Решение по адм. дело №320/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и настаняване в общински жилища, приета с Решение № 207 от 09.11.2017 година на Общински съвет – Габрово, наричана по-долу за краткост „Наредбата“ /л. 92-112/.

Делото е образувано по жалба на К. О. М. от гр. Габрово против Заповед № 1720 от 21.08.2025 година на Кмета на Община Габрово, с която е прекратено наемното му правоотношение с Община Габрово. Жалбоподателят изразява несъгласие с посочените в заповедта мотиви и развива доводи, че наемното отношение е прекратено без да бъде съобразено наличието на условия за продължаване срока на договора или за предоставяне на друго подходящо жилище. Посочва, че е безработен, няма доходи и имущество, от които да си позволи заплащане на наем за друго жилище. Поради затруднено социално и материално състояние и поради липса на роднини и приятели, при които би могъл да се настани, М. счита, че ще остане без дом, а и няма къде да прибере своята покъщнина при изнасяне от наетото жилище. Твърди, че няма непогасени задължения във връзка с ползването на наетия имот. Прави се искане до съда за преценка законосъобразността на обжалваната заповед.

В открито съдебно заседание жалбоподателят К. О. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат, назначен за негов служебен защитник по реда на Закона за правната помощ, поддържа се жалбата, изложените в нея доводи се доразвиват с твърдение за наличие на устна уговорка със служител на общината за посещение на жилището, а отразеното в протоколите не отговаряло на действителната уговорка и фактическа обстановка. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, възразява се срещу претенцията на ответника за присъждане на разноски.

Ответната страна Кмет на Община Габрово в депозиран писмен отговор заявява становище за допустимост, но неоснователност на оспорването и излага доводи в тази насока. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – старши юрисконсулт, оспорва се жалбата и се прави искане по същество за отхвърляне на оспорването. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно Заповеди № 1528 от 02.08.2016 година и № 3211 от 15.12.2021 година на Кмета на Община Габрово /л. 9 и 10/, и сключен Договор № 20-ОССД-22 от 07.01.2022 година за отдаване под наем на общинско жилище, собственост на Община Габрово /л. 11-15/, К. М. е наемател на недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ апартамент, находящ се на адрес: гр. Габрово, [улица], вх. В, ет. 1, ап. 3. Жилището е вписано в актовите книги на Община Габрово като частна общинска собственост съгласно Акт за общинска собственост № 641 от 23.02.1999 година /неприложен по делото, но цитиран в преписката/. Срокът на наемното правоотношение е за три години, считано от 07.01.2022 година. Жилището е отдадено под наем на К. М. и неговата майка М. М., след чиято смърт през месец януари 2023 година, единствен наемател остава М..

На 20.02.2025 година с вх. № АУ-06-05-23 М. е подал до Кмета на Община Габрово искане за продължаване на наемните отношения за обитаваното от него общинско жилище /л. 18/, към което е приложил декларация по чл. 4, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища.

Със свое Решение по т. II. 4, обективирано в Протокол № 3 от заседание, проведено на 20.03.2025 година /л. 29-41/, Комисията по чл. 7, ал. 1 от Наредбата на ОбС – Габрово е установила, че М. е самостоятелно живеещ в предоставеното му под наем жилище и е редовен платец, но електронна проверка в НАП показала, че има просрочени публични задължения към бюджета на Държавата, което е пречка за продължаване на наемните отношения съгласно чл. 4, ал. 2, т. 9 от Наредбата. Поради това Комисията решила, че ще разгледа искането, след като наемателят представи удостоверение за липса на задължения или споразумение за разсрочено плащане.

На следващо заседание, проведено на 24.06.2025 година, Протокол № 6 /л. 63-73/, Комисията констатирала с повторна проверка в НАП, че М. е погасил публичните си задължения към държавата, но към 23.06.2025 година има просрочени задължения към Община Габрово в размер на общо 324,83 лева, представляващи незаплатен наем и лихви за периода м. март - юни 2025 година. Отбелязано е обстоятелството, че при извършени три проверки – на 15.04.2025 година, 22.04.2025 година и 27.05.2025 година М. не е осигурил достъп до наетото жилище, за което е бил уведомяван устно по телефон, след като не потърсил изпратено до него писмо по този повод /писмо на л. 60 и известие за доставяне на л. 62/. По тези съображения Комисията е взела решение по т. III.2. от Протокола наемното правоотношение с К. М. да бъде прекратено на следните посочени основания: чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 6, т. 7, т. 9 от ЗОС и чл. 15, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Наредбата, както и поради неизпълнение на чл. 14, т. 7 от Договора за наем. За решението на К. К. М. е бил уведомен с писмо от 09.07.2025 г. /л. 74/, получено лично от него на 11.07.2025 г., видно от известие за доставяне /л. 75/.

Срещу така посоченото решение М. е депозирал жалба от 18.07.2025 година /л. 76/, в която твърди, че не е разбрал за това, че договорът му за наем е с изтекъл срок и че има просрочени задължения, а предварително уговорените с него часове за оглед на жилището не били спазени от служителите на общината. Моли комисията да преразгледа решението си от 24.06.2025 година, като му бъде предоставена възможност да осигури достъп до жилището и да заплати дължимите суми за наем.

Жалбата е разгледана от Комисията, като е отчетено обстоятелството, че към датата на провеждане на заседанието – 18.08.2025 година, Протокол № 9 /л. 86-90/ К. М. е погасил своите задължения към Община Габрово. При вземане на решение Комисията е взела предвид новонастъпило обстоятелство – на 15.08.2025 година в Община Габрово е депозирано заявление /л. 77-85/ от Управителя на Етажната собственост на жилищен блок с адрес: гр. Габрово, [улица], в който се намира процесното жилище. Към него е приложен Протокол от състояло се на 24.04.2025 година Общо събрание на Етажната собственост, в който е записано изказване, че наемателят М. системно и многократно нарушава Правилника за вътрешния ред, поради което се прави искане за извеждането му от имота. В тази връзка с решение по т. III.1. от Протокол № 9 от 18.08.2025 година Комисията е изменила решението си по т. III.2. от Протокол № 6 от 24.06.2025 година досежно основанията, на които да бъде прекратено наемното правоотношение, а именно: чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 9 от ЗОС, чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 16 от Наредбата, както и поради неизпълнение на чл. 14, т. 7 от Договора за наем.

На основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 1, т. 6, т. 9, ал. 2 от ЗОС, чл. 15, ал. 1, т. 2 , т. 16 и ал. 2 от Наредбата, Кметът на Община Габрово е издал процесната Заповед № 1720 от 21.08.2025 година /л. 91/, с която е прекратил наемното правоотношение между Община Габрово и К. О. М., възникнало с Договор № 20-ОССД-22 от 07.01.2022 година за отдаване под наем на жилище – частна общинска собственост, с адрес: гр. Габрово [улица], вх. В, ет. 1, ап. 3. Посочени са три мотива за издаване на акта: изтичане на срока за настаняване, подадено искане от 15.08.2025 година от органа на Етажната собственост и решението на Комисията по чл. 7 от Наредбата по Протокол № 9 от 18.08.2025 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи, по които намира жалбата за основателна:

Условията и редът за предоставяне и ползване под наем на жилище – общинска собственост са уредени в ЗОС и издадената въз основа на законовата делегация по чл. 45а от същия закон наредба – в случая Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и настаняване в общински жилища, приета с Решение № 207 от 09.11.2017 година на Общински съвет – Габрово. В Глава Втора от Наредбата са регламентирани начините за установяване на жилищна нужда, редът и условията за кандидатстване и настаняване на граждани под наем в жилища – собственост на Община Габрово. В разпоредбата на чл. 15, ал. 1-3 от Наредбата изчерпателно са посочени основанията и редът за прекратяване на наемно правоотношение, а в ал. 7 и ал. 8 са разписани условията и реда, при които то може да бъде продължено. Тази възможност е установена в нормативен акт от по-висока степен – съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗОС при изтичане на срока за настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Касае се за административна процедура, в хода на която Комисията по чл. 7 от Наредбата преценява наличието, респ. липсата на предпоставките за продължаване на наемното правоотношение, след което, ако същите са налице, кметът на общината издава заповед и се сключва нов договор за наем.

В рамките на упражнен инстанционен контрол върху заповедта на Кмета за прекратяване на наемно правоотношение съдът не може да установява факти и обстоятелства, касаещи производството пред Комисията по чл. 7 от Наредбата. Няма данни нейното решение да е било обжалвано от М., въпреки че му е било връчено по надлежен ред. В съдебното производство по обжалване на заповедта на кмета съдът има право само да прецени наличието на предпоставките по чл. 46, ал. 1 от ЗОС.

В разглеждания случай като нормативно основание за прекратяване на наемното отношение са посочени разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 6 /изтичане на срока за настаняване/ и т. 9. /други основания/ от ЗОС, както и чл. 15, ал. 1, т. 2 /изтичане на срока за настаняване/ и т. 16 /писмено искане на органа на етажната собственост, придружено с решение на Общото събрание с мнозинство не по-малко от 75 % от идеалните части от общите части, оставащи след приспадане на идеалните части на собственика или ползвателя/ от Наредбата на ОбС – Габрово.

Първото прекратително основание формално е налице – изтичане на срока, за който е бил сключен договорът за наем съгласно чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС, респ. чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Както бе посочено по-горе, според чл. 46, ал. 4 от ЗОС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, т.е. касае се за възможност, която може да бъде реализирана при писмено заявено искане на наемателя, ако той отговаря на условията за настаняване, изчерпателно посочени в чл. 4, ал. 2 от Наредбата. Между страните по делото не съществува спор относно това, че К. М. отговаря на тези условия, поради което съдът намира за ненужно да изследва този въпрос. Единственото възражение на ответната страна е, че наемателят е подал искане за продължаване на наемното отношение, но след изтичане срока на договора за наем. Действително, това е така – договорът изтича на 07.01.2025 година, а искането на К. М. е депозирано на 20.02.2025 година. В случая, с Наредбата на ОбС – Габрово, освен посоченото по-горе законово изискване, е въведено още едно – наемателят да е подал искането си преди изтичане на срока за настаняване.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Европейският съд по правата на човека приема, че гаранциите по Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/ изискват намесата в правото на неприкосновеност на жилището да се основава не само на националния закон, но и да бъде пропорционална съгласно § 2 на чл. 8 от ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна цел, като се имат предвид конкретните обстоятелства по делото. За да бъде в синхрон с чл. 8 от ЕКПЧ, която конвенция, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, е част от вътрешното право и има примат пред нормите на вътрешното законодателство, които й противоречат, е необходимо оспореният административен акт да е съобразен с конкретните фактически обстоятелства, отнасящи се до обитателя на жилището, чиито легитимни интереси трябва да бъдат защитени.

В процесния случай става въпрос за общинско жилище, в което жалбоподателят е настанен като наемател. Видно от приетите по делото писмени доказателства за доходи и имущество /декларации на л. 5 и л. 19; удостоверение на л. 8; искане на л. 18; справка на л. 26/, жалбоподателят /наемател/ е безработен и не притежава собствено имущество. В заповедта на Кмета на Община Габрово няма извършена оценка на обстоятелствата, свързани с материалното и финансово състояние на наемателя М., ползващ жилището като дом и то продължителен период от време – почти 10 години. Не е разгледан въпросът, свързан с риска жалбоподателят да остане бездомен, ако заповедта бъде изпълнена. Не е обсъдено това, че наемателят е заплатил наемните вноски към общината, а така също е издължил и задълженията си към държавния бюджет. Видно от представените от ответната страна справки /л. 130-131/, налични са задължения за наем за м. октомври и м. ноември /текущ при разглеждане на делото/ 2025 година, т.е. касаят периоди след издаване на процесната заповед и образуване на настоящото дело. Тези обстоятелства сочат, че изискването за пропорционалност на заповедта не са налице, което сочи на извод за нейната незаконосъобразност.

Предвид безспорната жилищна нужда и затруднено материално положение на К. М., оспореният административен акт се явява постановен в нарушение на принципа на пропорционалност по чл. 6 от АПК и несъответен на целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС – по своето предназначение общинските жилища са за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, които с реализираните от тях доходи не могат да ги задоволят чрез закупуването на жилище или чрез наемане на такова на свободния пазар. Според ЕСПЧ, тъй като загубата на нечие жилище е една от най-крайните форми на намеса в правото, съгласно чл. 8 за зачитане на жилището, всяко лице, за което съществува риск от намеса от такъв мащаб, трябва по принцип да има право на пропорционална и разумно определена мярка. Тези въпроси не са изследвани от Кмета на Община Габрово, поради което настоящият съдебен състав счита, че издадената от него заповед е в разрез с принципа на пропорционалност по чл. 6 от АПК и несъответна с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. Пред административния орган съществува и възможност за преоценка на жилищната нужда на конкретното лице с цел настаняване в подходящо за едночленно семейство/домакинство жилище, която възможност не би застрашила правото на жилище на лицето, като същевременно би повлияла благоприятно от гледна точка на евентуален намален размер на наема и съпътстващи задължения.

Следващото прекратително основание е това по чл. 15, ал. 1, т. 16 от Наредбата във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС – въз основа на писмено искане на органа на етажната собственост. Комисията по чл. 7 от Наредбата и издателят на обжалваната заповед са се позовали на заявление до Кмета на Община Габрово, подадено от Управителя на сградата, в която е разположено процесното жилище.

Съдът съобрази следното:

Представените от Управителя Покана от 15.04.2025 година и Протокол от 24.04.2025 година за проведено Общо събрание на етажната собственост са в пълен разрез с изискванията на материалния закон – чл. 11, чл. 13 и чл. 16 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ от ЗУЕС общото събрание приема решение за изваждане от сградата на собственик, ползвател или обитател по реда на чл. 45 от Закона за собствеността за определен срок, но не по-дълъг от три години. Нормата на чл. 45, ал. 1 от ЗС посочва основанията за това – когато се използват или допуска да се използват обитаваните помещения по начин, който излага сградата на опасност от пожар или от значителни повреди, и при системно нарушаване на правилника или решенията на общото събрание за вътрешния ред в сградата или добрите нрави. Алинея 2-ра задължително изисква преди да се вземе решение от общото събрание управителят писмено да предупреди нарушителя, че ще бъде изваден от имота. Едва след това, ако той не е прекратил нарушението, може да се вземе решение за изваждането му от сградата. Според настоящия съдебен състав тази процедура не е спазена, тъй като на първо място лисват доказателства К. М. да е писмено предупреден от управителя на етажната собственост да преустанови извършваните от него нарушения. На следващо място, протоколът не отговаря на законовите изисквания за съдържание с оглед разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, нещо повече – в него изобщо не е обективирано решение на етажната собственост за изваждане на К. М. от обитавания имот, въз основа на което управителят на сградата да направи предложение за това до Община Габрово като собственик на жилището. Решение не е формулирано, нито е отразен начина, по който са гласували лицата за подобно решение – "за", "против" или "въздържал се", придружено с техен подпис. Представен е само списък с подписи на присъстващите лица /л. 79/, който удостоверява само тяхното присъствие, но не и вземането на решение за изваждане на наемателя К. М..

С оглед гореизложеното и като взе предвид, че по делото не са ангажирани годни доказателства относно това жалбоподателят, обитаващ процесното жилище, да нарушава нормите на реда в етажната собственост, съдът намира, че основана на чл. 15, ал. 1, т. 16 от Наредбата във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС Заповед № 1720 от 21.08.2025 година на Кмета на Община Габрово е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като издателят на акта се е позовал на неизрядни от правна страна документи. Не са спазени и административнопроизводствените правила, доколкото органът не е изследвал достоверността на записаните като изказвания в протокола от общото събрание фактически обстоятелства. Наличните по делото данни за извършени три проверки от служители на общината с цел оглед на имота, не се подкрепят с писмени доказателства /протокол, констативен акт или др./. Представеният по делото снимков материал /л. 82-85/ не може да бъде приет от съда като годно доказателство относно твърдението за опасно стопанисване на имота.

В заключение на горните съждения, съдът намира за необходимо да отбележи, че в разглеждания случай съществува конкуренция между личния и обществен интерес. Последният би бил надделяващ, в случай че компетентният орган разпореди пълна и обстойна проверка, в това число с вътрешен и външен оглед на имота с цел установяване на неговото ползване по безопасен за останалите граждани начин. При безспорно установено лошо стопанисване и/или накърняване на добрите нрави, приложима се явява нормата на чл. 46, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗОС във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗС, при условия на надделяващ обществен интерес.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната Заповед № 1720 от 21.08.2025 година на Кмета на Община Габрово е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 2, изр. 1 от ЗОС при условия на валидно заместване съгласно представената Заповед № 1558 от 25.07.2025 година на Кмета на Община Габрово /л. 127/, в изискуемите от закона писмена форма и съдържание съгласно чл. 46, ал. 2, изр. 2 от ЗОС, с посочени фактически и правни основания, но в нарушение на материалния закон и несъответна на неговата цел, както и в разрез с административнопроизводствените правила, поради което и на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК подлежи на отмяна като незаконосъобразна.

При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски се явява неоснователно, а доколкото оспорващата страна не претендира такива, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 1720 от 21.08.2025 година на Кмета на Община Габрово.

На основание чл. 46, ал. 5 от ЗОС решението е окончателно.