РЕШЕНИЕ
№ 786
гр. Бургас, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:И. Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120102634 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. К. С., ЕГН ********** от ***
против М. Г. Б., ЕГН ********** от *** с отправени до съда искания за разваляне на
сключения между К. С. Т., починал на *** г. и М. Г. Б. договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане, обективиран в н.а. № ***г., т.***, рег. № ***, д. № *** г. на
нотариус с рег.№*** на НК и район на действие РС-Бургас до размера на наследствената на
ищцата 1/8 част, както и за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 8750
евро с левова равностойност 17113,50 лева, представляваща размера на наследствената 1/8
част.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е наследник по закон на К. С. Т., починал на
*** г., който преживе, на 10.03.2021 г. сключил с ответницата процесния договор. Твърди се,
че ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора, липсвало е ежедневно
гледане, непосредствено и непрекъснато, включително епизодично изпълнение на поетите
задължения, което мотивира с твърденията, че наследодателят й не е имал хронични
заболявания, бил е открит мъртъв в междублоковото пространство на к-с „***“, актът му за
смърт е издаден на *** същата година, когато е бил погребан служебно. Твърди се от
ищцата, че на 27.07.2023 г. ответницата се е разпоредила с имота за сумата от 70 000 евро,
получена по банков път, като сделката е обективирана в н.а. за покупкопродажба на
недвижим имот с № ***, т.***, рег.№ ***, д. №*** на нотариус с рег.№ *** на НК и район на
действие РС-Бургас. В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се
разноски. Исковете са по чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че се познава с
наследодателя на ищцата от 2011 г., когато са обитавали един и същи блок в к-с „***“ и са
поддържали близки съседски отношения, а от пролетта на 2017 г. ежедневно полагала грижи
за него като му осигурявала храна, почистване, пране и други. Твърди, че именно
1
наследодателят на ищцата е инициатор за тези им взаимоотношения, срещу които пожелал
да й прехвърли собствения си имот, което се случило през 2021 г. Твърди, че през целия
период от време, от 2017 г. до кончината му същата е полагала дължимата грижа и посочва,
че в деня на смъртта му е посетила адреса му по местоживеене, тъй като не е могла да се
свърже с него по телефон, на място установила полицаи, които извършвали обиск на
жилището в присъствието на поемни лица – двама от живущите в блока, единият от които
домоуправителя, във връзка със смъртта му била образувана преписка, по която на няколко
пъти е давала сведения, както и че не е могла да организира погребението му, тъй като не е
негов наследник по закон, поради което и не може да й се издаде акт за смъртта му.
Ангажира доказателства.
С определението по чл.140 ГПК съдът е конституирал на страната на ответницата
като трети лица помагачи Н. К. Т., И. Д. И., А. Г. И., Д. Г. И. и К. А. С., които също са
наследници по закон на починалия К. С. Т.. Ответницата е мотивирала искането си за
привличане на тези лица, че всеки от тях може да предяви същите искове и на същото
основание.
Бургаският районен съд намери следното:
Данните сочат, че с нотариален акт № ***г., том I, рег. № ***, дело № ***/***г. К. С.
Т. е прехвърлил на М. Г. Б. собствения си имот, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, представляващ апартамент в *** срещу извършените до този момент
издръжка и гледане на прехвърлителя от преобретателя, както и задължението на
приобретателя да осигури и занапред гледане и издръжка на прехвърлителя докато е жив,
като прехвърлителят си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.
Т. е починал на ***г. Видно от удостоверението за наследници, той е нямал съпруга и деца,
нито братя и сестри, като най-близките му наследници са първите му братовчеди, сред които
е и ищцата С..
Със сключване на договора за издръжка и гледане, ответницата е станала
собственик на имота. След смъртта на Т., тя е продала имота на трето лице за сумата от
70000 евро, видно от нотариален акт № ***/***г., том ***, рег. № ***, дело № ***/***г.
Както беше казано, ищцата е наследница на починалия като негова първа
братовчедка, доколкото той не е имал свое семейство и деца, нито братя и сестри. В
качеството си на наследница тя има интерес да предяви иск по чл.87, ал.3 ЗЗД и да иска да
развали договора за издръжка и гледане поради евентуалното негово неизпълнение, но само
за нейната част от наследството. За да се докаже искът, трябва да се установи, че
преобретателката на имота не е изпълнявала задълженията си по издръжка и гледане на
починалия прехвърлител.
Бургаският районен съд намира, че искът е неоснователен.
В своята последователна съдебна практика ВКС на РБ приема, че съдържанието на
правата и задълженията на страните по договорите за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане се определя по съгласие на договарящите, при уредената
в ЗЗД свобода, ограничена от повелителните норми на закона и добрите нрави, като
спецификата на задължението за гледане следва от постигнатото между страните съгласие, с
оглед конкретиката на всеки отделен случай, жизнените и битови нужди на прехвърлителя и
възможностите му да се справя сам, а издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се
дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има
собствени средства за издръжка или не. Приема се, че длъжникът не може да натрапи на
кредитора грижи, които той не е готов да приеме, нито да му наложи начин на живот, който
няма желание да води, независимо дали последният би бил по-добър в социално-битов план.
Следователно - изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато не е детайлно
уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. Счита се, че ако
престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите
2
наследници не могат да искат разваляне на договора. В този смисъл са решение № 863 от
***2010г. на ВКС по гр.д.№ 1534/2009г., IV г.о., ГК и решение № 494 от 16.11.2011г. на ВКС
по гр.д.№ 642/2011г., IV г.о., ГК.
В случая за полаганите грижи от страна на ответницата към прехвърлителя на
имота показания са дали ангажираните по делото свидетели. Св. С., домоуправителка във
входа, където е живеел К., е споделила, че е виждала често М. в апартамента му да простира
и да шета. Понеже жилището било на първия етаж, се виждало когато М. е там.
Свидетелката често я е виждала да шета и простира. К. починал на пътеката, която е пред
блока. Дошли полицаи и отворили апартамента. После дошла и М. и казала, че тя е
собственик на имота. Св. Т., приятел на К., е ходил много пъти на гости у него. К. му
споделил, че има приятелско семейство от входа и дъщеря им се грижи за него. Свидетелят е
виждал ответницата, когато е ходил в дома на К.. Вижда я е как готви и пере. К. искал
апартамента да остане на М. след смъртта му. Той не й давал пари, а тя ходила да пазарува и
да готви. Бил доволен от грижите й. Когато бил свободен, К. изпращал М. до работата й.
Според свидетеля, 80% от времето, когато в ходил у К., е виждал ответницата там.
При това положение съдът намира, че няма основания договорът за издръжка и
гледане да бъде развален по чл.87, ал.3 ЗЗД. Ответницата е изпълнявала задължението си да
гледа и издържа прехвърлителя. На първо място следва да се отбележи, че в нотариалния акт
за прехвърляне на имота изрично е записано, че той се прехвърля срещу извършените до
този момент издръжка и гледане. Специфичното при договора е, че грижите и издръжката до
датата на сключването му са вече престирани и са приети от прехвърлителя такива, каквито
са дадени. Следователно, К. е бил доволен от грижите на М. за минало време, в какъвто и
обем да са били тези грижи. Само негова е преценката дали грижите, които е получавал, са
му били достатъчни. В случая явно преценката му е била, че грижите от страна на М. са
достатъчни и той е бил доволен от нея, затова й е прехвърлил имота. Следва да се отбележи,
че К. е бил подвижен и жизнеспособен, водел е относително активен начин на живот и
съответно не се е нуждаел от такива грижи, от каквито има нужда примерно болен и на
легло човек. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато не е детайлно
уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. След прехвърляне на имота,
М. е продължила да се грижи за К.. Свидетелите, в по-голяма степен св. Т., са категорични,
че са виждали многократно ответницата в дома на К. да готви, шета и пере, т.е. тя се е
грижела за неговото домакинство. Била близка с К., който често я изпращал до работата й,
защото имал много свободно време. Тя пазарувала с лични средства, който извод за съда се
налага от факта, че той не й е давал пари за пазаруването. Следователно, според БРС
ответницата е полагала регулярни грижи за прехвърлителя, посещавала го е често, готвела,
чистила и перяла. Предвид неговото здравословно състояние той не е имал по-големи
нужди. Бил е здрав и прав, не е бил на легло, движел се е самостоятелно, разхождал се е.
Грижите, които М. му е давала, явно са му били достатъчни и са покривали ежедневните му
нужди. К. е бил доволен от даваната издръжка и гледане. Това се установява от показанията
на св. Т., а и е логично да се приеме, че е така, след като няма данни той да е изразявал
недоволство от ответницата, освен това приживе не е подал иск за разваляне на договора.
Според съдебната практика по такива дела, всеки случай е различен и трябва да се
преценяват нуждите на прехвърлителя, начинът му на живот и отношенията между
прехвърлител и преобретател по повод изпълнение на договора. В конкретната хипотеза
прехвърлителят е бил здрав и прав човек, нямал е нужда от ежечасни грижи. Ето защо не
може да се счита във ущърб на ответницата, ако тя не е ходила всеки ден при него, както е в
случая. Явно е, че М. не е посещавала К. всекидневно, а е ходила в жилището му регулярно,
за да се грижи за него и домакинството му. Това е достатъчно според БРС, за да се счита
договорът за изпълнен, като тези грижи са кореспондирали с нуждите на прехвърлителя,
който е нямал оплаквания от ответницата.
Що се отнася до образуваното досъдебно производство и писмените показания,
3
дадени от ответницата пред разследващите органи, съдът намира следното:
Досъдебното производство е образувано явно поради факта, че К. е починал извън
дома си, пред блока, в който е жилището му. Ответницата е дала показания, че е била в
приятелски отношения с К. още от 2011г. Той искал от нея компания и разходки, както и да
пият кафе понякога. Апартаментът й бил прехвърлен срещу издръжка и гледане, като от
време на време тя му носила храна. Неправилно се тълкува според БРС от страна на ищцата
заявлението на ответницата пред полицията. Според ищцата, ответницата не е заявила, че е
изпълнявала договорните си задължения по договора за издръжка и гледане, което следвало
да се счита в неин ущърб. Съдът не възприема тезата на ищцата. По досъдебното
производство ответницата е споделила най-общо какви са отношенията й с покойния, тя е
заявила само тези факти, които имат някаква връзка със смъртта му. Тя не е била длъжна да
обяснява в подробности дали и доколко е изпълнявала задълженията си по договора за
издръжка и гледане, понеже досъдебното производство не е било с такъв предмет. Ето защо
не може да се тълкува във вреда на ответницата, че тя не е обяснила в пълнота изпълнението
на задълженията си да издържа и гледа починалия. Що се отнася до това, че М. не е
извършила действия по погребение на лицето, това е наистина така, но причината е, че
ответницата не е родственица на починалия. Ето защо прокурорът е постановил той да бъде
погребан служебно.
По горните съображения съдът счита иска по чл.87 ЗЗД за неоснователен. Няма
причина договорът за издръжка и гледане да бъде развален в тази си част, която
представлява наследство на ищцата от починалия й братовчед. Има изпълнение на договора
след сключването му. За минало време, преди сключването, също ответницата се е грижила
за К. и именно защото е полагала грижи, тя е получила и процесния апартамент. Искът
трябва да бъде отхвърлен.
Оттук е неоснователен и другият иск, да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищцата сумата от 8750 евро, равностойни на 17113.50 лева, представляващи размера на
нейната 1/8 ид.ч. от наследството, доколкото имотът вече е бил продаден на трето лице.
След като договорът за издръжка и гледане не се разваля, няма основание в полза на ищцата
да възникне такова вземане. Ето защо и този иск трябва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответницата
разноски за адвокатско възнаграждение от 1940 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. К. С., ЕГН ********** от *** против М. Г. Б., ЕГН
********** от *** за разваляне на сключения между К. С. Т., починал на *** г. и М. Г. Б.
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в н.а. №
***г., т.***, рег. № ***, д. № *** г. на нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие РС-
Бургас до размера на наследствената на ищцата 1/8 част от наследството, както и за
осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 8750 евро с левова равностойност
17113,50 лева, получена поради последващо прехвърляне на имота на трето лице,
представляваща размера на наследствената 1/8 част от наследството.
ОСЪЖДА В. К. С., ЕГН ********** от *** да заплати на М. Г. Б., ЕГН **********
от *** сумата от 1940 лева /хиляда деветстотин и четиридесет лева/ разноски по делото.
Решението е постановено при участието на Н. К. Т., ЕГН **********, И. Д. И., ЕГН
**********, А. Г. И., ЕГН **********, Д. Г. И., ЕГН ********** и К. А. С., ЕГН **********
като трети лица-помагачи на страната на ответницата.
4
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БОС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: ________(П)_____
5