№ 410
гр. Бургас, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201488 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на И. Н. А. ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *****, срещу Наказателно постановление №25-3292-000050/28.03.2025г.,
издадено от началник сектор в ОДМВР БУРГАС, 04 РУП гр.Бургас, с което за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично в първото по делото съдебно заседание, като подържа жалбата. В последното
заседание по делото, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 11.02.2025г. около 01,30 часа в гр.Бургас, ж.к.“Меден Рудник“ до бл.122 в посока
на движение ул.“Тракиец“, И. Н. А. ЕГН: **********, управлявал собствения си товарен
автомобил „ОПЕЛ ЗАФИРА“ с рег. № * **** **. При извършена проверка било установено,
че така посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП,
тъй като не е регистрирано в срок до 04.01.2025г.
За констатираното на място бил съставил АУАН № АД718519/ 11.02.2025 г., с който
тези факти са квалифицирани като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен
на нарушителя, който го подписал, посочвайки, че няма възражения.
1
Въз основа на АУАН, на 28.03.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административно-наказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си А. е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което
и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт.
Съдът обаче намира, че подадената жалба е частично недопустима и по-конкретно-
относно обжалването на постановлението в частта, в която на жалбоподателя е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева. Постановлението е било връчено на жалбоподателя на
28.03.2025г., като жалбата е депозирана на 08.04.2025 г. Към преписката е приложена
извадка от АИС АНД, в която е отразено, че на 02.04.2025г. е заплатена сумата от 160 лева
по обжалваното постановление.
Съгласно чл.79б от ЗАНН, в случай че в 14-дневен срок от връчване на наказателното
постановление жалбоподателят заплати 80 на сто от размера на глобата, или по-малък ако
специален закон предвижда намален размер на глобата, наказателното постановление влиза
в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. Съгласно изр. второ на
чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, в случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и
в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се
прекратява на основание чл. 63г.
От изложеното следва, че са налице всички законови предпоставки за прекратяване
на настоящото производство на основание чл. 79б, ал. 2, вр. чл. 63г от ЗАНН в частта
относно обжалването на наложеното наказание глоба, като съдът следва да разгледа жалбата
по същество само касателно кумулативно наложеното наказание лишаване от право да се
управлява МПС съгласно чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН.
Както вече бе посочено, в останалата част жалбата е подадена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор в
2
ОДМВР-гр.Бургас, 04 РУП гр.Бургас. АУАН е съставен от компетентно (териториално и
материално) лице – младши инспектор, който безспорно е длъжностно лице на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189, ал.1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В чл.140, ал.1 от
ЗДвП е посочено, че МПС следва да бъдат регистрирани, като се предвижда санкция за
управление на нерегистрирано МПС в приложената от АНО санкционна разпоредба. И в
АУАН, и в НП ясно е посочено, че жалбоподателят управлява МПС, което не е регистрирано
в срок до 04.01.2025г. Иначе казано, посочени са всички съставомерни признаци на
вмененото деяние.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство против него.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП – по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя
страна, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.) – служебното
прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни
задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира
автомобила на свое име.
В конкретния случай автомобилът е бил собственост на лицето И. А., който е следвало
да го регистрира, но не го е сторил. Регистрацията е била прекратена служебно, като не се
установява собственикът да е уведомяван за това.
Иначе казано, налице са всички признаци на нарушението от обектива страна.
Съставът намира, че е налице и виновно поведение. За да е налице административно
нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е.
подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава
на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно
указаното в чл.7, ал.1 от ЗАНН/.
Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена от административния орган
на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на
регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, като
не е предвидено задължението да се уведомява новия собственик на автомобила, да се
отнеме свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели. Такива
задължения не са предвидени и в Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм.
и доп. - ДВ, бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.), за разлика от другите
случаи на служебно прекратяване на регистрацията.
Служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл.143, ал.15
от ЗДвП е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира
закупеният автомобил, в предвидените срокове. Ето защо, А., управлявайки собствения си
автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с
3
предвидените от закона последици. Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма
на вина, за да се счете нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както
при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в настоящия случай
разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината.
В този смисъл, следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
му нарушение на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП и правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност, на посоченото основание.
В горепосочения смисъл е и съдебната практика- Решение № 947 от 18.07.2022 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 936/2022 г., Решение № 683 от 20.05.2022 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 572/2022 г., Решение № 464 от 25.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 495 /
2021 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас, Решение № 290 от 24.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 121 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и други.
Наложената от АНО санкция е в минимално предвидения от закона размер, като съдът
няма възможност да я определи в по-нисък такъв.
В допълнение следва да се посочи, че обстоятелствата, че автомобилът е бил с
поставени регистрационни табели, а талонът му е бил у жалбоподателя, не могат да доведат
до извода за несъставомерност на нарушението, а сочат именно на форма на вина
непредпазливост от страна на А..
Правният ред се основава на презумпцията за знание на законите и добросъвестното им
спазване от субектите, които, осъществявайки дадена дейност, са длъжни да са запознати с
правната й регламентация. Така и управлението на МПС, което е източник на повишена
опасност е подробно регламентирано и се очаква от всеки правоспособен водач да го
познава.
Не са налице обстоятелства, които да обосноват квалифицирането на извършеното като
маловажен случай съгласно чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват каквито и да е обстоятелства,
които да сочат на маловажност на случая. Напротив нарушението е формално и
настъпването на вредните последици е несъставомерно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството са ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Н. А. ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *****, срещу Наказателно постановление №25-3292-000050/28.03.2025г., издадено от
началник сектор в ОДМВР БУРГАС, 04 РУП гр.Бургас, В ЧАСТТА, с която се иска отмяна
на наложеното с постановлението административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД №
1488/2025 година по описа на РС-Бургас в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-3292-000050/28.03.2025г., издадено
от началник сектор в ОДМВР БУРГАС, 04 РУП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.140,
4
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя - И. Н. А. ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *****, е наложено административно наказание „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5