РЕШЕНИЕ
№ 847
гр. Враца, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Емил Кр. Ангелов
при участието на секретаря М. Т. К.
като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело №
20251420102362 по описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба от 10.06.2025 г. от М. Ц. Х. с ЕГН
********** с настоящ адрес с.Г. П. общ.В. ул.“В.“№,чрез адв.Е. Х. от АК
София гр.София ул.“Сердика“№13 ет.4,против “Вива Кредит“АД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Джавахарлал
Неру“№28 АТЦ Силвър център ет.2 офис 73Г.
В исковата молба се твърди,че на 07.03.2023 г. между страните бил
сключен договор за потребителски кредит Standart_14 №,по силата на който
ответникът бил предоставил на ищцата сумата в размер на 1 500 лв.,при
следните условия: годишен лихвен процент 40.32%,годишен процент на
разходите 49.37%,обща сума за връщане 3 459.60 лв..
Съгласно чл.1 ал.3 от договора,ищцата дължи и такса експресно
разглеждане на документите в размер на 943.50 лв..Съгласно чл.5 от
договора,ако ищцата не представи обезпечение по кредита в 3 дн. срок от
усвояването на заемната суми,дължи и неустойка в размер на 628.80 лв..
Неустойката предварително била разсрочена и включена към вноските по
кредита.
Посоченият в договора размер на ГПР не отразявал действителният
1
такъв,не включвал част от разходите по кредита,а именно таксата и
неустойката.С начисляването на такса и неустойка се заобикалял закона/чл.19
ал.4 от ЗПК/,за да се постигне скрито оскъпяване на кредита.
Иска се постановяване на решение,с което да бъде установена
недействителността на договора за потребителски кредит,поради неточно
посочен в него ГПР - нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника,с
който отговор се оспорва иска.Ответникът признава,че между страните е
сключен договор за потребителски кредит.Оспорва вкл. твърденията на
ищцата, че договорът за кредит нарушавал изискванията на ЗПК и бил
нищожен.Всички задължителни елементи на договора били спазени.
Предявява и насрещен иск,като иска ищцата да бъде осъдена да му
заплати 93.33 лв. дължима главница по договора.Ищцата била усвоила
заемната сума от 1 500 лв.. По договора била платила общо 1 406.37 лв..
Ищцата е дала отговор на насрещния иск,като признава иска.
При наведените от страните доводи и съгласно събраните по делото
доказателства/преценените като допустими,относими и необходими/,Съдът
приема от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото договор за паричен заем Standart_14
№. г.,ответникът е заел на ищцата сумата от 1 500 лв.,с размер на погасителната вноска 94.36
лв.,със срок 60 седмици и брой вноски 30.
Страните са уговорили още ГЛП 40.32%,лихвен процент на ден 0.11% и ГПР
49.37%.Общ размер на всички плащания - 2 830.80 лв..
Видно от чл.1 ал.3,на ищцата е била начислена и такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на заем в размер на 943.50 лв.,платима разсрочено-разделена на
равни части и включена в размера на всяка от погасителните вноски.
Съгласно чл.5 ал.1,ищцата се е задължила да предостави на ответника
обезпечение/поръчител или банкова гаранция/ в 3 дн. срок от усвояване на заема,като видно
от чл.5 ал.2,при неизпълнение ищцата дължи неустойка в размер на 628.80 лв.,платима
разсрочено-разделена на равни части и включена в размера на всяка от погасителните
вноски.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Ищцата е навела основания за нищожност на сключения между страните
договор за заем/за потребителски кредит/. По делото,ищцата е следвало да
докаже твърденията си,в условията на пълно и главно доказване.
При така установената фактическа обстановка,съставът на ВРС
приема,че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит по
2
смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит,спрямо който
договор са приложими разпоредбите на ЗПК.
Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на
потребителската закрила,уредена в ЗПК – аргумент от чл.24 от ЗПК във
връзка с чл.чл.143-148 от ЗЗП.
Съдържанието на сключения между страните договор формално
отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.т.1-9,11 и 12 от ЗПК -
сключен е в предписаната от закона форма,съдържа дата и място на
сключването,вид на предоставения кредит,индивидуализация на
страните,срок на договора,общия размер на кредита и начина на усвояването
му,размер на лихвен процент,информация относно размера,
броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и пр..
Съдът приема,че при сключването на договора е допуснато нарушение
на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.По силата на
посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
ГПР по кредита и общата сума,дължима от потребителя,изчислени към
момента на сключване на договора за кредит,като се посочат взетите предвид
допускания,използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите.Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит
е необходимо,защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора.Поради това,посочването на ГПР е условие за
действителността на самия договор за потребителски кредит,а неспазването
му има за резултат недействителност на договора съгласно чл.22 от
ЗПК.Според съдържащото се в §1 т.2 от ДР на ЗПК законово определение на
понятието “обща сума,дължима от потребителя“,същата представлява сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на
потребителя,които пък представляват всички разходи по кредита,включително
лихви,комисиони,такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски
кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати,включително разходите за допълнителни услуги,свързани с договора
за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
3
кредита,или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В процесния договор,кредиторът е посочил единствено абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е разписана ясна
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита/кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.Посочената
годишна фиксирана лихва не е ясно как точно участва в него.По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.Целта на чл.11 т.10 от
ЗПК е потребителят да получи пълна,точна и максимално ясна информация за
разходите,които следва да стори във връзка с кредита,за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
На следващо място,в случая ако към посочения ГПР се прибави и
процентното съотношение на дължимите такса и неустойка,ГПР ще
надхвърли максимално допустимия размер съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК.
Съдът приема,че в случая потребителят е поставен в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно е оскъпяването му по кредита.За да е спазена и разпоредбата на
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК,следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.В
конкретния случай,това е особено съществено предвид обстоятелството, че в
чл.3 от договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена
сумата от 2 830.80 лв..
В случая,договорът за кредит не отразява действителния размер
съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК. Посочването в договора на стойност на ГПР,която
не отговаря на действителната,а е по-ниска,представлява и невярна
информация,което следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г ал.4 от ЗЗП във
връзка с чл.68д ал.1 от ЗЗП,тъй като подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и изискванията на чл.11 ал.1 т.10
от ЗПК и не му позволява да прецени реалната икономическа тежест на
договора.
4
Това се явява и в директно противоречие с чл.3 §1 и чл.4 от Директива
93/13/ ЕИО.Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти,от които се формира,както и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК.От посоченото следва,че за да е спазена и
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не
само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
Поради това,следва се приеме,че е налице нарушение на ЗПК по
отношение на съществен елемент на договора,тъй като е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, което води до недействителност не само на
тази клауза,но и до недействителност на целия договор на основание чл.22 от
ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
По горните съображения,Съдът приема,че предявеният установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен, както е бил предявен.
По насрещния иск на ответника за заплащане на сумата от 93.33 лв.
главница,Съдът приема следното:
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита,но не
дължи лихва или други разходи по кредита.В конкретния случай чистата
стойност е именно 1 500 лв..Доколкото ищцата е заплатила 1 406.37 лв.,
същата дължи 93.33 лв. главница.В този смисъл,предявеният насрещен иск
следва да бъде уважен изцяло.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати и законната лихву върху
сумата от 93.33 лв.,считано от предявяването на насрещния иск/09.10.2025 г./
до окончателното изплащане на сумата.
Касателно разноските по делото:
При този изход на делото,ответникът следва да заплати на ищцата
разноските по иска й - 113.23 лв. държавна такса и 600 лв. адвокатско
възнаграждение,което не е в прекомерен размер,предвид НВАР,каквото
5
възражение е било направено от страна на ответника.
Ищцата на свой ред следва да понесе разноските по уважения насрещен
иск.Ответникът е претендирал 50 лв. държавна такса и 400 лв.
юрисконсултско възнаграждение само по насрещния иск,като следва да му
бъдат присъдени съответно 50 лв. и 200 лв.,като включително бъде
съобразено,че разноските за юрисконсулт/чиято активност е подаване на
отговор на искова молба,на насрещен иск и на становище по делото/ са и във
връзка със защитата против първоначално предявения иск/Съдът приема
50:50/.
При възражението на ищцата,следва да се отбележи,че ищцата следва да
понесе разноските по насрещния иск, доколкото не се касае за случай на
частично уважен или изцяло отхвърлен иск от потребител,в случая
потребителят се явява ответник по уважен иск и съответно дължи разноски.
Водим от горното,Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Вива
Кредит“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София
бул.“Джавахарлал Неру“№28 АТЦ Силвър център ет.2 офис 73Г,че
сключеният с М. Ц. Х. с ЕГН ********** с настоящ адрес с.Г. П. общ.В.
ул.“В.“№. договор за паричен заем Standart_14 №. г. е нищожен.
ОСЪЖДА “Вива Кредит“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София бул.“Джавахарлал Неру“№28 АТЦ Силвър център ет.2
офис 73Г,,да заплати на М. Ц. Х. с ЕГН ********** с настоящ адрес с.Г. П.
общ.В. ул.“В.“№. сумата от 713.23 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА М. Ц. Х. с ЕГН ********** с настоящ адрес с.Г. П. общ.В.
ул.“В.“№. да заплати на “Вива Кредит“АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София бул.“Джавахарлал Неру“№28 АТЦ Силвър
център ет.2 офис 73Г,следните суми : 93.33 лв. неплатена главница по
сключения между страните договор за паричен заем Standart_14 №5908233 от
07.03.2025 г.; законната лихва върху главницата,считано от 09.10.2025 г. до
окончателното изплащане на главницата;250 лв. деловодни разноски.
6
Банкова сметка на “Вива Кредит“АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София бул.“Джавахарлал Неру“№28 АТЦ Силвър
център ет.2 офис 73Г,както следва : IBAN: ; BIC: UNCRBGSF.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7