РЕШЕНИЕ
№ 907
гр. Перник, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720106380 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. М. И., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П., ул. „С.“, бл. **, вх. *, ап.**, като
купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че ответникът не е платил
дължимите суми в срок, поради което дължи и законна лихва за забава в
претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 586,63
лв., за периода от 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, законна лихва за забава
на месечните плащания в размер на 103,10 лв. за периода от 09.02.2021 г. - 03.02.2023
г., както и законната лихва върху главницата от 586,63 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2923/2024 г. по описа на Районен съд - Перник.
Претендира разноски.
От ответника, представляван от назначен от съда особен представител, в
указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с
1
който оспорва предявените искове по основание и размер. Съобразно изложеното е
направено искане исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.09.2025 г. ищецът
поддържа становището за основателност на предявените искове, а ответника за
тяхната неоснователност.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.
414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на
вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК,
извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство. След служебна проверка на данните по ч. гр. д. № 2923/2024 г. по описа
на Районен съд -Перник, съдът констатира, че установителните искове по реда на чл.
422 ГПК са депозирани в указания от съда срок и предвиден в закона срок в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което и са процесуално допустими.
По основателността на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:
За основателността на обсъжданата искова претенция за главница в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и
ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на
топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната
стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. В
доказателствена тежест на ответника, при установяване на посочените обстоятелства, е
да установи плащане на дължимата сума.
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По
аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл. 150, ал. 1 ЗЕ/.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр.
2
54 от 17.07.2012г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/ със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Не е спорно и с определение с рег. № 2489/08.08.2025 г. като факт, служебно
известен на съда и ненуждаещи се от доказване, е обявено наличието на влезли в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в
гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник Съперник - бр. 82/3959/29.04.2008 г
Наличието на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение във по повод доставката на топлинна енергия в процесния имот за
посочения в исковата молба период се установява от приетите писмени доказателства
по делото – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 1990 г. /л. 69 и сл./, въз основа на който М. А. Я. – баща на
ответника, е придобил право на собственост върху процесния топлоснабден недвижим
имот, удостоверение с изх. № 374/11.11.2024 г. от „Перник Инвест” ЕООД за
идентичност на адреси, както и от представените удостоверение за наследници на М.
А. Я. с изх. № 3227/05.07.2013 г. /л.72/, удостоверение за наследници К. В. Я. /майка на
ответника и съпруга на М. А. Я./ с изх. № 25/ГРС-7135/14.08.2025 г. / л. 73/ и
удостоверение за наследници на К. М. А. /брат на ответника/ с изх. № 25/ГРС-
7138/14.08.2025 г. /л. 74/. От посочените писмени доказателства съдът приема за
безспорно доказано по делото, че за процесния период ответника има качеството на
клиент на топлинна енергия за имота, в качеството на негов едноличен собственик в
периода след 03.01.2021 г. /датата на смърт на К. М. А./ и на негов съсобственик в
периода от 04.06.2013 г. – датата, на която е починал нейния баща. В тази връзка съдът
съобрази и че ответника не твърди и по делото липсват данни собствеността на имота
да е прехвърлена на друго лице или такова да е било ползвател на същия по време на
него.
Количеството и цената на доставената до процесния топлоснабден имот
3
топлинна енергия в посочения в исковата молба период са установени по делото от
приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза /л.
76 и сл./. Вещото лице е посочило, че през процесния период е начисляван разход на
топлинна енергия за БГВ прогнозно, като в имота е монтиран един брой водомер.
Начислен е служебен разход на топла вода за битови нужди според показанията на
уреда. През периода 2021 г. - 2022 г. топла вода в имота не е потребявана и прогнозно
начислените суми са сторнирани с изравнителната сметка за годишния отчет за имота.
Посочено е и че в имота има четири налични отоплителни тела, като отоплителните
тела в стаите са с монтирани индивидуални разпределители. Същите не са използвани
и за тях не е начисляван разход на топлинна енергия. Отоплителното тяло в
помещение „Баня“, е щранг-лира, без ИРУ. За него е начисляван разход на топлинна
енергия, като за тяло, работило непрекъснато. Този разход е определен по
изчислителен път. След провеждане на задължителният годишен отчет от фирмата
топлинен счетоводител, разхода на топлинна енергия за отопление на имота е
преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е
отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Вещото лице е установило,
че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно
приложимата методика. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Вещото лице е
стигнало до заключение, че начислените суми от ищеца за процесния период са
коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба през процесния период. Изравнителни сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС.
Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 17.09.2025 г. вещото лице
уточнява, че начислените суми са за сградна инсталация и за отопление на банята от
шранг лирата, която е в нея. Измервателните уреди в другите стаи са с дистанционно
отчитане и няма начислен разход за тях.
Като съобрази заключението на вещото лице, съгласно което дължимите суми за
главница са в размер на претендирания, както и че по делото не се твърди от
ответника и не се установява да са извършени плащания от него за погасяване на
дължими суми, съдът намира, че предявения положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ е основателен и
следва да бъде уважен за пълния претендиран размер.
Доколкото не се спори, че потребителят-ответник не е изпълнили точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатените главници, за периода,
по време на който се установи да е имал качеството на потребител на топлинна
енергия за процесния имот. Съгласно чл. 34 ал. 1 от приложимите Общи условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за доставената топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този
срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството на
потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на
законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При този извод, основателна е и акцесорната претенция за мораторна лихва за сума в
размер на 103,10 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода
09.02.2021 г. до 03.02.2023 г. върху присъдената главница.
В обобщение, по изложените съображения, предявените по реда на чл. 422 ГПК
4
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за разноските
на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК. Ищецът
претендира разноски за исковото производствo в размер на 25 лв. - държавна такса,
депозит за вещо лице в размер на 370 лв., депозит за особен представител в размер на
300 лв., такса за връчване на съдебни книжа с Държавен вестник в размер на 30 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът
определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на спора, ответника
следва да бъде осъден да плати на ищеца и сторените разноски за заповедното
производство в размер на 75 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Р. М. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град П., ул. „Г. М.“ №
**, вх. *, ет. *, ап. **, дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино”, ТЕЦ „Република“,
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 1761/04.06.2024 г. по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 2923/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, както следва: 586,63
лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлофициран имот, находящ се на адрес: град П., ул.
„С.“, бл. **, вх. *, ап. **, 103,10 лв.– законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.02.2021 г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху
размера на главницата от 586,63 лв., считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 03.06.2024 г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. М. И., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: град П., ул. „Г. М.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сума в размер на 75 лв.,
представляваща разноски по ч. гр. д. № 2923/2024 г. по описа на Районен съд –
Перник, и суми в размер на 725 лв. – разноски и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5