Мотиви към Присъда № 260073,
постановена на 05.11.2020г. по н.о.х.д. № 3017 по описа на Районен съд –
Варна, пети наказателен състав за 2020г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 90 по описа за 2019г. на ОСлО
при ОП - Варна на Ю.Н.В. за това, че през периода от месец май 2016г. до месец
декември 2019г. включително, в гр. Варна /от месец май 2016год. до месец юли
2017год./ и в Ирландия, гр. Дингъли /от месец август
2017год. до месец декември 2019год./, след като бил осъден с Решение № 3156/15.07.2015год.
по гражданско дело №5561/2014год. по описа на ВРС, XXXI с-в, влязло в законна
сила на 03.05.2016год., да издържа свои низходящи - дъщеря си А. Ю.В., родена
на ***год. и сина си Б. Ю.В., роден на ***год., чрез тяхната майка и законна
представителка М.Д.Д., съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 44
/четиридесет и четири/ месечни вноски по 115лв. /сто и петнадесет лева/ за
детето А. Ю.В. и 44 /четиридесет и четири/ месечни вноски по 95лв. /деветдесет
и пет лева/ за детето Б. Ю.В. или всички вноски на обща стойност 9 240лв.
/девет хиляди двеста и четиридесет лева/- престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
– престъпление по чл. 183, ал.1 НК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подс. В. е доказана по
безспорен начин от събраните в хода на досъдебната и съдебната фаза на
производството доказателства. Представителят на Варненската районна прокуратура
посочва, че представените доказателства за влошено физическо състояние на
подсъдимия не са от естество да препятстват възможността му да полага труд,
като са били налични и към датата на раздялата му със св. Д., като по делото
отсъстват доказателства за наличието на каквато и да е инициатива у подсъдимия
в това число за получаване на обезщетение дължимо при неработоспособност.
Доколкото в случая се касаело за неплащане на издръжка за един значителен
период от време, в който подсъдимият очевидно се е издържал, пледира на същия
да бъде наложено наказание пробация за срок от 8
месеца, която да включва първите две посочени в закона мерки.
В съдебно заседание защитата на
подсъдимия на свой ред пледира за оправдателна присъда, като посочва, че вината
на В. не била доказана по изискуемия от закона начин. Посочва, че подсъдимият
не е бил трудоустроен, въпреки заболяването си, тъй като е влязъл в конфликт
със служителя на ТЕЛК в р. Добрич, който му искал пари, за да изпълни задълженията
си. Посочва, че подзащитният му имал желание да плаща издръжка на децата си, но
нямал обективната възможност да го стори, което се доказвало от образувано
срещу него изпълнително дело. Налице били данни за регистрацията му в Бюрото по
труда, но след като се запознавали със здравословното му състояние
работодателите просто не искали да го наемат. Понастоящем живеел с жена, която
имала три деца, за които той се грижел, а за него грижи (предимно за снабдяването му с лекарства) полагали
неговите деца. Пледира за оправдателна присъда поради отсъствие на субективен
елемент.
Подс. Ю.Н.В., редовно призован, явява се лично, като в становището си по същество
твърди че иска да дава пари, но не може, когато е можел е изпращал, но след
инсулта, макар да изглеждал добре вече не било същото, в един момент започвал
да влачи крака си.
В последната си дума посочва,
че иска да чува децата си по телефона и че припознал сина си в дете изхвърлено
в рекичката с куфара.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Ю.Н.В. е роден на ***г***, турчин, български гражданин, с основно образование,
разведен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
През
месец ноември 2003г. подс. Ю.Н.В. и св. М.Д.Д. заживели на съпружески начала, без да имат сключен
граждански брак в гр. Добрич.
От
съвместното им съжителство се родили децата им - А. Ю.В., родена на ***год. и Б.
Ю.В., роден на ***г.
Междувременно отношенията между обв. В. и св. Д. се влошили, като през месец януари 2014год.
те се разделили и св. Д. заедно с двете им деца се преместили да живеят в гр.
Варна.
С
решение № 3156/15.07.2015год. постановено по гр. дело № 5561/2014г. на BPС, 31
състав, упражняването на родителските права по отношение на децата А. В. и Б. В.
било предоставено на майката М. Д., като било определено местоживеенето им да е
при нея.
Определен бил режим на личен контакт на бащата
В. с двете му деца. С посоченото съдебно решение подс.
В. бил осъден и да заплаща в полза на децата А. Ю. В. и Б. Ю.В. чрез тяхната майка
и законен представител М.Д.Д. месечна издръжка в
размер на по 95лв. за детето Б. В. и по 115лв. за детето А. В. с падеж всяко 5-то
число на месеца. Посоченото решение е влязло в законна сила на 03.05.2016г.
След
раздялата на В. и св. Д., до месец юли 2017год. /вкл./, децата А. В. и Б. В. ***.
На 01.08.2017г. св. Д. и двете й деца се преместили да живеят в Ирландия, гр. Дингъли, където св. Д. започнала работа.
Предвид това, от месец август 2017год., с
оглед характера на паричните задължения, а именно „носими“,
подс. Ю.В. следвало да изпълнява задължението си към
двете деца в чужбина.
Въпреки
влязлото в сила решение на Районен съд гр. Варна, с което е бил осъден да заплаща
издръжка за децата си, подс. В. не предприел действия
по изпълнение на решението на съда и не изплащал ежемесечно определената му
издръжка в размер на 115лв. за дъщеря си А. В. и 95лв. за сина си Б. В. или
общо 210 лева.
За периода от месец май 2016 година до месец
декември 2019 година включително, подс. В. съзнателно
не изпълнил задължението си за издръжка на дъщеря си А. В. и сина си Б. В.,
чрез тяхната майка и законен представител, като не платил общо 44 /четиридесет
и четири/ месечни вноски за дължимата издръжка за всяко едно от двете деца. За
посочения период В. натрупал задължение за издръжка в общ размер на 9 240лв.
/девет хиляди двеста и четиридесет лева/.
През
посочения период от време /месец май 2016г. до месец декември 2019г./ подс. В. превел чрез пощенски паричен превод на св. Д.
определени суми за издръжка на децата си, както следва: през месец септември
2016год. - 100лв. и през месец декември 2016год. - 100лв.
Така
преведените от страна на обвиняемия суми обаче не покривали размера на
определената от съда издръжка за двете му деца, същите били преведени едва на два
пъти, в два различни месеца, през определен период от време.
Видно
от справката за съдимост подс. В. е осъждан два пъти,
като и двата пъти са му били наложени наказания „глоба“, които видно от
получените от състава на съда писма от НАП, към настоящият момент са обединени
чрез присъединяване на изпълнителни дела
с постановление от 12.10.2020г., като към момента не са постъпили
плащания, а върху всички налични банкови сметки (в „Ти Би Ай“ ЕАД) на лицето е
наложен запор.
Съобразно
представената на досъдебното производство и приобщена от съда на основание чл.
371, т.1 НПК медицинска документация подс. В. страда
от редица заболявания, сред които флебит, тромбофлебит
на долни крайници, хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност, исхемичен мозъчен инсулт в
ДСМА с придружавщо заболяване хиперлипидемия,
като по делото отсъстват доказателства за текущата серизност
на посочените заболявания, респ. за определяне на степента на намалена
работоспособност на лицето.
От
изготвените справки от службата по вписванията е видно, че през 2019г.
подсъдимият се е разпоредил със
собствено имущество, което е дарил на дъщеря си Емине Ю. Неджметин,
а на 30.05.2014г. се е разпоредил и със собствения си до посочената дата лек
автомобил „Фолксваген голф“ с ДК № ТХ 9275 ХМ.
По
делото са налични писмени доказателства (регистрационна карта) от 2014г. за
регистрация на подсъдимия в Бюрото по труда (Дирекция гр. Добрич), с отразени
посещения на лицето, но липсва информация за текущото положение (а видно от
официалното писмо на Агенция по заетостта изпратено през 2017г. лицето не е
било регистрирано като безработен и търсещ работа в ДБТ Добрич), като видно от
изисканата справка от НАП лицето няма действащи сключени трудови договори.
По
делото са представени още копия на описи на подаръци, дадени на децата от баща
им подс. В. с посочени стойности на всяка една от
предадените вещи, в това число е отбелязана като стойност потребена
храна от децата и от тяхната майка ( с отразяване като „промоция“). По
отношение на цитираните писмени документи съдът не даде вяра на съдържанието на
същите, тъй като те касаят очевидно „подаръци“ по смисъла на отразеното в
самите тях и нямат отношение към дължимата издръжка, нито стойността им би
могла да се приспадне от нея.
Що
се отнася до гласните доказателства, а именно показанията на св. Д. съдът
кредитира същите доколкото съответстват напълно на останалите налични по делото
писмени доказателства, съобразно които за целия дължим период подс. В. е изплатил на двете си деца на два пъти общо
сумата от 200 лева, която не покрива дори размера на една дължима и за двете
деца обща месечна вноска.
Видно
от наличните по делото справка за съдимост и характеристична справка подс. В. понастоящем е осъждан (доколкото за предходните му
осъждания реабилитация не е настъпила) и е с недобри характеристични данни,
като е посочено, че същият не се ползва с уважението на съгражданите си,
склонен е да вдига скандали по местоживеене и се движи в среди на криминално
проявени лица.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. Ю.Н.В. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на
чл. 183, ал.1 НК, тъй като безспорно се установи, че през инкриминирания период същият не е изпълнил задължението си за
плащане на издръжка в размер на 9240 лева (44 вноски съответно по 115 лева и по
95 лева), след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение.
Деянието несъмнено е
съставомерно доколкото се касае до незаплащане на повече от една месечна
вноска, а именно 44 последователни такива, след влизане в сила на съдебното
решение по силата на което изпълнение се дължи ежемесечно и то по отношение на
две деца.
През посочения период от време
/ месец май 2016г. до месец декември 2019г./ подс. В.
действително е превел чрез пощенски паричен превод на св. Д. определени суми за
издръжка на децата си, както следва: през месец септември 2016год. - 100лв. и
през месец декември 2016год. - 100лв.
Така преведените суми обаче не
покриват размера на определената от съда издръжка за двете му деца, същите били
преведени спорадично (на два пъти), в два различни месеца, през определен
период от време.
Постъпването на тези суми,
крайно недостатъчни за отглеждането на децата, не изключва престъпната съставомерност на деянието на В. и е факт релевантен
единствено за индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено
на същия.
Деянието е било осъществено
чрез бездействие, въпреки наличието на държавен правосъден акт (съдебно
решение), съществуването на който създава задължение за страните по него да
възприемат занапред поведение, което да отговоря на установеното от съда
материалноправно положение.
Поради това, родителят осъден
да изплаща издръжка на своите низходящи, е длъжен да изплаща регулярно издръжка
в определения от съда размер и то чрез родителя, определен от съда да упражнява
родителските права, тъй като съдът е постановил, че именно този родител следва
да преценява как да бъдат разпределени средствата за издръжка на детето и кои
негови нужди следва да бъдат задоволени с приоритет.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал, че дължи заплащане на месечна издръжка за децата си
през инкриминирания период, съзнавал е, че не е заплатил дължимата издръжка в
размер на повече от две вноски, както и общественоопасния характер на деянието
и е целял настъпване на общественоопасните му
последици.
Възраженията
на защитата, свързващи твърдяното отсъствие на субективна страна, свързано с
обективна невъзможност за намиране на средства, предвид влошеното здравословно
състояние на подсъдимия, съдът не прие за меродавни тъй като на първо място от
наличните по делото писмени доказателства не може еднозначно да се направи
извод за наличие на обективни, непреодолими пречки В. изобщо да извършва
каквато и да е трудова дейност от която да може да получава доходи, наред с
това отсъстват данни (освен негови твърдения за един направен опит, завършил с
въздаване на справедливост от негова страна), да е правел опити да посети ТЕЛК.
На второ място видно от доказателствата по делото същият през 2019г. се е
разпоредил със своя собственост в полза на своята дъщеря (от брака му), въпреки
че е бил наясно, че останалите му две малолетни деца очакват неговата финансова
подкрепа, правил е описи на закупувани от него подаръци за децата, които е
остойностявал очевидно считайки ги за релевантни по отношение на задълженията
му за издръжка, което обстоятелство обаче не се ползва с никаква правна
стойност и единствено онагледява подхода му спрямо двете деца и тяхната майка
св. Д., която въпреки че се явява родителят, който осъществява фактически
родителските права, не е единствен родител на двете си деца и не са само нейни
задълженията, свързани с отглеждането и обезпечаването на техните нужди.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание:
Предвид обстоятелството, че подсъдимият
В. беше признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, следва да се
посочи, че разпоредбата на чл. 183, ал.1 НК предвижда за подобно деяние
наказание „лишаване от свобода” до една
година или „пробация“.
В конкретния случай, като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът отчете факта, че същият е обременено
съдебно минало и недобри характеристични данни, като смекчаващи такива се
явяват влошеното му здравословно състояние, както и обстоятелството, че на два
пъти е изпращал на св. Д. суми от по 100 лева, които макар да се явяват
недостатъчни не следва да бъдат пренебрегнати от съда.
При така изброените смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намери, че следва да определи
наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите такива, с оглед максимално
ефективното постигане на целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на
чл. 36 НК.
Съдът намери, че на този етап
най-подходящо за него се явява наказанието „пробация“ по – специално изразяващо
се в следните пробационни мерки – по чл. 42а, ал.2, т.1 НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, която да бъде изпълнявана
с периодичност от два пъти седмично и по чл. 42а, ал.2, т.2 НК – задължителни срещи с пробационен служител за същия
период от шест месеца.
Съдът счете, че двете задължителни пробационни
мерки, изпълнявани за един разумен период от време, какъвто се явява в
конкретния случай 6- месечния срок, би способствал за поправянето на
подсъдимия, осъзнаване на неговите задължения като родител, както и
възпитаването у същия на умения да съблюдава установения в Република България
правов ред, като едновременно с това не създава прекомерни затруднения на
същия, несъответстващи на обществената опасност на извършеното от него деяние.
За пълнота следва да бъде
обърнато внимание на подсъдимия, че така постановеното му наказание, подлежи на
стриктно изпълнение, тъй като ако това не се случва за съответния пробационен
съвет съществува законовата възможност по чл. 43а НК да предложи на окръжния
съд да наложи друга пробационна мярка
или да замени изцяло или отчасти така определеното наказание „пробация“ с
наказание „лишаване от свобода“.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: