Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1315
гр. Русе, 22.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 25 юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №7463 по описа на
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Профи Кредит България”
ЕООД твърди, че на 27.08.2015 г. бил сключен Договор за потребителски кредит №
********** с ответника М.Ц.Й. за сума от 2000 лв., със
срок на плащане 24 месеца с размер на вноската от 123,64 лв., годишен процент
на разходите 49,90 %, годишен лихвен
процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11 %, като общото задължение по
кредита било в размер на 2967,36 лв. Бил избран и закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 1999,92 лв., като размера на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги бил 83,33 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги бил 4967,28 лв., а общия размер на вноската била 206,97
лв., с датата на погасяване 18-ти ден от месеца. Ответникът пожелал с част от
отпуснатата сума по договора да бъде рефинансирано друго негово задължение към
ищеца в размер на 710,10 лв. Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по
договора, като на 28.08.2015 г. превел парична сума в размер на 1289,90 лв. по
посочена от длъжника банкова сметка. *** договора задължения-направил само една
непълна погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и
прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски
кредит, на 05.01.2016 г. договорът бил прекратен автоматично и била обявена
неговата предсрочна изискуемост. На 07.01.2016 г. на длъжникът било изпратено
уведомително писмо, с което бил уведомен, че договорът бил прекратен и била
обявена неговата предсрочна изискуемост. Била начислена неустойка от 700 лв. поради
настъпило прекратяване на договора съгласно
т. 12.4 от ОУ към договора в размер на 35 % върху остатъчния размер на
главницата по погасителния план. Размерът на заплатеното от ответника
задължение по договора било в общ размер на 150,00 лв., от които 146,31 лв. –
главница, а сумата от 3,69 лв.- погасяване на лихвите за забава по кредита, на
основание т. 12.1 от ОУ. Било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и било
образувано ч.гр.дело № 3068/2018 г. по описа на РРС, като било разпоредено на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4820,97 лв. – главница по Договор за
кредит от 28.08.2015 г.; неустойка в размер на 700 лв., лихва за забава за
периода от 19.10.2015 г. до 05.01.2016 г. в размер на 11,78 лв., ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането и разноски по делото в размер на 210,66 лева, но ответника е бил
призован по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
предвид което иска установяването и по исков ред. Искат да бъде признато за
установено, че ответника дължи сумата от 4820,97 лв. – главница и неустойка в
размер на 700 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от 10.05.2018 г.
до окончателното и изплащане.
В съдебно заседание назначения
особен представител на ответника М.Ц.Й. счита предявените искове
за неоснователни, предявената претенция за неустойка, както и искът за избрания
пакет и закупения пакет за допълнителни услуги в размер на 1999,92 лв. за
нищожни.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.05.2018 г. по гр. д. № 3068/2018 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника М.Ц.Й.
да заплати на ищеца сумата 4820,97 лв. – главница по Договор за кредит от
28.08.2015 г., неустойка в размер на 700,00 лева, лихва за забава за периода от
19.10.2015 г. до 05.01.2016 г. в размер на 11,78 лева, ведно със законната
лихва, считано от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и
разноски по делото в размер на 110,66 лв. държавна такса и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът
бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за
установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
С договор за потребителски кредит
№ ********** от 27.08.2015 г. бил предоставен от ищеца на ответника
кредит в размер на 2000 лв. , от
които 710,10 , с която било рефинансирано друго негово задължение към ищеца,
като му била преведена парична сума в размер на 1289,90 лв. Предоставеният
кредит следвало да се изплати на 24 месечни вноски с размер от по 123.64 лв., годишен
процент на разходите бил 49,90 %, годишен лихвен процент- 41,17 %, а лихвен
процент на ден 0,11 %, като общото задължение по кредита било в размер на
2967,36 лв. Същият закупил и пакет от допълнителни услуги в размер на 1999.92
лв., като месечната вноска за него била в размер на 83.33 лв., т.е. общото
задължение било в размер на 4967.28 лв., като общия размер на вноската бил
206.97 лв. Съгласно чл.6.1 от Общи условията на Профи Кредит България ЕООД към
договор за потребителски кредит, клиентът трябвало да върне на кредитора така
предоставените средства , заедно с договорното възнаграждение и дължимото
възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги. Според текста на
чл.12.3 от визираните ОУ било договорено, че при неплащане на една погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни целия усвоен кредит станал автоматично
предсрочно изискуем.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми по договор за потребителски кредит № **********/27.08.2015
г., въз основа на издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като длъжникът бил уведомен за издадената заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява частично основателен.
Предвид събраните по делото
доказателства, се установява по категоричен начин, че страните са обвързани от
облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит №**********/27.08.2015
г. От него за ищеца е възникнало задължението да предостави на ответника сумата
от 2000 лв., от която на 28.08.2015 била преведена на ответника парична сума в
размер на 1289,90 лв., а с 710,10 лв. било рефинансирано друго негово задължение към
ищеца. Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора. От
представените Общи условията на Профи Кредит
България ЕООД към договор за потребителски кредит е видно, че ответникът
не е изпълнил свои задължения по чл.6.1 , като общо е погасил сумата от 150 лв.
поради което на основание 12.3 от визираните ОУ ищецът обявил целият кредит за
предсрочно изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на насрещното
си задължение. По делото не са представени доказателства за това, респ. не е
доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че ответника дължи на
ищеца сума в размер на 1850 лв. -неизплатена
главница - 150 лв., платени от ответника/.
Във връзка с посочената от ищеца
настъпила предсрочна изискуемост на претендираното вземане следва да се посочи,
че съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. №
3/2017 г. на ВКС, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост
по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Законна лихва в този случай е претендирана от датата на подаденото
заявление по чл.410 от ГПК, поради което същата следва да се дължи от тази
дата- 10.05.2018 г.
Константна е практиката на Съда на
ЕС, според която съдилищата на държавите- членки са длъжни да следят служебно
за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл
е и чл. 24 от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в
договорите за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е
длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват
нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и
ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване
на договора за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посоченото в
споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,
възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените
„допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управление на
кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по
т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тези услуги действително не са свързани с
усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително
условие за получаване на кредита. При извършването на тази преценка трябва да
се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без
съдът да кредитира безрезервно декларираното в договора за потребителски
кредит, което гласи: “Профи Кредит България“ ЕООД не събира никакви такси за
разглеждане и усвояване на кредита“ и „Изборът и закупуването на пакет от
допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски
кредит или за получаването му при предлаганите условия“.
Анализът на съдържанието на
описаните в споразумението и т.15 от общите условия „услуги“ налага
категоричния извод, че те касаят именно усвояването (по отношение на
приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства) и управлението (по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски и смяната на падежната дата) на кредита. Извеждането на тези
„услуги“ в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за
потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право
за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява
единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде
санкционирано с нищожност на споразумението – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
На следващо място потребителят
заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието
изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за
предоставени му „възможности“, които така или иначе той има по силата на самия
закон. На „възможността“ длъжникът да поиска извършването на някоя от
посочените в споразумението „услуги“ не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна – чл. 143,
т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът намира, че
претендираната сума от 1999.92 лева, представляваща възнаграждение по закупен
пакет от допълнителни услуги, не се дължи от ответника и искът за нея се явява
неоснователен.
Процесният договор за кредит е
сключен при действието на Закона за потребителския кредит, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от
съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в
нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва. Въведената в договора за кредит
отговорност в чл.12.4 от ОУ към договор
за кредит, представлява по съществото си неустойка, дължима при забава в
изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита. С предвиждането на
тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със
забава на длъжника. Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е
нищожна. Съдът намира, че в тази ситуация, а именно при неизпълнение на парично
задължение от страна на потребителя, ищецът би могъл да претендира единствено
лихва за забава върху тази главница, каквато в случая първоначално също е била
претендирана, или пък неустойка за забава, стига последната да не е уговорена в
необосновано висок размер – арг. от чл.143, т.5 от ЗЗП/ какъвто е
договорен-35%/. Следователно клаузата в този смисъл по чл.12.4 от ОУ към договора, е нищожна. Тя не поражда
какъвто и да било правен ефект и следователно основаният на нея иск за неустойка се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При това положение съдът намира,
че предявения иск следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумата от 1850 лв. – главница , представляваща задължение по договор за
потребителски кредит № **********/27.08.2015 г., ведно със законната лихва,
считано от 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 70.59 лв.
разноски в заповедното производство.
С оглед уважената част от иска,
на основание чл.78, ал.1, от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от 178.32 лв. разноски в настоящото производство,
като на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определи юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на 100 лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ц.Й., ЕГН **********,*** дължи на „Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България
№ 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 1850 лв. – главница, представляваща задължение
по договор за потребителски кредит № **********/27.08.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.05.2018 г. до окончателното плащане, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2018
г. по гр. д. № 3068/2018 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения „Профи Кредит
България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България № 49,
бл. 53Е, вх. В срещу М.Ц.Й., ЕГН **********,***, искове по чл.422,
ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи сумата
над 1850 лв. до 4820,97 лв. главница и неустойка в размер на 700,00 лева по договор за потребителски кредит №
**********/27.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018 г.
до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.05.2018 г. по гр. д. № 3068/2018 г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА М.Ц.Й., ЕГН **********,***, да заплати на „Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. България
№ 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 70.59 лв. – разноски, за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.05.2018 г. по гр. д. № 3068/2018 г.
по описа на РРС, както и сумата от 178.32 лв. - разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: