Присъда по дело №632/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 135
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20222310200632
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 135
гр. Елхово, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниГ Н В

заседатели:Т С А
при участието на секретаря Т А В
и прокурора П. Г. Р.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20222310200632 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Ф. /A F /, роден на ********** година в град Дараа,
Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска Република, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан, живущ в град Дараа, Сирийска Арабска
Република, без документи за самоличност, за ВИНОВЕН в това, че на 19.11.2022 година, в
района на гранична пирамида №195, в землището на село Воден, община Болярово, област
Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта, като макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление
по чл.279, ал.1 вр чл.63, ал.1, т.4 и 5 от Наказателния кодекс, поради което на
основание чл.279, ал.1 вр чл.63, ал.1, т.4 и 5 от Наказателния кодекс го ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА и ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което наказание да бъде изпълнено, чрез публикуване на присъдата на
официалния интернет – сайт на Община Елхово.
ОТЛАГА на основание чл.69, ал.1 във вр. чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на
наложеното на А. Ф. /A F / наказание три месеца лишаване от свобода за срок от ЕДНА
ГОДИНА, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на органа който
ги е направил – РДГП - Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
1
хода на съдебното производство в размер на 15.00 лева остават за сметка на съда който ги е
направил – Районен съд - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд,
чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 135 от 14.12.2022 година, постановена по НОХД №
632/2022 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП-Ямбол обвинителен акт, с
който против А. Ф. /A F/, роден на ********** година в град Дараа, Сирийска Арабска
Република, гражданин на Сирийска Арабска Република, без документи за самоличност е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.279, ал.1 вр чл.63, ал.1, т.4 и 5 от НК, за това,
че на 19.11.2022 година, в района на гранична пирамида №195, в землището на село Воден,
община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с
участието на назначения му служебен защитник – адвокат. Подсъдимият е редовно
призован за с.з. не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради
това и с оглед правната квА.фикация на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и участието му в наказателния
процес не е задължително, съдът приемайки, че неявяването на подсъдимия не би попречило
за разкрИ.е на обективната истина по делото и правото му на защита в производството е
обезпечено, чрез участието на назначен му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал
в производството, по аргумент на чл. 269, ал.1 от НПК във вр.чл.271, ал.2, т.2 от НПК, е дал
ход и разгледал делото в отсъствието на подсъдимия
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимият А. Ф. /A F/, обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.279, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК да му бъде наложено
наказание при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от три
месеца, чието изпълнение на основание чл.69 от НК бъде отложено за срок от 1 година и
обществено порицание, изразяващо се в публикуване на присъдата в сайта на община
Елхово.
Подсъдимият разпитан във фазата на досъдебното производство се е признал за
виновен и е дал обяснения по предявеното му обвинение.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. К. А. в хода на съдебните прения не
оспорва, че подсъдимия е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Пледира съдът да наложи наказание на подзащитния й при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.б
от НК - обществено порицание, а на основание чл.55, ал.3 от НК да не налага по – лекото
кумулативно предвидено наказание. Искането за определяне на наказание при условията на
чл.55 от НК обосновава с нА.чието на смекчаващи вината на подзащитния й обстоятелства.
Като такива сочи чистото съдебно минало на подзащитния си, младата му възраст,
направените от подзащитния й самопризнания, самокритичността му към деянието, както и
незначителността на вредните последици от деянието. Алтернативно се иска съдът, да
наложи на подзащитния й наказание в определения от закона минимален размер, което на
основание чл.69 във вр. чл.66 от НК да бъде отложено за минимално предвидения срок от
една година, като глобата бъде заменена с обществено порицание.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните, и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е непълнолетният А. Ф. /A F/, роден на ********** година в град
Дараа, Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска Република, с основно
1
образование, без документи за самоличност.
Подсъдимият А. Ф. /A F/ през м.септември 2022 година напуснал родината си по
произход - република Сирия и влязъл на територията на Република Турция. По време на
престоя си в република Турция подсъдими решил да напусне република Турция. В
изпълнение на намерението си достигнал до гр.Истанбул и се свързал с неустановено по
делото лице, което срещу парично възнаграждение приело да организира предвижването му
до република Сърбия през република България не по установения за това ред - без
съответните изискуеми разрешения от граничните власти и не през определените за това
места. Във връзка с така договореното подсъдимия бил придвижен на заедно с още десет
лица, негови сънародници, имащи намерение като него да влязат на територията на
република България, до гориста местност в близост до турско – българската граница, от
където заедно със спътниците си, воден от две неустановени по делото лица продължил
пеш към турско - българската граница. На 19.11.2022 година подсъдимия и спътниците му,
водени от двете неустановени по делото лица достигнА. до възпрепятстващото съоръжени
на границата на република България с република Турция. На 19.11.2022 г. надвечер
подсъдимият А. Ф. /A F/, заедно със спътниците си и водачите им, с помощта на стълба
преодолял възпрепятстващото съоръжение на границата на република България в района на
гранична пирамида №195, в землището на село Воден, община Болярово, област Ямбол, като
по този начин на 19.11.2022 година влязъл от република Турция в република България в
района на гранична пирамида № 195, находяща се в землището на с.Воден, общ.Болярово,
обл.Ямбол без надлежно разрешение. След това подсъдимия заедно със спътниците си и
водачите им продължил движението си към вътрешността на страната ни. В последствие, на
22.11.2022г. при извършена полицейска проверка от служители на РДГП – Елхово, между
които и св. С. Д. Д. - полицай в сектор „ОИД“ при РДГП – Елхово, подсъдимия е бил
установен заедно със сънародниците си, с който влязъл в република България в багажния
отсек на специА.зиран автомобил-линейка, на път в района на с.Войника, общ.Стралджа,
обл.Ямбол. При извършената му полицейска проверка подсъдимия не представил документ
за самоличност, нито документи, даващи му право да влезе в република България. В
последствие подсъдимия е бил задържан.
Във връзка с констатираното влизане на подсъдимия на територията на република
България е била извършена проверка от служител на ГПУ – Елхово - св. И. А. И., при която
е констатирано, че мястото на влизане на подсъдимия и спътниците му на територията на
република България е в района на 195 гранична пирамида, находяща се в землището на
с.Воден, обл.Ямбол.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият А. Ф. /A
F/ не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от
НПК, от показанията на свидетелите С. Д. Д. и И. А. И., дадени в хода на съдебното
следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на
подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останА.я доказателствен
материал, същите съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на
извършване на деянието, както и такива относно формата на вината, поради което и съдът
ги цени с доверие. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични и
последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като
достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и задържането на
подсъдимия на територията на страната. Писмените доказателства, като редовни от външна
2
страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият А. Ф. /A F/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК, тъй като на
19.11.2022 година, в района на гранична пирамида №195, в землището на село Воден,
община Болярово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си.
НА.це е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият А. Ф. /A F/ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гринично - пропусквателен контрол. Подсъдимият не е
имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, както с оглед
неговото гражданство, така и с оглед държавата от която идва - Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през
определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в
случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на
подсъдимият и показанията на свидетеля Д.. Поради изложеното, от обективна страна с
деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне до република Сърбия през
република България. Не се установи подсъдимия да е извършил деянието с цел да се ползва
в Република България от правото на убежище по КРБ.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната ни граница, а именно в Република Турция, е бил преследвана заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Предвидената в чл.279, ал.5 от НК специална цел следва да е нА.це към момента на
извършване на деянието. Самите действия на подсъдимия при и след влизането му в
страната ни – без документ за самоличност и предвижването му на територията на
Република България, укрит в специА.зиран автомобил-линейка, свидетелстват за
намерението му да се укрива от органите на властта в Република България, което изключва
намерението да търси убежище, респ. закрила. Доколкото специалната цел на чл.279, ал.5
от НК е липсвала към момента на извършване на деянието последващото търсене на закрила
3
от подсъдимия е без значение за прилагане на нормата на чл.279, ал.5 от НК.
Съдът прие, че подсъдимия А. Ф. /A F/ макар и непълнолетен към датата на
извършване на инкриминираното деяние – на 17 години, е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като изходи от данните за
неговото личност - с добро общо психическо и физическо развитие. Доказателство за
горният извод е нА.чието на ясен спомен за извършеното, обективиран в дадените от него
обяснения в хода на досъдебното производство, както и обстоятелствата свързани с
извършеното деяние – способността на подсъдимия да се придвижи от родината си до
република България, преминавайки няколко граници и намирането на лице, което да
организира придвижването му от република Турция до република Сърбия.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А. Ф. /A F/ за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 във вр. чл.63, ал.1, т.4 и т.5 от НК.
Предвид горното съдът наложи на подсъдимия наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, обусловена от динамиката на този вид престъпления
понастоящем в страната както и от обществената значимост на засегнатите обществени
отношения, свързани с дейността на държавните органи на управление, а от друга страна
обществената опасност на подсъдимият, която не е висока, предвид на това, че същият не е
осъждан и е имал добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки
самопризнания по предявеното му обвинение, с което и е съдействал за разкрИ.е на
обективната истина по делото. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче
да бъдат определени като многобройни, нито като изключителни, за да се определи
наказание при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства на подсъдимия, след редукцията по чл. 63, ал.1, т.4 и т.5
от НК на предвидените от чл.279, ал.1 от НК наказания, съдът наложи на подсъдимия
наказание при условията на чл.54 от НК – три месеца лишаване от свобода и обществено
порицание, което да бъде изпълнено, чрез публикуване на присъдата в официалния
интернет сайт на община Елхово.
Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на
чл.69, ал.1 във вр. чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание
чл.69, ал.1 във вр. чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието три месеца
лишаване от свобода за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: Направените в производството разноски, възлизащи общо на 30.00 лв.
са за преводач. На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото
разноски за преводач в хода на досъдебното производство в размер на 15.00 лева да остават
за сметка на органа който ги е направил – РДГП – Елхово, а направените по делото разноски
за преводач в хода на съдебното производство в размер на 15.00 лева да останат за сметка на
съда – Районен съд - Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
4

5
Съобщи за изтекли лични данни