Определение по дело №1727/2017 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2045
Дата: 20 ноември 2017 г.
Съдия: Кирил Стоянов Градев
Дело: 20172100501727
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

Номер ІV-2045                                     20.11.2017 год.                         Гр.Бургас

 

                                     В    ИМЕТО     НА   НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд , гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесети ноември, две хиляди и седемнадесетата  година                                                                                                                          

В закрито  заседание в следния състав

                                                    Председател: Кирил Градев                                                                      

                                                           Членове:1.Даниела Михова

                                                                          2.мл.с.Красимир  Сотиров

Секретар: ________________

Прокурор:________________

Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев

Въззивно гражданско дело №1727 по описа за 2017 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

 

    Постъпила е въззивна жалба от  Б.Х.Д. чрез процесуалния му представител против  решение №1088 от 21.07.2017 г. , постановено от Бургаския районен съд по гр.д.№3185/2015 г. на БРС , с което е отхвърлен иска за делба на жалбоподателя Д. като недоказан и е уважен  отрицателния установителен иск по отношение на процесната

 ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.501.425 и процесния южен близнак от сградата с идентификатор 67800.501.425.1. Решението се оспорва като неправилно.Сочи се че липсват мотиви  относно втория от имотите – ½ ид.ч. от ПИ и процесния северен близнак от сградата, налице е според жалбоподателя и смесване на мотиви. Действително е  налице приложимост на  нормативната уредба на ЗСПЗЗ по отношение на част от имотите , но не и за въпросния , в който се намира семерния близнак от сградата. Сочи се , че реституцията  по отношение на  имотите е приключена и понастоящем целта е прекратяване на съсобствеността.Оспорват се като погрешни изводите на  съда за  проведена реституция по отношение на  имот с идентификатор …. 425 и процесния северен близнак от сградата с идентификатор ….425.1. Страната твърди обратното – че  всички доказателства сочат , че тези имоти  не са били отчуждавани и са били собственост на наследодателите на страните по делото. Подробно се  обосновава тази теза с  излагане на релевантни по въпроса факти и обстоятелства – вкл. – показания на свидетели – напр. Аспасия Порожанова. Страната прави оплакване , че в процесния случай липсват мотиви по отношение на въпросната ½ ид.ч. от ПИ и процесния северен близнак от сградата , които да отразяват по отношение на тези имоти какво е прието за установено от фактическа страна, въз основа на какви доказателства , както и как съдът прилага към тях конкретни правни норми и как съдът е стигнал до извода за обема на делбената маса, субектите между които следва да се допусне делбата и от какво произтича правото на собственост на всеки от съделителите и какви са квотите им в съсобствеността , съответно – липсата им. Изразява се становище и за немотивираност на  решението и по отношение на останалите имоти – парцели , получени при регулацията на бивше лозе от 2.212 дка.Поддържа се тезата , че  съделителката по делото – л.В. е декларирала погрешно при проведеното анкетиране , че майка й София е собственик на  имота, при което той е бил записан на нейно име, а такива действия не могат да доведат до възникване на право на собственост. Не може този имот да е бил записан на нейно име през 1938 г. , след като съпругът й е починал през 1944 г. , а този имот е   част от наследствената маса , която той получава заедно със сестра  си и брат си. По плана от 1989 г. и  предишни такива този имот не е бил записван на нейно име. Моли се за отмяна на обжалваното решение и  постановяване на друго , с което да се допусне делбата на имотите.

     Депозиран е отговор на въззивната жалба от Л.В.В.. Жалбата се оспорва като неоснователна. Поддържа се решението на БРС като правилно и законосъобразно. Възраженията на  жалбоподателя се оспорват като неоснователни.Съдът е посочил ясно , че  отхвърля иска за делба поради недоказаността му – ищецът заявява правото си на собственост върху ид.части от имотите само  въз основа на твърдяното от него наследяване  от Маргарита и Панайот Трендафилови , но доказва такова наследствено  правоприемство не доказва. Страната сочи , че съдът е изложил мотиви да  недоказаност на  иска за делба за всички имоти , като освен това е изложил и мотиви за липса на реституционен ефект като отделно основание за отхвърляне на  исковата претенция  по отношение на реституираните делбени имоти. Поради погрешно граматическо тълкуване  въззивникът е  направил и погрешни изводи относно липсата на мотиви в първоинстанционното решение досежно част от имотите. Излагат се и доводи относно липсата на реституционния ефект досежно въззивника Д.. Не са  налице дори и твърдения относно правоприемство на  въззивника и  наследодателката на Л.В.. Оспорват се възраженията на въззивника досежно обясненията на вещото лице по записванията  в разписния лист за собствеността върху застроения имот – записванията към  минал момент в случая е ирелевантно. Представени са доказателства за извършеното строителство в застроения имот и  в случая разписните листи остават без значение пред  изричните титули за собственост. Оспорват се и възраженията по  кредитиране на показанията на свидетелите – при представени изрични титули за собственост несъстоятелно е да се обсъждат само свидетелски показания за собствеността върху имотите към един минал момент. Липсва  доказаност и на  наследствените правоприемства между лицата – страни по делото и  сочени за собственици на имотите. Освен  представените по делото доказателства страната  се позовава и на направеното възражение за  изтекла придобивна давност върху процесния имот, описан в т.1 от отговора. Установява се идентичност на имота , решение за реституция – надлежен титул както и несмущавано , непрекъснато владение , а самия ищец не представя никакви доказателства за каквото и да е отношение към имотите. От възстановяването на имотите до  завеждане на иска за делба са изминали повече от 10 г. и в полза на страната е изтекла и 10 г.  давност.Недоказани е неоснователни са претенциите на ищеца и по отношение на застроения имот.Описаната в нот. акт от 1979 г. двуетажна сграда на името на Лилка В. е била  съборена като самосрутваща се и на нейно място третите лица  са построили през 1993 г. изцяло нова сграда – четириетажна. По отношение на този застроен имот също е направено възражение за придобиване по давност както и на отделно самостоятелно  придобивно правно основание 0 реализиране на  придобито по давност право на строеж. Същото е безспорно доказано по делото. По така изложените съображения страната моли за потвърждаване на обжалваното решение като претендира и разноските по  делото пред инстанцията.

       Депозиран по делото е и отговор на въззивната жалба от страна и на Е.П.С. и  Р.С.С.. Оспорват се възраженията на  жалбоподателя против изводите на първоинстанционният съд, въз основа на които е прието , че  Е. Стайкови  Р.С. се легитимират като собственици на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …. 425 и построения в него южен близнак от сграда с идентификатор …. 425.1 с РЗП от 282 кв.м , а а за останалата част от имота и  северната секция не са изложени мотиви.Според страната  не ставало ясно – дали се обжалва недопускането  на делбата, а така също и  уважения на главностъпилите лица иск. Правото на собственост в полза на страната по никакъв начин  не е било оспорено от  ищеца – въззивник.Страната сочи , че предвид  липсата на материалноправна легитимация на Б.Д. и изтеклата в полза на  Ем. и  Р. Стайкови придобивна давност  - въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и  оставяне на решението в сила.

       Депозиран е и отговор  на въззивната  жалба от страна на Трандафил П. Трандафилов чрез назначения му особен процесуален представител – адвокат. Изложени са подробни съображения против въззивната жалба.

      След преценка на доказателствата по делото , Бургаският окръжен съд установява следното:

      Производството по първоинстанционното дело с №3185/2015 г. по описа на РС – Бургас е било образувано по исковата молба на Б.Д. против Л.В.В. за делба. Същият се легитимира като наследник на  Панайот Т. и Маргарита Трендафилова – негови баба и дядо  - родители на майка му Василка , а ответницата – единствена наследница /внучка/ на неговия вуйчо – Кочо Т.. Няма данни за другия негов вуйчо – Т. , емигрирал в САЩ, с прекъснати отношения с роднините си. Ищецът твърди , че  ответницата Л.В. противоправно  владее в пълен обем  реституираните от панайот и Маргарита Трендафилови имоти – общо 11 броя поземлени имоти – парцели , находащи се в гр.Созопол ведно с построените в поземлен имот №463 , парцел 24, с административен адрес – ул.Нептун №2 и №2А  - магазинен партер и два жилищни етажа  над магазина. Сочи се , че още приживе майката на ответницата – Лилика Трендафилова  се е снабдила с констативни нотариални актове  при укриване , че наследник се явява и Б.Д..Като оспорва качеството на единствен наследник на Панайот  и Маргарита Трендафилови ищецът претендира равни дялове върху описаното в исковата молба имущество и осъждането на ответницата да му отстъпи на основание чл.110 от ГПК   наследствените вещи и права  върху описаните в исковата молба  недвижими имоти , които държи или тяхната парична равностойност ако не са в наличност в патримониума й.  С писмена молба от 26.11.2015 г. се доуточнява , че иска е за делба против ответници – Трандафил Трандафилов – с неизвестен адрес и Л.В..

     Ответниците са оспорили иска за делба и претендират отхвърлянето му.

     С определение от 30.11.2016 г. по молба на Р.С. и Е.С. същите са конституирани като  главно встъпили лица с иск – да се приеме за установено  по отношение на  тримата съделители – ответници по иска , че не са собственици на два от процесните имоти – ½ ид.ч.  от поземлен имот с идентификатор …. 425  и построената в него южна секция / южен близнак/ от сграда с идентификатор …. 425.1 с РЗП на  процесната секция  от 282 кв.м. Претенцията е доуточнена с допълнителни молби на страните.

      Съдът е постановил решението си след събиране на доказателствата като е отхвърлил иска за делба и е  уважил насрещната претенция на главно встъпилите.

      Въззивната жалба на Б.Д. е редовна и допустима. Същата следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Нови доказателства и доказателствени искания не се правят от страните. Ищцовата страна – въззивник следва да бъде задължена да внесе  по депозитната сметка на ОС – Бургас сумата от 300 лв. – възнаграждение за особения представител на съделителя Тр.Трандафилов в тридневен срок от уведомяването.

      Мотивиран от горното и на осн. чл.267 от ГПК , Бургаският окръжен съд

 

                                        О     П     Р     Е     Д     Е    Л     И:

 

     ВНАСЯ  делото по въззивната жалба на   Б.Д. против Решение №1088 от 21.07.2017 г. , постановено от Районен съд – Бургас по гр.д.№3185/2015 г. по описа на БРС за разглеждане в открито съдебно заседание като го  НАСРОЧВА  за 18.12.2017 г. от 14.30 часа,  за когато да се призоват страните.

    ЗАДЪЛЖАВА  Б.Д. да внесе по депозитната сметка на  ОС – Бургас сумата от 300 лв. – за възнаграждение на особения представител на съделителя Трандафилов като в тридневен срок от уведомяването представи банков документ за внесената сума  по делото.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                          2.