№ 414
гр. Плевен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Е.М.Р.
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500864 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1054/04.10.2021Г. по гр.д. № 4810/2021г. на ПлРС на
основание чл.150 от СК е изменен размера на издръжката, определена със
споразумение от 23.11.2018г. по гр.д.№ 7650/2018г. по описа на Плевенски
районен съд, като е ОСЪДЕН И.Р.Н. с ЕГН **********, от гр.Плевен,
ул.*******, ДА ЗАПЛАЩА на децата си А.И.Н. с ЕГН ********** и Й.И.Н.
с ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес: гр.Плевен, *******
представлявани от своята майка и законен представител П. Д. Д. с ЕГН
**********, месечна издръжка, както следва: за А. в размер на 190лв. и за
Й. в размер на 180лв., считано от 22.07.2021г. – датата на ИМ до настъпване
на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като е ОТХВЪРЛЕН иска в останалата
част до пълния претендиран размер месечна издръжка съответно от 250лв. за
детето А. и от 200лв. за детето Й., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪДЕН е на основание чл.78 ал.1 от ГПК И.Р.Н. с ЕГН **********,
от гр.Плевен, ул.*******, ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. Д. с ЕГН **********, с
1
адрес: гр.Плевен, ******* действаща като майка и законен представител на
децата А.И.Н. с ЕГН ********** и Й.И.Н. с ЕГН **********, сумата от
246,67лв., представляваща направени по делото разноски, а на основание
чл.78 ал.6 от ГПК - ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса в
размер на 100,80лв., както и 5лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ПлРС е ДОПУСНАЛ предварително
изпълнение на решението.
Недоволен от решението е останал И.Р.Н., който чрез адв.П. Я. от ПлАК
го обжалва в законния срок в осъдителната му част относно увеличения
размер на месечните издръжки за детето А. от 150лв. на 190лв. и за детето Й.
– от 150лв. на 180лв., като се иска неговата отмяна и отхвърлянето на иска за
изменение на месечната издръжка, както и направените по делото разноски.
Навежда доводи, че решението е неправилно и в нарушение на материалния
закон. Твърди, че направеното увеличение не му е във възможностите за
заплащане и тези размери биха довели до забава в плащанията или
невъзможност за плащане. Позовава се на чл.142 СК – издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите се определят съобразно
обикновените условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства за случая, а възможността на лицето,
което я дължи да я дава твърди, че е обективна и се определя от доходите,
имуществото и квалификацията на задълженото лице.
Излага съображения, че реализираните от него доходи са единствено
следствие на едно трудово правоотношение и, че заплаща издръжка на друго
дете от предишен брак. Твърди се, че тези доходи са крайно недостатъчни и
необходими за нормалното битово осигуряване на домакинството му.
Въззивникът посочва, че нарасналите потребности на децата, предвид на
увеличаването на тяхната възраст от допълнителните занимания и културни
потребности, в голяма част се покриват и заплащат от него.
Не оспорва, че е в трудово-правно отношение с „Интерстрой Плевен“
ЕООД, гр.Плевен и реализира месечно БТВ в размер на 970лв., от което
чистият му доход в нетно изражение е 752лв., като в месеците е търпяло
корекции, а нарасналите потребности на децата от увеличение на възрастта
2
им в голямата си Част се покриват и заплащат от него.
Поради тези оплаквания счита, че не са доказани изводите на ПлРС, че
на децата А. и Й. се дължат издръжки от по 190лв. и 180лв. месечно поради
неустановяване на възможностите му да плаща такива суми, а на практика
относимия размер е от по 170лв. за всяко дете.
Въззиваемата и ищец по делото пред ПлОС, П. Д. Д. с ЕГН **********,
с адрес: гр.Плевен, ******* действаща като майка и законен представител на
детето А. И. Н., родено на *******. и детето Й. И. Н., родено на *******., чрез
адв. ПЛ. В. от ПлАК в съдебно заседание пред ОС гр.Плевен твърди, че
жалбата на ответника е неоснователна и да се остави без уважение, а
решението да се потвърди. Посочва, че изводите на ПлРС са коректно
направени, че ответникът реализира средно месечно ТВ в размер на 1 180лв.,
видно от приетите от ПлРС писмени доказателства от ТД на НАП гр. Велико
Търново – офис Плевен. От същите е видно, че освен по основното трудово
правоотношение, въззивникът работи и на допълнителен трудов договор с
фирма „МИГ СТРОЙ ГК“ ЕООД и реализира трудово възнаграждение
отделно от това, за което са представени писмени доказателства. Посочва, че
твърденията на въззивника за нарасналите потребности на децата и
културните им занимания, не са поемани и заплащани от него, защото такива
доказателства не са представени в ПлРС. Твърди, че грижите за отглеждането
на децата се поемат единствено от майката, а наред с това счита че е
безспорно, че от началото на годината въззивникът не е изплащал никаква
издръжка. Сочи за образувано досъдебно производство срещу И.Р.Н. за
извършено престъпление по чл.183 от НК.
ОЗД към ДСП при Община гр.Плевен, редовно призовани за съдебно
заседание, представят Социален доклад от 23.11.2021г. – л.17 – л.18 от делото
на ОС гр.Плевен.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
неоснователна.
Безспорно по делото е и това се установява от приложеното гр.д. №
3
7650/2018г. на ПлРС, че с влязло в сила протоколно определение от
23.11.2018г. съдът е утвърдил споразумението между И.Р.Н. и П. Д. Д., с
което бащата – ответникът И.Р.Н. се е задължил да заплаща месечна
издръжка на децата А. И. Н. и Й. И. Н. чрез тяхната майка и законна
представителка П. Д. Д. в размер на 150лв. за всяко едно от децата, считано
от 01.11.2018г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й заплащане, но тогава детето А. е бил едва на 8 години, а Й.
не е бил в училищна възраст, а е посещавал подготвителна група в детска
градина.
Безспорно по делото е и това се установява от представения заверен
препис от удостоверение за раждане – л.7 от делото на ПлРС, че И.Р.Н. е
баща на детето А. И. Н. – родено на *******.
Безспорно по делото е и това се установява от представения заверен
препис от удостоверение за раждане – л.8 от делото на ПлРС, че И.Р.Н. е
баща на детето Й. И. Н. – родено на *******
Спорни по делото са въпросите изменили ли са се условията, при които
е определена издръжката на децата, каква част от необходимата им издръжка
следва да поеме всеки от двамата родители и увеличили ли са се
възможностите на ответника да дава по-висока издръжка, съответно може ли
И.Н. да дава такива издръжки без особени затруднения.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Разбирането на понятието изменение на обстоятелствата по смисъла на
чл.150 СК е изяснено от т.19 на ППВС № 5/16.11.1970г. – трайно съществено
изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във
възможностите на задълженото лице, а траен характер има онова ново
фактическо състояние, което изключва възможността да се възвърне
състоянието преди изменението на обстоятелствата.
Оплакването за липса на предпоставките за изменение на издръжката
чрез нейното увеличение обаче е неоснователно.
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
4
издръжка може да бъде изменена или прекратена.
В конкретния случай от 23.11.2018г., от когато е определена
издръжката, до подаване на исковата молба – 22.07.2021г., са изминали две
години и половина, а до настоящият момент три години, през който период
съдът приема, че при динамиката на обществено-икономическите условия е
настъпила промяна в обстоятелствата, при които е определена издръжката за
малолетните деца. Увеличението на нуждите на децата от храна, облекло и
издръжка налага извод за изменяване на необходимите издръжки чрез
нейното увеличаване.
По принцип размерът на издръжките, които родителят дължи на децата
се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя,
като минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата /МРЗ/ – арг. от чл.142 СК. Досежно за
максимална издръжка липсва регламентация в СК. Понастоящем МРЗ за
страната от 01.01.2021г. е в размер на 650лв. – ПМС № 331/26.11.2020г., обн.
Д.в. бр.103/04.12.2020г. или законово определената минимална издръжка
възлиза на 162,50лв. от 01.01.2021г.
Към датата на постановяване на настоящото решение, детето А. е на
единадесет години и пет месеца и е записан в пети клас в *******, а детето Й.
е на девет години и десет месеца – записан е в трети клас в ******* – л.10 от
делото на ПлРС. Водим от горното съдът приема, че нуждите на децата,
предвид възрастта им и конкретните обществено-икономически условия са
обичайните за всяко дете на тяхната възраст - храна, отопление, осветление,
дрехи, обувки, пособия, учебници и учебни помагала.
Разходите за децата и техните потребности са установени с писмени
доказателства и по показанията от детето А., взети при условията и реда на
чл. 15 от ЗЗДет.
Промените в потребностите на детето и възможностите на майката се
установяват и от двата Социални доклада на ДСП гр.Плевен.
Видно от изисканата справка от ТД на НАП гр. Велико Търново, офис
Плевен - л.24 от делото на ПлРС, И.Р.Н. получава средно месечно ТВ в
размер на 1181лв.
Видно от Социалния доклад пред ПлОС – л.17 – л.18 от настоящото
5
дело – ИМ за увеличаване на издръжката на децата А. и Й. е основателна.
Настоящата инстанция приема, че оплакването на жалбоподателя
досежно необходимостта от отмяна на увеличение на дължимите издръжки,
както следва от 170лв. до 190лв. и от 170лв. до 180лв. месечно е
неоснователно. Както се изясни законово определения минимум в момента е
162,50лв.
За да се задоволят максимално нуждите на децата за един бъдещ
период, през който те ще продължават да растат и да се образоват, следва да
се преценят и възможностите на родителите, но съобразно константната
съдебна практика приоритетът при извършване на преценката е интересът на
децата.
Така съвкупната преценка на горните факти води до изводи, че И.Р.Н.
полага труд при двама работодатели, по едно основно и едно допълнително
трудово правоотношение. Същият е в трудоспособна възраст и реализира
доходи в размер на средностатистическите за страната. Още повече, че
предвид ал.2 на чл.143 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си – издръжката на децата до
навършване на пълнолетие е безусловна.
Обстоятелството, че той изплаща издръжка в размер на 170лв. на детето
П. Н. на шестнадесетгодишна възраст, родено от предишен брак, не го
освобождава от осигуряване на издръжки за децата А. и Й..
При тези данни и след отчитане по силата на чл.235 ал.3 ГПК на
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право - за увеличените нужди на детето при конкретните
обществено-икономически условия към м.декември 2021г., съдът приема че
необходимата за малолетния А. издръжка, която родителите следва да
осигурят, е в размер на 380лв. месечно, а на детето Й. е 360лв месечно.
Като е преценил, че от тази месечна издръжка ответникът следва да
поеме сумата от 190лв. за детето А., а за детето Й. 180лв., при данните по
делото съдът е приложил правилно Закона.
Дължимата за децата издръжка при определените размери месечно е в
съответствие с възможностите на ответника – работоспособен мъж на 43-
6
годишна възраст.
Разликата до 380лв. месечна издръжка за детето А. следва да се поеме
от майката, като се отчита, че тя полага непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието му.
Разликата до 360лв. месечна издръжка за детето Й. следва да се поеме
от майката, като се отчита, че тя полага непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието му.
При тези данни съдът приема, че оплакванията за липса на трайно
изменение на обстоятелствата – нуждите на децата и несъобразяване на
определената издръжка за децата с възможностите на родителя са
неоснователни, а решението като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответнита инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, но в
случая няма искане от която и да е от страните и поради това същите следва
да останат в тежест на всяка от страните, както са направени.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1054 от 04.10.2021г., постановено по гр.д.
№ 4810/2021г. на Районен съд гр.Плевен – десети граждански състав, като
правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7