№ 297
гр. Н., 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:П.Сл.П.
като разгледа докладваното от П.Сл.П. Гражданско дело № 20252150100872
по описа за 2025 година
въз основа на закона и данните по делото,
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на А. З. Г. с ЕГН ********** против Ю. А. Л. с ЕГН
**********, с правно основание чл.4 от Закона за защита от домашното насилие, като налага
следните мерки на защита:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя на домашно насилие Ю. А. Л. с ЕГН **********, с
адрес: град К., улица П.к. ** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А. З.
Г. с ЕГН **********, с която е имал интимна връзка.
ЗАБРАНЯВА на Ю. А. Л. с ЕГН **********, с адрес: град К., улица П.к. ** да се
приближава до пострадалата А. З. Г. с ЕГН ********** и до обитаваните от нея жилища,
находящи се на следните адреси: град К., улица С.К. ** и град Н., С.в. ***, на разстояние по-
малко от 100 метра, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от постА.яване на
мерките за защита с настоящото решение.
ЗАДЪЛЖАВА извършителя на домашно насилие Ю. А. Л. с ЕГН **********, с
адрес: град К., улица П.к. ** да осъществява контакт с А. З. Г. с ЕГН **********, под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или
факс, както и чрез всякакви други средства за комуникация
Да се издаде заповед за защита на основание чл.15, ал.8 от ЗЗДН като се уведоми Ю.
А. Л. с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от
полицейските органи и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
1
ОСЪЖДА Ю. А. Л. с ЕГН **********, с адрес: град К., улица П.к. ** ДА ЗАПЛАТИ
на А. З. Г. с ЕГН **********, сумата в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща
направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю. А. Л. с ЕГН **********, с адрес: град К., улица П.к. ** да заплати
дължимата държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) в полза на съдебната
власт, както и сумата в размер на 1 100 лв. (хиляда и сто лева), представляваща направени
от съда разноски за възнаграждение на вещо лице, по сметка на Н.ския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената заповед.
Преписи от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ Н. към ОДМВР
Бургас и на РУ К. към ОДМВР К. за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.
Подадена е молба вх.№ 6***/03.07.2025г. от А. З. Г. с ЕГН **********, постоянен
адрес: град К., улица С.К. **, в която твърди до преди около три години е имала интимни
отношения с Ю. А. Л. с ЕГН ********, с адрес: град К., улица Пътя към калинка № 6,
продължили за период от шест месеца. Когато е решила да преустА.и извънбрачната си
връзка с него, той е започнал да я заплашва и да я принуждава връзката им да продължи.
Впоследствие се устА.ила в град Н. поради упражняван системен психически тормоз,
ограничаване на личния й живот и права. Заявява, е се страхува да излиза за да не бъде
причакана от Ю. Л., тъй като същият постоянно й се обажда от различни телефонни номера
и по всяко време на денонощието, при които обаждания й отправя обиди и заплахи спрямо
нея и семейството й. Освен това й създава фалшиви профили в социалните мрежи. В
продължение на около две години молителката не смее да се прибере в град К. поради
заплахите, които Ю. Л. постоянно й отправя по телефона. Посочва случай на 12.06.2025г.,
когато около 03:00 часа е било осъществено поредното телефонно обаждане от страна на Ю.
Л., като при проведения разговор, докато молителката се е намирала в жилището си в град
Н., той я е заплашил, че ако не бъде с него ще убие нея и дъщеря й, която заплаха е била
възприета от нея като сериозна и реална. На следващия ден тя решила да подаде жалба в РУ
2
Н.. Молителката иска да бъде издадена заповед за защита, с която да бъдат наложени
следните мерки: да бъде задължен извършителя на домашно насилие – Ю. А. Л. да се
въздържа от извършване на домашно насилие; да му бъде забранено на приближава
жилището, обитавано от молителката в град Н., С.в., жилището й в град К., улица С.К. **, и
местоработата й в магазин за риба и рибни продукти „К.“, находящ се в град К., улица Ч.в.
** както и местата й за социални контакти и отдих, при условия и срок, определени от съда;
да му бъде забранено да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, при условия и срок, определени от съда.
С разпореждане от 04.07.2025г. съдът, след като е приел, че въз основа на
изложеното в молбата съществува реална опасност за молителката от психическо и
емоционално насилие, както и от физическо посегателство, с което е заплашено здравето й, а
и живота й, е издал заповед за незабавно изпълнение, като е наложил следните мерки за
защита: задължил е Ю. А. Л. да се въздържа от домашно насилие срещу А. З. Г., и му е
забранил да се доближава до нея, до обитаваните от нея жилища, находящи се в град Н.,
С.в., и в град К., улица С.К. **, както и местоработата й в магазин за риба и рибни продукти
„К.“ в град К., улица Ч.в. ** на разстояние по-малко от 100 метра; Ю. А. Л. е предупреден,
че при неизпълнение на съдебната заповед, ще бъде задържан от полицейския орган,
констатирал нарушението, и ще бъдат незабавно уведомени органите на прокуратурата.
Към молбата си молителката е приложила декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката се явява лично, заявява, че поддържа молбата си
за защита от домашно насилие. Уточнява, че интимната й връзка с ответника е била през
периода месец март – месец май 2023г., през който период тя е имала 5-6 срещи с него в град
К., при които осъществявали интимните си контакти. Когато след този период се е устА.ила
да живее в град Н., тогава за интимната й връзка с ответника узнали нейните най-близки –
съпруг и дъщеря, на които тя споделила, но заради публикациите в интернет
пространството, извършени от ответника, това обстоятелство е станало достояние на
неограничен кръг от хора. Пояснява, че е извършила аудиозапис от телефонния разговор с
ответника, проведен на 12.06.2025г., който запис тя е предала на полицията, както и че
разполага със записи и скрийншотове, от които е видно как ответникът отправя заплахи към
нея, дъщеря й, брат й и съпругът й, които записи тя е правила през изминалия двегодишен
период, като конкретизира отделни заплахи, включително и такива за убийство, както и че
ответникът няма намерение за преустА.ява заплахите си, докато молителката не се съгласи
двамата да подновят интимната си връзка. Посочва, че до 12.06.2025г. тя не е имала
намерение да дава гласност на случващото си, но тогава е решила да подаде жалба.
Ангажира гласни доказателства. Заявява, че може да предостави като доказателства и записи
от проведени телефонни разговори с цел устА.яване тяхното съдържание, което пък е
необходимо за доказване на твърденията й и за основателността на молбата й за налагане на
мерки за защита.
В едно от съдебните заседания молителката се явява и с упълномощен адвокат,
3
който заявява, че поддържа молбата, намира за доказани извършени от страна на ответника
спрямо молителката актове за домашно насилие, моли да бъде издадена заповед за защита
като бъдат наложени мерките, поискани с молбата, тъй като счита, че те са подходящи. Като
основно доказателство посочва експертното заключение по извършената по делото
видеотехническа експертиза, в което се съдържат доказателства, за чести комуникации
между молителката и ответника, инициирани единствено от последния, при които той
отправя множество заплахи и закани
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Подал е
отговор на молбата, в който заявява, че счита молбата за неоснователна и оспорва
твърденията на молителката. Отрича да е имал интимни отношения с нея и въобще с нея да
са били в близки отношения. Заявява, че се познава с нея и е присъствал на конфликти, на
които тя го е предизвикала и при които е влизала в саморазправа с него, отправяла му е
закани и заплахи, макар и да не са вземани от него на сериозно. Заявява, че молителката има
сключен граждански брак, има дъщеря, познава съпруга й, който има магазин в град К..
Ответникът заявява, че често му се налага да посещава град К. и е комуникирал със съпруга
на молителката. Отрича и твърденията на молителката същата да се намира в град Н. по
причина тормоз спрямо нея и да е ограничавал правата й. Никога не е отправял заплахи за
здравето и живота на молителката, както и на нейната дъщеря. При водени телефонни
разговори не е отправял заплахи. Като повод за подаване на молбата посочва информация,
която ответникът е получил като недоразумения с нейния съпруг. Моли за отхвърляне на
молбата и за отмяна на издадената заповед за незабавна защита.
Съдът прецени, че с оглед твърденията на молителката, молбата й се явява
допустима. Тя е подадена в 3-месечния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, в който молителката
твърди, че спрямо нея е осъществен от страна на ответника акт на домашно насилие.
Молбата е подадена срещу пасивно легитимирано лице по смисъла на чл.3, ал.1, т. 2 от ЗЗДН
– лице, с което молителката е била в интимна връзка.
Въз основа на доказателствата по делото съдът прие за устА.ено следното от
фактическа страна:
Свидетелят П.В.Б. посочва, че с молителката А. З. Г. са сключили граждански брак
през 2021г. Той развива търговска дейност от 2020г., откогато стопанисва магазин в град К.
за готова храна, в който е работила и съпругата му като продавач-консултант. През 2023г.
той получил снимки по Вайбър на телефона си, изпратени от Ю. А. Л., на които снимки са
били той и съпругата му, и от които разбрал, че те двамата имат интимни отношения от
2022г. Впоследствие от Ю. Л. получавал и видеоклипове, доказващи същите обстоятелства.
Опитвал е да се срещне с Ю. Л., но не е успял да осъществи контакт с него, вместо това
разбрал, че той е идвал няколко пъти до дома му, включително и да се саморазправя с него, а
при едно от посещенията му, Ю. Л. е нанесъл побой над съпругата му, но затова той е
разбрал значително по-късно. Ю. Л. е продължавал да осъществява комуникации с А. З. Г., а
тя от своя страна е препращала на съпруга си чатове между двамата, както и снимки, които
Ю. Л. е продължил да й изпраща. Ю. Л., заедно с други роми, е ходил и в магазина на П.Б.,
4
когато Ю. Л. му е заявявал, че ще направи нещо лошо на съпругата му. Взето е било решение
през 2023 година А. З. Г. да се устА.и в град Н., откогато тя е изцяло на издръжка на съпруга
си, като П.Б. е посещавал апартамента в град Н. основно за да извършва ремонт. Заявява, че
му е известно, че комуникацията между съпругата му и Ю. Л. не е преустА.явана от страна
на последния, тя продължава и понастоящем, като за пореден път съпругата му е изпратила
запис, в който той е заплашил с убийство дъщеря им – Свид. С.П.Б. което принудило свид.
П.Б. да подаде жалба в град К.. Свидетелката С.Б. също посочва в показанията, че е научила
за интимната връзка на майка си с Ю. А. Л., когото познава и е виждала, както и че знае, че
от 2023 година той отправя основно по телефона заплахи към майка й и закани за физическа
саморазправа, запозната е и със съдържанието на всички комуникации между тях двамата.
Свидетелката твърди, че основната причина майка й да не подаде оплакване до полицията е
страхът, който се насажда у нея от страна на Ю. Л.. Запозната е и със запис на разговор,
проведен на 12.06.2025г., през който Ю. Л. е отправил заплахи да убия нея – С.Б.. Тези
обаждания от страна на Ю. Л. са чести, настоятелни и продължителни и имат основна цел да
тормози А. З. Г. и нейните близки, при някои от тях се е случвало той да иска да му бъде
платено за да не продължава да публикува в интернет пространството клипове с нецензурно
съдържание, на които се вижда майка й. Докато все още майка й е била в град К., Ю. Л.
често е демонстрирал присъствие пред магазина, в който тя е работила. Свид. С.Б. разказва
случай, когато тя и майка й са били нападнати в дома им в град К. в началото на 2023г. от
Ю. Л., който пристигнал въоръжен с хладно оръжие, отправял е заплахи и закани, предприел
е спрямо двете физическо посегателство, поради което заявява, че ответникът е склонен и е в
състояние да изпълни заканите си.
По делото е изготвено заключение по назначената по делото видеотехническа
експертиза, като обект на изследване е бил мобилен апарат „HUAWEI“, модел „Р40 Lite“ с
IME1: ******** и IMEI2: ********. Извлечени са 8 броя видеоклипове, които са били
възпроизведени и прослушани чрез специализиран софтуер за аудио и видео анализ „Amped
FIVE“ в хронологичен ред, съгласно сигнатурата (наименованието) и съдържащите се
метаданни във файловете, създадени на 12.06.2025г. с камера на мобилен апарат (телефон).
Не са устА.ени признаци на намеса (манипулация) върху записаните информации,
изображението не се прекъсва и не прескача, не е устА.ено и наличие на шумове (артефакти)
както във видео, така и в аудио потока на записаната във видеофайловете информация.
Изображенията са с резолюция 1280 х 720 пиксела На видеофайловете, които са с различна
продължителност, се вижда лице от женски пол, което държи мобилен телефон в ръка и
разговаря по него с глас на лице от мъжки пол, което не се вижда. От хронологията на
разговорите се устА.ява, че двамата водят спорове, при които лицето от мъжки пол настоява
както да разговаря с жената, така и тя да отговаря на въпросите му. Заплашва да споделя
клипове в интернет пространството, както и че ще остави дъщеря й с два пръста, отправя
псувни и обиди, държи сметка и разпитва жената дали се е виждала с друг мъж. В повечето
от разговорите заплашва да убие дъщеря й Сияна като я застреля. Жената не е инициирала
разговорите, напротив заявява нежеланието си те да не продължават и въобще да не се
провеждат, които разговори и без това не съдържат особен смисъл или тема, въпреки това на
5
моменти обяснява определени обстоятелства в опит да се оправдава или да неутрализира
изпълнението на заканите на мъжа. Жената е идентифицирана като А. З. Г., а въз основана
лицево-идентификационно изследване мъжът, с който тя е водила разговорите и
кореспонденцията, е устА.ен като Ю. А. Л. с ЕГН **********.
Въз основа на така приетата за устА.ена фактическа обстА.ка съдът намира за
доказано, че на 12.06.2025г. спрямо молителката е извършен акт на домашно насилие от
страна на ответника Ю. А. Л., с когото тя е поддържала интимни отношения. Актът спрямо
нея се изразява в заплашване и емоционална злоупотреба, насаждане на ужас и
безпомощност, разрушаване усещането за лично пространство. Под предлог, че търси
обяснения за причините за раздялата им и има правилни представи и разбирания за
съвместен живот и нормални човешки отношения, както и за отношения между мъж и жена,
ответникът заплашва молителката за да поддържа у нея страх, стреми се да я изолира от
поддържане на стабилни отношения и контакти с други хора, и най-вече с мъже, като всичко
това той прави с цел молителката да бъде принудена да предаде своите най-базисни връзки
на привързаност, бидейки свидетел на извършвани от него неправомерни действия и прояви
на посегателство спрямо личността й и тези на нейния най-близък роднински кръг. Това
непристойно поведение, което ответникът осъществява, и то не инцидентно или изолирано,
изразено чрез физически действия и вербални заплахи и обиди, по същество представлява
осъществяван психически тормоз, изразяващ се в злоупотреба с позицията на силата,
накърняване достойнството, създаване на смущаваща и враждебна обстА.ка и оскърбително
отношение, целящо неблагоприятно третиране и засягане благата на молителката. С
осъществяваното от ответника спрямо молителката емоционално насилие пък, той си е
поставил елементарната цел също да въздейства върху нейната психика, като целенасочено
уврежда емоциите й – чувства и мисли, свързани с преживявания от негативен спектър –
заплашване, страх, контрол, изнудване, чувство за малоценност, вина, обидно и унизително
отнасяне. Нещо повече, ответникът по съвсем примитивен начин – а именно под предлог, че
незаслужено е бил пренебрегнат и иска обяснения за поведението и определени постъпки на
молителката, прави опити да осъществява най-тежката форма на психическо и емоционално
насилие, а именно емоционално изнудване, като в случая молителката е заплашвана, че ако
не му се подчинява, ще извърши посегателство над живота и/или здравето на нейната
дъщеря, а самата тя също ще пострада, ще бъде опозорена и тормозена. По този начин без
дори и да го съзнава, ответникът цели да вмени чувство на вина у молителката и контрол,
като се неутрализират и се „парализират“ реакциите й за вземане на конкретни решения и
извършване на определени действия.
Основната причина за този вид посегателство от страна на Ю. А. Л. спрямо
бившата му любовница се състои в това, че той продължава активно да се интересува от
живота й, което пък от своя страна се дължи на обстоятелството, че на него му е трудно да
свикне да бъде сам както и да се адаптира към нов начин на живот след раздялата им, без в
него да участва молителката. След като продължава да счита, че бившата му любовница му
принадлежи, и не може да преживее раздялата, неспособен е да приеме факта, че връзката е
6
приключила, той всячески и отчаяно се опитва с всички налични средства да върне старата
си връзка, като за целта води постоянни разговори с нея, докато двамата пребивават в
различни и сравнително отдалечени населени места. От една страна неспособността му да
загърби миналото и да погледне в бъдещето и в перспективите, като за него е без значение
какви са били отношенията по време на интимната връзка между него и молителката,
доколкото в миналото с нея ответникът вижда само доброто и единствено възможно в своя
живот и заради чувствата, които изпитва към бившата си любовница, той не е в състояние да
приеме новата си позиция като неизбежна и да извърши действие за да започне нов живот
след раздялата. От друга страна, доколкото интересът и силните желания на ответника са
останали в миналото и го преследват, без да е способен да ги контролира, опитите му и
стремежа му да си върне молителката са се превърнали в обсебен тормоз, в резултат на което
и на депресията му и копнежа по нея, той продължава да я преследва и всячески да отправя
упреци и да й насажда вина. Същевременно молителката не е избрала правилното поведение
и подход за да може да сведе до минимум проявите на агресия у ответника и да се спаси от
преследване.
С оглед на това съдът намира, че в конкретния случай се налага да се предприемат
мерки за защита по чл.5, ал.1 т.1, т.3 и т.4 от Закона за защита от домашното насилие. За да
се постигне целта на закона е необходимо да му бъде запретено да доближава нея,
жилището, което обитава в град Н., другото жилище в град К., което тя все пак, макар и в
повечето случаи инцидентно, посещава, както и по всякакъв начин да осъществява контакт и
да провежда комуникация с нея. Срокът, за който следва да бъдат наложени забраните
ответникът да доближава нея и жилищата, които тя обитава, както и да осъществява
комуникация с нея, следва да бъде именно максималният от осемнадесет месеца.
Молителката не посочва места за социални контакти и отдих, в частност такива в град Н.,
които твърди да посещава, поради което и съдът не следва да се произнася по тази част от
поисканите мерки съгласно чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН. Освен това молителката не полага труд,
включително поне от 2023г. не работи в магазина, стопанисван от съпруга й, поради което
няма интерес да иска ответникът да не се доближава до този търговски обект. Такъв интерес
би имал единствено съпругът на молителката – свид. П.В.Б., ако посещенията на ответника
до магазина се отразяват негативно на търговската му дейност или същият счита тези
обстоятелства за заплаха за себе си, и който на това основание единствено би могъл да
потърси защита от компетентните органи.
Доколкото причините за извършения от ответника акт на домашно насилие,
обсъдени по-горе, не се коренят единствено в личността на ответника, а се дължат на
депресията, от която той страда и на копнежа да продължава да поддържа поне интимна
връзка с молителката, не се налага по отношение на него да бъде прилагана мярка за защита
по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, а именно за бъде задължаван той да посещава специализирани
програми.
Настоящата инстанция намира, че така наложените мерки са адекватни с оглед
упражненото психическо и емоционално насилие от Ю. А. Л. спрямо А. З. Г..
7
На основание чл.15, ал.2 от Закона за защита от домашното насилие съдът
разпореди да се издаде заповед за защита. Заедно с това на основание чл.21, ал.4 от същия
закон Ю. А. Л. следва да бъде уведомен, че при неизпълнение на заповедта, ще бъде
задържан от органите на прокуратурата.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 25 лева, както и направените разноски за заплащане възнаграждение на
вещото лице, които суми следва да бъдат заплатени по сметка на Н.ския районен съд.
С оглед правилата на процеса, в полза на молителката следва да се присъдят
направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, а именно сумата в
размер на 1 000 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да й заплати.
В съответствие с изискванията на закона съдът разпореди преписи от решението и
заповедта да се връчат на страните, както и да се изпрати на РУ-Н. към ОДМВР Бургас и на
РУ К. към ОДМВР К. за сведение и изпълнение.
На основание чл.21, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие органите на
РУ-Н. към ОДМВР Бургас и на РУ К. към ОДМВР К. следва да следят за изпълнението на
заповедта, като при неизпълнение полицейският орган, констатирал нарушението, следва да
задържи нарушителя и да уведоми органите на прокуратурата.
По тези съображения съдът постА.и решението си.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8