване на
информация от ВиК – Велинград е основателно и следва да бъде уважено, но
за целта не следва да се издава съдебно удостоверение, както е поискал
защитникът, а информацията следва да бъде изискана служебно от съда.
Поради тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до ръководството на ВиК - В. и да се изиска
официална информация относно това, дали през месец Януари 2019 г. в с. Г. и
в частност махала М. К., са били регистрирани аварии свързани с
водоподаването в населеното място. Да се посочи също така, дали през
посочения период е имало замръзване на водопроводни тръби, което е
препятствало водоподаването, респективно дали при всяко замръзване на
5
тръбите, същото се регистрира като авария. В писмото да бъде указано, че
отговор следва да постъпи не по късно от 10 дни от получаване на
запитването.
Адв. К.: С оглед определението Ви, аз също ще имам едно
доказателствено искане. С оглед показанията на свидетелката в днешното
съдебно заседание, моля да се изиска от тел. 112, дали в периода преди
процесната дата или след нея, е постъпвал сигнал за липса на вода в това
населено място.
Адв. В.: Аз считам, че това искане е неоснователно по следните
съображения.
На първо място то не касае пряко или косвено датата на инцидента, за
която свидетелката твърди, че е очевидец.
Второ, ние не възприемаме отрицателно и се съгласяваме с нейните
показания в частта, че тя преди датата на инцидента е възможно да е
уведомявала съответните органи, включително и да е звъняла на тел. 112,
поради което, това обстоятелство за нас не е оспоримо. Ако се твърди, че тя е
уведомявала тел. 112 по такива поводи, преди датата на инцидента, моля да
приемете, че това обстоятелство е безспорно и няма нужда от доказване.
Адв. К.: Аз останах с впечатление, че колегата влиза във вътрешно
противоречие. От една страна се иска за тази дата, да се установява чрез ВиК,
дали има повреда, а от друга страна това не било относимо, дали има
обаждане поради тази причина на тел. 112. Аз затова конкретизирах периода –
преди и след.
Съдът намира, че искането на повереника е основателно, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до Регионален център 112, гр. Кърджали, като
се изиска официална справка относно това, дали през месец Януари 2019 г. на
тел. 112 са подавани сигнали от страна на жители на с. Г., махала М.К., общ.
Велинград, свързани с липса на водоподаване в населеното място.
6
Извън всичко това, като съобрази днес направените твърдения от страна
на свид. Б., в смисъл че свид. Г. не е бил шофьор на линейката с която е бил
откаран пострадалия в болничното заведение на инкриминираната дата, съдът
намира, че по силата на служебното начало ще следва да пристъпи към
събиране на информация в този смисъл.
По тези съображение, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПИШЕ ПИСМО до ръководството на ЦСМП - гр. В., като се
изиска официална справка относно това, кои лица са били част от
медицинския екип, който на 20.01.2019 г. е бил изпратен, след подаден сигнал
за пострадал в с. Г., махала М. К., общ. В., от където в последствие е бил
транспортиран до болничното заведение М. М. О., ЕГН **********. Към
20.01.2019 г. лицето е било с ЕГН: **********.
За събиране на допълнителни доказателства, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 17.02.2025 г. от 14:30 часа за
която дата и час страните уведомени.
Частният тъжител – жалбоподател да се счита уведомен чрез повереника
адв. К..
След изготвяне на съдебния протокол, препис от същия ДА СЕ
ИЗПРАТИ на електронната поща на адв. В..
ДА СЕ ПИШАТ ПИСМА с исканията в горния смисъл.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7