Определение по дело №44269/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10779
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Даниела Петрова Попова
Дело: 20211110144269
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10779
гр. София, 13.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110144269 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Теленор България“
ЕАД срещу В. ХР. ХР., която отговаря на изискванията за редовност, а
предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в
открито съдебно заседание.
С исковата молба и заявлението по чл. 410 ГПК ищецът е представил
документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на
делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.02.2022 г. от 10:50 часа ,
за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба и заявлението по чл. 410
ГПК документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 59245/2020 г. по описа на
СРС, 85 състав – за послужване.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че ответникът В. ХР. ХР. дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 59245/2020 г. по описа на СРС, 85
състав, а именно: 207.85 лв. – незаплатени абонаментни такси и
далекосъобщителни услуги по Допълнително споразумение от 18.06.2018 г.
1
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за
периода от 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г.; 112.47 лв. – неустойка съгласно
Раздел ІV, чл. 3 от споразумението, начислена с Фактура №
**********/05.06.2019 г.; 217.44 лв. – неплатена лизингова цена по Договор
за лизинг от 18.06.2018 г. за устройство марка „Samsung Galaxy J6 2018 Dual
Black“, формирана от стойността на неплатените лизингови вноски за
периода от 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. /3 х 13.59 лв./ и стойността на 13 бр.
лизингови вноски за периода до края на срока на договора /176.67 лв./,
начислени съгласно чл. 12 от Общите условия с Фактура №
**********/05.06.2019 г.; 169.60 лв. – неустойка, равняваща се на разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по Договора за лизинг, начислена с Фактура №
**********/05.06.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.11.2020 г., до
окончателното плащане. Претендират се разноските за заповедното и
исковото производство.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Допълнително споразумение
от 18.06.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца със стандартен месечен абонамент в
размер на 44.99 лв., като той не е платил задълженията си за периода от
05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. в размер на 207.85 лв., поради което и на
основание Раздел ІV, чл. 3 от споразумението му е начислена неустойка в
размер на 112.47 лв. Излага, че е сключил с ответника и Договор за лизинг от
18.06.2018 г., с който му е предоставил за временно и възмездно ползване
устройство с обща лизингова цена в размер на 312.57 лв., дължима на 23
лизингови вноски, всяка в размер на 13.59 лв., но поради неплащане на
лизинговите вноски за периода от 05.01.2019 г. до 04.04.2019 г. на основание
чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг му е начислена сумата от
176.67 лв., представляваща сбор от оставащите 13 бр. лизингови вноски.
Посочва, че поради неизпълнение по споразумението за мобилни услуги и
невръщане на мобилното устройство ответникът дължи и сума в размер на
169.60 лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по Договора за лизинг.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. ХР. ХР..
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС в
доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването на договор за
мобилни услуги и допълнително споразумение с посоченото в исковата молба
съдържание, включително относно дължимостта и размера на месечни
абонаменти такси, както и че е изпълнявал задълженията си по сключения
договор – предоставяне на мобилна услуга, а в тежест на ответника е да
докаже плащане на процесните задължения по този договор.
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345 ТЗ вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е
сключен договор за лизинг, че е предоставил лизинговото имущество на
ответника, както и размера на договорените лизингови вноски, а ответникът
следва да докаже плащане на задължението за лизингови вноски.
По двата иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидни неустоечни клаузи,
настъпване на предпоставките за претендиране на неустойките и размера на
дължимите неустойки, а в тежест на ответника е да установи изпълнение на
задълженията си, обезпечени с неустоечни клаузи, и плащане на
задълженията за неустойка.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за плащане на
процесните задължения за месечни абонаментни такси и стойност на
доставени далекосъобщителни услуги, за лизингови вноски и за неустойки.
2
УКАЗВА на ответника, че тъй като не е представил в срок отговор на
исковата молба, ако не се яви в първото съдебно заседание по делото, за което
е редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение по искане на
ищеца.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова
задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за
връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е
посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения
ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3