ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Ловеч, 17.09.2019 година
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти
административен състав на седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание, с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
като
съобрази представените по адм. д. № 333
по описа за 2019 год. на Ловешкия административен съд доказателства, на
основание данните по делото и закона, установи следното:
Административното дело е образувано по искова молба
на М.А.П., ЕГН ********** ***. Първоначално исковата молба е
предявена пред Окръжен съд Ловеч, който с Определение № 563/09.07.2019 г.,
постановено по адм. дело № 385/2019 г. е прекратил производството по делото и е
изпратил същото по подсъдност на Административен съд Ловеч.
В исковата
молба П. моли да се разгледа адм.д. №260/2016г. като ново
дело с някой изменения в искането й, и в уточнението на някои ответници и
вреди, и пропуснати ползи, да се разгледат правилните причинно-следствени преки
и косвени връзки извън Държавно психиатричната болница. Сочи, че иска да съди
подходящи ответници –юридически лица и частни лица от Държавно психиатричната болница
и извън нея за престъпления и посегателство срещу личността и потъпкване на
човешките й права пряко и косвено с действие или бездействие или липса на
правилно съдействие по разрешаване на проблемите й. В исковата молба са
формулирани исканията в 5 точки.
Освен това иска предоставяне на безплатна
адвокатска помощ и освобождаване от държавна такса, като заявява готовност да
представи нови документи. В тази връзка моли да се изиска дублиране или
материалите от адм.д. 260/2016 г., защото почти винаги е без никакви средства
за съществуване и живее много под жизнения праг на съществуване. Сочи, че е
разочарована от някой представители на ЛАС и вероятно не биха я допуснали да
подаде „нов съдебен иск” на същата тематика, затова моли за съдействие да води
дело на подходящо място с подходящи хора или да се води пред Окръжен съд Ловеч.
Моли да се разгледа административно дело № 260/ 2016
година (по описа на Административен съд - град Ловеч) като ново дело с някои
изменения в исканията й. Посочва още, че иска пълна реабилитация, подходящи
компенсации и обезщетения, доживотна месечна издръжка и компенсация от 25
година трудов стаж, нанесени й имуществени и неимуществени вреди. В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за принудително
лечение без нейно съгласие и за унизително отношение и пр.
След запознаване с исковата молба /ИМ/, настоящият съдебен
състав е установил, че от разнородното
и противоречиво изложение не може да се изведе еднозначно срещу кого е насочена
претенцията, кога и какви вреди е претърпяла, при което подадената искова молба не отговаря на изискванията на чл. 127-129 от
Гражданско процесуалния кодекс, приложими по силата на чл. 144 от
Административно процесуалния кодекс, но е приел, че първо следва да се
произнесе по направеното искане за предоставяне на правна помощ, след което и по това дали подателката на исковата
молба следва да бъде освободена от внасяне на държавна такса и разноски по
настоящото дело.
С определение в з.с.з. от 17.09.2019 г., съдът
е назначил за процесуален представител
на ищцата по делото адв.С.С. ***, вписан под № 5095 в Националния регистър за правна помощ.
С определение в з.с.з. от
30.07.2019 г., съдът е оставил без движение Искането на П. за
освобождаване от държавна
такса, като е дал на същата възможност в указания срок да представи съответните актуални доказателства,
удостоверяващи обстоятелствата, посочени в чл. 83 ал.2 от Гражданския
процесуален кодекс.
Със същото определение от 30.07.2019 г. по делото съдът е дал подробни указания
на ищцата за представяне на необходимите доказателства по искането й за освобождаване от държавна такса, като е разпоредил и изпращането на празен екземпляр от образец на
декларация за семейно и имуществено състояние, с включен текст за предвидената
отговорност по чл.313 от НК, с цел установяване на част от обстоятелствата по
чл.83 ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
В тази връзка с молба вх.№2660/02.08.2019г.
на АдмСЛ ищцата е приложила, попълнена декларация за материално и гражданско
състояние във вр. с искане по чл.23 ал.3 от ЗПП, в която относно здравословното
състояние е посочила, че е „…с отдавнашна паразитна инфекция и др.мъчещи физични проблеми от физ.стрес и
неблагоприятно битие”; отговор от ТЕЛК; удостоверение за декларирани данни от
НАП от 22.05.2019г., че няма доходи; удостоверение за декларирани данни от
Община Ловеч, дирекция Местни приходи, установяващо че има апартамент-жилището
в което живее; удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, според което
е неомъжена; служебна бележка от Агенция по заетостта от 16.05.2019г., според
което е регистрирана като безработно лице за посочените периоди; удостоверение
от дирекция социално подпомагане, установяващо, че се подпомага с месечна помощ
по чл.9 от ППЗСП от 01.10.2018г. и целева помощ за отопление за отоплителни
сезони 2017/2018 и 2018/2019 г..
Във връзка с данните за социално подпомагане с
разпореждане от 02.08.2019 г. по делото съдът е изискал служебно от дирекция
социално подпомагане /ДСП/ Ловеч предоставяне на писмена справка за размера на получаваните от П. социални помощи за 2019
година.
С писмо вх.№ 2701 на АдмСЛ от
Дирекция социално подпомагане съдът е уведомен, че П. получава месечна помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане
на закона за социално подпомагане за месеците от Януари до Юли включително по
54,75 лв. на месец, като до настоящия момент е получила общо 383,25 лв. На същата, по подадено от нея Заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-ОВ/03.07.2019г. за целева помощ за отопление по наредба № РД 07-5/2008г и
със Заповед № ЗСП/Д- ОВ/453/25.07.2019г. е отпусната целева помощ за отопление
в размер на 465.90 лв.
Съдът като съобрази изложеното в исковата
молба и декларацията, приложените доказателства и изисканите служебно данни от
ДСП Ловеч, приема че на ищцата следва да се предостави правна помощ под формата
на процесуално представителство по делото. Видно от събраните по делото доказателства и нарочната декларация ищцата
не притежава налично имущество, неомъжена е, не работи и няма доходи, а
получаваните социални помощи са в размер, непозволяващ заплащане на адвокатско
възнаграждение. Тези обстоятелства обосновават тежко материално положение на П.,
наред с претенцията за претендираното обезщетение от неправилно и продължително
психиатрично лечение в ДПБ Ловеч. Поради това и на основание чл.23 ал.4 от ЗПП,
във вр. с чл.94 от ГПК съдът приема, че П. не разполага с достатъчно средства
/за такива не могат да бъдат приети получените социални помощи- месечно 54.75
лв. и еднократно получената за отопление, необходими за покриване изискуемото
социално ниво на битуване/, поради което следва да бъде освободена от внасяне на държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл.83, ал.2 от ГПК и чл.95
ал.2 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищцата М.А.П. от
внасяне на държавна такса по адм. дело № 333/2019г. по описа на АдмС
Ловеч.
Определението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: