Решение по дело №191/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от Г. М. Ц. от [населено място] против Областна дирекция на МВР Стара Загора /ОДМВР/ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3 000.00 лв. от отменена като незаконосъобразна с Решение №104/28.04.2023 год. по адм. нак. дело №1063/2022 год. на Районен съд К. заповед №УРИ 284зз-542/06.10.2022 год., издадена от служител на РУ К. при Областна дирекция на МВР Стара Загора. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното му задържане се сринал психически, почувствал се е унизен, тъй като спрямо него са отнасяли като към престъпник, какъвто той не е. Задържането станало известно на обществеността в Гурково, и докато заповедта за задържане била отменена окончателно, се притеснявал и живеел под непрекъснат стрес, като в продължение на седмици не бил излизал от къщи. Преживял негативни емоционални преживявания, страх, страдания и унижения, чувствал се безпомощно и не виждал начин как да се защити. Това негово състояние продължило около седем месеца, до 26.05.2023 год. На по-късен етап нито му било повдигнато обвинение, нито е бил осъждан. Направено искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.02.2025 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Областна дирекция на МВР Стара Загора, с подаден писмен отговор и в писмени бележки оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Излага съображения, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по ЗОДОВ, тъй като не може да се изведе обоснован извод за претърпени неимуществени вреди, в какво се изразяват същите, не са доказани причинени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях и отменения акт. По подробно изложени в тази насока съображения, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Алтернативно са изложени съображения, че претендираното обезщетение е в силно завишен размер. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] дава заключение, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което предлага да бъде отхвърлен.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 06.10.2022 год. по отношение на ищеца Г. Ц. е издадена Заповед за задържане на лице УРИ №284зз-542/06.10.2022 год. от полицейски орган – младши полицейски инспектор при Участък Гурково, с която на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР е задържан за срок от 24 часа в 10:00 часа. В нея е отбелязано че не е настаняван в помещението за задържане. Освободен е на 06.10.2022 год. в 14:15 ч.

Тази заповед е обжалвана пред Районен съд Казанлък, който с Решение №104/28.04.2023 год., постановено по а.н.дело №1063/2022 год. я отменя като незаконосъобразна. Решението е влязло в законна сила на 24.05.2023 год.. Съдът изрично е приел, че в заповедта не са описани конкретни фактически обстоятелства и точно правно основание, обуславящи издаването й.

От показанията на разпитания свидетел Д. Й. Д. се установява, че в началото на месец октомври 2022 год. Г. Ц. бил задържан. Работила е като домашна помощница от месец септември 2022 год. до юни месец 2023 год. С нея не бил споделял нищо. Мисли, че бил освободен на другия ден. Забелязала, че бил напрегнат, като не излизал много, пиел някакви хапчета, но не знае какви и не се хранел както преди. Това състояние продължило няколко месеца, докато била там. В социалната медия „Новини Гурково“ имало някаква публикация, но не била я чела.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Предявената искова претенция на Г. Ц. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната по съответния ред на административния акт, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията /чл.204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, искът за обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.

Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Понеже процесът за претендиране на обезщетение по ЗОДОВ е исков процес, в тежест на ищеца е възложено пълното и пряко доказване както на основанието, така и на размера на предявената претенция.

В конкретния случай отговорността на ответника ОДМВР, респективно увреждането на ищеца, се основава на незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице УРИ №284зз-542/06.10.2022 год. от полицейски орган – инспектор при ОДМВР-МВР, който е отменен по надлежния ред с влязло в сила съдебно решение.

Заповедта за задържане е издадена при или по повод изпълнение на административна дейност. От правомощията на органите на ОДМВР, които са полицейски служители по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, не е изключено издаване на заповеди по чл.72 от ЗМВР. А тези актове, макар и да не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, са издадени при упражняване на административна дейност. Следователно е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, независимо, че отмененият като незаконосъобразен акт което обстоятелство не е спорно между страните. Всъщност, както по настоящото дело, така и по делото пред Районен съд Казанлък, не са представени доказателства какво е наложило задържането на ищеца, поради което не може да се приеме, че полицейският орган от ОДМВР в конкретния случай не е осъществявал административна дейност. Посочено е само че е налице образувано досъдебно производство по описа на РУ – Казанлък, но за какво е то, каква е съпричастността на задържаното лице към извършеното престъпление, не е ясно.

Незаконното задържане само по себе си предполага едно базово ниво на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания за лишения от свобода, на засилено чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, на унижение на човешкото достойнство без да е необходимо те да се доказват, доколкото е налице ограничаване на правото на свободно придвижване на задържаното лице. Затова, макар по делото да не се установи несъмнено от показанията на разпитания свидетел, че забелязаните от него промени в поведението на ищеца се дължат именно на задържането с отменената впоследствие заповед, съдът намира, че той действително е изпитал негативни емоционални преживявания от изпълнението й. Няма данни по делото за уронване на авторитета, престижа и доброто му име в обществото, а и такова не се твърди с исковата претенция. Публикацията в социалната медия не е провокирана от действия на служители на ответника, поради което и дори с нея да му е уронен престижа, то същото не би могло да обоснове обезщетение от страна на ответника по настоящето дело по реда на ЗОДОВ. Други доказателства за емоционалното въздействие, което отмененият акт е оказал върху личността на ищеца, над посочения по-горе естествен резултат от задържането, не са ангажирани. Разпитаната свидетелка и дадените от нея сведения, не могат да обосноват в пълен размер претендираната сума, тъй като същата е имала впечатления малко преди да бъде задържан ищеца и няколко месеца след това. В този смисъл, същата не може да даде пълна информация за поведението и живота на ищеца преди задържането /поради късия период – започнала е работа един месец преди задържането/ и да го сравни с живота след това. Всъщност налице е разминаване относно освобождаването на ищеца – според отразеното в заповедта, Ц. е освободен само след четири часа от задържането му, докато според свидетелката, същият е бил освободен на другия ден. Действително същата е работила в дома на ищеца през исковия период, но остана неизяснено по делото, защо и какво се е случило на 26.05.2023 год., което да представлява край на притеснението на ищеца. Заповедта за задържане е отменена с решение още на 28.04.2023 год., ищеца е бил освободен още на 06.10.2022 год., а дори и да приемем, че това е датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за задържане, то този факт не би могъл да повлия на негативните преживявания на ищеца.

Според нормата на чл. 4 от ЗОДОВ, приложим съгласно чл.203, ал.2 от АПК, неимуществените вреди, за които се дължи обезщетение, следва да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали е причинено виновно от длъжностно лице, т.е. за целите на закона е от значение не съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. За съда безспорно е налице такава връзка между отменената заповед и настъпило отрицателно въздействие върху духовната сфера на ищеца с характер на причинена неимуществена вреда. При положение, че задържането е признато за незаконно, не могат да се търсят и излагат съображения, че вина за това може да има и задържаното лице. В тази връзка няма как да се коментира евентуалното съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат от страна на пострадалия като основание за намаляване отговорността на държавата. Всъщност такива доводи не се навеждат и от страна на ответника по делото.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Преживените страдания не могат да бъдат заличени въпреки отмяната на административния акт и подлежат на възмездяване. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД, приложима на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ - по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Предвид посочените по-горе обстоятелства по извършване на увреждането, последиците от него и факта, че Г. Ц. е бил задържан незаконно малко повече от 4 часа през светлата част от денонощието, без да е настаняван в помещението за задържане, съдът приема, че адекватната сума за възмездяване на понесените вреди с оглед техния характер, степен, интензитет и продължителност е 300.00 лв..

Затова предявеният иск от Г. Ц. за обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице УРИ №284зз-542/06.10.2022 год., издадена от полицейски орган – младши полицейски инспектор в участък Гурково, се явява основателен и доказан до размер 300.00 лв. Върху определената като обезщетение сума ответникът дължи законна лихва до окончателното й изплащане от подаването на исковата претенция, както е поискана от ищеца.

Според изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, определени съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ – за държавна такса в пълен размер от 10.00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 50.00 лв. съобразно уважената част от исковата претенция. Договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв. е близко до минималния размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съответства на фактическата и правна сложност на делото. На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, определено по реда на чл.37 от Закона за правната помощ и при прилагане на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 30.00 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Ц. [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата 300.00 /триста/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – Заповед за задържане на лице УРИ №284зз-542/06.10.2022 год., издадена от полицейски орган – младши полицейски инспектор в участък Гурково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2025 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Стара Загора [населено място], представлявана от директора К. Б. Х. ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Ц. [ЕГН] от [населено място], [улица]сумата от 60.00 лв. /шестдесет/ лв. за направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Г. М. Ц. [ЕГН] от [населено място], *** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Стара Загора, представлявана от директора К. Б. Х. сумата от 30.00 /тридесет/ за направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.