Решение по дело №187/2021 на Районен съд - Казанлък

                               Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                 Гр. Казанлък – 13.04.2021г.

 

                         В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година във съдебния състав;

 

                                                        Председател ; Тодор  Тодоров

 

При секретаря Елена Стоилова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 187/21г. по описа на  Казанлъшкия РС за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното ;

 

                                   М     О     Т     И     В     И   ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 21-0284-000072/22.01.2021г. на ВПД Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което е наложено административно наказание- глоба.

Недоволен от това останал жалб. И.С.М. който го обжалва пред съда.Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е  извършил административно нарушение както и ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призован не се явява. Пълномощника му изпраща писмено становище с което   поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно. Претендира за разноски.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител.Изпращат писмено становище с което твърдят ,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно поради което същото следва да бъде потвърдено.Претендират  също за разноски.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетел, писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган /АНО/  е приел и посочил,че на 15.01.21г. в гр. Казанлък по бул.“Н. П.“ № **  в 10.15ч.в посока север-юг  нар. И.С.М. е управлявал собствения си лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ***** като не притежава валидно свидетелство за управление на МПС.Н еправоспособен към момента на проверката.Справката е направена в РСОД КАТ Казанлък, АНД към МВР.Нарушението не е маловажно с което е извършил;

1.Управлява ППС без да е правоспособен водач с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДП.

На основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП, АНО е наложил и административна санкция – глоба в размер от 300 лв..

Възраженията на жалб. че не е извършил административно нарушение съдът не приема.

По повод управлението  на МПС на приетата дата и място от АНО Е БИЛО  образувано БП № 284 ЗМ 105/2021 по описа на РУ-Казанлък срещу  жалб. И.М. за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК.

С постановление от 25.02.2021г. прокурор при РП-Стара Загора, РУ Казанлък е прекратил БП като е приел,че  нар. М. е управлявал МПС със истински официален документ – свидетелство за управление на МПС № а/********** издадено от компетентните власти на Р Кипър.

В постановлението си прокурора изрично е посочил,че не е осъществени и  административното нарушение за което е бил съставен АУАН с бл. № 329745/15.01.21г. въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Поради това и на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК съдът приема,че няма извършено нарушение.

Макар наказателното постановление да отговоря формално на изискванията на чл.57 от ЗАНН / няма нарушена изрична законова разпоредба/, то  липсата на извършено нарушение прави безпредметно обсъждането на въпросите свързани със вината , индивидуализацията на наказанието и др. поради което съдът не го прави.

Пълномощника на жалб. адв. Р.К. във писменото си становище претендира за разноски.

Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН  препраща към чл.143 ал.1 от АПК като  според последната , когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа за издаването на такъв акт, държавните такси и разноските по производството и възнаграждението  за адвокат ако жалб. е имал такъв се  възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт или отказ.

В т.6 на ДР на АПК е дадено определение за  поемането на разноските от административен орган , което е поемане на разноски  от юридическото лице в структурата на което е административния орган.

Разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1  от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда при материален интерес до 1000 лв. , възнаграждението да е 300 лв..

Предвид на това и със оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, а и предвид,че производството по делото продължи в едно съдебно заседание с разпита на един свидетел съдът счита,че следва да се присъди възнаграждение на процесуалния представител  на жалб. към минималния размер от 300 лв..

Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Стара Загора като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР.  

Водим от горните мотиви съдът,

 

                                            Р     Е     Ш     И   ;

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 21-0284-000072 от 22.01.2021г. на ВПД Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък, с което на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 300 лв. на И.С.М. *** с ЕГН ********** като неправилно.

ОСЪЖДА  ОДМВР Стара Загора да заплати на И.С.М.  с ЕГН ********** направените от него разноски в размер от 300 лв..

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ ;