Решение по дело №3287/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

15.07.2016г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

           При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№3287/2016г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

          Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. *** против Л.Х.Д., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение  по ч. гр.д.№ 1553/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е  постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 19.12.2011-31.01.2016г., и не е погасил задълженията си. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г.  Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за  извършване на услугата дялово разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София. Твърди се, че от страна на ищеца,  ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 257,71лв., от които сумата от 228,72лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 28,99лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-01.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

          Ответникът Л.Х.Д., в срока на чл.133 от ГПК, признава иска, в рамките на  давностния срок, но се оспорва размер на претендираните разноски. Представят се доказателства за заплащане на претендирата сума, в т.ч. и сумата  от 33,30лв. разноски в заповедното производство, съобразно на заявената в ИМ сума.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1008/10.03.22016г., по ч. гр.д.№ 1553/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

Безспорно по делото, че отв. Л. Д., има качеството на ползвател на топлинна енергия за битови нужди, за имот на адрес гр. ***, за процесният период- 01.02.2013-31.01.2016г.

По делото се установява също и факта на  публично оповестяване на  общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки”.

По делото,  в отговора на ИМ, отв. Д. е направил признание на дължимостта на претендираните суми, и е представил писмени доказателства за извършено плащане на претендираната сума- главница, лихва, в разноски,направени от ищеца в заповедното производство, в размер на 33,30лв. В с.з. на 12.07.2016г., процесуалният представител на ищеца, не оспорва факта на плащането, настъпило  хода на настоящето производство. Видно от представените от ответника вносни бележки- от дата 23.06.2016г, се установява, че същият е заплатил по сметка на ищеца, сумата от общо 299,61лв. Във вносните бележки изрично е посочено, че сумата е за погасяване на главница, лихви и разноски по  гр.д.№ 3287/2016г и по ч. гр.д.№ 1553/2016г на ПлРС.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение  по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по  наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се  дължи  обезщетение, в размер на законната лихва,  считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.

Съобразно нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили след предяването на иска, които са от значение за спорното право. В случая е налице плащане на претендираната сума - 228,72лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 28,99лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-01.03.2016г., поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като погасен, чрез плащане.

Доколкото обаче ответникът е станал причина за завеждане на настоящия иск, същият следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски. С оглед материалния интерес по делото – под 1000лв., и съобразно разпоредбата на чл.7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, размерът на възнаграждението по настоящето производство следва да бъде определено в минималния предвиден такъв – 300лв., като се съобрази, че делото е приключило в кратък срок и спорът няма особена правна или фактическа сложност. Съдът приема, че възнаграждението от 300лв., е общо за осъщественото процесуално представителство в заповедното и в исковото производство, че дължимото юрисконсултско възнаграждение не следва да се изчислява и присъжда отделно за заповедното и за исковото производство. Кредиторът разполага с процесуалната възможност да претендира вземането си от една страна по реда на заповедното производство, в който случай при депозирано възражение ще се развие исково производство, а от друга страна направо по исков ред. При определяне размерът на дължимата държавна такса е отчетено, че не следва да се допуска събирането на по-голяма, в зависимост от това, коя процесуална възможност ще избере кредитора. Следва да се приеме, че и в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, Законът не допуска да бъде натоварен длъжника с разноски за юрисконсултско възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с тези, които биха били дължими при претендиране на вземането направо по исков ред. Именно поради това, в хипотезата на развило се исково производство след проведено заповедно, въпросът за всички дължими разноски следва да бъде решен  при постановяване на решението по съществото на спора. И доколкото се касае за едно и също вземане /в заповедното и исковото производство/, при съобразяване размера на това вземане следва да се определи размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК.  Поради горното, и при претендирани в заповедното производство от заявителя разноски за юрисконсултско възнаграждение от 180.00лв., след уважаване на възражението за прекомерност и поради изложените по-горе съображения, съдът редуцира възнаграждението на представителя на ищеца, до размер на сумата от 120лв. Направените от ищеца разноски, са общо в размер на 195лв.-вкл. Държавна такса и юрк. възнаграждение.  

По отношение на разноските в заповедното производство, след съответно изчисление, съдът установи, че същите са в размер на 19,50лв., които, с оглед на представените доказателства, са  изцяло заплатени, като  ответникът е заплатил сумата от 33,30лв. Следва заплатените в повече разноски- 13,80лв., да бъдат приспаднати от дължимите по настоящето дело разноски, като в полза на ищеца бъде присъдена сумата от  181,20лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо Л.Х.Д., ЕГН **********,***, че дължи сумата от общо 257,71лв., от които сумата от 228,72лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2013-31.01.2016г. и сумата от 28,99лв- лихва за забава, за периода 02.04.2013-01.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-09.03.2016г.,  до окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение №1008/10.03.22016г., по ч.гр.д.№ 1553/2016г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като погасен чрез ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА  на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Л.Х.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, сумата  от 181,20лв., съставляващи направени по делото разноски.

 

Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: