Р Е Ш
Е Н И Е
№ 287/18.06.2019 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 237 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №135 от 21.03.2019 г. по АНД № 91 по описа за 2019г. на
Районен съд – Монтана, с което е изменено наказателно постановление № 006 от
26.10.2018 г. издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Монтана,
оправомощен със Заповед №8121з-372/05.04.2018год. на министъра на МВР, с което
на И.В.Т. с ЕГН * *** в качеството му на управител на "Агенция за корпоративна
сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, с ЕИК * , със седалище
и адрес на управление в град С*** , район С*** , пл. „С*** ”№* , вх.* , ет.* ,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 82 от
Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, е намален размера на наложените
административни наказания, както следва: от „глоба” в размер на 300.00лева /триста/
на „глоба” в размер на 200.00лева /двеста/ за нарушение на чл.52, ал.1,т.5 от Закона за
частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и от „глоба” в размер на 300.00лева
/триста/ на „глоба” в размер на 200.00лева /двеста/ за нарушение на чл.37, ал.1
от Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и
извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за
определяне на примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява
охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.
Касационният жалбоподател ”А*** ” ЕООД при липса на възражения по нередовното си призоваване,
чрез надлежно упълномощения да го представлява пред настоящата инстанция
адвокат П.Д. от САК, поддържа касационната жалба, навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради допуснати
нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила свързани с твърдения, че дейността на допускане и
настаняване на зрителите на футболната среща между отборите на ПОФК „Б*** ” В***
и ПФК ”Л*** ” гр.Р*** проведена на 07.10.2018год. в 15,00часа в гр.Монтана, на
стадион „О*** ” не представлява по смисъла на ЗЧОД дейност по охрана на спортно
мероприятие, поради което и лицето М*** З*** А*** не е имал качеството на
„охранител”, за да му бъдат предоставяне служебна идентификационна карта,
отличителен знак и униформено облекло, както и необходимото оборудване и
помощни средства, предвид представен граждански договор в хода на въззивното
производство, като моли за отмяна решението на въззивния съд и издаденото НП.
Ответника по касационната жалба Директора на ОД МВР - Монтана, редовно
призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК,
предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от страна във въззивното
производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което
същата е допустима.
В настоящото производство не са събрани относими към
предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.
1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно
постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 07.10.2018 г. в 15.00 ч. в гр.
Монтана на стадион "О*** " при охрана на спортно мероприятие –
футболна среща между отборите на ПОФК "Б*** " гр. В*** и ПФК "Л***
" гр. Р*** , охранявано от търговско дружество "Агенция за К*** С*** И***
и О***" ЕООД, съгласно План от 07.10.2018г. за охрана, пропускателен
режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители,
извършващо частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1,
т. 7 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), въз основа на
лиценз № 1354/22.12.2008г. издаден от МВР, дружеството не е предоставило срещу
подпис служебна идентификационна карта,
отличителен знак и униформено облекло на определеният за охранител М*** З*** А***
с ЕГН * с което е нарушил чл.52, ал.1,т.5 от ЗЧОД и не е организирал и контролирал осигуряване на
необходимото оборудване и помощни средства на определения за охранител М*** З*** А*** с ЕГН * – белезници, каучукови,
пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори, с което е нарушил чл.37, ал.1 от Наредба
№8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на
примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по
чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД
Прието е, че в случая е доказано по безспорен и категоричен
начин извършените нарушения, като правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на И.В.Т. с ЕГН * *** в качеството му на управител на
"Агенция за корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ”
ЕООД/, с ЕИК * , като на осн. чл.82 от ЗЧОД са изменени наложените
административни наказания „глоби” от 300.00лева на по 200.00лева за всяко от
нарушенията.
Настоящият касационен състав в мнозинството си намира, че
неправилно в издаденото наказателно постановление е посочен вида на наказанието
като "глоба", а не като "имуществена санкция", което представлява
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, в
който смисъл е и практиката на Административен съд Монтана в Решение по КАНД
№123/2013год.
Видно от приложените по делото писмени доказателствени
средства, неоспорени от страните се установява, че „А*** ” ЕООД е търговско
дружество осъществяващо охранителна дейност, съгласно издаден му лиценз
№1354/22.12.2008год. от МВР, като видно от него същото осъществява и дейността
по охрана на мероприятия, каквото е процесното. По силата на договор за охрана
/които не е приложен по делото/, но не се отрича наличието на такъв, търговско
дружество „А*** ” ЕООД е следвало да извърши охрана на мероприятието – футболна
среща между отборите на ПОФК "Б*** " гр. В*** и ПФК "Л*** "
гр. Р*** на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион "О*** ", като в
тази връзка е и изготвеното от 03.10.2018год. уведомително писмо до ОД МВР –
Монтана, с което ги уведомяват, че търговското дружество ще извършва
пропускателен режим и дейности по допускане и настаняване на зрителите.
Предвид тези факти юридическото лице в случая „А*** ” ЕООД е
осъществявало и охранителната дейност, за която би носила съответната
отговорност по ЗЧОД и издадената по приложението му Наредба
№8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на
примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по
чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.
В същото време с административно наказателната разпоредба на
чл.82 от ЗЧОС, законодателя изрично е разграничил отговорността на физическите
лица, които биха понесли наказанието, което е „глоба” и юридическите лица и
еднолични търговци на които следва да им бъде наложена „имуществена санкция”.
В тази връзка характера на двата вида отговорност е различен
и обусловен от различни материално правни предпоставки, което е съобразено от
законодателя с оглед предоставената възможност на юридическите лица да се налагат
съответно имуществена санкция. Тази разпоредба в специалния закон за частната
охранителна дейност е съобразена с разпоредбата на чл.
83, ал. 1 от ЗАНН, където за юридическите лица е предвидена особен вид
отговорност, която е обективна и безвиновна и
за която законодателят не предвижда и не изисква наличието на вина, тъй като
вината е характерна за физическите лица. По своята
природа и правна характеристика „имуществена санкция” представлява особен вид административна санкция налагана на
юридически лица и еднолични търговци, каквато в случая е следвало да бъде
наложена на „А*** ” ЕООД.
Именно констатациите на наказващия орган за
наличието на формирана вина в конкретно физическо лице подлежат на доказване в
хода на съдебния контрол относно законосъобразността на осъществената
правораздавателна дейност, израз на която е постановеният санкционен акт. Видно
е, че законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената
санкция като правни термини и правни институти доколкото същите са самостоятелно
регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби. Поради това
правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва
механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица
и на ЕТ. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация и
по отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на
имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на
административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична, както се
посочи по-горе се носи само от физически лица.
В случая АНО не е
отчел качеството на дееца, независимо, че е могъл и е бил длъжен да съобрази
това обстоятелство, с оглед предвижданията на санкционната норма на чл.82 от ЗЧОС.
Действително няма разлика в размера на предвидената имуществена санкция и глоба
за търговското дружество по този текст, но АНО е следвало да положи
необходимата грижа и да установи какъв е субектът на
административнонаказателната отговорност, съобразно което да прецизира
диспозитива на наказателното постановление. Това е така, защото при налагането
на административно наказание, т. е. при осъществяването на репресивната функция
на държавата спрямо задължените лица, административнонаказващият орган следва
да е изяснил фактите и да е извършил цялостна проверка за законосъобразност и
обоснованост на АУАН, след което да завърши производството с издаване на НП. В
този смисъл, настоящият състав смята, че е налице невъзможност за изменение на
наказателното постановление в частта относно вида на наложената санкция, тъй
като това означава административното наказание да се налага за пръв път едва
със съдебното решение, а не в рамките на административнонаказателно
производство, завършващо с наказателното постановление. Ако се приеме за
налична възможността съдебната инстанция да налага различна санкция, от
наложената с НП, жалбоподателят на практика ще се лиши от съдебна инстанция и
то по същество за преценка на законосъобразността на така наложеното ново
административно наказание за пръв път от съда.
Следователно
незаконосъобразно е ангажирането на административно-наказателната отговорност
на юридическо лице, в това му качество, чрез налагане на глоба. Налагайки на
касатора именно тази административна санкция АНО е допуснал при издаване на
наказателното постановление съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като видът на
наложеното наказание представлява значима съставна част от административното
наказване и предвид санкционния характер на производство, неточното му
посочване е съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, във вр. с чл.27,
ал.1 от ЗАНН, което съставлява
самостоятелно основание за отмяна на същото, без да е необходимо да се обсъжда
правилността му.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящото мнозинство на касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №135 от 21.03.2019
г. по АНД № 91 по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана и вместо това постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 006 от
26.10.2018 г. издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Монтана,
оправомощен със Заповед №8121з-372/05.04.2018год. на министъра на МВР, с което
на И.В.Т. с ЕГН * *** в качеството му на управител на "Агенция за
корпоративна сигурност информация и охрана" ЕООД /”А*** ” ЕООД/, с ЕИК * ,
със седалище и адрес на управление в град С*** , район С*** , пл. „С*** ”№* ,
вх.* , ет.* , на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 82 от
Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/, са наложени
административни наказания, както следва: „глоба” в размер на 300.00лева
/триста/ за нарушение на чл.52, ал.1,т.5 от Закона за
частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и „глоба” в размер на 300.00лева
/триста/ за нарушение на чл.37, ал.1 от Наредба №8121з-611/11.06.2018год. за
условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна
дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация
на обектите, на които се осъществява охрана по чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ на съдия Бисерка Бойчева по
КАНД№237/2019г по описа на АС-Монтана
Не споделям мнението на мнозинството от
съдебния състав ,че неправилно в Наказателното постановление е ангажирана
административно-наказателна отговорност на физическото лице И.В.Т.,като
управляващ и представляващ „А*** “ЕООД ,гр.С*** ,вместо на юридическото лице „А***
“ЕООД гр.С*** ,представлявано от управителя И.В.Т..В чл.51,ал.1 от ЗЧОД ясно са
разграничени субектите на административно-наказателна отговорност по
ЗЧОД-„Физическото лице, регистрирано като едноличен търговец, член на
управителния орган на търговското дружество или на юридическото лице, или друго
лице, оправомощено да го управлява и представлява“.Ясно е ,че в конкретния
случай субект на административно-наказателната отговорност е физическото лице И.В.Т.
–като представляващ и управляващ „А*** “ЕООД гр.С*** ,който не е изпълнил
задълженията си по чл.52,ал.1,т.5 от ЗЧОД , именно: при организиране на охранителната дейност лицето по чл. 51, ал. 1: да предостави срещу подпис служебна
идентификационна карта, отличителен знак и униформено облекло на охранителния
състав,както и да изпълни задължението си по чл.37,ал.1 от Наредба
№8121з-611/11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на
видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на
примерна типова класификация на обектите, на които се осъществява охрана по
чл.5, ал.1,т.2 и 3 от ЗЧОД-да организира
и контролира осигуряването на необходимото оборудване и помощни средства
на охранителния състав/белезници, каучукови, пластмасови,щурмови и
електрошокови палки и прибори/.Касае се за фактически действия ,които могат да
бъдат извършени само от физическо лице,при което правилно и законосъобразно
като субект на административно-наказателната отговорност в НП е вписан именно И.В.Т.-като
управляващ и представляващ „А*** “ЕООД гр.С*** . В този смисъл е и установената
до този момент постоянна практика на АС-Монтана по тази материя дела/ЗЧОД/,а
именно:КАНД№642/2014г.;КАНД№635/2014г.;КАНД№644/2014г.;КАНД№619/2014г.;657/2014г.
,всички по описа на АС-Монтана.
Съдия:
/Бисерка Бойчева/