Мотиви към Присъда № 259 от 26.08.2013 година, постановена по НОХД № 473/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт, с който против З.Б. /Z. B./, роден на *** г. в гр. Гао, Република Мали, гражданин на Република Мали, неженен,
неосъждан, без образование, безработен, живущ в гр. Гао,
Република Мали, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1 от НК, за това, че на 16.02.2013 година в района на 257
гранична пирамида в землището на с. Вълча поляна, община Елхово, обл. Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както
от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от
подсъдимият престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание
при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, конкретно шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
150.00 лв., като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода да бъде отложено за срок от три години.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия, редовно призована за датата
на съдебното заседание чрез служебният си защитник /така, както изрично е
заявил в хода на ДП/ и с участието на служебен защитник – адв. Г. Х. ***.
Защитник не оспорва, че подсъдимият З.Б. от обективна страна е осъществил
действия по влизане от Република Турция в Република България на инкриминираните
дата и място, като е сторил това без разрешение на надлежните органи на властта.
Служебният защитник оспорва тезата на обвинението за извършено от подсъдимият
умишлено деяние по чл.279, ал.1 от НК, като в подкрепа на този си довод сочи
водещата се в Република Мали война, което обстоятелство било основната причина
подсъдимият да напусне родината си. Пледира приложението на чл.279, ал.5 от НК,
предвиждаща ненаказване на дееца, извършил деяние по чл.279, ал.1 от НК, за да
се ползва от правото на убежище съгласно конституцията. Алтернативно, в случай,
че искането за приложението на чл.279, ал.5 от НК не бъде уважено, защитникът
пледира наказанието на подсъдимия да бъде определено при условията на чл.55 от НК – към минимума, алтернативно под предвиденият в разпоредбата на чл.39, ал.1
от НК минимум за наказанието лишаване от свобода от три месеца. Защитникът
пледира и приложението на института на условното осъждане, в случай, че на
подсъдимият бъде наложено наказание лишаване от свобода.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият З.Б. /Z. B./ е роден на *** г. в гр. Гао, Република Мали, гражданин на Република Мали, неженен,
неосъждан, без образование, безработен, живущ в гр. Гао,
Република Мали.
В хода на
досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие подсъдимият не
е представил документ за самоличност. Установената по делото самоличност е въз
основа на негови данни, заявени в хода на ДП.
Подсъдимият З.Б. /Z. B./ решил да напусне родината си Република Мали,
като в хода на ДП сочи, че причините за това били водещата се там война и
трудния живот. Намеренията му били да се установи да живее в европейска
държава. През месец януари 2013 година с
кораб отпътувал от Република Мали за Република Турция. След пристигането си в
Република Турция подсъдимият бил качен в автомобил, в който пътували и други
лица, непознати за него. След няколко часово пътуване заедно с останалите лица
бил свален в гора. Водачът на автомобила указал на лицата посоката, която да
следват, за да преминат границата между Република Турция и Република България. Групата,
състояща се от четири лица, сред които и подсъдимият, продължила да върви пеш
през гората. На 16.02.2013 година подсъдимият, заедно с останалите лица,
преминал държавната граница между
Република Турция и Република България в района на 257 гранична пирамида в землището
на с. Вълча поляна, община Елхово, обл. Ямбол. Подсъдимият продължил пеш към
вътрешността на страната и стигнал до с. Вълча поляна, община Елхово. Там той и
останалите лица, общо четирима, били задържани от служители на гранична
полиция. При задържането подсъдимият не представил документ за самоличност,
като пред граничните власти заявил, че е от Република Мали.
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че подсъдимият
З.Б. /Z. B./ не е осъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода на
ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Ч.,
дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по
делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля Ч.
съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични
и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимия,
дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в
които се съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина.
Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на
подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си
изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият З.Б. /Z. B./ е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй
като на 16.02.2013 година в района на 257 гранична пирамида в землището на с. Вълча
поляна, община Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на
властта
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият З.Б. /Z. B./ е осъществил фактически действия по преминаване през
държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гранично- пропусквателен
контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с
оглед държавата, от която идва -
Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля Ч. и самопризнанията на
подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е
нарушила установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в
чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успяла да премине държавната граница. Довършено "влизане" и
"излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от
17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов ).
Така очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимият е била наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи,
както и за липсата на изискуемите се такива за влизане в Р България, а
също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на
държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си
цел – да достигне до Република България.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимият З.Б.
/Z. B./ за виновен в извършването на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Съдът намери, че липсват
основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на
подсъдимият. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимият е влязъл в страната ни с цел
да търси убежище, поради това, че в
собствената си родина е бил
преследвана заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Такива твърдения липсват както при
разпита на подсъдимия в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице, така и в
хода на съдебното следствие. Видно е от обясненията на подсъдимият, дадени в
хода на ДП, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, същият е
имал намерение да се установи в европейска държава, без да има ясна представа
коя ще бъде тази държава. Идвайки в България, подсъдимият е желаел да намери
работа и по – добър живот, като допълнителен мотив за идването му тук е било
доброто отношение към чужденците. Тези изявления на подсъдимият по никакъв
начин не установяват наличието на обстоятелствата по чл.279, ал.5 от НК,
изключващи наказателната отговорност за извършено деяние по чл.279, ал.1 от НК. Предпоставките за приложението на
чл.279, ал.5 от НК подлежат на доказване, а такива доказателства по делото не
са представени, като не са направени и доказателствени искания за събирането им
в хода на съдебното следствие.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимия, която не е
висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имала е добросъвестно процесуално поведение в хода
на ДП, правейки самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за
извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените
смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като
многобройни, нито като изключителни, за
да се определи наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически
констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства - необременено
съдебно минало, критично отношение към деянието, направени от подсъдимият самопризнания
в хода на ДП, съдът му наложи кумулативно предвидените наказания по чл.279,
ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият в
закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание
глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери,
че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният, към момента на извършване на
деянието не е бил осъждана за престъпление от общ характер, наложеното му наказание
е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и
на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
За
противоречащо на материалната разпоредба на чл.39 ал.1 от НК, определяща
минимума и максимума на наказанието лишаване от свобода, съдът прие направеното
от защитата искане за определяне на подсъдимия на наказания лишаване от свобода
за срок под законоустановения минимум от 3 месеца. В настоящия случай, предвид
на това, че за деянието по чл.279, ал.1 от НК не е предвиден специален минимум,
приложението на чл.55 от НК би следвало да бъде в хипотезата на т.2, б.”Б”,
т,.е. наказанието лишаване от свобода би следвало да бъде заменено с наказание „пробация”,
но не и с определяне на наказание под предвидения в разпоредбата на чл.39, ал.1
от НК минимален размер от три месеца, така, както е поискано от защитникът на
подсъдимия.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: