Р Е Ш Е Н И
Е
№ .......
Гр. В. Търново, 17.08.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновския районен съд,
първи състав, в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Стефка Илиева,
като разгледа докладваното от съдията Данаилов
гр.д. № 888 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. Стоянов И., чрез
пълномощника му адвокат С.И. срещу "Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК
103533691 гр.Варна, с която се претендира заплащане на
сумата 38 лв., платена на 05 и 06
февруари 2020г. при начална липса на основание, за възстановяване на
електрозахранване на обект, находящ се в В.Търново, ул. Йоасаф Бдински №11А,
начислена по фактури № № **********/05.02.2020 г. за сумата 19 лв. и
**********/06.02.2020г. за сумата 19 лв., като вземането е прехвърлено с
договор за цесия от 06.02.2020г. сключен между цедента Мирям Ибриямова
Мехмедова и цесионера Р. Стоянов И..
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил с Мирям
Ибриямова Мехмедома договор за цесия от 06.02.2020г., по силата на която е придобил вземането срещу ответното дружество за
сумата общо 38 дева., начислена по двете фактури, представляваща такса зa повторно включване за обект, находящ се в находящ се в гр. В.Търново.
Сумата била платена на 06.02.2020 г. Ищецът счита, че ответното дружество не отчита никакви разходи при
прекъсване и възобновяване на захранването, тъй като услугата по принцип се
извършва от друго дружество -"Енерго-Про Мрежи" АД. Сочи се, че
клаузата на чл. 37. ал. I. изр. 2 от ОУ за продажба па ел. енергия на ответното
АД противоречи на чл. 122-124 от 3Е . Въпросната клауза ищецът счита за
неравноправна и като такава за нищожна.Претендира разноски.
Ответникът "ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ" АД в отговора на исковата молба оспорва предявения иск, като
неоснователен. Твърди, че прекъсването на електрозахранването било по вина на
потребителя, а именно поради неплашане по фактура за реално доставена и
иотребена ел. енергия. Твърди, че заплащането на таксата не е за възобновяване
на преноса, а за възобновяване на продажбата на ел. енергия. Счита, че ищецът
не е придобил вземанията, чието присъждане претендира в настоящото
производство. Моли съда да отхвъри иска. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събранитe по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в производството, че Мирям Ибриямова Мехмедова е потребител
па електрическа енергия за обект, находящ се в гр. гр.В.Търново, ул. Йоасаф
Бдински №11А. Не е спорно и обстоятелегвото, че на абоната е начислена два пъти
сумата от 19 лева по описаните фактури, като такса за възстановяване на
електрозахранване па обекта, която е заплатена на 06.02.2020 г. Тези
обстоятелства се установяват и от представените от ответника касови бонове за
плащания.
Видно от договор за прехвърляне на вземане от 06.03.2020г. цедентът Мирям
ибриямова Мехмедова е прехвърлила на цесионера Р. Стоянов И. вземането си за
сумата 38 лева. представляваща платена без основание стойност за такса
възстановяване пренос на ел.енергия за обекта й в гр.В.Търново. Със сключения
договор за цесия, цедентът е поел задължение за уведоми писмено длъжника за
прехвърленото вземане в тримесечен срок от подписване на договора
С нарочно уведомление вх.№ 5387796/29.04.2020г., ответникът "ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД“ е уведомен за извършеното
прехвърляне от цедента.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.55, ал.1, от ГПК е основателен.
Съобразно правилата на чл. 154 от ГПК ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането, предмет на договора за
цесия и неговия размер, а именно – вземане за неоснователно обогатяване;
прехвърляне на вземанията от стария кредитор на новия – цесионер, уведомяването
на длъжника за извършеното прехвърляне от цедента.
Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че цедентът е потребител на ел. енергия, че му е начислена
пропесната сума като такса за възстановяване на електрозахранването и че същата
е заплатена.
Съгласно чл. 21, ал.1 от ОУПЕЕ от 2007 г. "Енерго-про продажби"
АД изисква от "Електроразпределение Север" АД възстановяване на
снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за
прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се
възстановява след като последния заплати двете дружества всички направени
разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. Съдът намира, че
посочената клауза е неравноправна по следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи на чл.122-124 от ЗЕ. Предвиденото
изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ, В раздел IX
"Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа
енергия", чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване
снабдяването с ел. енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл. 123,
ал.1 от ЗЕ доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители и търговците на електрическа
енергия имат право ла преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължениею за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Спорел
разпоредбата па чл. 124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването т. е. предприятието има задължение да
възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването
освен отстраняване на причините за преустановяване на електроснабдяването по
чл. 123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата е
неравноправна по смисъла на чл. 143. т. 2 от ЗЗП, тъй като ограничава
правата на потребителя, произтичащи от закон.
Второ, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането па същите не може да бъде условие за
отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието
на договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните
отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано
неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на конкретния
потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие,
които да бъдат заплатени. Като позволява на предприятието да изисква
предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да
определя едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на основание чл.143,
т.18 от ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика
едностранно ла определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването.
На следващо място, ответното предприятие няма каквито и да е правомощия
да извършва действия по електропреносната мрежа, вкд. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му
се следва.
Поради това, въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е
уговорена индивидуално, същата се явява и нищожна на осн. чл. 146 от ЗЗП. Плащането
но силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява направено без основание.
Неоснователно е и възражението на ответника,
че длъжникът не е уведомен по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършената цесия и
извършеното прехвърляне на вземане няма действие спрямо него предвид
разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД. Към исковата молба е приложено уведомление
от новия кредитор за извършената цесия, което е връчено на ответника – има и
негов входящ номер. Освен това, исковата молба и приложенията й са връчени на
ответника. Следователно получаването на уведомление за извършената цесия е
станало както преди, така и в рамките на съдебното производство и следва да се
вземе пред вид разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК. Процесната цесия има
действие за длъжника и тъй като няма твърдение той да е извършил плащане на
прехвърлените суми.
По горните съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в
настоящото производство разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна тауърс Г, бул. Владислав Варненчик №258, ЕИК *********, да заплати на Р. СТОЯНОВ И. с ЕГН **********, сумата от 38 лв. /тридесет и осем лева/ платена при начална липса на основание, за възстановяване на електрозахранване на обект, находящ се в В.Търново, ул. Йоасаф Бдински №11А, начислена по фактури № № **********/05.02.2020 г. за сумата 19 лв. и **********/06.02.2020г. за сумата 19 лв., като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 06.02.2020г. сключен между цедента Мирям Ибриямова Мехмедова и цесионера Р. Стоянов И., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 04.05.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен
съдия: