№ 188
гр. В., 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П. Т. П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П. Т. П. Гражданско дело № 20241320100817
по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „В.“, ж.к. „М.Д.”, ул. „Р. П. – К.“ № 4-6, с която против С.
С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.Ч.“ № 18, са предявени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във
връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 18.10.2022 г. в гр. С. бил сключен Договор за
стоков кредит № 5281176, между „У.К.Ф.” /УКФ/ ЕАД, в качеството му на кредитор и
ответникът С. С. П. в качеството му на кредитополучател. По силата на договора,
кредиторът отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в общ размер на 4746.21 лв., от
цена на стоката 4199.00 лева и такса за застрахователна премия 547.21 лв.
Кредитополучателят се задължил да ползва кредита съобразно уговорените в договора цел,
условия и да го върне ведно е дължимите лихви. Редовната главница по кредита се олихвява
с лихва в размер на 25 % /двадесет и пет процента/ годишно. Годишният процент на
разходите /ГПР/ към датата на отпускане на кредита, определен съгласно Закона за
потребителския кредит в размер на 28.07 %.
Сочи се, че след усвояване на кредита, длъжникът не е изпълнил задължението си за
погасяване на задължението, като останала непогасена сума по кредита в общ размер на
5484.40 лева, от които: 4746.21 лева – главница, 738.19 лева – договорна лихва, дължима за
периода от 07.11.2022 г. – дата на изпадане в забава до 15.09.2023 г. – дата на уведомяване за
предсрочна изискуемост. Съгласно условията по сключения Договор за стоков кредит от
18.10.2022 г., ответникът се е задължил да погасява задължението си на 36 месечни вноски
ежеседмично, считано от 07.11.2022 г. Месечната вноска включва изплащане на главницата и
лихвата, като всяка е в размер на 188.71 лева. Крайният срок за издължаване на кредита е с
1
дата 07.10.2025 г. Твърди се, че ответникът е уведомен с писмо за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането в пълен размер, получено лично от него на 15.09.2023 г.
Излага се, че на основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания
(цесия) от 12.05.2023 г. и приложенията към него между „У.К.Ф.” ЕАД и „Е.М.” ЕООД,
задълженията на С. С. П., произтичащи от Договор за стоков кредит № 5281176 от
18.10.2022 г. било изкупено от ищеца „Е.М.” ЕООД.
Поддържа се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите, до ответника било изпратено уведомление, че кредитор спрямо
него по отношение гореописаното парично вземане е ищеца „Е.М." ЕООД. Уведомлението е
изпратено на ответника по пощата е обратна разписка на посочения от него адрес в договора
за кредит, като същия се явява и постоянен, а именно гр. В., ул. „К.Ч.“ 18. Писмото,
съдържащо уведомлението за извършената цесия е получено лично от ответника на
15.09.2023 г. Към исковата молба е приложено уведомлението, изходящо от „У.К.Ф.“ ЕАД
/стар кредитор/ за извършеното прехвърляне на процесните вземания, като се иска същото
да бъде връчено на ответника с връчване на преписа от исковата молба.
Твърди се, че от кредитора е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч.
гр. д. № 2202/2023 г. по описа на Районен съд – В., по което е издадена заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 5484.40 лева, от които:
4746.21 лева – главница, 738.19 лева – договорна лихва, дължима за периода от 07.11.2022 г.
– дата на изпадане в забава до 15.09.2023 г. – дата на уведомяване за предсрочна
изискуемост, по Договор за стоков кредит № 5281176 от 18.10.2022 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от 07.11.2023 г. - датата на подаване на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
Ответникът по делото С. С. П. е починал след издаване на заповедта за
изпълнение и преди подаването на исковата молба. Вместо него като ответници са
конституирани неговите наследници Н. С. Г., А. М. А., С. М. М., В. С. Г. и П. С. Г.. От А. М.
А., С. М. М., В. С. Г. и П. С. Г. са постъпили по делото удостоверения за отказ от
наследството на С. С. П.. По отношение на тях производството по делото ще следва да
бъде прекратено. Производството по делото е продължило по отношение на ответника
Н. С. Г..
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Н. С. Г. не е постъпил отговор на исковата
молба.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2202/2023 г. по
описа на Районен съд – В., назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
2
По ч. гр. д. № 2202/2023 г. по описа на Районен съд - В. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. С.
П. да заплати на кредитора следните суми: 4746.21 лева – главница, 738.19 лева – договорна
лихва от 07.11.2022 г. до 15.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 07.11.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноските в размер на
109.69 лева – държавна такса и 240.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Видно от доказателствата по делото на 18.10.2022 г. в гр. С. бил сключен Договор за
стоков кредит № 5281176, между „У.К.Ф.” /УКФ/ ЕАД, в качеството му на кредитор и
ответникът С. С. П. в качеството му на кредитополучател. По силата на договора,
кредиторът отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в общ размер на 4746.21 лв., от
цена на стоката 4199.00 лева и такса за застрахователна премия 547.21 лв.
Кредитополучателят се задължил да ползва кредита съобразно уговорените в договора цел,
условия и да го върне ведно е дължимите лихви. Редовната главница по кредита се олихвява
с лихва в размер на 25 % /двадесет и пет процента/ годишно. Годишният процент на
разходите /ГПР/ към датата на отпускане на кредита, определен съгласно Закона за
потребителския кредит в размер на 28.07 %.
Посочено е от ищеца, че след усвояване на кредита, длъжникът не е изпълнил
задължението си за погасяване на задължението, като останала непогасена сума по кредита
в общ размер на 5484.40 лева, от които: 4746.21 лева – главница, 738.19 лева – договорна
лихва, дължима за периода от 07.11.2022 г. – дата на изпадане в забава до 15.09.2023 г. – дата
на уведомяване за предсрочна изискуемост. Съгласно условията по сключения Договор за
стоков кредит от 18.10.2022 г., ответникът се е задължил да погасява задължението си на 36
месечни вноски ежеседмично, считано от 07.11.2022 г. Месечната вноска включва
изплащане на главницата и лихвата, като всяка е в размер на 188.71 лева. Крайният срок за
издължаване на кредита е с дата 07.10.2025 г. Наследодателят на ответника е уведомен с
писмо за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането в пълен размер, получено лично
от него на 15.09.2023 г.
Вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза е
посочило в заключението си, че кредитополучателят е усвоил сумата по процесния договор
за стоков кредит. Вещото лице е установило, че по кредита не са извършвани плащания от
ответника. Размерът на задължението за главница и лихва, изчислен от вещото лице съвпада
с претендирания от ищеца размер, а именно: 4746.21 лева – главница, 738.19 лева –
договорна лихва, дължима за периода от 07.11.2022 г. – дата на изпадане в забава до
15.09.2023 г. – дата на уведомяване за предсрочна изискуемост.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
На основание сключен Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
12.05.2023 г. и приложенията към него между „У.К.Ф.“ ЕАД и „Е.М.“ ЕООД, задължението
3
на С. С. П., произтичащо от Договор за стоков кредит № 5281176 от 18.10.2022 г. е било
изкупено от „Е.М.“ ЕООД. По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр
на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото
производство, става ищеца.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „У.К.Ф.“ ЕАД
упълномощил цесионера „Е.М.“ ЕООД да уведоми ответника, за прехвърлянето на
вземанията спрямо него. Ищецът, в качеството на пълномощник, изпратил препоръчано
писмо, съдържащо уведомление за цесията до посочения в договора за кредит адрес, като
писмото било получено лично на 15.09.2023 г.
Ответникът по делото С. С. П. е починал след издаване на заповедта за изпълнение и
преди подаването на исковата молба. Вместо него като ответници са конституирани неговите
наследници Н. С. Г., А. М. А., С. М. М., В. С. Г. и П. С. Г.. От А. М. А., С. М. М., В. С. Г. и П.
С. Г. са постъпили по делото удостоверения за отказ от наследството на С. С. П.. По
отношение на тях производството по делото ще следва да бъде прекратено.
Производството по делото е продължило по отношение на ответника Н. С. Г..
В съдебно заседание на 25.03.2025 г. процесуалният представител на ответника е
представил вносна бележка от 05.03.2025 г., от която е видно, че по сметка на ищеца „Е.М.“
ЕООД е преведена сумата в размер на 5484.40 лева, като основание за превода е посочено
погасяване на дълг на С. С. П. - починал.
В писмено становище с вх. № 3672/24.03.2025 г. ищецът е признал, че действително е
заплатена от ответника горецитираната сума в размер на 5484.40 лева, но с това плащане
задължението не е погасено, тъй като не са заплатени разноските в заповедното
производство и в настоящото производство. Ищецът сочи, че останалата сума за погасяване
по делото е в общ размер на 1520.20 лева, от които: 905.82 лева – законна лихва, начислена
върху дължимата главница в размер на 4746.21 лева, считано от 07.11.2023 г. до 24.03.2025 г.
/датата на изготвяне на становище с вх. № 3672/24.03.2025 г./, държавна такса в заповедното
производство в размер на 109.69 лева, начислено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство в размер на 240.00 лева с ДДС, държавна такса 109.69 лева в настоящото
производство, държавна такса 5.00 лева за съдебно удостоверение и депозит за експертиза в
размер на 150.00 лева.
При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:
От представената от ответника Операционна бележка за плащане от 05.03.2025 г. е
видно, че ответникът е заплатил по сметка на ищеца сумата от 5484.40 лева с основание:
погасяване на дълг на С. С. П., т.е. извършено е плащане от страна на ответника, с което е
погасено изцяло задължението за главница в размер на 4746.21 лева и договорна лихва в
размер на 738.19 лева, дължима за периода от 07.11.2022 г. до 15.09.2023 г.
В писмено становище по делото с вх. № 3672 от 24.03.2025 г. ищецът прави
признание на неизгоден факт, а именно, че е извършено плащане от страна на ответника в
размер на 5484.40 лева, с което е погасено изцяло задължението за главница и договорна
4
лихва. Това ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази от съда
по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като следва да се приеме, че след депозиране на исковата
молба ответникът е погасил изцяло задължението си към ищеца за главница в размер на
4746.21 лева и договорна лихва в размер на 738.19 лева, дължима за периода от 07.11.2022 г.
до 15.09.2023 г., обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявените искове като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Спорът остава за това дължи ли ответника претендираната от ищеца законна лихва,
считано от 07.11.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане, в какъв размер е същата и как следва да се разпредели
отговорността за разноски.
Ищецът поддържа искането си за признаване за установено, че ответникът му дължи
законна лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане, чийто размер ищецът е изчислил към датата на подаване на писменото
становище по делото – 24.03.2025 г. в размер на 905.82 лева. и присъждане на разноски, а
именно: държавна такса в заповедното производство в размер на 109.69 лева, начислено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 240.00 лева с ДДС,
държавна такса 109.69 лева в настоящото производство, държавна такса 5.00 лева за съдебно
удостоверение и депозит за експертиза в размер на 150.00 лева.
Ищецът претендира законна лихва върху главницата по Договор за стоков кредит
5281176/18.10.2022 г., за периода от 07.11.2023 г. /датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК/ до 24.03.2025 г. /датата на подаване на писменото становище по делото –
24.03.2025 г./, като се позовава на забава на ответника в изпълнението на конкретно
задължение – връщане в цялост и в срок на заетата сума. Съгласно разпоредбата на чл. 86,
ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
По делото безспорно е доказано, че ответникът е в забава, същият е заплатил сумата
от 5484.40 лева, представляващи главница и мораторна лихва в хода на процеса на
05.03.2025 г. Ищецът претендира присъждане в тежест на ответника на законна лихва върху
главницата от 4746.21 лева до окончателно плащане на задължението, като е посочена
начална дата - 07.11.2023 г. и крайна дата – 24.03.2025 г. Предвид диспозитивното начало в
гражданския процес искането следва да бъде уважено считано от този начален момент –
07.11.2023 г. Видно от приложената по делото операционна бележка за плащане ответникът
е погасил главницата на 05.03.2025 г. В тази връзка на ищеца се дължи от ответника законна
лихва за периода от 07.11.2023 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до
05.03.2025 г. /датата на окончателното плащане на главницата/, като по отношение
определяне на размера на иска съдът използва електронен калкулатор -
https://www.calculator.bg/. Изчислен по посочения начин, размерът на иска, който подлежи на
5
уважаване, е 871.68 лева.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая искът досежно главницата и мораторната
лихва се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на исковата молба, поради
което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
делото - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Ищецът е
претендирал разноски в заповедното производство в размер на 109.69 лв. за заплатена
държавна такса и 240.00 лв. – адвокатско възнаграждение и разноски в исковото
производство в размер на 109.69 лева – внесена държавна такса, 5.00 лева – такса за съдебно
удостоверение и 150.00 лева – разноски за вещо лице.
Исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 2202/2023 г., вкл.
и разноските за него, а с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това
искане. В случая в исковото производство ищецът претендира сумата в общ размер на
5484.40 лева – главница и мораторна лихва, която сума е заплатена от ответника след
депозирането на заявлението и издаването на заповедта за изпълнение. Длъжникът е
извършил плащане на вземането за главница и мораторна лихва едва на 05.03.2025 г.
Разноските обаче, посочени в заповедта за изпълнение, както и направените от ищеца
разноски по настоящото производство не са заплатени. Предвид изложеното, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените в заповедното
производство разноски в общ размер от 349.69 лева /109.69 лева – заплатена държавна такса
и 240.00 лева – адвокатско възнаграждение/ и разноските по исковото производство в общ
размер на 264.69 лева /109.69 лева – заплатена държавна такса, 5.00 лева – такса за съдебно
удостоверение и 150.00 лева – разноски за вещо лице/.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва: IBAN:
BG37UBBS80021021732020, BIC: UBBSBGSF в „Обединена Българска Банка“ АД.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
6
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 817/2024 г. по описа на РС –В. по
отношение на ответниците А. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Плиска“ бл. 2,
вх. В, ет. 3, ап. 39, С. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Крум Бъчваров“ бл. 19,
вх. И, ет. 4, ап. 13, В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Момчил Войвода“ № 14 и
П. Страцимиров Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Преславска“ № 52.
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Е.М.” ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ж.к. „М.Д.”, ул.
„Р. П. – К.“ № 4-6, против Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Я., общ. Ново село, обл. В.,
ул. „Тринадесета“ № 18, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 5484.40 лева, от които:
4746.21 лева – главница, 738.19 лева – договорна лихва, дължима за периода от 07.11.2022 г.
– дата на изпадане в забава до 15.09.2023 г. – дата на уведомяване за предсрочна
изискуемост, по Договор за стоков кредит № 5281176 от 18.10.2022 г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1247/17.11.2023 г.
по ч.гр.д. № 2202/2023 г. по описа на Районен съд - В..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. Г., ЕГН **********, с
адрес: с. Я., общ. Ново село, обл. В., ул. „Тринадесета“ № 18, че дължи на „Е.М.” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, ж.к. „М.Д.”, ул. „Р.
П. – К.“ № 4-6 сумата от 871.68 лева - законна лихва за забава върху главницата от 4746.21
лева, считано от 07.11.2023 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2202/2023 г. по описа на Районен съд - В. в съда/ до 05.03.2025 г. /окончателното
изплащане на главницата/.
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Я., общ. Ново село, обл. В., ул.
„Тринадесета“ № 18 да заплати на „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район „В.“, ж.к. „М.Д.”, ул. „Р. П. – К.“ № 4-6, направените разноски в
настоящото производство в общ размер от 264.69 лева /109.69 лева – заплатена държавна
такса, 5.00 лева – такса за съдебно удостоверение и 150.00 лева – разноски за вещо лице/.
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес: с. Я., общ. Ново село, обл. В., ул.
„Тринадесета“ № 18 да заплати на „Е.М.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район „В.“, ж.к. „М.Д.”, ул. „Р. П. – К.“ № 4-6, разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2202/2023 г. по описа на Районен съд - В. в общ размер от 349.69
лева /109.69 лева – заплатена държавна такса и 240.00 лева – адвокатско възнаграждение/.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN:
BG37UBBS80021021732020, BIC: UBBSBGSF в „Обединена Българска Банка“ АД.
В частта на прекратяването Решението има характер на Определение и може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – В. с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. №
2202/2023 г. по описа на Районен съд - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8