Решение по дело №371/2024 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 11
Дата: 5 март 2025 г. (в сила от 26 март 2025 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20242180200371
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Царево, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. С.а
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20242180200371 по описа за 2024 година
Производството е от административно наказателен характер, с правно
основание в чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. И. К., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление № 258 от 01.08.2024 год. на Директор на РДГ-
Бургас, с което на П. И. К., ЕГН **********, на основание чл. 84, ал. 1 от
Закон за лова и опазване на дивеча, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер 100,00 лева, за нарушение на чл. 84, ал. 1, пр. 3 от Закон за
лова и опазване на дивеча.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено. Твърди се, че
жалбоподателя не е извършил вмененото му нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и иска цялостна отмяна на наказателното
постановление.
За ответника по жалбата се явява юрисконсулт, който поддържа
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска
неговото потвърждаване.
1
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпитани
са актосъставителя, свидетелите по установяване на нарушението, както и
доведените от жалбоподателя свидетели.
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното:
На 28.01.2024 год. актосъставителя, съвместно със свои колеги-
служители на ИАГ- командировани на територията на общ. Приморско,
изпълнявали служебните си задължения по проверки по Закона за лова и
опазване на дивеча. На същата дата, същите установили шестима ловци- сред
които и жалбоподателя- да ловуват за прелетен дивеч. Тъй като част от
групата все още ловувала, служителите извикали всички ловци, да излязат от
ловното поле, на дигата до блатото. След като ловците излезли била
извършена проверка на документите, вкл. и на тези на жалбоподателя. За
извършената проверка бил съставен констативен протокол. В съставеният
констативен протокол било отбелязано, че лова се е извършвал и проверката е
извършена в местността „Дяволското блато“ при GPS координати
42.249119,27.726971. Проверяващите преценили, че така установеното
местоположение е извън ловното поле на ловна дружинка Приморско. Като
преценил, че е извършено нарушение, актосъставителят на 14.02.2024 г. издал
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение под
№ 0107728 в който нарушението било описано по подробно и ясно. Актът е
бил предявен на нарушителя и той го подписал, с отбелязани в него
възражения. Въз основа на така съставения акт, директорът на РДГ- Бургас
(упълномощен със заповед № РД 49-171/ 23.05.2024 год. на Министъра на
земеделието и храните) издал атакуваното наказателно постановление, в което
нарушението е описано по същия начин както и в акта. Нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД и санкционирано по
същата разпоредба.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-
показанията на разпитаните свидетели.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение, за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно
2
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи, има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН, дали това
деяние е извършено от лицето посочено в акта и наказателното постановление
като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се
отбележи, че при това производство се прилагат съответно правилата на НПК,
а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице)
се счита за невиновен до доказване на противното. (Така и ППВС № 10/ 1973
г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да
докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено именно от
жалбоподателя административно нарушение. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо
стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалния и
материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя-
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex
officio (служебно) констатира- чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН- че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни
органи- в настоящият случай, актът за установяване на нарушението е
съставен от служител на РДГ- Бургас, а атакуваното наказателно
постановление е издадено от Директор на РДГ- Бургас, т.е. в съответствие с
разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН и в предвидената от закона писмена
3
форма и съдържание, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В проведеното срещу жалбоподателя административно наказателно
производство, са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Приетото за нарушение- като изпълнително деяние- е описано
достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно
неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във
фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е
гарантирано на това основание. Административно наказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е "обвинен" и срещу какво да се защитава.
Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда оспорва фактическите
констатации по акта, твърди, че при извършване на проверката, при съставяне
на АУАН и при издаване на НП, са допуснати съществени нарушения на
правилата.
Възраженията са основателни.
На първо място, жалбоподателя не е извършил вмененото му
нарушение. Така, видно от писмените материали по делото и съгласно
свидетелските показания на разпитаните свидетели К., А. и Я., жалбоподателя
е ловувал в район, който попада в определеното в издаденото му редовно,
разрешителното за индивидуален лов място за ловуване- ССР, Блатото. В тази
връзка, неправилно е посочено в АУАН и НП, че жалбоподателя има издадено
разрешително за индивидуален лов за местността „Узунджата“. Видно от
приложеното по делото редовно разрешителното за индивидуален лов, както и
от показанията на св. А., в същото е посочено място за ловуване- ССР,
Блатото, което място за ловуване- според показанията на свидетелите К., А. и
Я.- попада в района на ловна дружинка Приморско.
На следващо място, в административно наказателното производство, са
4
допуснати груби нарушения на процесуалните правила, всяко едно от които, е
самостоятелно основание за отмяна на НП.
Така в Констативния протокол, в АУАН и атакуваното НП няма
посочено точното място на извършване на нарушението. Установи се по
делото от показанията на св. К., че сочените за място на извършване на
нарушението в Констативния протокол, АУАН и НП- GPS координати, не
отговарят да са място на ловуване, тъй като са точка в средата на воден басейн,
с дълбочина на водата над 2 метра. При наличието, че в жалбоподателя или в
някой от другите ловци не са установени водоплаващи средства, или
екипировка за гмуркане, ясно е, че няма как същите да са ловували на място с
дълбочина на водата от 2 метра.
Отделно от това, в КП е посочено място на нарушението „Дяволското
блато“ в АУАН е посочено място на нарушението „Узунджата“, а в НП е
посочено „Дяволското блато“, т.е. налице е несъответствие между соченото в
АУАН и НП място на извършване на нарушението- самостоятелно основание
за отмяна на НП.
На следващо място, допуснато е нарушение на процедурата при
съставянето на КП- същия не е предявен и връчен на жалбоподателя и на
другите установени при проверката ловци- самостоятелно основание за
отмяна на НП.
При това положение настоящият състав на съда намира, че
наказателното постановление е неправилно незаконосъобразно, защото
нарушението, за което е наложена санкция не е доказано по категоричен начин
и при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което и НП следва да бъде отменено изцяло, а
на жалбоподателя да бъдат присъдени разноските по делото.
Водим от горното и на осн. чл. 96, ал. 2 от ЗЛОД и чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 258 от 01.08.2024 год. на
Директор на РДГ- Бургас, с което на П. И. К., ЕГН **********, на основание
чл. 84, ал. 1 от Закон за лова и опазване на дивеча, е наложено
5
административно наказание „глоба“ в размер 100,00 лева, за нарушение на чл.
84, ал. 1, пр. 3 от Закон за лова и опазване на дивеча.
ОСЪЖДА РДГ- Бургас, да заплати на П. И. К., ЕГН **********, сумата
от 1000,00 лева за разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Царево: _______________________

6