№ 440
гр. К., 13.12.***2 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Гражданско дело №
***25140100855 по описа за ***2 година
Делото е образувано по искова молба на К. П. Д. против ГД „ЖСОБТ“ гр.
С. с правно основание чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 361. 13 лева представляваща допълнително
възнаграждение за положен от него извънреден нощен труд в размер на 59.36
часа за периода от 01.11.2019г. до 03.01.***0г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумата,
както и на основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 82.67 лева
представляваща сборът от изтеклите мораторни лихви за забава считано от 1-
во число на следващия месец, за който се дължи възнаграждение за
извънреден труд, до датата на депозиране на исковата молба- 14.07.***2г.
Излагат се подробни съображения. В съдебно заседание от 03.11.***2г.
предявеният иск е изменен в частта относно неговия размер, а именно от
361.13 лева на 513, 26 лева и иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД от 82.67 лева на 117.84
лева.
В срока на отговор такъв е постъпил от ответника, в който се оспорва
иска като неоснователен и недоказан и моли съда да отхвърли иска. Излага
подробни съображения.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
1
Предявени са искове по чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните доказателства по делото се установява, че през процесния период
страните са обвързани по валидно служебно правоотношение, в рамките на
което ищецът е полагал при ответника нощен труд на смени по график при
сумирано отчитане на работното време. Основният спорен по делото въпрос е
дали следва положеният от държавните служители в МВР нощен труд да бъде
преизчисляван по реда на КТ, респ. по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1.143. По този въпрос съдът съобрази следното: съгласно чл. 176 от Закона за
4 Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3
ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т.
2 вр. ал. 6 ЗМВР). В чл. 187, ал. 10 ЗМВР (предишна ал. 9) е указано, че с
2
наредба на министъра на вътрешните работи се определя редът за
организацията и разпределението на работното време, отчитането му, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители. През процесния период действа Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016
г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с коефициент 1.143 при
5 сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд, което
правило е било 5 уредено в Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., действала до
02.08.2016 г. Това не означава обаче, че не следва да се приложи механизмът
за преизчисляване на нощния труд. При липсата на специално правило, което
да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на 5
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване
на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа)
работно време. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед
гореизложеното се налага изводът, че неприлагането на правната уредба,
касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент
1.143, и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в
МВР, представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен
и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел и не е
съразмерна на тази цел. Съгласно постоянната практика на СЕС, при
установяване на наличие на дискриМ.ция, противоречаща на правото на ЕС, и
до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването
на принципа за равно третиране може да се гарантира единствено, ако на
3
категорията лица в по-неблагоприятно положение се предоставят същите
предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата
категория (в този смисъл са решението от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, т.
66, решението от 26 януари 1999 г. по дело С-18/95, т. 57, решението от 22
юни 2011 г. по дело С-399/09, т. 51, и решението от 28 януари 2015 г. по дело
С-417/13, т. 46). Лицата в по -неблагоприятно положение трябва да бъдат
поставени в същото положение като лицата, които 6 се ползват от
съответната привилегия (решението от 11 април 2013 г. по дело С-401/11, т.
35). В тази хипотеза националният съд е длъжен да не прилага
дискриМ.ционната национална разпоредба, без да е необходимо да иска или
да изчаква нейната предварителна отмяна от законодателя, и да приложи по
отношение на групата лица, които се намират в неравностойно положение,
същия режим като този, от който се ползват лицата от другата категория (в
този смисъл са решението от 12 декември 2002 г. по дело 6 С442/00, т. 43,
решението от 7 септември 2006 г. по дело С- 81/05, т. 46, и решението от 21
юни 2007 г. по дела С-231/06-С-233/06, т. 39). Поради изложеното съдът
приема, че липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и наредбите по
прилагането му, която да предвижда преизчисляване на положения нощен
труд в дневен през процесния период, не може да бъде в ущърб на
съответните служители в МВР. С цел избягване поставянето на служителите
в МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
работещите по трудово правоотношение и постигане на несправедлив
резултат, в случая субсидиарно се прилага нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Като акт от общото трудово законодателство, последната намира приложение
тогава, когато в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени
по прилагане на ЗДСл или ЗМВР, са налице празноти или са предвидени
понеблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на
допълнителните възнаграждения и реда за получаването им. Нейното
приложение може да се изключи само в случай, че е налице специална правна
уредба, която дава в по-голяма степен защита на правата на работещите в
системата на МВР, но не и когато такава уредба липсва или урежда
понеблагоприятни условия. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че със
Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. относно определяне размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00
ч. и 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
4
разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра
на вътрешните работи, на държавните служители се определя допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лева за всеки отработен час
през нощта между 22.00 и 06.00 часа. Това е така, тъй като трудовото
законодателство дава право на работещите да получават, от една страна,
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да 7
съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е
надвишена, се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде
компенсиран. Това са две различни основания за заплащане на допълнителни
възнаграждения. От дължимото допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен
труд с коефициент 1.143, не следва да се приспада 7 дължимото
възнаграждение в размер на 0.25 лева на час, защото тези възнаграждения са
дължими на самостоятелни и независими едно от друго правни основания.
Ето защо претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия период,
след преобразуването на положените часове нощен труд в дневен, се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена в претендирания и
установен от назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза размер.
С оглед основателността на иска за главницата основателен е и предявения
иск за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата в претендирания и установен от назначената по делото съдебно –
счетоводна експертиза размер. Следва да бъдат присъдени разноски.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД „ЖСОБТ“, представлявано от Директора главен комисар
Т.Г., със адрес: гр. С., ул. „П.Г.“ ***, да заплати на К. П. Д., ЕГН: **********,
адрес: гр. К., ул. „М.М.“ *** вх.*, ет.*** ап.*, сумата от 513. 26 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен от него
извънреден нощен труд в размер на 59.36 часа за периода от 01.11.2019г. до
03.11.***0г. получен в резултат на преизчисляване на положени часове нощен
труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и на
5
основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата в размер на 117.84 лева представляваща
сборът от изтеклите мораторни лихви за забава считано от 1-во число на
следващия месец, за който се дължи възнаграждение за извънреден труд, до
датата на депозиране на исковата молба 14.07.***2г.
ОСЪЖДА ГД „ЖСОБТ“, представлявано от Директора главен комисар
Т.Г., със адрес: гр. С., ул. „П.Г.“ ***, да заплати на К. П. Д., ЕГН: **********,
адрес: гр. К., ул. „М.М.“ *** вх.*, ет.*** ап.*, сумата от 360.00 лева разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ГД „ЖСОБТ“, представлявано от Директора главен комисар
Т.Г., със адрес: гр. С., ул. „П.Г.“ ***, сумата от 100.00 лева държавна такса по
предявените искове, както и сумата от 170.00 лева възнаграждение за вещо
лице, както 5.00 лева за държавна такса за изпълнителен лист, по сметка на
Районен съд- К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - К. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6