Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 19.05.2022г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично
заседание на деветнайсети април през две хиляди двайсет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от чл.съдия Ангелова в.гр.д.№ 393/2020г., за да се
произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.179
от ЗМВР.
С Решение № 442/07.11.2019г.,пост.по
гр.д.№454/2019г. РС-Троян е осъдил
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- МВР, с адрес
град ******, представлявана от главен комисар Н.Н., на основание
чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл. 179, ал.1, вр.чл.187 от ЗМВР, да заплати на Ц.Р.Л. с ЕГН **********,с адрес
***, представляван от адв.В. В.-***, сумата 1384.33лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за 1 465 часа (след превръщането на нощните часове
към дневни) извънреден труд, през периода от 27.05.2016г. до 31.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото (27.05.2019г.) до окончателното й плащане, а за разликата до предявения размер от 1632.12 лева е отхвърлил иска,
като неоснователен и недоказан. ГД„ПБЗН“-МВР
е осъдена да заплати на К.В.В.и сумата 336лв., представляваща деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение. Ц.Р.Л. осъден да заплати на ГД”ПБЗН”-МВР на основание чл.78,ал.3,вр.ал.8 от ГПК сумата от 16лв., представляващи
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. ГД”ПБЗН”-МВР е осъдена да заплати на основание чл.78, ал. 6 от ГПК по сметка на РС–Троян, държавна такса в
размер на 55.37лв., както и сумата 126лв.- възнаграждение за
СИЕ.
Постъпила е жалба от Главна дирекция
”Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР,чрез юрисконсулт Е.Р., против Решение
442/07.11.2019г.,пост.по гр.д.№ 453/2019г. по описа на РС-Троян. Обжалва
решението в частта,с която е присъдена сумата
1384.33лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 1465 часа (след
превръщането на нощните часове към дневни) извънреден труд през периода от
27.05.2016г. до 31.03.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума с начало
от 27.05.2019г. до окончателното плащане. Счита решението за неправилно и
незаконосъобразно и моли да се отмени и постанови ново,като се отхвърлят
претенциите и в тази част.
Развива,че не е налице приетата от
съда празнота в уредбата касаеща служителите в МВР. В чл.187,ал.3 от ЗМВР е
прието – „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.”. През този период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР
(Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.). Тук е регламентирано: „За държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период".
Заключава,че съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа (8:8 е равно на коефициент 1),
а не както е по смисъла на КТ 7 часа : 8 часа = коефициент 0,143.
Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която съдът прилага за да
постанови решението си, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време. Това правило определя коефициент за превръщане на отработените
нощни часове в дневни, което произтича от различната нормална продължителност
на дневното и нощното работно време установени в чл. 136 и чл. 140 от кодекса
на труда.
Счита, че съдът неправилно е приложил
разпоредбите на Кодекса на труда, тъй като в ЗМВР в чл.187,ал.3 е определил
продължителност на нощния труд не повече от 8 часа. Или- не е налице празнота,
а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната
продължителност на часове нощен труд - 8 часа. И тази разпоредба не е обявена
за противоконституционна.
Заключава,че няма основание да се
приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата ,
а специалната разпоредба на чл.187,ал.1 и от ЗМВР и издадените наредби по същия
закон. Сочи,че нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа, а за положения труд през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно няма празнота в специалната уредба, а съгласно
нея съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време
към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа/8 часа, което е
равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 7 часа към 8 часа ,което е равно на
коефициент 0,143.
Поизложените съображения за
недължимост на главния иск,неоснователен е и акцесорният за лихви.
Обжалва решението и в частта за
разноските,като твърди,че няма доказателства за реално изплатен адвокатски
хонорар на пълномощника на ищеца.Моли да се отмени решението в обжалваната част
и да се отхвърли претенцията и се присъдят направените разноски.
Не е постъпил отговор по чл.263 от ГПК
от въззиваемия Ц.Р.Л.
***.
Въззивникът не
изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемият Ц.Р.Л.,не
се явява. Пълномощникът му адв.В.В.-*** представя писмени бележка, където изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и допълва от постановеното Решение на Съда на
Европейския съюз от 24.02.2022г., по
дело С-262/2020г.по преюдициалното запитване. Сочи,че в решението е
указано,че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането,която националното законодателство въвежда по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с
правото на Съюза и налага националният съд да тълкува нормите така,че да се
гарантира пълната им ефективност и да се достигне до разрешение,съответстващо
на преследваната с нея цел. Счита, че по този начин Съдът е допуснал тълкуване
и прилагане на разпоредби по аналогия при наличие на непълнота в националното
законодателство и при разлика в третирането на различни категории работници и
служители, полагащи труд при сходни условия. В решението си СЕС казва,че в
полза на работещите в публичния сектор трябва да има мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, обезщетения или други сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания
от тях нощен труд.
От приложените по гр.д.№453/2019г.по
описа на РС-Троян,преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема
за установено следното:
По допустимостта на въззивното
производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като
прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря
на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна.
При проверката си по
реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до
нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното
решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.271
от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По
същество.
Не се спори,че през процесния период
от 27.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът е работил на длъжност „водач на специален
автомобил“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-Троян,
при ОД„ПБЗН”-Ловеч-МВР, към ГД”ПБЗН”-София-МВР. По делото е представен Акт от 01.06.2007г
за встъпването му в ВСАІ ст. той и пожарникар“ при ПГ при СД“ПБЗН“. Със Заповед
№1271 от 23.10.2014г.на директора на ГД”ПБЗН” е назначен на длъжността „водач
на специален автомобил І степен, той и Пожарникар“ и пожарникар”, встъпил в
длъжността с Акт от 31.10.2014г. По делото е представена и Длъжностната
характеристика на длъжността. Не се спори,че с оглед тази му трудова заетост, е
със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1,т.1,пр.1 от ЗМВР-
„държавен служител-орган на пожарна безопасност и защита на населението”.По
делото са приложени и множество платежни бележки за изплатено трудово
възнаграждение на ищеца.
Периодът,за който ищецът предявява
претенцията си, е от 27.05.2016г. до 31.03.2019г. Твърди,че е полагал труд на
12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00
часа, т. е. и през нощта – общо 1424 часа. Работното му време е изчислявано
сумарно,съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР. Нормата предвижда,че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч.,като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно чл.187,ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица.Твърди,че на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР през
процесния период редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането
му компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, са били
регламентирани с Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн.в „Д.в-к”
бр.60/02.08.2016г.-в сила от 02.08.2016г.). Обяснява,че в тази наредба липсва
предвиденият в предходната–Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. ред за преизчисление на отработените часове нощен труд с
коефициент 0.143 към часовете дневен труд.
Счита,че е налице законодателен
пропуск,който следва да бъде преодолян с приложението на чл.9,ал.2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), предвиждаща преизчисление
на нощните часове с коефициент 1.143 към отработените такива през деня.
Коефициентът представлява съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време, установено за подневно отчитане на работното
време. Прилагайки този коефициент твърди,че се явяват 203 часа извънреден труд,
които трябва да му бъдат заплатени допълнително. Съобразно заплатата му и
часовата ставка претендира сумата 1632.12лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза с в.л.Даниела Петрова-Нешева,която след проверка в нарядните
ведомости и протоколите за отчетен положен труд през процесния период, дава заключение,че за времето от 27.05.2016г. до
31.03.2019г. ищецът е положил труд по графиците за дежурства, който е отчитан
на 1м. и на 3 м.(конкретно са посочени периодите на различно отчитане). Общо
отработените през нощта часове са 1465ч. През процесният период не е извършвано
преизчисление с преобразуване на нощните часове към дневните. Експертът е
извършила изчисления съобразно работната заплата, часовата ставка и по
правилото на чл.187,ал.6 от ЗМВР (предвиждаща
50 на сто увеличение на възнаграждението за положен извънреден труд), с
приложение на правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ,като дава заключение,че равностойността
на положения от ищеца извънреден труд е 1 384.33лв. При проверката си
вещото лице не е установила работодателят да е извършвал такова
преизчисление.Съгласно представената Таблица-колона 3, положеният и отчетен
нощен труд е заплащан по 0.25лв. на час, като общо ищецът е получил сумата 366.25лв.
Съставът приема заключението на съдебната
експертиза като обективно, а анализа на констатациите ще изложи по същество.
При така установената фактическа
обстановка съставът намира,че съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.178,ал.1,т.3,във вр.с
чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.140 и
чл.143 от КТ – заплащане
на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ,а именно „..чрез превръщането на нощните часове в
дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време,установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място..”.
Съставът,като съобрази нормативната
уредба и спецификата на извършваната от ищеца работа, намира,че претенцията му
е изцяло неоснователна и недоказана.
Първият спорен между страните въпрос е
приложима ли е сочената от ищеца НСОРЗ при остойностяване на положения от него
труд през нощта, съгласно графиците за дежурствата и сумарното отчитане на
отработеното време.
Съставът приема,че този поднормативен акт не е
приложим,тъй като статутът на държавните служители в МВР от категорията на ищеца
е изцяло уреден в ЗМВР, който се явява специален закон. Правилото е изрично
въведено с нормата на чл.142,ал.2 от ЗМВР. Разпоредбите са конкретни и
изчерпателни и не се налага субсидярно приложение на общите правила на
трудовото законодателство,а още по-малко прилагане на аналогия.
Така в чл.176,ал.1 от ЗМВР е
предвидено,че брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В
чл.178 от ЗМВР са регламентирани допълнителните възнаграждения- т.1-т.5. В т.3
е предвиденото допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Отделно е уредено възнаграждението, което се
полага на държавните служители, полагащи труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч. Регламентацията
на това допълнително възнаграждение е предмет на специална уредба-съгласно ал.2
на чл.179 от ЗМВР- с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и редът за плащане,а
размерът –с негова заповед.
По отношение на работното време в
чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено,че нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 от нормата е предвидено
изключение,а именно, че за държавните
служители в МВР е възможно да се установи и работно време на смени с
продължителност от 8, -12, - 24 - часа, като работното време се изчислява
сумирано за тримесечен период. Предвидено е и, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., при което
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
От това следва,че за този вид служители в МВР това е нормална продължителност
на работното време през нощта- 8 часа. В чл.187,ал.5 от ЗМВР е регламентиран
начинът за компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа.
Положеният извънреден труд до 70ч. на тримесечен период за служителите,
работещи на смени (т.2), се компенсира с възнаграждение за извънреден труд, което
съгласно като съгласно ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Лимит на полагания извънреден труд е установен в ал.7-
до 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Редът за организацията и
разпределението на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време,режимът на
дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители, е предвидено да
се регламентира с наредба на министъра на вътрешните работи(ал.9).
Известно е,че са издадени
последователно няколко наредби,като за преценка на актуалната за процесния
период уредба,е нужно да се проследи хронологията на действието им.
Така за периода 19.08.2014г.
- 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.(обн.в ДВ, бр.69/19.08.2014г.-
в сила от 19.08.2014г., отм.с ДВ бр.40/02.06.2015г.- в сила от 01.04.2015г.). Следва
Наредба № 81213-592/25.05.2015г.,действала за времето от 01.04.2015г. до
29.07.2016г. Наредбата е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г.на ВАС,пост.по
адм.д.№5450/2016г.,обн. в ДВ бр.59/29.07.2016г.За периода от 02.08.2016г. до 10.01.2020г. е в сила
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.(обн.в ДВ бр.60/02.08.2016г.-в сила от
02.08.2016г.и отм., считано от 10.01.2020г.със следващата наредба). Следват
Наредба №8121з-36/07.01.2020г.(обн.в ДВ бр.3/10.01.2020г.,в сила от
10.01.2020г.), Наредба №8121з-1174 от 21.10.2020г.(отм.от 01.01.2021г.),
Наредба №8121з-1353 от 15.12.2020г.(в сила от 01.01.2021г.), т.н.,които не
касаят процесния период.
Видно е,че независимо от
отмяната на издаваните наредби,във всеки един момент,включително и в процесния-
27.05.2016г.-31.03.2019г., е имало действаща норма, регламентираща реда за
организацията и разпределението на работното време.
Видно от приложената по
делото Заповед УРИ:921з-615/30.08.206г.на Директора на РДПБЗН-Ловеч
организирането и разпределението на работното време е било регламентирано и на
местно ниво,в съответствие с описаната по-горе нормативна уредба.
По същия начин е имало
действаща и прилагана уредба на размера на допълнителното възнаграждение за
нощния труд на държавните служители в МВР. Както се посочи по-горе,съгласно
чл.179,ал.1 от ЗМВР е предвидено да се регламентира с нарочна заповед на
министъра на вътрешните работи. По делото е приложена Заповед №8221з791 от
28.10.2014г.,с която в съответствие с горните правомощия министърът е определил
възнаграждение за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00ч. и
6.00ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0.25лв. Подобна е регламентацията и в последвалите
нарочни актове - Заповед №8121з-40/15.01.2015г.(отм.с Реш.№1694/17.02.2016г.на
ВАС-ДВ бр.17/2016г.), Заповед №8121з-663/05.06.2015г., Заповед
№8121з-437/28.04.2016г.(отм.с Реш.№5937/12.05.2017г.на ВАС-обн.ДВ
бр.49/2017г.). Последните са отменени със Заповед №8121з-1429/23.11.2017г.(обн.ДВ
бр.98/08.12.2017г.),в която отново допълнителното възнаграждение за нощен труд е
в размер на 0.25лв. Известна
е и Заповед №8121з-156 от
05.02.2020г., с която Министърът на вътрешните работи определя размер на
допълнителното възнаграждение за всеки отработен нощен час или за част от
него,за времето от 22.00ч. до 6.00ч.,в размер на 1лв.
Изводът,който се налага от
изложената по-горе хронология,е че през процесния период- 27.05.2016г.-31.03.2019г.
е имало и има действаща и прилагана нормативна уредба,както на организацията и
разпределението на работното време, така и на условията,реда за изплащане и
размера на полагащото се допълнително възнаграждение. Видно от приложените по
делото платежни бележки на ищеца редовно е изплащано възнаграждението за
положен нощен труд,с конкретно посочени отчетени часове.
(друг
е въпросът дали това възнаграждение е достатъчно, обективно и съответстващо на
полагания специфичен труд от служителите на ГД”ПБЗН”, което,обаче не е предмет
на предявения тук иск, а за следващите периоди е било
коригирано на 1лв. )
По изложените съображения съставът приема,че
няма основание за субсидярно приложение на нормите на НСОРЗ при регламентиране
на служебното правоотношение на ищеца,като държавен служител – орган по пожарна
безопасност и защита на населението,съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Няма основание за прилагане на
чл.9,ал.2 от НСОРЗ и с оглед
определената й приложимост в случаите на „подневно” отчитане на работното време. Както се изясни работното време
на ищеца,като работещ на смени,е отчитано в часове,сумирано за периоди от 1 и
от 3 месеца,а не подневно.
На следващо място тезата на
ищеца не може да се сподели,тъй като положеният труд през нощта неправилно се
определя като „извънреден”. Известна е дефиницията на извънредния труд, дадена
в чл.143 от КТ, а именно „Извънреден е трудът,който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време.”.
В случая претенцията на ищеца е за
присъждане на допълнително възнаграждение за положен труд в рамките на
утвърденото работно време, съгласно определения график и регламентация на
работа смени. Както се посочи по-горе (чл.187,ал.1 и ал.3 от ЗМВР) по отношение
на държавните служители в МВР изрично е регламентирано,че нормалната
продължителност на работното им време е 8 часа дневно,съответно в ал.3-при
работа на смени и полагане на труд през нощта- 8ч. за всеки 24-часов период. От
тази конкретна уредба следва,че по отношение на тази категория държавни
служители е въведено изключение от общия норматив на продължителност на нощния
труд (чл.140,ал.1 от КТ) и тя е 8 ч. И това е обяснимо със спецификата и
динамиката в работата на тази категория държавни служители, обществените отношения, които регламентира ЗМВР, насоките в
дейността на ГД”ПБЗН”, съгласно чл.2 от ЗМВР. Именно заради специфичната
натовареност в работата им са предвидени и редица мерки за закрила,обезщетения,компенсации
и т.н.
При така регламентираната
нормална продължителност на работното време от 8ч. няма нужда от търсеното от
ищеца преизчисление,тъй като не се явява разлика между положения през деня и
през нощта труд. Нещо повече-дори и да се приложи цитираното правило,то
изчислението би имало резултат 1 (8:8) и отново няма да има основание за
търсеното допълнително възнаграждение.
Изводът на състава е, че
не е налице извънреден труд при работата
през нощта на държавния служител-орган на пожарна безопасност и защита
на населението(съгл.чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР), в случаите когато това е в
рамките на утвърдените графици на нормална работа. Данни за положен от ищеца и
незаплатен извънреден труд няма и не се твърди от него,поради което и не се
открива основание за присъждане на допълнително възнаграждение по
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.
Регламентацията
на нощния (чл.179) и на извънредния труд (чл.178,ал.1,т.3,чл.187,ал.5,т.2,ал.6,ал.7)
в ЗМВР е отделна, ясна и изрична и няма основания за смесване
на нормите. Приети са и се прилагат и отделни подзаконови нормативни актове за
реда, организацията на полагането, отчитането и заплащането им.
Не може да
се открие основание за споделяне на тезата на ищеца и в нормата на чл.188,ал.2
от ЗМВР,предвиждаща приложение по отношение на държавните служители,които
полагат труд през нощта,на специалната закрила съгласно КТ- нормите на чл.140-чл.142
от КТ. Тази специална закрила е съобразена при регламентиране на нощния труд в ЗМВР,също
и в наредбите по чл.179,ал.2 и по чл.187,ал.9 от ЗМВР,като отново е отчетена и
спецификата на труда, полаган от тази категория държавни служители.
Не могат да
се открият аргументи за обратен извод и след произнасянето на СЕС по дело С-262/20, с Решение от
24.02.2022г. По поставените въпроси съдът отговаря, че Директива 2003/88/ЕО не
съдържа указания за нормалната продължителност на труда през деня и този,
полаган през нощта, те не са обусловени, но ако с цел защита на здравето и
безопасността на работниците се налага - може да се въведе разлика в нормалната
им продължителност. Съдът приема, че не е нужно да се приема отделна правна
уредба,регламентираща нормалната продължителност на нощния труд при работниците
от публичния и от частния сектор. Уредбата следва да е подчинена на принципа на
„равното третиране“ на работници в идентични структури, изобщо на категории
лица, намиращи се в сходно положение. Допуска се различие в третирането им само
когато се основава на „обективен и разумен критерий,т.е. когато е свързана с
допустима от закона цел на съответното законодателство и е съразмерна на тази
цел“. Дадена е препоръка към съда за извършване на проверка каква категория
работници се ползва от общия правен режим на чл.140 от КТ и каква друга
категория е изключена от обхвата му и въз основа на какъв критерий.
Въззивният
състав извърши проверка на законодателната уредба в България и не открива различие в регламентацията на
база принадлежност към публичния или частния сектор. Налице е различна
регулация на нощния труд, но тя е основана на спецификата в дейността или на
упражняваната функция в конкретни сфери от обществения живот,например
военнослужещи и служители в МО, работещи в лечебни заведения, извършващи
транспортна дейност, работещи в строителството и др. За компенсация на
въведените ограничения за тази категория работници и служители, допълнително са
предвидени редица механизми, адаптирани към особеностите на труда им като
заплащане на допълнително възнаграждение (строителство, здравеопазване,
транспорт, военослужещи), намаление на продължителността на работно време,
допълнителен платен отпуск и др. Или- законодателно е регламентиран и постигнат
баланс между налагащите се с оглед спецификата на работата им ограничения и
компенсирането им с подходящи мерки за закрила. Няма нарушение на принципа на
„равно третиране“ на работници със сходни трудови функции. Така е и с
процесната категория държавни служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР- полицаи и
пожарникари, при които регламентацията на нощния труд е подчинена на
особеностите на извършваната трудова дейност (т.н.„обективен и разумен
критерий“), като различието в продължителността е компенсирано със законово
установени и гарантирани мерки(чл.176-179 от ЗМВР).
По изложените съображения
ОС-Ловеч намира,че претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за положен
извънреден труд за периода от 27.05.2016г. до 31.03.2019г., на стойност 1632.12лв.,ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба,е неоснователна и недоказана.
Обжалваното Решение №442/07.11.2019г.,пост.по гр.д.№453/2019г.на РС-Троян, в
частта,с която претенцията е уважена до размера на 1384.33лв., е неправилно и
следва да се отмени и вместо него се постанови отхвърляне на иска и за този
размер. В останалата част,с
която се отхвърля претенцията до сумата 1632.12лв.,като необжалвано, е влязло в
законна сила.
При този
изход решението следва да се отмени и в частта за осъждане на ГД”ПБЗН”-МВР да
заплати на Ц.Р.Л. разноски по чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 336лв., по сметката
на РС-Троян-държавна такса в размер на 55.37лв. и възнаграждение за вещо
лице,съразмерно с уважената част от иска от 126лв. Следва да се отмени и в
частта,с която Ц.Р.Л. е осъден да заплати на ГД”ПБЗН”-МВР разноски по
чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК в размер на 16лв.,тъй като с оглед изхода на
въззивното производство ще следва да се определят в друг размер.
При този
изход на спора и при заявеното изрично искане, на ответника-сега въззивник,
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК, ЗПП и
Наредба за заплащането на правната помощ. При съобразяване размера на
претенцията и липсата на особена правна и фактическа сложност на спора,съдът
определя възнаграждение в размер на 100лв.
за всяка инстанция,или общо 200лв.Следва да се присъди и внесената държавна
такса в размер на 38.03лв.Така общата сума,която Ц.Р.Л. следва да заплати на
ГД”ПБЗН” е 238.03лв.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 442/07.11.2019г.,постановено по гр.д.№ 453/2019г.по описа на РС-Троян,
В ЧАСТТА, с която ГД„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР, с адрес град ******, представлявана от гл. комисар Н. Н., на основание чл.178,ал.1,т.3, във вр.с
чл.179,ал.1 от ЗМВР, е осъдена да заплати на Ц.Р.Л. с ЕГН **********,с адрес ***, сумата 1384.33лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за 1 465 часа (след
превръщането на нощните часове към дневни) извънреден труд, през периода от
27.05.2016г. до 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото (27.05.2019г.) до окончателното й
плащане,както и в частта,с която ГД”ПБЗН”-МВР е осъдена да заплати на Ц.Р.Л. разноски по
чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 336лв., по сметката на РС-Троян-държавна
такса в размер на 55.37лв. и възнаграждение за вещо лице,съразмерно с
уважената част от иска от 126лв.,в частта с която Ц.Р.Л. е осъден да
заплати на ГД”ПБЗН”-МВР разноски по чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК в размер на
16лв., като неправилно и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ц.Р.Л. с ЕГН **********,с адрес ***,представляван от адв.В.В.-***, със
съдебен адрес ***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР, с адрес град ******, представлявана от гл. комисар Н. Н.,иск
с правно основание чл.178,ал.1, т.3,
във вр.с чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР и
чл.140 и чл.143 от КТ, до сумата 1384.33 (хиляда триста осемдесет и
четири лева и трийсет и три стотинки), представляваща стойността на положен
от ищеца извънреден труд, през периода от 27.05.2016г. до 31.03.2019г.,ведно
със законната лихва върху тази сума с начало от подаване на исковата молба- 27.05.2019г.
до окончателното изплащане на сумата,като
неоснователен и недоказан. В останалата част,с която се отхвърля
претенцията до сумата 1632.12лв.,като необжалвано,е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА
Ц.Р.Л. с ЕГН **********, с горните данни, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“-МВР, с горните данни, сумата 238.03 (двеста трийсет и осем елва и три стотинки) лева,
представляваща разноски по чл.78,ал.8 от ГПК за представителството пред
РС-Троян по гр.д.№453/2019г. и ОС-Ловеч по в.гр.д. №393/2020г. (по 100лв.за
всяка инстанция) и внесената държавна такса за въззивно обжалване.
С оглед цената на иска и на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.