РЕШЕНИЕ
№ 1125
гр. Велико Търново, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110100865 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. Н. Г. и ДР. Н. Г., чрез адв. Й. М. –
ВТАК и адв. М. М. - ВТАК, срещу Р. К. АТ., Н. М. К. и М. М. Д. иск с правно основание чл.
75, ал. 2 ЗН. В исковата молба процесуалните представители на ищците развиват
съображения, че с Решение № 938 от 10.12.2009 година по гр.д. № 4880/2008 година на ВКС
е прието за установено по отношение на ответниците, че общите наследодатели на страните
по делото Н. П. С. и С. В. Д. са били собственици на описаните земеделски земи общо с
площ 44.60 дка, които не са били собственост на К. Д. Б.. Посочват, че с Решение № 2-3 от
14.04.1994 година на ПК – град Велико Търново е възстановено правото на собственост
върху земеделски земи на две ниви с обща площ 43.713 дка – ПИ с идентификатор
58951.33.22 и Пи с идентификатор 48951.33.21 по КККР, като двете ниви са били
възстановени на наследниците на К. Д. Б. – ответниците по делото. Твърдят, че с Договор за
доброволна делба от 30.05.1997 година имотите били поделени между първата ответница и
нейната сестра С. К. Д. – майка на Н.К. и М.Д., починала 13.11.1999 година. Посочва, че въз
основа на договора за доброволна делба Р. К. АТ. и С. К. Д.а се снабдили с констативни НА,
като в последствие наследниците на С. К. Д. са извършили доброволна делба с Договор за
доброволна делба, рег. № 1515, акт № 200, том I от 15.02.2016 година на нотариус Т.
Братванова, рег. № 283 при НК на РБ. Навеждат доводи, че доброволните делби между
наследниците на К. Д. Б. са нищожни на основание чл. 75 ЗН, доколкото в тях не са
1
участвали наследниците на общите наследодатели на страните НикН. П. С. и С. В.
Д.. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено
по отношение на Р. К. АТ., Н. М. К. и М. М. Д., че Договор за доброволна делба от
30.05.1997 година на нотариус при ВТРС Д. Раднева и Договор за доброволна делба, рег. №
1515, акт № 200, том I от 15.02.2016 година на нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на
РБ са нищожни на основание чл. 75 ЗН. Направено е и искане на основание чл. 537, ал. 2
ГПК да бъдат отменени НА № 156, том 7, дело № 2465 от 17.06.1997 година на нотариус при
ВТРС Д. Раднева и НА № 157, том 7, дело № 2466 от 17.06.1997 година на нотариус при
ВТРС Д. Раднева. Претендират да бъдат присъдени направените от ищците разноски по
делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответниците по делото. В срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, в който процесуалният представител на
ответниците развива съображения, че предявеният иск е процесуално недопустим, а по
същество неоснователен. Посочва, че към момента на сключване на договорите за
доброволни делби процесните имоти са били съсобствени само между лицата, между които
са извършени, като ищците не са били и не са собственици на имотите, доколкото
решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е титул за собственост и няма конститутивно
действие. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен. Претендира да
бъдат присъдени направените от ответниците разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото заверено копие на Решение № 2-3 от 14.04.1994 година на ПК –
град Велико Търново /л. 20/ се установява, че със същото е възстановено правото на
собственост на наследниците на К. Д. Б., съгласно плана за земеразделяне в землището на
село Момин сбор на четири ниви, включително нива с площ 18.995 дка, в местността „До
гробището“, представляваща имот № 033021 и нива с площ 24.718 дка, в местността „До
гробището“, представляваща имот № 033022
Няма спор по делото, а и от приложеното заверено копие на Договор за делба от 30.05.1997
година /л. 9 от делото/ е видно, че Р. К. АТ., С. К.Д. и Н.Н. Б. е сключен договор за делба на
недвижими имоти, находящи се в землището на село Момин сбор, община Велико Търново,
придобити от тях на основание възстановена собственост по ЗСПЗЗ и наследство след
смъртта на К. Д. Б. В дял на Р. К. АТ. е даден и тя е получила: нива с площ 14.901 дка, в м.
„Чаир тарла“, представляваща имот № 27002; нива с площ 18.997 дка, в м. „До гробищата“,
представляваща имот № 33021; нива с площ 24.399 дка, в м. „Юджека“, представляваща
имот № 41010. В дял на С. К. Д. е даден и тя е получила нива с площ 24.716 дка, в м. „До
гробищата“, представляваща имот № 33022.
За посочените по-горе земеделски земи Р. К. АТ. и С. К. Д. са се снабдили с констативни
нотариални актове – НА № 156, том 7, дело № 2465 от 17.06.1997 година /л. 10/ и НА №
2
1567, том 7, дело № 2466 от 17.06.1997 година /л. 11/.
По делото е приложено заверено копие на Решение № 938 от 10.12.2009 година по гр.д. №
4880/2008 година на ВКС /л. 7-8/, с което е прието за установено по отношение на Р. К. АТ.
и С. К. Д., по исковете, предявени от П. Н. П., И. Н. С., н-ци на К. Г. и на Р. Д. К. – С.К. Б. и
Д. К. Г. К., М. Й. К., Г. Н. Г. и ДР. Н. Г., че земеделските земи, находящи се в землището на
село Момин сбор, община Велико Търново – нива от 6.9 дка, находяща се в м. „Чартала“,
нива от 4.7 дка в м. „Бакдере“, нива от 3 дка в м. „Пожара“, нива от 4 дка в м. „До
гробището“, нива от 12 дка в ме. „До гробището“, нива от 5 дка в м. „Чайтарла“, нива от 4
дка в м. „Ливаите“, гора, сега нива от 3 дка в м. „Гробищата“ и гора-нива от 2 дка в м.
„Чайтарла“, към момента на внасянето им в ТКЗС – 27.02.1951 година са били собственост
на Н. П. С. и С. В. Д. и не са били собственост на К. Д. Б.
От приложения по делото Договор за делба на недвижими имоти, рег. № 1515, акт № 200,
том I от 15.02.2016 година на нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на РБ /л. 12/ се
установява, че на посочената дата е сключен договор за делба на земеделски имоти между Н.
М. К. М. М. Д., като един от имотите, предмет на договора е нива, с площ 24.718 дка, в
местността „До гробищата“, представляваща имот № 033022.
Видно от приложеното заверено копие на Удостоверение за наследници, изх. № 393 от
01.03.2021 година на Кметство село Момин сбор, Община Велико Търново /л. 15-16/ Н. П.С.
е починал на 01.04.1960 година, като страните по делото – както ищците, така и
ответниците, са некови наследници по закон, наред с други лица.
По делото са приложени и: Скица на поземлен имот № 15-537197 от 23.06.2020 година на
СГКК град Велико Търново; Скица на поземлен имот № 15-537148 от 23.06.2020 година на
СГКК град Велико Търново и Удостоверение за данъчна оценка, изх. № ********** от
16.04.2021 година на Община Велико Търново /л. 13-14; 37/. Приложени са и заверени копия
на Писмо, изх. № РД-04-1141 от 13.07.2011 година на ОД „Земеделие“ – Велико Търново;
Препис-извлечение от Опис-декларация на имотите на К. Д. Б.; Удостоверение № 164 от
06.07.1999 година на Кметство село Момин сбор, Община Велико Търново/л. 17-19/.
В съдебно заседание на 08.09.2021 година са събрани гласни доказателства. Свидетелят Н.
И. Д. заявява, че е земеделски производител в село Момин сбор и познава Р. и сестра й – С.,
като последната е починала и нейни наследници са Н. и М.. Знае, че двете имат имоти в село
Момин сбор, местност „До гробището“, които той обработва от 2007 година. Посочва, че
рентата до 2015 или 2016 г. изплащал на С. и Р., а от оттогава до сега на Р. и Н. Заявява, че
никой не е идвал да го пита защо ги обработва и да е имал претенции към тези земи и не
знае на кого са били тези земи и на кого са възстановени след това.
Свидетелката П. М. Г. посочва, че живее в село Момин сбор, че Н. и М. са брат и сестра, а Р.
им е леля. Заявява, че работи във фирма „Тера Еко 97“ - земеделска кооперация,
обработваща земите в землището на село Момин сбор, като Н. Д. също е земеделски
3
производител и обработва земи в землището на село Момин сбор. Знае, че Р., Н. и М. имат
имоти в местността „До гробището“, защото едните земи по документа им за собственост ги
обработва тяхната фирма, а другите земи – тези, които са в местността „До гробището“, по
същия документ ги обработва Н. Д. Посочва, че не е чувала в селото да има спорове за тези
земи, да има други наследници на тези земи.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по предявен от Г. Н. Г. и ДР. Н. Г., чрез адв. Й. М. –
ВТАК и адв. М. М. - ВТАК, срещу Р. К. АТ., Н. М. К. и М. М. Д. иск с правно основание чл.
75, ал. 2 ЗН. В този смисъл, с оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищците са тези, които трябва да докажат твърденията си,
изложени в исковата молба, от които черпят изгодни за себе си правни последици, а именно
качеството си на съсобственици на съответните ид.ч. от посочените в исковата молба
недвижими имоти на твърдяното от тях правно основание – реституция и наследствено
правоприемство. От друга страна в тежест на ответниците по делото е да докажат
възраженията си, изложени в отговора на исковата молба, от които черпят изгодни за себе си
правни последици, включително, че са собственици на недвижимия имот на соченото от тях
правно основание.
Следва да се има предвид, че макар в проведеното на 08.09.2021 година съдебно заседание
процесуалният представител да се позовава на разпоредбата на чл. 76 ЗН, с оглед
наведените в исковата молба твърдения и отправеното до съда искане, правната
квалификация на предявения по делото е иск е по чл. 75 ЗН, доколкото твърди, че ищците са
съсобственици на идеални части от процесните имоти и не са участвали при извършването
на делбата на същите, респективно – липсват твърдения за разпореждане с отделни
наследствени предмети.
Няма спор по делото, че земеделските земи, описани в исковата молба, към момента им на
внасяне в ТКЗС не са били собственост на К.Д.Б., а на Н. П. С. и С. В. Д., което се
установява и от приложеното по делото Решение № 938 от 10.12.2009 година по гр.д. №
4880/2008 година на ВКС /л. 7-8/, с което съдът се е произнесъл по предявен иск с правно
основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Следва обаче да се има предвид, че решението, постановено по иск с правно основание чл.
14, ал. 4 ЗСПЗЗ не представлява титул за собственост и не легитимира лицата, в чиято полза
е постановено, като собственици на имотите, за които се отнася, респективно – не може да
замести липсващото решение на органа по поземлената реформа. В тази връзка следва да се
имат предвид и разясненията, дадени в т. 2 от ТР № 1 по гр.д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК, а
именно, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е гражданскоправен способ за защита на
собственост в процеса на възстановяване на собствеността върху земеделските земи.
Предмет на този иск е установяването на права към минал момент – преди
4
обобществяването на земеделските земи. Когато след приключване на административното
производство по чл. 14, ал. 1 - 3 3СПЗЗ, с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4
3СПЗЗ се установи, че собственици на конкретните земеделски земи са други лица, а не тези,
спрямо които е постановено възстановяването на собствеността, решението на органа по
поземлена собственост може да бъде изменено на основание чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, съобразно
новите обстоятелства. Правото на собственост на имотите към момента на внасянето им в
ТКЗС е един от елементите от фактически състав на реституцията по ЗСПЗЗ, поради което
изходът на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има преюдициално значение, като това решение
следва да бъде зачетено и от органите по земеделска реституция. Необходимо и
задължително е да се проведе допълнителна процедура по чл. 14, ал. 7, 7а ЗСПЗЗ, като
установеното право на собственост към минал момент се трансформира в право на
собственост, придобита по реда на земеделската реституция. До постановяването на ново
решение в хипотезата на чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ в полза на лицата, защитили правата си с иска
по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, последните не разполагат с титул за собственост, който да ги
легитимира като собственици на съответните земеделски земи. В този смисъл е
константната съдебна практика на ВКС, например Решение № 726 от 08.06.2011 година по
гр.д. № 1829/2009 година на I г.о. на ВКС, Решение № 123 от 12.01.2021 година по гр.д. №
4730/2019 година на II г.о. на ВКС, както и цитираните в него такива Решение № 411 от
30.04.2009 година по гр.д.№ 1448/2008 година на І г.о. на ВКС; Решение № 584 от
25.09.2009 година по гр.д. № 2949/2008 година на І г.о. на ВКС и Решение № 383 от
02.11.2011 година по гр.д. № 1388/2010 година на І г.о. на ВКС.
По тази причина, преди постановяването на решение по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ отсъства
несъвместимост между правата, признати при успешно проведен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ,
и права, констатирани с охранителен акт, удостоверяващ придобиването на права по силата
на ЗСПЗЗ в полза на ответник по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, доколкото както бе посочено
по-горе решението по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ няма конститутивно
действие и не легитимира лицата, в чиято полза е постановено за собственици на имотите, за
които е постановено - Решение № 123 от 12.01.2021 година по гр.д. № 4730/2019 година на
II г.о. на ВКС.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че предявения по
делото от Г. Н. Г. и ДР. Н. Г., чрез адв. Й. М. – ВТАК и адв. М. М. - ВТАК, срещу Р. К. АТ.,
Н. М. К. и М. М. Д. иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН, се явява неоснователен и
недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като неоснователно следва
да се остави без уважение и искането с правно основание чл. 537 ГПК.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. Н. Г. и ДР. Н. Г. следва да
бъдат осъдени да заплатят на Р. К. АТ., Н. М. К. и М. М. Д. направените от тях разноски по
делото в размер на по 300.00 лева – заплатено от тях адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. Г. от *, с ЕГН ********** и ДР. Н. Г. от г*, с ЕГН
********** срещу Р. К. АТ. от *, с ЕГН **********, Н. М. К. от *, с ЕГН ********** и М.
М. Д. от *, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ЗН за приемане за
установено по отношение на ответниците, че Договор за доброволна делба от 30.05.1997
година на нотариус при ВТРС Д. Раднева и Договор за доброволна делба, рег. № 1515, акт №
200, том I от 15.02.2016 година на нотариус Т. Братванова, рег. № 283 при НК на РБ са
нищожни, като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Н. Г. от *, с ЕГН ********** и ДР. Н. Г. от *, с
ЕГН ********** за отмяна, по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, на НА № 156, том 7, дело № 2465
от 17.06.1997 година на нотариус при ВТРС Д. Раднева и НА № 157, том 7, дело № 2466 от
17.06.1997 година на нотариус при ВТРС Д. Раднева.
ОСЪЖДА Г. Н. Г. от *, с ЕГН ********** и ДР. Н. Г. от *, с ЕГН **********да
заплатят на Р. К. АТ. *, с ЕГН **********, Н. М. К. *, с ЕГН ********** и М. М. Д. от , с
ЕГН ********** сумата в размер на 300.00 лв. /триста лева/, представляваща направените
от тях разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6