Решение по дело №1385/2019 на Районен съд - Ловеч

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                   №                                                                                                                     гр. Ловеч, 19.12.2019 г.      

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №1385 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:             

             Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

             Производството е образувано по искова молба на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”№81, вх.Б, ет.1, представлявано от Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев, чрез адв. И.Л., с адрес *** против М.Д.Й., ЕГН **********, с адрес: ***.

             Ищецът излага в ИМ, че въз основа на депозирано от него заявление пред РС – Ловеч  е било образувано ч.гр.д.№ 530/2019 г., по което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.Й.. Сочи, че в законоустановения 14-дневен срок длъжникът е депозирал възражение на основание чл.414, ал.2 от ГПК, поради което на основания чл.422 ГПК вр.чл.415 от ГПК предявява настоящия установителен иск.

       Твърди се, че на 27.02.2017г. между „А1 България " ЕАД (Продавач) и М.Д.Й. е сключен Договор за продажба на изплащане №********* и на основание т.1 и т.2 от Договора, с неговото подписване купувачът - М.Й. е закупил и е станала собственик на устройство Handset Alcatel 2008 със сериен номер:359297074544361. Сочи, че съгласно т.10.2.1 от Договора купувачът се е задължил да заплати на „А1 България " ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план към Договора. Твърди, че поради неплащане в срок, договора между „А1 България " ЕАД и ответницата е прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане №*********, като  непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на изплащане, в размер на 38,74 лв., е станала предсрочно изискуема на основание чл. 12.3. от Договора.

       Ищецът твърди, че на 07.11.2014г. между „А1 България " ЕАД, ЕИК:********* и „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД, ЕИК:*********, е сключен Договор за поръчителство. Изтъква, че на основание т.3 от Договора за поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България" ЕАД Договор за продажба на изплащане. Поради неплащане на дължимата сума от страна на ответницата  М.Д.Й. по Договор за продажба на  изплащане, на основание чл.143 от ЗЗД и чл.2.2.4. от Договора за поръчителство от 07.11.2014г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД в качеството си на Поръчител уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „А1 България " ЕАД. Твърди се, че уведомлението от „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД на основание чл.143 от ЗЗД и чл.2.2.4 от Договора за поръчителство от 07.11.2014г. е получено, което е видно от приложената към ИМ обратна разписка. Посочва се, че поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, след като е бил надлежно поканен за това и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014г., „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД заплатил на ,.А1 България " на 28.12.2018г. сумата от 38.74 лева, представляваща дължимата и изискуема сума от ответницата по Договора за продажба на изплащане от 27.02.2017г. Изтъква, че приемо-предавателен протокол №160/12.07.2018г., с изх. № 5814/12.07.2018 г. съдържа справката на основание т.2.2.3. от Договора за поръчителство, сключен между „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД и „А1 България" ЕАД, която съдържа списък на абонатите и размер на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителството от „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД. Ищецът излага, че след запознаване със справката, дружеството изпратило писмени уведомления на абонатите на основание чл.143 от ЗЗД, както и че ответникът М.Д.Й. фигурира на стр.5 от горецитирания протокол №160/12.07.2018г., с Изх. №5814/12.07.2018г. Твърди,че платежно нареждане за кредитен превод №431304/28.12.2018г. за извършеното плащане доказва реалното заплащане на сумата от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД. Посочва се, че ответникът М.Д.Й. фигурира на стр.З от Приемно - предавателен протокол №197/04.02.2019г., с Изх. №1124/04.02.2019г. относно заплатените от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД суми, по договора от 07.11.2014г. за гарантиране на поръчителство на вземанията на „А1 България" ЕАД. Твърди се, че „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД в качеството си на поръчител има изискуемо и ликвидно вземане към ответника М.Д.Й., в размер на 38,74лв., представляваща незаплатена сума по Договор за продажба на изплащане №*********. Позовава се на чл.84 от ЗЗД, според който когато деня на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Твърди, че ответникът е длъжен да заплати на ищеца сумата от 1,02лв. /един лев и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава, за периода от датата на плащане на главницата от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс" АД на „А1 България"ЕАД - 28.12.2018г. до датата на предявяване на заявлението на основание чл.410 от ГПК - 18.03.2019г. Излага, че до настоящия момент горепосочените суми не са заплатени от ответника.

    В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата дължи сумата от 38.74 лв. на „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД  - гр.София – по Договор за продажба на изплащане № ********* от 27.02.2017 г., която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД  - гр.София в качеството му на поръчител на „А 1 България”ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 1,02 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 28.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението – 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума.

   Претендирани са и разноските по делото, както и направените в хода на заповедното производство разноски.

   В подкрепа на исковата си претенция ищецът представя писмени доказателства.

   Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията, като му е указана възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права.

   В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответницата не е подала писмен отговор. Депозирала е молба, към която е приложила фискален бон от 19.08.2019 г. за плащане на сумата в общ размер от 62.57 лв.

           В о.с.з. ищeцът  „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД не изпраща представител. В писмена молба упълномощеният адвокат  И.Л. по същество е изразил становище, че поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен по аргументите изложени в исковата молба. Претендира разноските п делото, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, ведно с разноските по ч.гр.д.№ 530/2018 г. по описа на РС – Ловеч.

             Ответницата М.Д.Й. не взема лично участие в процеса.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             От приложеното ч.гр. д №530/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД е издадена Заповед № 279 от 21.03.2019 г., с която съдът е разпоредил длъжникът М.Д.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на редитора „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх. „Б“, ет. 1 представляван заедно от Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев, сумите: 38.74 лв. (тридесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки) – главница, 1.02 лв. /един лев и две стотинки/ - мораторна лихва за забава за период от 28.12.2018 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /20.03.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 325.00 лв. /триста двадесет и пет лева/ - разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

       В законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът М.Й. е подал писмено възражение вх.№4033/05.04.2019 г, с което е оспорил вземането с твърдения за недължимост. По този повод с Разпореждане №2281 от 21.06.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение възразилия длъжник, като довнесе дължимата държавна такса.

             Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на  02.07.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на оспореното вземане със СПН.

             По делото не е спорно, че на 27.02.2017 г. между „А 1 България”ЕАД, като продавач, и ответника М.Д.Й., като купувач, е сключен договор за продажба на изплащане № *********, по силата на който продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху апарат Handset Alcatel 2008 със сериен номер:359297074544361.На основание  т.4 от Договора, купувачът е заплатил първоначална вноска в размер на 2.98 лв. и следвало да заплати още 23 месечни вноски в същия размер или обща договорена цена от 71.53 лв. Съгласно клаузата на т.10.2.1 от Договора, купувачът се задължил да заплаща сумата, дължима за вещта, съгласно условията на договора и погасителния план, представен с ИМ - Приложение №2 към Договор за продажба на изплащане. В т.12.3 от Договора страните са постигнали съгласие, че при неплащане в срок на най-малко 2/две/ последователни месечни вноски от страна на купувача всички суми, дължими до края на срока на Договора стават  изискуеми от датата на  издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на  посочения във фактурата срок.

            Страните по делото не спорят, че на 07.11.2014 г. между „Мобилтел”ЕАД/с правоприемник „А 1 България”ЕАД/ и ищеца„Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД е сключен Договор за поръчителство, с който ищецът в качеството си на поръчител се задължил да отговаря пред мобилния оператор за задълженията на абонати, сключили  Договор за продажба на изплащане. Съгласно договора, максималната отговорност  на „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД като поръчител е ограничена до размера на дължимата цена на крайното устройство по съответния Договор за продажба на изплащане, намалена с първоначалната вноска.

             По делото е представено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на задължение, адресирано до ответницата М.Д.Й., с което ищецът „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД я е уведомила, че по силата на Договор от 07.11.2014 г., сключен между „Мобилтел”ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД, вземанията на Мобилтел по процесния договор за продажба на изплащане № ********* са гарантирани чрез поръчителство от „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД. Посочено е, че към датата на изпращане на писмото са налице просрочия от страна на ответника и сключеният с Мобилтел договор за продажба на изплащане е прекратен, като всички суми, дължими до края на срока му са станали предсрочно изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми. Ответникът е уведомен, че дължимите суми с в размер на 38.74 лв. и за тях е издадена фактура № ********* от 07.02.2017 г. Отправена е покана за плащане на сумите към Мобилтел в срок до 20.08.2018 г., като на основание чл.144 от ЗЗД „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД бъде уведомен за извършеното плащане. Ответникът е уведомен, че при неплащане от негова страна в указания срок, на основание чл.141 от ЗЗД задължението по договора ще бъде платено от „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД, в качеството на поръчител по договора за продажба на изплащане и ще встъпи в правата на кредитора Мобилтел до размера на задължението. От приложеното известие за доставяне/ обратна разписка/ е видно, че уведомлението е връчено  лице, живущо на адрес/Цеца Колева/, което е удостоверено с нейния подпис.

             С уведомление от 01.02.2019 г, издадено по т.2.2.6 от Договора от 07.11.2014 г. за целите на регресен иск, „А 1 България „ЕАД / като правоприемник на „Мобилтел”ЕАД/е потвърдило, че на 28.12.2018 г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД, в качеството си на поръчител по договора от 07.11.2014 г. е заплатило на „А 1 България”ЕАД сума в размер на 38.74 лв., представляваща просрочено задължение по договор за продажба на изплащане №********* от 27.02.2017 г., като длъжник по договора за продажба на изплащане е   М.Д.Й.. Приложено е копие от вносна бележка с дата 28.12.2018 г,  удостоверяваща плащането на сумата  от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД по банков път.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД, съществува вземане срещу ответника М.Д.Й. в претендирания размер от 38.74 лв. - предмет на Заповед изпълнение по чл. 410 от ГПК № 279 от 21.03.2019 г, издадена по ч.гр.д. №530/2019 г., която длъжникът/ответник по делото/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.

             Предявеният  установителен иск е обоснован с регресното право на „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД, който в качеството си на поръчител по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗД съгласно Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., е заплатил на „А 1 България”ЕАД / като правоприемник на „Мобилтел”ЕАД/ сумата от 38.74  лв – главница и 1.02 лв. – мораторна лихва за забава, дължими от ответника по Договор за продажба на изплащане от 27.02.2017 г. 

Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗД, поръчителят който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск, като той има право и на законната лихва върху заплатените суми от деня на плащането.

В конкретния случай предвид представените и неоспорени от ответника писмени доказателства по делото се установи, че ищецът е заплатил като поръчител по сключения от ответника  М.Д.Й. с „А 1 България”ЕАД договор №********* от 27.03.2017 г. сумата от 38.74 лв.

Ответницата не оспорва извършеното от ищеца плащане на задължението му по сключения с „А 1 България”ЕАД договор, но твърди  че е възстановила сумите. С отговора е представен фискален бон за платени  на каса на „А 1 България”ЕАД суми в общ размер на 62.57 лв. в периода от 05.01.2018 г. – 31.05.2018 г. Съдът счита, че така приложения частен документ доказва извършено плащане в полза на мобилния оператор, но в случая се констатира, че като основание е посочено единствено „Частично плащане” по документ със съответен номер и дата, без да е пояснен кой е източника на задължението /номер на договор или фактура/.Установява се, че никой от посочените номера на документ не съответства нито на номера на процесния договор за продажба на изплащане № *********, нито на номера на фактурата №*********, която е издадена за претендираните като дължими суми. Доколкото в  във фискалния бон като основания за плащане са посочени документи с  номера, които не се припокриват с горепосочените –на договора и  на фактура, а в подаденото възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК по заповедното производство ответницата е въвела данни още и за сключен  договор за мобилни услуги с „А 1 България”, то в случая не може да се направи извод, че с извършеното плащане по фискалния бон е погасено вземането за предсрочно изискуемите суми по договор за изплащане на закупено мобилно устройство Handset Alcatel 2008. / по ф-ра №*********/.  Посочените в документа основания за плащане налагат по-скоро извод, че приложения фискален бон е относим към друго плащане, още повече, че и сумите, които са заплатени не съвпадат по размер с претендираните от ищеца. При това положение твърдения от ответницата правопогасяващ факт – плащане на задължението се явява недоказан по делото.

При така установените данни съдът счита, че в случая са налице предпоставките по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД за реализиране на отговорността на ответника по спора са налице. По делото е безспорно установено, че ищецът/в качеството си на поръчител/ е изпълнил задължение на ответника-като длъжник по валидно сключен договор №********* от 05.03.2015 г .  Съгласно разпоредбата на чл.146 от ЗЗД, след като е изпълнил и погасил задължението на ответника към „Мобилтел” ЕАД поръчителят встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.

             Съобразявайки изложеното до тук, съдът намира, че предявения установителен иск по чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.143 от ЗЗД, се явява основателен и доказан, като следва да се признае да установено по отношение на ответника М.Д.Й., че същата дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД сумата от 38.74лв., представляваща незаплатена  от  Й. сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от 27.02.2017 г., която сума е  заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД в качеството му на поръчител на „А 1 България”ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата от 1.02 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 28.12.2018 г. / датата на заплащане на сумата от „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД на „А1България”ЕАД/ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение / 18.03.2019 г./,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

             С оглед изхода на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по заповедното производство в общ размер на 325.00 лв, от които: 25.00 лв. – държавна такса и 300.00лв. –адвокатско възнаграждение.

             В полза на ищеца следва да се присъдят и разноски по настоящото исково производство в общ размер на сумата от 325.00 лв, включваща 25.00 лв. – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение – 300.00 лв.

             Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.143, ал.1 от ЗЗД, по отношение на М.Д.Й., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, че същата дължи на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”№81, вх.Б, ет.1, представлявано от Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев, чрез адв. И.Л., адрес *** сумата от 38.74 лв/ тридесет и осем лева и 74ст/, представляваща незаплатена от  М.Д.Й. сума по Договор за продажба на изплащане № ********* от 27.02.2017 г., която сума е платена от заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД в качеството му на поръчител на „А 1 България”ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г, както и сумата от 1.02 лв./ един лев и 02ст/ – мораторна лихва за забава за периода от 28.12.2018 г. / датата на заплащане на сумата от „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД на „А1 България”ЕАД /до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /18.03.2019 г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата - предмет на Заповед № 279 от 21.03.2019 г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 530 /2019 г. по описа на Ловешки РС.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, М.Д.Й., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „СЪСТЕЙНЪБЪЛ БИЗНЕС СОЛЮШЪНС”АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”№81, вх.Б, ет.1, представлявано от Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев, разноски по настоящото производство в общ размер на 325.00лв./триста  двадесет и пет/лева, както и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на  325.00лв./триста двадесет и пет/лева          

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№530/ 2019 г. по описа на Ловешки РС, VІІ състав.

 

            

                                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ: