№ 1208
гр. Пазарджик, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220102499 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26 ЗЗД за
недействителност на договорни съглашения, които заобикалят закона.
Ищецът К. Й. П. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Пазар** твърди,
че на 13.09.2022г. е сключил договор за потребителски кредит №** с
ответника „Из**т“ АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.**.
Твърди, че в изпълнение на договора този ответник му е предоставил
потребителски кредит в размер на 1500 лв., при годишна възнаградителна
лихва от 40 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49.03 %, който
следва да върне на 9 месечни погасителни вноски по 195.66лв. /общо 1760.94
лв./. Твърди още, че след усвояването на кредита установил разлика в размера
на претендираните от кредитора месечни погасителни вноски, който се
увеличил от 195.66 лв. на 365 лв. Установил още, че разликата представлява
дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство, сключен между него и ответника „Фа**“ ЕООД,
ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.**, с който ищецът е възложил
на дружеството-гарант да поръчителства пред кредитора за задълженията му
по договора за кредит.
1
Ищецът поддържа, че не се е съгласявал да сключва договор за
предоставяне на поръчителство и не дължи уговореното в него
възнаграждение. Поддържа, че това възнаграждение е свързано с кредита и
представлява скрита печалба за кредитора „Из**т“ АД, тъй като той и гаранта
„Фа**“ ЕООД са свързани лица. Твърди, че тази скрита печалба трябва да се
включи в годишния процент на разходите по чл.19, ал.1 ЗПК, което увеличава
неговия размер над пределно допустимия по чл.19, ал.4 ЗПК - основание за
нищожност на договора за кредит по чл.19, ал.5 и чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Твърди, че чрез договора за предоставяне на гаранция се цели
заобикаляне на ограничението по чл.19, ал.4 ЗЗП, поради което той също е
недействителен. Счита, че дължи на кредитора само главницата на кредита от
1500лв., която му е върнал на четири вноски, както следва: по 400 лв. всяка на
датите: 06.02.2023г., 17.03.2023г., 04.04.2023г. и 290 лв. на 10.05.2023г.
При тези твърдения ищецът иска от съда да обяви за недействителен на
основания чл.22 ЗПК договора за потребителски кредит между него и
ответника „Из**т“ АД, както и да обяви за недействителен на основание
чл.26, ал.1, предл. 2 ЗЗД договора за предоставяне на гаранция/поръчителство
между него и ответника „Фа**“ ЕООД. Сочи доказателства и претендира
съдебни разноски.
Ответниците оспорват исковете при твърдение, че е двата договора
съответстват на изискванията на ЗПК и не са налице посочените от ищеца
пороци, водещи до тяхната недействителност.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и закона
достигна до следните правни и фактически изводи:
Исковете са допустими, тъй като са предявени между страните по
договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищеца от
търсената защита, доколкото при положително съдебно решение неговите
правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на
ищеца.
За основателността на иска ищецът следва да установи, че между
страните са сключени поредица договори, чрез които страните постигат
забранена от закона цел.
Сключването на договора за кредит и предоставянето на кредита не се
оспорва от никоя от страните. От представения по делото договор за паричен
2
заем №** от 13.09.2022г. се установява, че ответникът „Из**т“ АД се е
задължил да предостави на ищеца потребителски паричен кредит в размер на
1500лв. с фиксирана годишна лихва от 40 % и годишен процент на разходите
в размер на 49.03%. Посочена е общата дължима сума по кредита, която е
1760.94лв. Срокът за връщането на кредита е до 10.06.2023г., а задължението
е разсрочено на 9 месечни погасителни вноски по 195.66 лв. Чл.4 задължава
потребителя да представи на кредитора обезпечение, което следва да направи
в 3-дневен срок от сключването на договора за кредит по един от следните
три начина: - поръчителство от две физически лица; -банкова гаранция с
бенефициент заемодателя; - одобрено от заемодателя дружество-гарант, което
предоставя гаранционни сделки.
Представен е и договор за предоставяне на гаранция №4299638 от
28.10.2021г., сключен между ищеца и дружеството - гаранта „Фа**“ ЕООД, с
който ищецът е възложил на гаранта, а последният се е задължил да отговаря
за изпълнението на задълженията на ищеца, произтичащи от договора за
кредит. Срещу това ищецът се е задължил да заплати на гаранта
възнаграждение в размер на 1524.06лв., което задължение е разсрочено на 9
вноски по 169.34лв., прибавени към месечните погасителни вноски по
кредита.
Като основание за недействителност на договорите, заобикалянето на
закона се характеризира със сключване на повече от една сделки, всяка от
които, разгледана без връзка с другата (или другите), е валидна, но взети
заедно сделките или отделни техни клаузи постигат забранен от закона
резултат. В този случай нищожна е не някоя от сделките или клаузите, а
цялата поредица, която води до постигането на забранената цел.
Процесният договор за кредит е регламентиран в ЗПК, който поставя
изискване за максимален размер на дължимите от потребителя разходи по
кредита. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК същите не могат да превишават процентно
спрямо главницата петкратния размер на законната лихва за забава. При
конкретния договор за кредит процентът на разходите на годишна база е
49.03 %, който е близък до максимално допустимия. В тежест на потребителя
обаче е въведено задължението да обезпечи кредита чрез поръчителство,
банкова гаранция или като сключи договор за гаранция с избран от кредитора
гарант, който да поръчителства срещу възнаграждение, дължимо от
3
потребителя.
Спорът между страните се свежда то това каква е действителната цел на
съглашенията между страните за представяне на обезпечение чрез сключване
на договор за гаранция срещу заплащане на възнаграждение.
Всяко от тези съглашения е валидно и допустимо от закона. Кредиторът
има интерес да иска обезпечение на вземането си, а потребителят може да
ангажира поръчител срещу възнаграждение. По своята правна същност
съглашението между потребителя и гаранта представлява договор за поръчка
по чл.280 и сл. ЗЗД. С него довереникът /гарантът/ се задължава да извърши
за сметка на доверителя /потребителя/ възложените му от последния правни
действия – в случая да обезпечи изпълнението на задълженията на
потребителя, произтичащи от договора за кредит.
Въпросът обаче стои по друг начин, когато кредиторът и гарантът са
свързани лица по смисъла на §1, т.3 ТР на ТЗ, което ведно от публичните
данни в Търговския регистър. Целта на всяко обезпечение е да намали риска
за кредитора от неизпълнението – в случая кредитния риск. Привличането на
едно трето лице към отговорност наред с длъжника намалява риска за
кредитора, тъй като той може да се удовлетвори от имуществото и на
длъжника и на поръчителя. Когато обаче поръчителят е икономически
свързан с кредитора, тази цел на обезпечението не може да бъде постигната,
защото рискът от неизпълнение остава същият и зависи единствено от
платежоспособността на първоначалния длъжник. Следователно целта на
съглашенията за представяне на обезпечение от потребителя чрез договор за
гаранция между него и гарант, който е свързан с кредитора, не е да се намали
кредитния риск. Допълнителни аргументи в подкрепа на извода, че в случая
целта на кредитора не е да получи обезпечение, могат да се изведат от факта,
че обезпечаването на кредита не е въведено като изискване за получаването
на финансовата услуга от потребителя. Освен това, договорът за кредит не
предвижда санкция за потребителя при неизпълнение на задължението да
представи обезпечението в предвидения 3-дневен срок – не е уговорена
неустойка, предсрочна изискуемост или друга неблагоприятна последица за
потребителя. Следователно действителната цел на съглашенията между
страните е различна от обезпечението на кредита. Крейният резултат от
тяхното сключване е поемането на задължение от потребителя, който следва
4
да заплати възнаграждение на дружеството-гарант срещу учредяване на
поръчителство от негова страна, което не представлява реално обезпечение за
кредитора поради тясната икономическа свързаност между кредитора и
гаранта. Следователно действителната цел на съглашенията е да се повишат
свързаните с кредита разходи на потребителя над максимално допустимия
размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Така посредством сключването на допустими от
закона сделки се преодолява законовата забрана за прекомерно оскъпяване на
финансовата услуга.
Договорните клаузи, които водят до постигането на забранена от закона
цел са недействителни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, а когато тази цел се
изразява в превишаване на допустимия годишен процент на разходите по
потребителски кредит, основанието за недействителност е по чл.19, ал.5 ЗПК.
В случая това е постигнато чрез разпоредбата на чл.4, т.3 от договора за
кредит в частта, която задължава потребителя да обезпечи кредита чрез
сключване на договор за предоставяне на гаранция с дружество-гарант,
одобрено от кредитора, както и самия договор за предоставяне на гаранция,
който задължава потребителя да заплати възнаграждение на свързания с
кредитора гарант.
Съдът намира, че недействителността на тези съглашения не води до
недействителност на договора за потребителски кредит в цялост, тъй като
клаузата по чл.4 от него не засяга основните права и задължения на страните
относно размера на кредита, размера на лихвата, начина и срока за
погасяване. Освен това, съгласно изричната разпоредба на чл.19, ал.5 ЗПК,
превишаването на максимално допустимия ГПР води до недействителност
само на договорните клаузи, които предизвикват оскъпяването, но не и до
недействителност на целия договор за кредит. Ето защо искът следва да се
уважи частично като се обявят за недействителни съглашенията, водещи до
недопустимото оскъпяване на кредита - клаузата по чл.4, т.3 от договора за
кредит, както и целия договора за предоставяне на гаранция, а да се отхвърли
по отношение на искането за недействителност на целия договор за кредит.
По разноските:
При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца
съдебни разноски. В случая искът е насочен срещу двама ответници, които са
страни по съглашенията, чрез които е заобиколен закона, но защитаваният
5
интерес е един - нищожността на задължението за заплащане възнаграждение
по договора за предоставяне на гаранция в размер на 1524.06лв. Върху този
интерес следва да се определят разноските. Ищецът е представлявана от
адвокат С. В. М. от АК – Пазарджик, с адрес: гр. ** и адвокат А А А от АК –
Пазарджик, адв. №**, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „**“ **. Представителството
е осъществено безплатно, при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. На основание
чл.2, ал.2 вр. чл.38, ал.2 от същия закон, адвокатите има право на адвокатско
възнаграждение в размер като за един адвокат /чл.78, ал.1 ГПК/, който е не
по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2001г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай искът е с цена
1524.06лв. и на пълномощниците следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 452.41лв., съгласно чл.7, ал.2, т.2 от наредбата.
Освен това ищецът е заплатил държавна такса в размер на 131.40лв., която
следва да се присъди в негова полза.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на К. Й. П. с ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Пазарджик,
ул. **“ №1 против „Из**т“ АД, ЕИК **, седалище и адрес на управление:
гр.** и „Фа**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.**,
ОБЯВЯВА за нищожни, на основание чл.19, ал.5 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД -
поради заобикаляне на закона, клаузата на чл.4, т.3 от сключения между
ищеца и първия ответник договорът за паричен заем №** от 13.09.2022г.,
която задължа ищеца да обезпечи кредита чрез договор с одобрено от
кредитора дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки, както и
целия договор за предоставяне на гаранция №** от 13.09.2022г., сключен
между ищеца и втория ответник, като ОТХВЪРЛЯ иска за недействителност
на останалата част от договора за паричен заем №** от 13.09.2022г.
ОСЪЖДА ответниците „Из**т“ АД, ЕИК **, и „Фа**“ ЕООД, ЕИК **
да заплатят на адвокат С. В. М. от АК – Пазарджик, с адрес: гр. ** и адвокат А
А А от АК – Пазарджик, адв. №**, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „**“ **
адвокатско възнаграждение в размер на 452.41 лв.
ОСЪЖДА ответниците „Из**т“ АД, ЕИК **, и „Фа**“ ЕООД, ЕИК **
да заплатят на К. Й. П. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 131.40
6
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7