Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………
гр.
Русе, 22.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
първи граждански състав в публично заседание на двадесет трети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Надежда Александрова
при секретаря Борянка
Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 171 по описа за
2020 год., за да се произнесе съобрази:
Предявени са искове с процесуалноправно основание чл. 415 във
връзка с чл. 422 от ГПК от
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД против И.Й.Д. за установяване наличието на вземане на заявителя
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4329/2019 г. по описа на РРС против длъжника- ответник за сумата
250.50 лева, представляваща общ сбор на дължимите суми по фактура №
**********/25.10.2017 г. и фактура № **********/25.11.2017 г., законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноските в
заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че между него и ответника са сключени следните договори
за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от 15.07.2017г. Съгласно него
на клиента са предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна
месечна абонаментна такса 16.99 лева с вкл. ДДС или 14.16 лева без вкл. ДДС) и
модем HUAWEI
E3372 Telenor 4G CAT4 USB.
2. Договор за мобилни услуги № ********* от 15.07.2017г. Съгласно
договора на клиента е предоставен мобилен номер ********** със стандартна
месечна абонаментна такса 24.99 лева с вкл. ДДС или 20.82 лева без вкл. ДДС.
Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от И.Й.Д.
мобилни номера се прилагат следните условия: за мобилен номер ********** –
условията в Договор за мобилни услуги №********* от 15.07.2017 г. и за мобилен
номер ********** - условията в Договор за мобилни услуги № ********* от
15.07.2017 г.
Ищецът заявява, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в посочените фактури, издадени в периода октомври 2017 г. - ноември 2017 г. Във всяка
от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
различни договори, сключени между него и клиента, както следва:
Фактура № **********/25/10/2017г. с
падеж 09.11.2017 г. е издадена за отчетния период 25.09.2017- 24.10.2017 г. и включва
следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса
20.82 лв., както и ползвани услуги в размер на 28,07 лв. /Други услуги 0.58
лв., Други услуги с добавена стойност 13.33 лв., Кратки текстови съобщения
(8М8) 13.68 лв. и Услуги с добавена стойност (8М8) 0.48 лв./, които са в общ
размер на 48.89 лв. без ДДС - 58.67 лв.
с вкл. ДДС; за мобилен номер **********
месечна абонаментна такса 14.16 лв. без ДДС - 16.99 лв. с вкл. ДДС; Общата сума, начислена във фактурата, е
75.66 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на задължение от
предходен отчетен период в размер на 13.97 лв., претендираната
сума по фактурата е 61.69 лв.
Фактура № **********/25/11/2017г. с падеж 10.12.2017г. е издадена
за отчетния период 25.10.2017- 24.11.2017 г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20.82 лв., такса за спиране
на номер 0.75 лв. Временно възстановяване на изходящия трафик 1,24, както и
ползвани услуги в размер на 119,62 лв. /Роуминг Roam & Surf/ 18.32
лв., лв. Кратки текстови съобщения (SMS) 47.44
лв.. Разговори към „Грижа за клиента“ 0.04 лв., Роуминг
таксуване (общо) 53.58 лв. и Услуги с добавена стойност (8М8) 0.24 лв./, които
са в общ размер на 142.43 лв. без ДДС - 170.92
лв. с вкл. ДДС; За мобилен номер **********
месечна абонаментна такса 14.16 лв. и такса за спиране на номер 0,75
лв., които са в общ размер на 14.91 лв. без ДДС - 17.89 лв. с вкл. ДДС; Общата сума, начислена във фактурата, е 188.81
лв.
Изискуемостта на вземанията на Теленор България
ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради неплащане на задълженията, кредиторът подал заявление по чл. 410
от ГПК до РРС, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 4329/2019 г. и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид връчването
на издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия установителен
иск.
В указания
срок ответникът е подал отговор чрез
назначения му особен представител, оспорва иска. Заявява, че не
е подписвал Договор за мобилни услуги
№ *********/15.07.2017 год., Договор за
мобилни услуги №
*********/15.07.2017 год. и Декларация- съгласие от 15.07.2017 год. с ищеца. Оспорва на
основание чл. 193 от ГПК автентичността
на представените договори, като твърди, че не
е изписвал името си или полагал
подписа си под тях.
В своята молба- становище вх. № 273328/07.12.2020 год. адвокат З.Ц.-
пълномощник на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, излага съображения относно
неоснователността на възраженията на ответника.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 2133
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.07.2019 год. по ч.гр.
д. № 4329/2019 год. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника И.Й.Д. да заплати сумата 250.00 лева- главница, формирана от
неплатени месечни задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от 15.07.2017
г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 15.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 12.07.2019 год. до изплащането на
задължението, 25.00 лева и 360.00 лева- разноски за държавна такса и адвокатски
хонорар. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и
съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си,
който е предмет на настоящия правен спор.
Ответникът възразява,
че е сключил процесните договори, оспорва тяхната
автентичност. Заключението на приетата по делото съдебно- графологична
експертиза оборва възражението.
За потребените от ответника услуги по тези
два договора ищецът е издал две фактури. Първата е с номер **********/25.10.2017
г., издадена за отчетен период 25.09.2017 г. - 24.10.2017 г., включваща
задължения за клиентски номер *********, за следните услуги:
- за мобилен номер ********** общата сума е 58.67 лева с включен ДДС в
т.ч.: месечна абонаментна такса за ползвания номер 24,98 лв. с ДДС, други
услуги, в т. ч. обаждания към № 0700 - 2 мин. 0,70 лв. с ДДС; други услуги с
добавена стойност 13,33 лв., в т. ч. автом. презареждане
на 17.10.2017 г. - 5,00 лв. и на 24.10.2017 г. - 8,33 лв. (15,99 лв. с ДДС);
кратки текстови съобщения - SMS в т.ч. 72 бр. SMS *0,19 лв.(16,42 лв. с ДДС); услуги
с добавена стойност (SMS) 0,48 лв. без ДДС - 2 бр. х 0,24 лв. (0,58 лв. с ДДС);
- за мобилен номер ********** данъчна основа 14,16 лв., обща сума 16,99
лв. с включен ДДС, в т.ч. месечна абонаментна такса 14,16 лв. без ДДС(16,99 лв.
с ДДС);
Общата сума начислена по фактура N№ **********/25.10.2017 г. е 75,66
лв. с включен ДДС
Втората фактура е с номер **********/25.11.2017г., издадена за отчетен
период 25.10.2017 г. - 24.11.2017 г., включваща задължения за клиентски N№
*********, за следните услуги:
- за мобилен номер **********- 170,92 лв. с ДДС в т.ч.: месечна
абонаментна такса за ползвания номер 24,98 лв. с ДДС; такса за спиране на номер
- 0,90 лв. с ДДС; такса временно възстановяване на изходящ трафик- 1,49 лв. с ДДС;
кратки текстови съобщения (SMS) в т. ч. - 250 бр. SMS * 0,19(56,93 лв. с ДДС); роуминг Roam & Surf- (21,98 лв. с ДДС; разговори към „Грижа за клиента"-
0,05 лв. с ДДС; роуминг таксуване (общо) в т. ч. 282
бр. роуминг SMS *0,19 лв.- 64,30 лв. с ДДС; услуги с
добавена стойност (SMS) 0,29 лв. с ДДС.
- за мобилен номер ********** обща сума 17,89 лв. с включен ДДС, в т.ч.
месечна абонаментна такса 16,99 лв. с ДДС; такса за спиране на номер 0,90 лв. с
ДДС. Общата сума, начислена по фактура **********/25.11.2017 г. е 188,81 лв. с
включен ДДС.
С Кредитно известие № **********/25.12.2017 г., издадено за отчетен
период 25.11.2017 г.- 24.12.2017 г., Теленор България
ЕАД връща на клиента предплатената при активация месечна такса и по този начин
се формира отрицателната стойност за мобилен номер **********- 8,30 лева с ДДС
и за мобилен номер **********- 5,67 лева или общо 13,97 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че
ответникът му
дължи парични суми по Договор за
мобилни услуги № ********* от 15.07.2017 г. и Договор за мобилни услуги № *********
от 15.07.2017 г. въз
основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск
е процесуално допустим, тъй като е издадена
заповед за изпълнение, връчена на ответника
на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест по делото,
ищецът при пълно и главно доказване следваше да установи, че между страните са
сключени посочените договори, по които е бил изправна страна, предоставил мобилни
услуги, както и че ответникът е потребил услуги на
стойност 250.50 лева с ДДС, които са включени двете фактури, описани по- горе. Съдът
намира за доказани претенциите на ищеца за предоставени мобилни услуги,
посочени в горните фактури.
Поради
изложеното исковете следва да бъдат уважени, а ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и исковото
производство, които са в размер на 385.00 лева в заповедното производство (възнаграждение
за адвокат на заявителя и държавна такса) и 635.00 лева в исковото производство
(депозит за възнаграждение на особен представител на ответника, за депозит за
възнаграждение на вещото лице, възнаграждение за адвокат на ищеца и държавна
такса), съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК или общо 1020.00 лева.
На основание чл.
78, ал. 7, вр. чл. 29 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на РРС разноски за приетата по делото съдебно- графологична експертиза в размер на 250.00 лева, които са
изплатени на вещото лице първоначално от бюджета на съда.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление: град С*, район М*, ж. к. М*, Бизнес парк С*, сграда*, ЕИК *********, представлявано от адвокат З.Й.Ц. *** и ответника И.Й.Д.,
ЕГН **********, настоящ адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца вземането по заповед № 2133 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 15.07.2019 год. по ч.гр. д. № 4329/2019 год. по описа на РРС, а именно: 250.50
лева- общ сбор на дължимите суми, съгласно фактури
с номера **********/25/10/2017г. и **********/25/11/2017г., издадени въз основа
на сключените между страните Договор за мобилни услуги № ********* от 15.07.2017
г. и Договор за мобилни услуги № ********* от 15.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 12.07.2019 год. до окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА И.Й.Д., ЕГН ********** да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление: град С*, район М*, ж. к. М*, Б* п* С*, сграда *, ЕИК *********, представлявано от адвокат З.Й.Ц. *** сумата 1020.00 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото
производство.
ОСЪЖДА И.Й.Д., ЕГН ********** да заплати на
Районен съд Русе сумата 250.00 лева, представляваща разноски за приета по
делото съдебно- графологична експертиза.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: