Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 363
гр. ВРАЦА,26.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение, в
публичното заседание на 17.10.2018г., в състав:
Председател:Мирослав Досов
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Иван Никифорски
в присъствието на:
прокурора секретар Лилия Горчева,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело
N 500 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258
и сл.ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба,подадена от П.И.Д. ***,чрез особен представител адв.В.И. от
ВрАК,срещу решение на РС гр.Враца от 02.07.2018г.,постановено по гр.д.№
5747/2017г.,с което са уважени предявените против него искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
Поддържа се
във въззивната жалба,че решението е неправилно и необосновано – постановено при
неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото.Предявените
искове били недоказани,и съдът неправилно бил ценил доказателствата по делото.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по същество от
настоящата инстанция с отхвърляне на предявените искове.
Противната
страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
Пред
въззивната жалба не са събирани нови доказателства.
Настоящият
състав намира жалбата за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в
процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд въззиваемият „В и К“
ООД гр.Враца,е предявил против въззивника обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр.
с чл.79 ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.198о ал.1 ЗВ и чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.86 ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се поддържа, че
въззивникът П.Д. е абонат на дружеството и потребител на вода и други услуги,
предвидени в Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, Наредба № 4/2004 на МРРБ и Общите условия на „ВиК“ ООД
– гр.Враца за имот,находящ се в гр.Враца на посочения в исковата молба адрес,и,
че за периода от 16.09.2016 г. до 18.05.2017г. на потребителя са издадени
фактури за плащане на сумата от общо 144,25 лева - главница, като за периода от
16.10.2016 г. до 13.09.2017 г. е начислена и лихва в размер на 7,37 лева, които
не била заплатени.Излага се, че до
потребителя била изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с приложена
справка за дължимата сума, но Д. не бил открит на адреса за връчване. Ищецът-въззиваем
твърди, че за защита на интересите си подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по повод на което в РС - Враца било образувано ч.гр д. № 4427/2017
г. по описа на ВрРС, по което била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Тъй като издадената от съда заповед била връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 ГПК, ищецът обосновава интереса си от водене на настоящото производство,след дадени от съда
указания.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от въззивника, чрез назначения му на
основание чл.47 ал.6 ГПК особен представител, в който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват
по основание и размер. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че
ответникът-въззивник е титуляр на партида в ищцовото дружество, съответно че
адресът на потребление е на ответника и последният е ползвал лично, или
посредством други лица имота, съответно услугите на дружеството. Оспорва се и
обстоятелството, че ответникът е бил търсен, за да му бъде връчена покана за
доброволно изпълнение на претендираните в настоящото производство суми. С
отговора се оспорва и верността на отразените в карнетната книга данни, както и
подписа на абоната. Оспорват се представените с исковата молба счетоводни
справки от 07.06.2017 г. и 13.09.2017 г. с доводи, че същите не съдържат
необходимите реквизити – името, длъжността и качеството на съставителя им,
което е основание за съмнение във верността на отразените в тях обстоятелства.
Поддържа се, че доколкото горепосочените справки са издадени въз основа на
данните от партидната книга, които също се оспорват, то размерът на дължимите
суми и по двете справки е изчислен
неправилно.
По делото са събирани писмени
доказателства.Назначена е и изслушана специализирана съдебно-счетоводна
експертиза.
Установено е от приложеното ч.гр.д.№ 4427/2017 г. по описа на РС – Враца,че
по заявление на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Враца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 3048/27.09.2017 г., с която е разпоредено
длъжникът П.И.Д. да заплати на заявителя сумата от 144,25 лева – представляваща
стойност на предоставени ВиК услуги за периода от 16.09.2016 г. до 18.05.2017г., сумата от 7,37 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2016 г. до 13.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, както и сумата
от 25,00 лева разноски по делото за държавна такса.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника – настоящ въззивник при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което с
разпореждане № 12283/20.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 4427/2017 г. по описа на ВрРС,
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок от уведомяването.
По делото е приложен заверен препис от карнетна
книга за отчитане на доставената вода до процесния имот , водена на името
на П.Д., от който е видно, че през процесния период е извършвано както реално отчитане, така и
служебно начисляване на изразходваната вода.
Представена
е справка – извлечение № 36504 за дължимите суми към „В и К“ ООД – гр.Враца към
дата 13.09.2017 г. на абонат № 1914048, на името на П.Д., с адрес: ***, в
което е отразено, че ищецът/въззиваем/ е издал 24 броя фактури за отчетен
период 16.09.2016 г. – 18.05.2017 г., като е начислил сумата от общо 144,25
лева – главница и сумата от общо 7,37 лева – лихва. Справката е подписана от
изготвилото я лице и главен счетоводител на ищцовото дружество.
По
делото е представена и покана за доброволно изпълнение изх.№ 5407/07.06.2017 г.
до П.Д. , в която е отразено, че получателят не е открит.Към поканата е
приложена счетоводна справка № 78314/07.06.2017 г., подписана служител на
ищцовото дружество,идентична с първата.
Представено е и извлечение от Общи условия за
получаване на услугите на ВиК от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, одобрени
от КЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006г., по
отношение на които съдът на основание чл.155 ГПК е съобщил на страните, че му е
служебно известен факта, че същите са публикувани във в. „Новинар“ в броя му от
20.06.2006г. и във в. „Конкурент“ в броя му от 19.06.2006г.,и са поместени на
интернет страницата на дружеството.
Изслушано е и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните,прието е от съда като обективно и
компетентно ,възприема се и от настоящата инстанция. Вещото лице, след
запознаване с материалите по делото и проверка във „Водоснабдяване и
канализация” ООД е дало заключение, че по партидата на имот, находящ се в
гр.Враца, ул.***, с титуляр П.Д. са отчетени показания на водомерите за топла и
студена вода,и са издадени общо 24 броя фактури, за отчетен период 16.09.2016
г. – 18.05.2017 г., обективирани в табличен вид, като дължимата сума за
главница е в размер на 144,25 лева, а за лихви – в размер на 7,17 лева. В
заключението си вещото лице е посочило, че не са отрити подавани писмени
възражения по извършени отчети на водомери в имота и издадените фактури за ВиК
услуги за същия период.За пратидата има открити четири водомера – два за топла
и два за студена вода.В стойността на дължимите суми по отделните фактури е
включена и стойност на разпределяната вода от общия водомер.
При така изяснената фактическа обстановка
и събрани доказателства,първоинстанционният съд приел предявените обективно
съединени искове за основателни и доказани,и ги уважил,излагайки подробни
съображение и мотиви,към които на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция се
присъединява и препраща.
Правилни са изводите на първоинстанционния
съд,че за основателността на иска по чл.422 ал.1 ГПК, вр.чл.79 ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.198о ал.1 ЗВ в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер - да
установи наличие на облигационно правоотношение с ответника за
предоставяне/ползване на водоснабдителни и канализационни услуги на територията
на обл.Враца ,и , че през процесния период и за конкретния имот са предоставяни
ВиК услуги на твърдяната стойност, които не са заплатени.
По категоричен начин е установено,че
въззивникът се явява потребител на ВиК услуги за процесния имот на посочения
по-горе адрес.Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване към В и К,и чл.2 ал.1 от
Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и канализация“
ООД,гр. Враца, потребители на ВиК услуги на дружеството са собствениците или
ползвателите на водоснабдени обекти.Предоставянето на услугите
ВиК,при липса на сключен индивидуален договор между страните, се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответен регулаторен орган,
създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.Безспорно е по
делото, че въззиваемото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о ал.1
от Закона за водите и предоставя ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане на територията на гр.Враца.Установено е,
че Общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр.Враца са одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1 т.5 от
ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006г.,и са публикувани във в.„Новинар“ в броя
му от 20.06.2006г. и във в.„Конкурент“ в броя му от 19.06.2006 г., както и че са
поместени на интернет страницата на дружеството.
Предвид
изложеното,налага се извода,и настоящият състав приема, че по делото е
безспорно, че въззивникът П. Д. е имал
качеството на „потребител“ на услугите на въззиваемото дружество за посочения в
исковата молба период , за процесното жилище с адрес: гр.Враца, ул.***, който
адрес е регистриран като постоянен и настоящ на въззивника Д. ,на чието име и
на който адрес е открита и партида на потребителя. Установява се от писмените
доказателства по делото и заключението на счетоводната експертиза,че
въззивникът не е изпълнил облигационното си задължение да заплати ползваната за
исковия период вода и други услуги.Предявеният иск за заплащане стойността им
се явява основателен и доказан и следва да се уважи.Основателен и доказан се
явява и акцесорния иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.86 ЗЗД за
претендирания период,който също следва да се уважи.
Настоящият състав споделя извода на първата
инстанция,че за спора ирелевантно се явява обстоятелството,навеждано и във
въззивната жалба дали подписите в
представените от ищеца карнети са на ответника или не.Карнетът е частен
удостоверителен документ, който, ако е подписан от потребителя, съгласно чл.32
ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства.В
цитираната разпоредба ,обаче е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат
удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител,т.е.карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е
устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във
връзка с отчитането на водомера,като то се явява негов представител в широк
смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или фактическа връзка с
потребителя,вкл. всяко лице, което обитава имота на каквото и да било правно
основание. Подписването на карнета от такова лице не води до неистинност на
документа и изгубване на неговата доказателствена сила.От друга страна
присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на отчета
е негово задължение, залегнало в чл. 6 т.1, вр. с чл.22 от Общите условия,и недопустимо
е въззивникът да черпи права от собственото си виновно поведение,неизпълнявайки
основно свое задължение,произтичащо от чл.6 ал.1 т.1 от ОУ.С разпоредбата на чл.35
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,е
уреден въпроса по какъв начин се отчитат показанията на водомерите,кога и по
какъв начин операторът начислява служебно количеството изразходвана вода,по
какъв начин се осигурява достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера
за извършване на отчети,как се процедира и по какъв начин се констатира отказът
на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера.Липсват
данни въззивникът да е възразил срещу начина на отчитане и начисляване на
потребено количество вода, така както е отразено в представените извлечения от
карнета,поради което изложените от назначения особен представител на въззивника
доводи относно верността на посочените в карнета данни за потребление в
месеците през процесния период се явяват неоснователни и необосновани.
Представените
от ищеца писмени доказателства – справки за дължими суми по издадените 24 броя
фактури също са оспорени от особения представител на ответника с доводи, че в
същите не е посочено името, длъжността и качеството на съставителя, както и че
същите са изготвени въз основа на данните по карнета.Действително,
представените от ищцовото дружество справки по своя характер са частни
свидетелстващи документи и не обвързват съда с доказателствената си стойност,
като се преценяват наред с другите доказателства по делото, но с оглед
изложеното по-горе относно верността на отразените в карнета данни и от
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
приема като обективно и компетентно дадено,се установява какво количеството
вода е отчетено за процесния период и каква е неговата стойност, както и че
начислените суми за главница и лихва са правилно определени. При извършената
проверка вещото лице е констатирало, че в имота са налични два броя водомери за
студена вода и два броя за топла вода, като в имота е осигуряван достъп и отразените
количества вода в издадените фактури са от отчетени показания на водомерите в
имота.
Основателен
се явява и иска с правно основание чл.422 ал ГПК,вр.чл.86 ал.1 ЗЗД,който е
акцесорен и следва съдбата на главния.Моментът на забава се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл.31 ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно
чл.42 от ОУ, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва.Искът следва да се уважи по заключението на експертизата.
С оглед изложеното
въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без
уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.
При този изход на
делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него
разноски пред въззивната инстанция в размер на 250 лв.,от които 150 лв.-внесен
депозит за особен представител и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното,ВОС
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
на РС гр.Враца от 02.07.2018г.,постановено по гр.д.№ 5747/2017г.
ОСЪЖДА П.И.Д. *** да заплати на „В и К
Враца“ ООД гр.Враца разноски пред въззивната инстанция в размер на 250 лв., от които 150 лв.-внесен депозит за особен
представител и 100 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........