№ 396
гр. Пещера, 29.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Ц.нов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
Сложи за разглеждане докладваното от Милуш Р. Ц.нов Гражданско дело №
20255240100544 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ИШЦАТА Ц. А. В., редовно призована, не се явява. За нея се явява процесуален
представител адв. В. И., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Д. И. Т., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
ОТВЕТНИЦАТА А. И. Т., редовно призована не се явява и не изпраща представител.
ОТВЕТНИЦАТА Е. В. Т., редовно призована не се явява и не изпраща представител.
ОТВЕТНИЦАТА И. В. Т., редовно призована не се явява и не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ Г. К. К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
ОТВЕТНИЦАТА Е. Щ. Б., редовно призована не се явява и не изпраща представител.
ОТВЕТНИКЪТ Г. А. Б., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
ОТВЕТНИЦАТА Д. А. Б., редовно призована не се явява и не изпраща представител.
По хода на делото:
АДВ.И. – Да се даде ход на делото.
Предвид редовното призоваване и становищата на страните, Съдът счита, че не е
налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл.143, ал.1 от ГПК се премина към установяване на фактическата
страна на спора.
АДВ.И. – Поддържам исковата молба. Моля да се приемат представените писмени
доказателства, Нямам възражения по проекта за доклад. Твърдим присъединено владение от
майка й и баща й на доверителката ми. Представям декларации от Г. К., А. Т., Д. Т., И. Т. и
1
Е. Т. и моля да се приемат като доказателства по делото.
Съдът като взе предвид липсата на възражение на страните срещу изготвения проект
за доклад и на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно изготвения в закрито съдебно заседание проект за
доклад, обективиран в Определение № 474 от 29.09.2025г., който да се счита за неразделна
част от протокола от днешното съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид становището на страните, счита, че следва да се приемат като
допустими, относими и необходими писмени доказателствата приложените от страните с
исковата молба и отговора на исковата молба; а относно представените в днешно съдебно
заседание декларации – съдът намира, че доколкото те не са депозирани от съответните
страни или техен пълномощник, то доказателствената им стойност на извънсъдебни
изявления следва да се преценява с крайния акт по същество; предвид това
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Удостоверение за наследници
номер № АОР-192/09.04.2025 г., издадено от Община Пещера на Р. А. В.; Удостоверение за
наследници номер № АО-174/09.04.2025 г. на И.н Г. КьосеИ., издадено от Община Пещера;
Решение № 483/21.09.2012 г. на Поземлена комисия - Пещера; Скица на поземлен имот №
15-206471-23.02.2023 г., издадена от СГКК-Пазарджик; Скица на сграда № 15-549873-
22.05.2023 г., издадена от СГКК-Пазарджик, декларации от Г. К., А. Т., Д. Т., И. Т. и Е. Т.
Премина се към разпит на допуснатите свидетели на ищцата.
В залата се въведе първия свидетел. Сне се самоличността му, както следва:
СВИДЕТЕЛ С. К. Й. – роден на 05.12.1979 г. в гр. София, живущ в гр.София , ж.к.
„Левски“, зона В 10, вх. Б, ет. 3, ап. 25, ЕГН **********, българин, български гражданин,
неженен, със висше образование, братовчед с всички ответници.
Уведомен за правото му по чл. 166 от ГПК. Предупреден за отговорността по чл.
290 от НК. Обеща да говори истината.
Премина се към разпит на свидетеля със снета самоличност:
На въпросите на адв.И.:
СВИД.Й. – Прадядо ми е И.н Г. КьосеИ.. с ответниците сме братовчеди в различни
степени. През 2012 г. аз и братовчед ми Т. П. предприехме действия за възстановяване на два
имота, наследствени от дядо ми. В последствие ми се обади една жена - Ц. В., която ми каза,
че е проверила в общината и Поземлената комисия, че техния имот се води на други хора,
фактически на нас - наследниците на И.н КьосеИ.. След това през 2022 г. се свърза с мен
сина на тази жена - А. Т., като и той ми обясни, че е построена къща от много години в
имота от баба му и дядо му и ни покани с баща ни да видим имота. Ставаше дума за този
2
същия имот, който ни бяха възстановили – той се оказа, че е на различно място от това,
който ни посочи геодезиста, когато му показвахме къде е бил имота на дядо ми. Тогава, през
2012 г., с него говорихме и той ни сочеше имот зад един трафопост, но когато А. ни заведе в
процесния сега имот - се оказа, че е друг - на различно място и има сграда на майка му.
Възстановен ни е имот, който не е наш. Фактически сградата е като селскостопанска
постройка. Ние с братовчедите ми не сме имали претенции към този имот, защото той не е
бил наш. Имотът, който ни показа сина на Ц. В. беше ограден отвсякъде с мрежа и тръби и
отдолу бетон. Заключваше се вратата на двора. Вътре имаше работилница със затворени
врати, само той можеше да си отвори. А. Т. ни каза, че този имот е още от баба му и дядо му
и впоследствие с майка му си ползват сградата повече от 30 г. и винаги са били само те там.
Моите братовчеди не са имали претенции за имота, защото ние с братовчед ми Т. П.
предприехме такИ. действия по възстановяване на два имота, но за единия се оказа, че не е
на същото място, а е объркан с на тези хода. Не сме предприемали други действия след
установяване на объркването.
АДВ.И. –Нямам повече въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетеля и същия напусна залата.
В залата се въведе втория свидетел.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
СВИДЕТЕЛ С. Й.А М. – родена на 16.04.1971 г. в гр.Пещера, българка, български
гражданин, живуща в гр. Пещера, ул. „Старата крепост“ № 12, ЕГН **********, със средно
образование, неомъжена, без родство със страните.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обеща да говори истината.
Премина се към разпит на свидетеля със снета самоличност:
На въпросите на адв.И.:
СВИД. М. – Аз съм тъща на сина на ищцата. В имота, за който се води сега това дело
- от 1990-1991 г. там живееше майка му на А. Т. – Ц. В., преди с нейните родители – А. и Р..
Там има постройка и градинка. Постройката е жилищна с работилница, те живееха там и
животни гледаха и там си живееха. След смъртта на родителите й, Ц. се грижеше за имота.
Тя всеки ден ходеше там, а сега А. се занимава. Чичо А. си живееше там, дтшеря му - Ц.
имаше и друго жилище в града, но и тя ходеше всеки ден при родителите си до имота. Тя се
грижеше за родителите си и за животните там. Тя си го ползваше там и да преспИ.. Синът й
също го ползва този имот. Много пъти съм ходила в този имот, откакто са заедно децата,
сигурно има 15 години откакто са заедно, и преди това съм ходила там на кафе с Ц.. Имотът
още от 90-те години имаше мрежа човешки ръст, имаше голяма врата с ключ – портал. Ц.
отключваше портала, къщата също се заключва. Само тяхното семейство си имат ключове,
друг не влизаше там. Познавам част от ответниците, те не са имали претенции към имота, не
съм ги виждала никога там, иначе ги познавам ответниците. Само Т.и познавам. Не съм
говорила с тях за този имот.
3
АДВ.И. – Нямам повече въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетелката и същата напусна залата.
В залата се въведе третия свидетел.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
СВИДЕТЕЛ Р. С. Х. – роден на 13.02.1976 г. в гр.Пещера, българин, български
гражданин, живущ в гр.Пещера, ул. „П. Р.“ № 17, ЕГН **********, със средно специално
образование, женен, неосъждан, без родство със страните.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК. Обеща да говори истината.
Премина се към разпит на свидетеля със снета самоличност:
На въпросите на адв.И.:
СВИД. Х. – Комшия съм с ищцата Ц. В. и сина й в гр. Пещера. Сега в момента само
сина й живее в апартамента им. Съседи сме на един етаж - врата срещу врата. Ц. е във
Франция, синът й е в апартамента. Аз от 1974 г. съм на този адрес и оттогава нейните
родители, на Ц., го стопанисваха това место в м. „Чепински вриз“ или „Голямата страна“
това е на около 5 км. от вкъщи. Ходил съм там заедно сме си играли с А. там като деца.
Около от 1985 г. до 1990 г. със сигурност съм ходил да си играем там, даже имаше и
микроязовир наблизо. Там имаше постройка с животни, пчели. Старите се местиха ту там-
ту тук в града, и след това оставиха младите тук, а родителите им живееха горе. Имаше
ограда в началото, беше тЕ., бодлИ. тел, сега е по-стабилна – мрежа. Най-различни животни
гледаха – зайци, кокошки, пчели. Не мога да кажа колко квадрата е имота, но си беше голяма
площ. Повечето време живееха възрастните горе. Има само една входна врата за двора,
голяма желязна врата -като за кола, и тя се заключва с катинар от семейството им. Къщата се
заключва също, влизал съм вътре – две стаи са. Други хора не съм виждал там да влизат в
този имот. Аз съм си ходил все с А., защото сме комшии. Последните години от 2012г. по-
често ходя, в седмицата два пъти ходя и само Ц. В. и сина й са си го обитавали и
стопанисвали имота. Майка му на А. е във Франция от 5-6 години. Ответниците ги познавам,
от града са. Не съм виждал някой от тях там, нито съм чувал за техни претенции към имота.
АДВ.И. – Нямам повече въпроси. Други доказателствени искания няма да имам. Да се
приключва делото
Съдът приключи с разпита на свидетеля и същия напусна залата.
Съдът, като взе предвид, че страните не правят искания за ангажиране на други
доказателства, счете делото за изяснено от фактическа страна и на основание чл. 149, ал. 1
от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. И. – Уважаеми господин Съдия, моля да уважите иска като приемете за
4
установено по отношение на ответницата, че ищцата Ц. В. и родителите й са упражнявали
владение върху процесния имот от 1991 г. насам както имотът е ограден, т.е. няма свободен
достъп до него, че никой не е оспорвал собствеността върху имота и същото имаше предвид
и първия свидетел Й., който заяви, че когато е възстановен през 2012 г. имота геодезистта му
е сочил друг имот и те нямат претенции конкретно върху този имот. Изрично заявявам, че не
претендираме разноски от ответниците.
Съдът, като счете делото за разяснено и на основание чл. 149, ал. 2 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.149, ал.3 от ГПК на страните едноседмичен срок от
днес за депозиране на писмени защити, ведно с преписи за насрещната страна.
Съдът ще обяви решението си в законоустановения едномесечен срок – до
23.11.2025г..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15,00 часа.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
5