№ 19278
гр. София, 31.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.Р.Д.
като разгледа докладваното от В.Р.Д. Гражданско дело № 20211110133156 по
описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. С. срещу СТ. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, поради което делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Ищецът с исковата молба е представил относими и необходими писмени
доказателства, чието приемане е допустимо.
Ищецът е поискал да бъде допусната съдебно – счетоводна експертиза, по което
искане съдът счита, че следва да се произнесе в първото открито съдебно заседание с оглед
липсата на отговор от страна на ответника.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането за съдебно - счетоводна експертиза за
първото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 29.09.2022 г., 10:40 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този начин
1
ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 9 ГПК.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер
510,82 лева от които: 397,86 лева – главница по Договор за кредит от 29.03.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението и 112,96 лева – лихва за забава,
начислена за периода от 27.05.2017 г. до 13.03.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 19567/2020 г. по описа на СРС, 145 състав.
Твърди, че на 29.03.2016 г. между „С.К.“ ООД, ЕИК: .. и СТ. Н. Н. бил сключен
Договор за паричен заем № . към искане № .. /наричан по-долу Договор за паричен заем/,
като съгласно чл. 4 от Договора за паричен заем с полагане на подписа си заемателят -
ответник удостоверил, че е получил в брой заемната сума в размер на 500,00 лева, като се
задължил да върне сума в общ размер на 543,34 лева на 21 броя седмични погасителни
вноски. Твърди, че ответникът не изпълнявал всички свои задължения по Договора за
паричен заем в уговорения срок и преустановил плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска настъпил на 10.05.2016 г., поради което дължал обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата върху непогасения остатък от дължимата по договора
главница, която в конкретния случай била начислена до 13.03.2020 г. Посочва, че на
23.08.2016 г. настъпил падежът на цялото задължение, с което станал изискуем целият
неизплатен остатък от задължението на ответника. Твърди, че на 13.03.2017 г. между
заемодателя „С.К.“ ООД и „ФИРМА“ ЕАД бил сключен Договор за прехвърляне на
вземания (цесия). Цедентът „С.К.“ ООД упълномощил цесионера „ФИРМА“ ЕАД да
уведоми длъжника СТ. Н. Н. за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Твърди, че
изпратил препоръчани пратки чрез „Б. п.“ ЕАД, съдържащи уведомление за цесия до
ответника, на посочените от него адреси по Договор за паричен заем, като адресите били
посетени от пощенски служител, който не е открил длъжника или друго пълнолетно лице. С
оглед на това посочва, че извършва уведомление за извършената цесия с настоящата искова
молба. Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника,
като ч. гр. д. № 19567/2020 г. по описа на СРС, била издадена заповед за изпълнение, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. С исковата молба претендира част
от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 19567/2020 г. по описа
на СРС, а именно: 397,86 лева –главница, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението и 112,96 лева – лихва за забава, начислена за периода от 27.05.2017 г. до
13.03.2020г., както и претендира сторените по делото разноски в исковото и заповедното
производство.
2
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, получил
препис от исковата молба и доказателствата към нея при отказ – чл. 44 ГПК.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за цесия,
уведомяване на длъжника за цесията, съществуването на твърдяното прехвърлено вземане,
произтичащо от правоотношение по договор за паричен заем и предоставяне на сумата по
заема на ответника в твърдяното количество, както и че уговорения падеж на погасителните
вноски е настъпил, размера на непогасените задължения по процесния договор за заем,
извършеното прехвърляне на процесните вземания, качеството си на цесионер и
съобщаването на ответниците от цедента за прехвърлянето, респ. упълномощаването на
ищеца да извърши уведомяването и изпълнението на посоченото задължение, както и
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на дълга, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на
главницата.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски
договор. В случай че бъде констатирано наличието на такава/такива клауза/и, съдът ще се
произнесе по неравноправния им характер с крайния съдебен акт освен ако потребителят се
противопостави на това.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3