№ 60
гр. ЛЕВСКИ , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
при участието на секретаря ВЕЛИНА Т. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Административно наказателно дело № 20214410200195 по описа за 2021
година
Производство по чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от И.Г.Г. от ******, чрез адв.И.Д. - ВТАК против
Заповед за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.2-4 ЗМВР, с рег.№293зз-
52/03.06.2021г., издадена от Д.О.Ц. – полицейски инспектор при РУ – Левски
към ОДМВР - Плевен.
Наведни са доводи, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, а осъщественото полицейски задържане – незаконно.
Изложени са съображения, че е налице грубо нарушение на изискването за
форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, поради това, че връченият на
жалбоподателя екземпляр от заповедта е изцяло нечетлив, както и поради
липса на посочени в заповедта фактически и правни основания за нейното
издаване. Наведен е довод, че с посочените пороци е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, както и че липсата на обоснованост на акта,
изложени основания за задържане, води до неговата незаконосъобразност и е
несъвместима с принципа за защита на индивида от произвол, залегнал в чл.5
КЗПЧОС. Изложени са подробни съображения за липсата на посочените в
обжалваната заповед основания за задържане по чл.72, ал.1, т.2-4 от ЗМВР.
Оспорено е качеството на издателя на заповедта на полицейски орган по
смисъла на чл.57 от ЗМВР. Наведен е довод, че задържането е в разрез с
1
принципа за съразмерност, прокламиран в АПК, за което са изложени
подробни съображения. Посочено е, че заповедта за задържане не е връчена
срещу подпис на задържаното лице, както и че погрешно и неясно е посочен
съдебният орган, пред който подлежи на обжалване. Иска се съдът да обяви
нищожността на обжалваната заповед, като издадена от орган без материална
компетентност. Алтернативно, да отмени заповедта, като незаконосъобразна
и да обяви процесното задържане за незаконно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.И.Д. –
ПлАК, който излага подробни съображения в подкрепа на наведените в
жалбата доводи. Излага аргументи, че не са налице доказателства, че лицето,
издало обжалваната заповед е полицейски орган, поради което същата се
явява нищожна. Поддържа наведените доводи за незаконосъобразност поради
липса на задължителни реквизити и нечетливост. Моли да бъде прогласена
нищожността на обжалваната заповед за задържане, алтернативно, същата да
бъде отменена, като незаконосъобразна.
Жалбоподателят поддържа изложените от пълномощника доводи.
Ответникът по жалбата полицейски орган Д.О.Ц. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Посочва, че същата съдържала всички
изискуеми по закон реквизити и била подписана от лицето, били спазени
правата на жалбоподателя. Моли заповедта за задържане да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Със Заповед за задържане на лице с рег.№293зз-52/03.06.2021г.,
издадена от Д.О.Ц. – полицейски инспектор при РУ – Левски към ОДМВР -
Плевен, бил задържан за срок от 24 часа И.Г.Г. от ****** на основание чл.72,
ал.1, т.2 и т.4 ЗМВР, поради това, че след надлежно предупреждение пречи на
полицейски орган да изпълни задълженията си и невъзможност да се
установи самоличността му. Заповедта за задържане е връчена лично на
задържаното лице, срещу подпис. При задържането жалбоподателят е бил
запознат с правата си и не е направил искания, извършен е личен обиск на
лицето, при който са намерени лични вещи, подробно описани в протокол от
03.06.2021г.
Жалбоподателят И.Г.Г. е освободен на 03.06.2021г., в 19,00 часа, като са
му върнати и намерените при обиска вещи.
С оглед на така установеното по делото, се налагат следните правни
2
изводи :
Жалбата е подадена в срок и от процесуално-легитмирано лице, имащо
правен интерес от обжалване на процесната заповед.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедта за задържане е издадена от компетентен орган – полицейски
орган – П.К.П., който към датата на издаване на заповедта за задържане
03.06.2021г. е заемал длъжността полицейски инспектор в група „Охраниелна
полиция“ към Районно управление – Левски при ОД МВР – Плевен, видно от
представената справка от ОД МВР – Плевен, Акт за встъпване в длъжност
рег.№316з-10685/23.03.2020г. и длъжностна харакетристика рег.№3286р-
19670/12.11.2015г.
Основателен е наведения в жалбата довод, че заповедта за задържане не
съдържа всички предвидени в разпоредбата на чл.72, ал.2 от ЗМВР реквизити,
поради което не са спазени законоустановените изисквания за форма, както и
е накърнено правото на защита на задържаното лице.
Съгласно чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР Заповедта за задържане следва да
съдържа описание на фактическите и правни рамки на задържането.
В процесния случай в обжалваната заповед са посочени правните
основания за извършеното задържане – чл.72, ал.1, т.2 и т.4 от ЗМВР.
Съгласно посочените разпоредби, полицейските органи могат да задържат
лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба – т.2, и при невъзможност да се
установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл.70 – т.4.
В частта й обаче относно фактическото описание на основанието за
задържане, заповедта е немотивирана и не отговаря на заложените в закона
критерии. Налице е бланкетно изписване на формулираното в чл.72, ал.1, т.2
ЗМВР основание за задържане - пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си. Липсват посочени каквито и да било факти, които да
запълнят състава на цитираната правна норма – изпълнението на какво
задължение, на кой полицейски орган, съзнателно е попречил жалбоподателя.
В заповедта липсва надлежно описание и на фактическите основания за
задържане по чл.72, ал.1, т.4 ЗМВР. Налице е бланкетно посочване – за
установяване на самоличност.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗМВР полицейските органи могат
да извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1. за което
3
има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред; 2. когато това е необходимо за разкриване или разследване
на престъпления и при образувано административнонаказателно
производство; 3. при осъществяване на контрол по редовността на
документите за самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен пункт,
организиран от полицейските органи; 5. по искане на друг държавен орган за
оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.
В ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че установяването на
самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на
лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават
лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.
В процесния случай при посочване фактическото основание за
задържане на лицето не са изложени каквито и да било конкретни факти
относно това какво е наложило задържането на лицето за установяване на
самоличността му – някоя от хипотезите на чл.70, ал.1 от ЗМВР, както и
факти относно невъзможност самоличността му да бъде установена съобразно
способите по чл.70, ал.2 ЗМВР, което да налага неговото задържане за срок от
24 часа за идентификацията му.
Поради непосочването на конкретни данни, обосноваващи прилагането
на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.2 и т.4 от ЗМВР,
оспорената заповед е постановена в нарушение на нормативно
регламентираните изисквания за съдържанието на акта по чл.74, ал.2, т.2
ЗМВР, представляващо съществено процесуално нарушение, накърнило
правото на защита на задържания. Не на последно място следва да бъде
посочено, че видно от представения екземпляр от заповедта, връчен на
задържаното лице, същият действително е изцяло нечетлив, поради което
дори и при надлежно формулиране, жалбоподателят е бил в невъзможност да
се запознае с фактическите и правни основания за задържането му, с което е
накърнено правото му на защита.
Липсата на описание на фактическите и правни рамки на задържането
представлява порок в заповедта за задържане като административен акт по
чл.146, т.2 от АПК – неспазена форма, което води до нейната
незаконосъобразност.
Липсата на посочените реквизити води до невъзможност за проверка от
съда на съответствието на обжалваната заповед с материалния закон – дали
4
към момента на издаване на заповедта са били налице вписаните основания за
задържане по чл.72, ал.1, т.2 и т.4 от ЗМВР. Посочената липса е недопустимо
да бъде запълвана чрез анализ на събрани по делото доказателства и
доказателствени средства. Само за пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че конкретни данни за пречене от страна на жалбоподателя на
полицейски орган да изпълни свое задължение, както и за невъзможност за
установяване самоличността на жалбоподателя посредством способите,
предвидени в чл.70, ал.2 ЗМВР, които да представляват основание за
задържането му по чл.72, ал.1, т.2 и т.4 от ЗМВР, не се установяват и от
материалите, приложени по преписката от административния орган.
Поради изложените доводи, обжалваната заповед следва да бъде
отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото, на осн. чл.143 от АПК направените от
жалбоподателя разноски в общ размер на 610 лева, съобразно представен
списък на разноските, следва да се възстановят от бюджета на юридическото
лице, чийто административен орган е издал обжалваната заповед - в случая
ОДМВР - Плевен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег.№293зз-52 от 03.06.2021г.,
12,30ч. на Д.О.Ц. - ПИ при РУ Левски към ОДМВР - Плевен, с която е
задържан на основание чл.72, ал.1, т.2 и т.4 ЗМВР за срок от 24 часа И.Г.Г.,
ЕГН:********** от ******.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
Плевен да заплати на И.Г.Г., с ЕГН:**********, адрес: ******, *********,
сумата от 610 лева, представляващи направените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5