№ 146
гр. П., 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20251230200624 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление №25-0314-000469 от
02.09.2025г. на ВПД Началника на РУ при ОД МВР Б., РУ П., с което на Д. П.
В., с ЕГН-**********, с адрес в /населено място/, за извършени нарушения
по чл.103 от ЗДвП и по чл. 100, ал.4, т.1 от ЗДвП са му наложени на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 4 /четири/ месеца /за първото нарушение/ и на основание чл.183,
ал.4, т.11 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 50
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца /за
второто нарушение/.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да се отмени
изцяло, като счита, че същото не му е връчено законосъобразно, с резултат
последния не знае за какво нарушение му е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Посочва, че съобщението го е
получил чрез приложението „Вайбър“, поради което е смятал,че се отнася за
административно нарушение „Глоба“, тъй като седмица преди да му бъде
връчено НП, е превишил скорост с 11 км, когато се е разминал с мобилна
камера на пътя.
Посочва, че е изплатил глобите, с които е бил сакнциониран от НП, като
е изпратил жена си да ги плати, с разписка № 0600026757230577 от 03.09.2025
г.. Сочи също така, че на 02.10.2025 г., след като му се обадил служител от РУ
С., е разбрал че трябва да си предаде СУМПС, поради наложеното му
административно наказание за неспиране на стоп палка на служители от ТОЛ
- системата. Посочва, че същия на посочената дата не е разбрал, че знака се
1
отнася за него и за да спре същия.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а представлява
се от редовно упълномощен процесуален представител - адв. Д. АК - П., който
доразвива тезата в жалбата, за неправилно връчване на НП. Твърди, че
въпреки че НП не е редовно връчено, жалбоподателят е спазил срока за
обжалване след като е бил уведомен от служителите на РУ- С., че има такова
НП и с него го лишават 4 месеца от самоуправление. Изрично излага, че в
издаденото НП, съществуват груби процесуални нарушения, тъй като върху
него липсва подпис от актосъставителя и се приключи, че в НП е по чл. 183,
ал.4, т.11, е наложено ЛУМПС за срок от 4 месеца, което е незаконосъобразно.
Депозира писмено бележки , в които излага подробно мотиви с които
доразвива защитната теза. Претендират се съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, ответната страна, не взема участие и не се
представлява от упълномощения юрисконсулт.
Териториално отделение – П., към Районна прокуратура – Б., редовно
уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата и
наказателното постановление.
Предвид обстоятелството, че по настоящото производство, връчването
се различава от останалите връчвания на наказателните постановления по
дела с административно - наказателен характер и по конкретно тъй като
същото е било връчено чрез системата на ПЕАУ, заплатен е Online на
03.09.2025 г. и е посочено, че е влязъл в сила на 18.09.2025 г. видно от
отразеното в Картона за наказателно постановление № 25-0314-
000469/02.09.2025 г. /л. 61-62 от делото/, съдът в открито съдебно заседание е
изложил следните съображения: На първо място, посочва че с факта на
плащане на глобата НП влиза в сила в частта на заплатената глоба, а
обстоятелството че това се е случило преди връчване на самото НП, не
представлява пречка съдът да приеме че направеното плащане касае именно
настоящото атакувано Наказателно постановление и именно двете наложени
наказания глоба от по 50 лева всяко, който факт не се оспорва от
жалбоподателя и неговия процесуален представител. По този начин
жалбоподателят е обективирал волята си да не атакува постановения
правоохранителен акт, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 79б, ал.2 ЗАНН
не оставя под никакво съмнение, че НП в частта относно наложената глоба
влиза в сила от датата на плащането. Поради което, настоящият състав
приложил разпоредбата на чл. 63 г от НК, посочвайки ал.1, като по този начин
след заплащането на наложената глоба, производството по разглеждане на
жалбата в тази част следва да се прекрати.
Поради тази причина, с Протоколно определение с рег. № 1096 от
09.12.2025 г., съдът оставил без разглеждане жалба депозирана от Д. П. В.,
ЕГН **********, с адрес /населено място/ чрез пълномощник адв. В. Д. от АК
– П. срещу НП № 25-0314-000469/02.09.2025 г. на ВПД Началник РУ в
2
ОДМВР- Б., РУ- П. в частта относно наложените наказания по чл. 175, ал.1, т.4
от ЗДвП - глоба в размер на 50 лева и по чл. 183, ал.4, т.11 от ЗДвП - глоба в
размер на 50 лева, като е прекратил производство по НАХД № 624/2025 г. по
описа на РС- П. в тази му част и е постановил производството да продължи по
отношение на кумулативно наложените наказания в случая лишаване от право
да управлява МПС за срок от 4 месеца за всяко от двете нарушения.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства:
На дата 13.07.2025 г., св. М. П. Б. и св. С. С. Р., инспектори в НТУ,
осъществявайки техните служебни задължения, се намирали в района на
ГКПП - К. за провеждане на проверки. От колегите им намиращи се в гр.
Кресна, където е била позиционирана тринога, бил подаден сигнал за товарен
автомобил “Скания” с рег. № ***, който се движел с частично закрит преден
регистрационен номер. Във връзка с този сигнал, а и впоследствие на камера
10111 излязла въпросния влекач с установени три нарушения.
Забелязвайки тези данни и при доближаване на последния към ГКПП-
К., служителите на НТУ, излезли от служебния автомобил и са позиционирали
за да го спрат. Предприемайки необходимите действия, показали на водача
„Стоп“ палка, като по същото време са забелязали че водача се е движил с
превишена скорост, поради което не успели да го спрат. Водачът с махане на
ръце, им показал че няма да спира, след което продължил пътя си към Р
Гърция, без свидетелите намиращи се на място да могат да го спрат и да му
постановят АУАН.
Във връзка с постъпил сигнал от г-н Ч. и въз основа на преписка на
„Национално Тол Управление“ към Агенция „Пътна Инфраструктура“ с рег.
№ НТУ/24-00-963/17.07.2025 г., бил съставен АУАН серия АД с бланков
№0520334/21.08.2025 г.. В приложена към докладна записка от св. Б.
/актосъставител/ за установени нарушения по чл. 103 и чл. 100, ал.4 от ЗДвП,
като в издадения АУАН е посочено следното, като фактическа обстановка: На
13.07.2025 г., около 15:50 ч. на път I-1 ГКПП - К. при 167,985 км. с посока на
движение от гр. С. към Р Гърция, Д. П. В., в качеството си на водач, управлява
влекач „Скания“ с рег. № ***, собственост на „С.Т.“ ЕООД с ЕИК ***, като
при подаден ясен сигнал от служители на „Национално тол управление“ към
„Агенция Пътна инфраструктура“ със „Стоп“ палка по образец, не спира на
посоченото от това място, а продължава движението си към Р Гърция. Също е
било посочено, че на влекача има поставен ролбар, с който частично закрива
регистрационния номер на влекача.
Съставения АУАН серия АД с бланков №0520334/21.08.2025 г. бил
връчен лично на нарушителя Д. П. В. на същата дата, видно от приложените
подписи на разписката /л. 10 от делото/. За случая, нарушителят е подписал
„Декларация за предоставяне на информация, във връзка с разпоредбата на чл.
188 от ЗДвП“, в която изрично е заявил, че последния е бил водач на влекач
„Скания“ с рег. № *** на дата 13.07.2025 г., около 15:50 часа /л. 22 от делото/ и
3
е дал обяснения за случилото се, като изложил че не е разбрал че служителите
на НТУ искали да спрат него, а всъщност искали да спрат колата пред него,
тъй като на камиона всичко е било наред относно тол таксата /л.23 от делото/.
Идентичната фактическа обстановка се приела и от АНО, който е
възприел фактите подробно описани в издадения АУАН и издал процесното
атакувано Наказателно постановление, с № 25-0314-000469/02.09.2025 г., с
което на жалбоподателя В., са му наложени административни наказания общо
в размер на 100 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4
месеца, по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП и чл. 183, ал.4, т.11 от ЗДвП, за нарушения
по чл. 103 от ЗДвП и чл. 100, ал.4, т.1 от ЗДвП. Видно от картона на
Наказателно постановление № 25-0314-000469/02.09.2025 г./ АУАН
АД520334/21.08.205 г., издаден от ОДМВР- Б., връчването на НП се
осъществило на 03.09.2025 г., за което срокът за обжалване е постъпил на
18.09.2025 г. а именно когато издаденото НП е влязло в сила, без да постъпи
обжалване от страна на жалбоподателя.
За издаването на настоящото Наказателно постановление,
жалбоподателят В. разбрал, след като е бил уведомен от служител на РУ- С.,
видно след като е била получена информация за издаденото Наказателно
постановление при РУ- С., на 29.09.2025 г., съгласно приложена Справка от
Централизирана Автоматизирана Информационна система за
документооборот /л. 9 от делото/.
Относно другите установени нарушения, за които на жалбоподателя, не
е било възможно да се връчат АУАН, Вардни бил извикан от св. В. Г. -
полицейски инспектор „Пътен сектор“ в РУ- П., с цел да му се обяснят
нарушенията, които е осъществил и за да му бъде съставен Акт за
административно нарушение за същите. В. се явил в горепосочената служба,
на дата 10.09.2025 г., при която са му били представени издадените АУАН за
следните нарушения, както следва: На първо място, с АУАН №
000331/10.03.2025 г., се установило, че Д. П. В., управлява ППС, с рег. № ***,
вид - влекач, марка Скания и модел Р500, с обща техническа допустима
максимална маса 18000 кг., на път А-3, км. 1+167, включен в обхвата на
платената пътна мрежа за който не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото състояние и няма заплатена пътна такса по чл. 10,
ал.1, т.2 от ЗП, като регистрационния номер на ППС е закрит, чрез
допълнително монтиран предмет - ролбар. Монтирания ролбар закрива
горната част на регистрационния номер, като възпрепятства
идентифицирането му от СКТ, част от електронна система за събиране на тол
такси; и второ, с издаден Акт за установяване на административно нарушение
№ 000200/17.03.2025 г., за това че на 17.03.2025 г., около 09:50 часа, Д. П. В., в
качеството си на водач, управлявайки Влекач „Скания Р 500“, с обща
техническа допустима максимална маса 18000 кг., в община С., на път А-3, км.
152+000, включен в обхвата на платена пътна мрежа, не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и няма
заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, като регистрационния номер
4
на ППС е закрит, чрез допълнително монтиран предмет- ролбар. Монтирания
ролбар, закрива регистрационния номер, възпрепятствайки
идентифицирането му от СКТ, част от електронна система за събиране на тол
такси.
С Резолюция за прекратяване на административнонаказателно
производство № 000331/10.09.2025 г. и № 000200/10.09.2025 г., и на основание
чл.54, ал.1, т.7 от ЗАНН, АНО в лицето на НТУ е прекратил производството за
издадените АУАН, тъй като е установил че налице е било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
От разпитаните свидетели по делото, а именно св. Г., св. Б., се
потвърждава изложената фактическа обстановка, а в същото време се
потвърждава и грубото поведение на жалбоподателя В.. Излага се в техните
показания, че нарушителя не е спрял на никакви сигнали които са му били
направени и от другите им колеги по пътя в който управлявал влекача,
напротив когато е разбрал, че в района на ГКПП- К. следвало да бъде
проверяван, последния вместо да спре е качил скоростта на влекача. Освен
това, посочват че служителите искали да го спрат заради налични нарушения,
които са били установени в тяхната система конкретно за този влекач.
Подчертават, че както са били разпределени нямало как водача да ни ги видял,
тъй като се очаквали последния да мине за да го спрат. Освен това, се
отдалечили от мястото които са били разпределени, за да не ги настъпи
влекача, след като водача е махал с ръце да се отдръпнат от пътя му.
От показанията на разпитания свидетел Г. който извършил проверката за
установените нарушения за м. март 2025 г., категорично се потвърждава, че са
били налице издадени АУАН, за които служителите на НТУ искали да спрат
процесния влекач, което се и потвърждава от представените и приети по
делото АУАН-000331/110.03.2025г. и №000200/17.02.2025г., които
производства са прекратени едва на 10.09.2025г. с изрична резолюция, но
които са били активни към датата на проверката 13.07.2025г. и поради което са
излизали при справките на служителите.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства и гласни такива-показанията на полицейския
инспектор „Пътен контрол“ в РУ- П. св. В. И. Г., инспекторите в НТУ св. М. П.
Б. и св. С. С. Р.; писмо изх. № 314р- 21887/23.09.2025 г., НП № 25-0314-
000469/02.09.2025 г., картон на НП № 25-0314-000469/02.09.2025 г., АУАН бл.
№ АД 0520334/21.04.2025 г., писмо рег. № 1116р-7528/28.07.2025 г. на
ОДМВР- Б., сектор „ПП“, писмо УРИ № 328600-48216/2025 г., преписка УРИ
№ 32860-46481/2025 г., сигнал от К. Ч., началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ НТУ, снимков материал, докладна записка от М. П. Б.-
инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“, декларация от 21.08.2025 г.
за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 ЗДвП
подписана от Д. П. В., обяснения от Д. П. В. от 21.08.2025 г., данни от
търговския регистър за „С.Т.“ ЕООД, Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г.,
5
писмо рег. № 314000-10809/20.10.2025 г.- формуляр за изготвяне на
длъжностна характеристика за длъжността полицейски инспектор VI-V степен
/ПК/ в група „охранителна полиция“, полицейски инспектор VI-V степен в
група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ при
ОДМВР, типова длъжностна характеристика, справка АИС „АНД“, писмо от
ТД на НАП Пловдив, офис П. с изх. № 55-13-3633/22.10.2025 г., справка
актуално състояние към 20.10.2025 г. за сключени и прекратени трудови
договори на лицето Д. В., съгласно справка актуално състояние на ЕЕТЗ за
лицето, писмо от МВР получено по приложения „Вайбър“, прекратителна
резолюция № 000331/10.09.2025 г., АУАН № 000331/10.03.2025 г., резолюция
№ 000200/10.09.2025 г., АУАН № 000200/17.03.2025 г. и акт за прекратяване на
СРМПС част I.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични,
последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административно наказателното производство и съдебно следствие.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
На първо място, съдът дължи да разгледа въпросът за приложението на
чл. 58 ЗАНН, респективно за допустимостта на жалбата.
Видно от приложения Картон на Наказателно постановление № 25-
0314-000469/02.09.2025 г./ АУАН АД520334/21.08.2025 г. - ОДМВР Б.,
издаденото НП се счита за връчено на основание чл. 186а, ал. 6 на дата
03.09.2025 г., съгласно която норма за връчени се считат и електронен фиш
или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които
са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането. С оглед
прецизност следва да се отбележи, че съдът възприема че се касае за
разпоредбата на чл.186а, ал.6 от ЗДвП и която норма съдът намира за
правилно да цитира с оглед последователността на изнесените факти в
картона на НП.
Съгласно чл. 58, ал.1 от ЗАНН: Препис от наказателното постановление
се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, освен
ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение
до персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно
електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни
административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление.
Законовата разпоредба на чл. 58 от ЗАНН е категорична в това, че
Наказателното постановление следва да се счита за връчено само когато е
приложен подпис върху акта от страна на нарушителя. Тази правна норма
макар и лаконична изчерпателно урежда реда за съобщаване на наказателните
постановления. Изискването е препис от Наказателно постановление да бъде
6
връчено срещу подпис на нарушителя, като получаването на този подпис е
предоставено изцяло в преценката на АНО. Поради това че, в ЗАНН е
предвиден ред за връчване на НП не може да се приеме, че за съобщаването на
НП е приложим реда за връчване на призовки и съобщения по АПК.
Единствено отклонение, на тази разпоредба се въвежда в чл. 84 от
ЗАНН, който посочва че реда на НПК се прилага ако няма особени правила за
призоваване и връчване на призовки и съобщения, но не и наказателни
постановления. Т.е. от това също се установява, че единствените разпоредби
които се прилагат за връчване на Наказателните постановления са тези
уредени в чл. 58 от ЗАНН, въз основа на обстоятелството че характера на
ЗАНН, като закон се явява специален и неговите разпоредби се прилагат на
първо място от останалите.
Във връзка с гореизложеното, съдът не приема тезата на АНО, че НП е
било редовно връчено на нарушителя. Това което съществуват като данни по
делото е всъщност придружително писмо до ОДМВР П., РУ-С. с изх.№314р-
21887 от 23.09.25г. в което изрично се сочи че приложно изпращат НП №25-
0314-000469 от 02.09.2025г. срещу Д. П. В., ЕГН-********** с адрес /населено
място/ за предявяване на лицето. Също така изрично е посочено цит.:“връчете
му срещу подпис екземпляр от него и след това ни върнете преписката, в която
е отразена датата на връчване на НП. В тази връзка също така следва изрично
да се подчертае, че настоящият съд с разпореждане рег.№565 от 14.10.2025г.
изрично е изискал справка и доказателства от РУ-П. установяващи на това
връчено ли е НП, на коя дата и на кого. Също така не може да не се отбележи,
че до финала на съдебното следствие АНО не представи доказателства за
това. Поради което за съда следва да приеме от приложената справка на
Централизирана автоматизирана информационна система за
документооборота от която се прави извода, че на 29.09.2025г. в 10:22:14 в
графа Вид дейност е посочено собственик на екземпляр /за деловодство / с №1
е отразено в деловодно звено на 340-РУ С.. Липсват данни в деловодната
система 340-РУ С. за извършено връчване за приключване на възложеното
предявяване на НП, както и липсват данни да е изведено писмо с преписката
за връщане при РУ-П., като възложители на действието като приключено.
Следва да се посочи, че приложеното НП по делото няма положен подпис от
нарушителя, но тъй като последния е разбрал за същото и организирал
защитата си, съдът приема че на него е редовно връчено на дата 29.09.2025 г.,
поради което е постъпила и съответната жалба на 09.10.2025 г..
Горното се потвърждава от по-горе цитираното придружително писмо с
изх. № 314р- 21887/23.09.2025 г..
Съобразявайки се с всичко гореизложено, настоящия състав приема че
настоящата жалба не е просрочена, поради което следва да се приеме като
допустима.
Разгледана жалбата по същество, съдът констатира следното:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
7
съставен от оправомощено за това лице, установяването на което е сторено със
Заповед № МЗ - №8121з-1632/02.12.2021 г..
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата по чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените
материално правни норми.
За пълнота на изложеното настоящият състав счита за основателно да
отбележи, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя.
Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като
нарушител лице да разбере фактическите параметри на предявената му
отговорност.
Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е
основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е
дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно
осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата
юрисдикционна- наказателна дейност на административно наказателен орган,
със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се
произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено
административно нарушение от определен вид.
Юридическият ефект на АУАН може да се прояви, само ако е същият е
редово съставен. Само валидно съставеният АУАН е годен да осъществи
присъщите на тази категория актове констатираща, обвинителна и сезираща
функции. Предвид характера и значението на АУАН да обезпечи по-
нататъшното надлежно развитие на административнонаказателното
производство, неподписването му представлява съществено нарушение,
опорочаващо самото административно - наказателно производство,
неподписването му представлява съществено нарушение, опорочаващо
самото административнонаказателно производство.
В чл. 43, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него и се предявява на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише. С тази
императивна разпоредба подписът на актосъставителя е възприет като част от
производството по съставянето на АУАН, независимо от посочването в него на
собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му,
8
изброени като задължителни реквизити на АУАН в чл. 42, т.1 от ЗАНН.
Неподписването на акта от неговия съставител води до такова съществено
нарушение във формата му, което би могло да се приравни на липса на
издаден акт.
За да бъде надлежно предявен на нарушителя АУАН, той трябва да е
подписан от съставителя си, т.е. да е налице валиден акт, обективиращ
констатациите на подписалото го лице. Действително функциите и
юридическият ефект на АУАН по изключение биха могли да се проявят и ако в
него е допусната несъществена нередовност, съобразно разпоредбата на чл.
53, ал.2 от ЗАНН, но това изключение се отнася за отстранима
незаконосъобразност на валидно съставен АУАН.
В разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН-
неподписването му от актосъставителя, е съществена и не би могла да се
санира след предявяването на АУАН на нарушителя. Неподписването на акта
от съставителя му е нарушение на процесуалните правила, неотстранимо на
основание чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Подписът служи именно за удостоверяване
авторството на документа и по същия начин, по който съдът може да извърши
проверка дали АУАН е издаден от компетентно лице при непосочване името на
съставителя, той не може да извърши и проверка дали е издаден от вписано
като съставител в акта лице при липсата на подпис.
Порокът във формата на АУАН не може да бъде отстранен в съдебното
производство по обжалване на НП. С оглед изложеното, допуснатото
нарушение е достатъчно основание издаденото въз основа на неподписан, а
оттам и недействителен АУАН наказателно постановление да бъде отменено.
Също така следва да се отбележи, че в АУАН е извършено корекция, забелване
с дописване върху забелената част, касаеща посоката на движение на
процесното МПС и неговите индивидуализационни белези, която корекция
липсват отбелязване същите извършени ли са в присъствието на
жалбоподателя, той знае ли за тях, съгласен ли е за което следва и да има
изрично отбелязване. Липсват данни също така, кой е извършил тази корекция
и отбелязване в тази посока.
Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура,
започнала и завършила със законосъобразни актове, въз основа на които да
докаже обективираните в тях твърдения с валидни доказателства.
С оглед на всичко гореизложено, настоящия състав счита, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените по
делото разноски, които по аргумент от чл.63д ЗАНН се присъждат по реда на
АПК.
9
В тази връзка, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие в
оригинал (л.66 от делото), от който е видно, че за процесуално
представителство по настоящото нахд на 26.10.2025г. е договорено
възнаграждение в размер на 800 лева, обективирано в договор за правна
помощ, като в точка 2 от същия е изрично посочено, че „за осъществяването
на предмета на договора на настоящата инстанция възложителят заплаща на
защитника възнаграждение в размер на 800 лв. /осемстотин лева/, платени на
дата 26.10.2025 г. изцяло в брой“, което безспорно установява, че адвоката е
получил договорената сума от 800 лева изцяло и в брой. Същата не е близка
до законовия минимум а и с оглед на липсата а възражение в тази насока, но и
главно като взе съдът предвид че се касае за осъществяване на процесуално
представителство от адвокат, чиято кантора се намира в гр.П. и отстоянието
на настоящият районен съд е значителна-300 километра, както и че адвоката
се яви лично в съдебно заседание и пряко и непосредствено осъществи своята
защита-активно, както и чрез писмени бележки, то съдът намира, че така
договореното възнаграждения следва да се присъди в цялост.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-0314-000469 от 02.09.2025г.
на ВПД Началника на РУ при ОД МВР Б., РУ П., с което на Д. П. В., с ЕГН-
**********, с адрес в /населено място/, в частта в която за извършени
нарушения по чл.103 от ЗДвП и по чл. 100, ал.4, т.1 от ЗДвП от същия закон, са
му наложени на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
4 /четири/ месеца и на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП, административно
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б. да заплати на Д. П. В., с ЕГН-**********, с
адрес в /населено място/, сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр.Б. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
10
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11