МОТИВИ
към Присъда
по НОХД № 5/2020 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна
прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд Пловдив обвинение спрямо
подсъдимия С.Р.В. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК за това, че през периода от месец май 2019 г. до
месец октомври 2019 г. включително в гр. Пловдив след като е бил осъден - с
Решение №5036/17.12.2013 г. по дело №15122/ 2013 г. по описа на Районен съд
Пловдив, 4-ти бр. състав, влязло в сила на 17.01.2014 г., да издържа свой
низходящ - дъщеря си Р.С.В., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 6 /шест/
месечни вноски от по 120 /сто и двадесет / лева всяка, като общия размер
възлиза общо на 720 /седемстотин и
двадесет/ лева.
Прокурорът поддържа
обвинението спрямо подсъдимия и моли съда да го признае за виновен и да му
наложи наказание към средния предвиден размер при ефективно изтърпяване.
Подсъдимият С.Р.В. не се явява в
последното съдебно заседание и не изразява воля относно изхода на
производството.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
от фактическа и правна страна следното: Подсъдимият
С.Р.В. е роден на *** г. в ***, живущ ***, б., б. г.,
разведен, със средно образование, неработещ, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.Р.В. е осъждан на четири пъти – с Определение по
НОХД № 194/2001 г. на РС Карлово, влязло в сила на 15.04.2002 г., за
престъпление по чл.197 ал.1 т.2, т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.1 от НК;
с Определение по НОХД № 2318/2010 г. на РС Пловдив, влязло в сила на 15.04.2010
г., за престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК; с Определение по НОХД №
5509/2016 г. на РС Пловдив, влязло в сила на 01.09.2016 г., за престъпление по
чл.343Б ал.1 от НК; и с Определение по НОХД № 786/2018 г. на РС Карлово, влязло
в сила на 27.11.2018 г., за престъпление по чл.354 ал.1 пр.1 от НК. Никое от
тези четири осъждания не оказва влияние върху правната квалификация на
процесното престъпление.
Подсъдимият С.Р.В. и свидетелката Н.Л.
Б. били съпрузи до 17.01.2014 г., когато с Решение № 5036/17.12.2013 г. по бр.
д. № 15122/2013 г. по описа на РС Пловдив ІV бр. с., влязло в сила на
17.01.2014 г., бракът им бил прекратен. Двамата имали едно дете – свидетелката Р.С.В.
– родена на *** г., родителските права спрямо което с прекратителното
гражданския брак съдебно решение били предоставени на майката св. Б.. С Решение
№ 5036/17.12.2013 г. ползването на семейното жилище – апартамент, на адрес ***,
което било собственост на родителите на св. Б., било предоставено на майката, а
бащата С.В. бил осъден да плаща месечна издръжка за дъщеря си в размер на 120
/сто и двадесет/ лева.
След развода на родителите си св. В.
живеела в апартамента им в гр. П. заедно с майка си и с баба си и дядо си по
майчина линия, като грижи за нея полагали именно те.
От началото на
постановяване на бракоразводното съдебно решение подсъдимият В. не изплащал
редовно присъдената в полза на детето му издръжка, като св. Б. се принуждавала
да го моли, както и да подава жалби до компетентните органи за неплащане на
издръжката, след което подсъдимият се активизирал, събирал дължимите суми и ги
предоставял на детето си. С Постановление на прокурор при РП гр. Пловдив от
02.09.2015 г. било прекратено водено спрямо В. наказателно производство за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК – неплащане на издръжка – досъдебно
производство № 23/2015 г. по описа на VІ РУ при ОД на МВР Пловдив, като
аргумент за прекратяването било позоваването на привилегията на чл.183 ал.3 от НК за ненаказване на дееца ако заплати дължимата издръжка до приключване на
наказателното производство.
От началото на
2019 г. подсъдимият С.Р.В. отново не превеждал редовно сумите за издръжка на детето си, като към
м. октомври 2019 г. останали неизплатени шест месечни вноски от по 120 лева за
периода от м. май 2019 г. до м. октомври 2019 г. включително. За тези суми било
образувано въз основа отново на жалба на майката св. Б. настоящото наказателно
производство, което в досъдебната фаза е било водено под № 406/2019 г. на VІ РУ
при ОД на МВР гр. Пловдив. Освен, че не бил заплатил своевременно тези суми по
издръжката за периода от м. май 2019 г. до м. октомври 2019 г. включително,
подсъдимият В. не предоставял на детето си св. В. каквито и да било други
парични средства за посрещане на нуждите й, не правил и подаръци.
В хода на
съдебната фаза на настоящото наказателно производствмо на 05.02.2020 г. подс. В.
превел по сметка на майката св. Б. сума в размер на 1080 лева, покриваща
задълженията за издръжка на детето Р.В. за месеците от май 2019 г. до януари
2020 г. включително.
Изложената по – горе
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на:
показанията на свидетелите Н. Б. и Р.В., заверени копия на съдебни решения, на
месечни извлечение по разплащателна сметка, на постановления на РП Пловдив за
прекратяване на наказателни производства, справка за лице в АИС „Български
документи за самоличност“, справка за регистрации на лице в Централния
полицейски регистър, справка за лице – установен извършител на престъпление,
справки и бюлетини за съдимост, заверено копие на удостоверение за раждане,
заверено копие на разписка, заверено копие на изпълнителен лист, писма, справка
актуално състояние на действащи трудови договори, характеристична справка,
заверено копие на операционна бележка от 05.02.2020 г.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Б. и В. като логични и последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи на останалите писмени доказателства, неоспорени
от страните по делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият С.Р.В. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, тъй като през периода от
месец май 2019 г. до месец октомври 2019 г. включително в гр. Пловдив след като
е бил осъден - с Решение №5036/17.12.2013 г. по дело №15122/ 2013 г. по описа
на Районен съд Пловдив, 4-ти бр. състав, влязло в сила на 17.01.2014 г., да
издържа свой низходящ - дъщеря си Р.С.В., ЕГН **********, съзнателно не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 6
/шест/ месечни вноски от по 120 /сто и двадесет / лева всяка, като общия размер
възлиза общо на 720 /седемстотин и
двадесет/ лева.
От обективна страна
подсъдимият С.В. е бил осъден да заплаща месечна издръжка на свой низходящ, а
именно на дъщеря си свидетелката Р.С.В. – родена на *** г., в размер на 120
лева месечно – определен с Решение №5036/17.12.2013 г. по дело №15122/ 2013 г.
по описа на Районен съд Пловдив, 4-ти бр. състав, влязло в сила на 17.01.2014
г. В периода от месец май 2019 г. до месец октомври 2019 г. включително подсъдимият не заплатил нито една
месечна вноска, а именно дължащите се общо 6 месечни вноски по 120 лв. – в общ
размер от 720 лв. Месечните вноски са повече от две – 6. Издръжката се дължи по
местоживеене на детето – в конкретния случай ***.
От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл, със съзнавани, целени и настъпили
общественоопасни последици.
С оглед на така
посочената правна квалификация на извършеното от подсъдимия С.Р.В. като съобрази целите на наказанието по
чл.36 от НК съдът е на становище, че за извършеното от В. престъпление по
чл.183 ал.1 от НК следва да бъде определено и наложено наказание при условията
на чл.54 ал.1 от НК – при отчетен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно пробация, като счита, че именно това наказание по вид в
най – пълна степен би постигнало своя поправителен, превъзпитателен и
превантивен характер по отношение, както на подсъдимия, така и на останалите
членове на обществото. Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
се отчетоха невисокият размер на общо дължимите за инкриминирания период суми,
както и плащането им, макар и несвоевременно. Плащането на дължимата сума по
издръжките за тези инкриминирани 6 месеца – на 05.02.2020 г. се цени от
настоящата инстанция само като смекчаващо наказателната отговорност спрямо
подсъдимия обстоятелство, а не като причина, налагаща ненаказването на дееца
съобразно чл.183 ал.3 от НК, доколкото тази законова привилегия спрямо В. вече
е била прилагана – с Постановление на прокурор при РП гр. Пловдив от 02.09.2015 г. за
прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 23/2015 г.
по описа на VІ РУ при ОД на МВР Пловдив. Като единствено отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства се отчетоха лошите характеристични данни на лицето, изведени от
наличните спрямо него четири осъждания за престъпления от общ характер.
Пробацията според
съдебният състав следва да намери израз в следните пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес,***, изразяваща се в явяване и подписване
на подсъдимия пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице
с периодичност два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с пробационен
служител.
Срокът на наказанието,
който би бил в такава степен ефективен да постигне целта на наказанието съдът
определя на девет месеца.
По делото не са
направени разноски, които с оглед изхода им да се възлагат в тежест на
осъденото лице.
По изложените мотиви
съдът обяви Присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.