Решение по дело №511/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение N140/19.03.2009г., постановено по гр.д. N 390/2008г., Кърджалийският районен съд еприел за установено по отношение на Н. В. Х. и В. Н. Х., и двамата от Г., че И. Н. С. и Д. Х. М. от Г., са съсобственици на 2/3 идеални части от следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.106.14.1.28., представляващ апартамент №*, находящ се в Г., У. А. № *, бл."Р.", В.А, .*, състоящ се от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, входно антре, лоджия- столова, лоджия- спалня, балкон- бокс, балкон- спалня, с обща застроена площ от 91,90 кв.м., при граници на апартамента; Ю. и Х. Ю., ведно с принадлежащото избено помещение №1 с обща площ от 3,04 кв.м., при граници- общо помещение за пералня и Ф. Х., и таванско помещение № 4 със светла площ 9,98 кв.м., при граници- Г. Г. и общ коридор, както и 4,478% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. С решението си съдът е осъдил Н. В. Х. да отстъпи собствеността и да предаде владението на Д. Х. М. върху 1/3 идеална част от описания недвижим имот и е отменил НА №51, том IV, рег. № 6898, дело № 867/2004г. на нотариус К. Д. с район на действие РС- К., до размер на 2/3 идеални части от имота, както и е отхвърлил като неоснователен предявения от Н. В. Х. против И. Н. С. и Д. Х. М. иск за заплащане на подобрения на имота и задържането му до окончателното изплащане на сумата. В полза на И. Н. С. и Д. Х. М. са присъдени деловодни разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Н. В. Х. и В. Н. Х., които чрез пълномощника си го обжалват. Сочат, че решението е неправилно. Излагат подробни съображения. Молят да се отмени първоинстанционното решение и предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендират деловодни разноски за двете инстанции.

С оглед данните по делото за смъртта на въззивника В. Н. Х. преди постановяването на първоинстанционния акт, съдът е конституирал наследниците му в процеса /П. Х. и Н. Х./ и е дал възможност на същите да преподпишат въззивната жалба, с което да изразят волята си относно атакуваното решение на районния съд. Тъй като същите не са извършили никакви действия във връзка с тази си възможност – т.е., не изразяват воля да атакуват първоинстанционното решение, съдът е прекратил въззивното производство по отношение на тях. Производството продължава да се движи между въззивника Н. В. Х., който на собствено основание обжалва атакуваното решение, и въззиваемите И. Н. С. и Д. Х. М..

Като съобрази данните по делото, въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Н. С. и Д. Х. М., и двамата от Г., против Н. В. Х. и В. Н. Х., и двамата от с.гр.

В исковата молба се твърди, че ищците И. Н. С. и Д. Х. М., и двамата от Г., са съсобственици по наследство от общите им наследодатели Н. К. Х. /Н. Х. М./ и Н.Й. Х. /Н. Ю.М./ на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.106.14.1.28. - А. № *, находящ се в Г., У. А. № *, бл."Р.", В.А, .5, състоящ се от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, входно антре, лоджия- столова, лоджия- спалня, балкон- бокс, балкон- спалня, с обща застроена площ от 91,90 кв.м., при граници на апартамента: Ю. и Х. Ю., ведно с принадлежащото избено помещение №1 с обща площ от 3,04 кв.м., при граници- общо помещение за пералня и Ф. Х., и таванско помещение № 4 със светла площ 9,98 кв.м., при граници- Г. Г. и общ коридор, както и 4,478 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Сочи се, че ищцата е дъщеря на наследодателите, а ищецът- техен внук, син на починалия преди наследодателите техен син. Твърди се, че наследодателите на ищците закупили имота от СД "Изграждане на населени места- К., за което им бил съставен Н.а. № 182, том I, дело № 231/ 1974г. на КРС. След смъртта на общите им наследодатели /Н. К. Х.- на 24.11. 1988г., а Н. Й. Х. - на 17.05.1990г./, имотът се владеел както от ищцата С., която живеела там със своя син, така и от нейния брат В. Н. Х. и неговия син Н. В. Х. - ответници по иска. Ищците били декларирали наследствения имот, заплащали дължимите данъци и такси, като ищцата С. владеела своята наследствена част лично. През 2008г., по повод издаване на документ за притежавани идеални части от имота, ищците узнали, че отв. В. Х. се снабдил с нотариален акт за собственост по давност върху целият имот, а след това го продал на своя син Н. В. Х., с НА № 51, том IV, рег. № 6898, дело № 867/ 2004г. Ищците твърдят още, че вторият ответник е собственик по наследство на 1/3 идеални части от имота, и след смъртта на общите им наследодатели не бил променил отношението си към имота, като към свой собствен имот, не го завладял за себе си и не бил отблъснал владението на останалите сънаследници. Съответно, първият ответник – Н. Х. не бил придобил собствеността върху 2/3 ид.части от продадения имот, т.к. ги придобил от несобственик.

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на двамата ответници, че ищците по делото са съсобственици на 2/3 идеални части от процесния недвижим имот, придобит по наследство; да бъде осъден първият от ответниците да отстъпи собствеността и да предаде владението на 1/3 идеална част от цитирания имот на Д. М., и да се отмени Н.а. № 51, том IV, рег. № 6898, дело № 867/2004г. на нотариус К. Д. с район на действие- РС- К., до размер на 2/3 идеални части от имота, предмет на продажбата.

Ответникът Н. В. Х. е предявил насрещен иск с правно основание чл.72 ал.1 от ЗС - за извършени подобрения в имота, като е посочил, че стойността им възлиза на 8 700 лева, поради което е поискал ищците да бъдат осъдени да заплатят 2/3 от стойността им в размер на 5 800 лева /или по 2 900 лева всеки един от тях/, ведно със законна лихва, както и разноски по делото. Направено е искане и за задържане на имота на основание чл.72 ал.З от ЗС, до заплащане стойността на подобренията. С отговора по предявения насрещен иск е направено възражение, че в ремонта на процесното жилище са участвали и ищците, както и че с ремонта не е увеличена стойността на имота.

Като съобрази доказателствата по делото, настоящата инстанция намира за безспорно следното:

Н. К. Х. е починал на 24.11.1988г. в Г. и е оставил за свои наследници съпругата си Н. Й.Х. /починала на 17.05.1990г./, ищцата И. Н., ответникът Вахитин Нури Халил, и ищецът Д. Х.. Н. Й.Х. е починала на 17.05.1990г. в Г. и е оставила за наследници И. Н. С., В. Н Х и Д. Х. М.. Т.е., установява се, че ищците и вторият по делото ответник са наследници по закон на починалите наследодатели.

От нотариален акт № 181, том I, дело № 231/ 1974г. на РС-К. се установява, че Н. К. Х. и Н. Й. Х. закупили от СД "Изграждане на населени места- К. процесния недвижим имот, представляващ А. №*, находящ се в Г., бл."Р.", .5, състоящ се от спалня, спалня-дневна, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, входно антре, изол. антре, лоджия- столова, лоджия- спалня, балкон- бокс, балкон- спалня, с обща застроена площ от 91,90 кв.м., при граници на апартамента: Ю. и Х. Ю., ведно с принадлежащото избено помещение №1, с обща площ от 3,04 кв.м., при граници- общо помещение за пералня и Ф. Х., и таванско помещение № 4, със светла площ 9,98 кв.м., при граници- Г. Г. и общ коридор, както и 4,478 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

С НА № 194, том I, рег. № 6529, дело № 808/ 2004г. на нот. К.Д. В. Н. Х. бил признат за собственик по наследство и давност на описания по-горе недвижим имот. С НА № 51, том IV, рег. № 6898, дело № 867/ 2004г. на нотариус К.Д. В. Н. Х. продал на Н. В. Х. същия този имот.

Безспорно е по делото, и в тази връзка са приети 4 бр. приходни квитанции, както и дубликати на „документи за платени данъци”, за платени от И. Н. С. и от Д. Х. М. данъци за процесния недвижим имот, за годините 1999, 2000, 2001, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007. Установява се също, че И. Н. С. и Д. Х. М., са декларирали с данъчни декларации с № 52247/ 09.12.1998г. и 52247/ 09.12.1998г., че са съсобственици на процесния недвижим имот, находящ се в Г., бл."Р.", В.А, А.*.

От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели М. Ю., М. К., С. А., Р. Р., О. Х. се установява, че до смъртта на общите на страните наследодатели в процесното жилище живели само те - Н. К. Х. и Н. Й. Х.. След смъртта им там постоянно не е живяла никоя от страните по делото, и както ищцата И. С. със сина си, така и ответникът В. Х. пътували често от и до Турция. Установява се също, че всички те взели участие с труд и материали по ремонта в жилището.

От заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че стойността на извършените през 2007г. подобрения в процесното жилище възлиза на 6 564,90 лева, и стойността на имота се увеличила със същата сума. В обстоятелствената част на заключението извършените СМР са посочени по видове и стойности, като вещото лице е приело, че същите имат характер на основен ремонт. Заключението не е оспорено от страните и се възприема от съда изцяло.

Пред настоящата инстанция, в срока за произнасяне, ищецът Д. Х. М. прави отказ от предявените от него искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.108 от ЗС и по чл.537, ал.2 от ГПК, и моли атакуваното решение да бъде обезсилено в частта му, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по тези искове, а производството в тази му част прекратено.

С оглед отказа от иск от страна на ищеца Д. Х. М., с който същият се отказва изцяло от спорното материално право по отношение на предявените от него искове с правно основание чл.124 от ГПК, 108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, следва първоинстанционното решение да се обезсилив частта му, с която е установено по отношение на Н. В. Х. и В. Н. Х., че Д. Х. М. от Г. е съсобственик на 1/3 идеална част от следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.106.14.1.28., представляващ апартамент №9, находящ се в Г., У. А. № *, бл."Р.", В.А, .5, състоящ се от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, входно антре, лоджия- столова, лоджия- спалня, балкон- бокс, балкон- спалня, с обща застроена площ от 91,90 кв.м., при граници на апартамента; Ю. и Х. Ю., ведно с принадлежащото избено помещение №1 с обща площ от 3,04 кв.м., при граници- общо помещение за пералня и Ф. Х., и таванско помещение № 4 със светла площ 9,98 кв.м., при граници- Г. Г. и общ коридор, както и 4,478 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; Н. В. Х. е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на Д. Х. М. върху 1/3 идеална част от описания недвижим имот и е отменен НА №51, том IV, рег. № 6898, дело № 867/ 2004г. на нотариус К. Д. с район на действие РС- К., до размер на 2/3 идеални части от имота. Производството в тази му част следва да се прекрати.

По отношение на предявения от И. Н. С. срещу Н. В. Х. и В. Н. Х. иск с правно основание чл.124 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на същите, че И. С. е съсобственик на 1/3 идеална част от следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.106.14.1.28., представляващ апартамент №9, находящ се в Г., У. А. № *, бл."Р.", В.А, .5, състоящ се от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, входно антре, лоджия- столова, лоджия- спалня, балкон- бокс, балкон- спалня, с обща застроена площ от 91,90 кв.м., при граници на апартамента; Ю. и Х. Ю., ведно с принадлежащото избено помещение №1 с обща площ от 3,04 кв.м., при граници- общо помещение за пералня и Ф. Х., и таванско помещение № 4 със светла площ 9,98 кв.м., при граници- Г. Г. и общ коридор, както и 4,478 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, въззивният съд намира искът за основателен и доказан по съображенията, изложени в атакуваното първоинстанционно решение, и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на осн.чл.272 от ГПК. Не се установява ответникът В. Х. да е демонстрирал, че владее и ползва имота като свой повече от 10 години; и да е отблъснал собственическите претенциите на останалите наследници, или да е противопоставил на същите своите такива. Реалното неползване на една вещ от някой съсобственик, не води до изгубване правото на собственост за тях.

По отношение на предявения насрещен иск с правно основание чл.72 от ЗС съдът намира, че същият е неоснователен и недоказан, и следва да се отхвърли. Като е стигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт в тази му част.

Ето защо, следва решението в останалата му част да бъде потвърдено.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на въззивника Н. В. Х. за деловодни разноски за двете инстанция, и предвид отказа от иск от страна на Д. М., такива му се следват в размер на 374,72лв., които следва да се възложат в негова тежест.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение N140/19.03.2009г., постановено по гр.д. N 390/2008г., по описа на Кърджалийския районен съд в частта му, с която 1. еустановено по отношение на Н. В. Х. и В. Н. Х., че Д. Х. М. от Г. е съсобственик на 1/3 идеална част от недвижим имот, придобит по наследство - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40909.106.14.1.28., представляващ апартамент №*, находящ се в Г., У. А. № *, бл."Р.", В.А, .5, състоящ се от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, баня, тоалетна, входно антре, лоджия- столова, лоджия- спалня, балкон- бокс, балкон- спалня, с обща застроена площ от 91,90 кв.м., при граници на апартамента; Ю. и Х. Ю., ведно с принадлежащото избено помещение №1 с обща площ от 3,04 кв.м., при граници- общо помещение за пералня и Ф. Х., и таванско помещение № 4 със светла площ 9,98 кв.м., при граници- Г. Г. и общ коридор, както и 4,478 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; 2. Н. В. Х. е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на Д. Х. М. върху 1/3 идеална част от описания недвижим имот и 3. е отменен НА №51, том IV, рег. № 6898, дело № 867/ 2004г. на нотариус К. Д. с район на действие РС- К., до размер на 2/3 идеални части от имота и прекратява производството по делото в тези му части.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Д. Х. М. с ЕГН * да заплати на Н. В. Х. с ЕГН * деловодни разноски за двете инстанции в размер на 374,72лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.