Р Е Ш Е Н И Е
№ 260074/01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на трети февруари двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА
СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при
секретаря М.С., като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 930 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц.С.П. против
Решение № 260048/ 02.09.2020 г. по гр. д. № 24/2020 г. на Районен съд Хасково, с
което е уважен предявеният от В.А.П. и С.П.П. иск с
правно основание чл. 108 ЗС по отношение на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.719.251.1.5 по КК и КР на гр.***, одобрени със Заповед № РД
– 18 - 63/ 05.10.2006 г., изменена със Заповед № 18 - 10201/ 20.12.2016 г. на
началник СГКК - Хасково, с административен адрес: гр.***, намиращ се в сграда с
идентификатор 77195.719.251.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.719.251, с предназначение:
жилище, с площ по документ 110 кв. м., ведно с 1/ 3 ид. ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като се поддържа, че жалбоподателката е придобила
процесния имот по давност, което неоснователно не е признато от районния съд. Прави
се искане да се отмени решението, вместо което се постанови ново, с което предявеният
иск се отхвърли като неоснователен.
Въззиваемите В.А.П. и С.П.П. чрез пълномощника си оспорват жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по отделно, констатира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е
допустима.
В.А.П. и С.П.П. са предявили против Ц.С.П.
иск по чл. 108 ЗС по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.719.251.1.5 по КК и КР на гр.***,
одобрени със Заповед № РД – 18 - 63/ 05.10.2006 г., изменена със Заповед № 18 -
10201/ 20.12.2016 г. на началник СГКК - Хасково, с административен адрес: гр.***
, намиращ се в сграда с идентификатор 77195.719.251.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 77195.719.251, с предназначение:
жилище, с площ по документ 110 кв. м., ведно с 1/ 3 ид. ч. от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж, собствеността върху който
претендират въз основа на наследяване от П.С.П..
По делото не е спорно, че приживе
процесният имот е бил собственост на П.С. П., починал на 11.12.2018 г., който е
придобил същия по дарение от своя баща С. Г.П. с НА № 144, т. VI, д. № 2099/ 1992 г.
Видно от Удостоверения
за наследници № ГРАОН - 1513/ 13.12.2018 г. ищците са наследници на П.С. П., като В.А.П. е негова съпруга, а С.П.П.
– син.
С НА № 48, т. III,
рег. № 2742, д. № 269 от 111.12.2019 г. на Нотариус № 125 – Иван Боев
ответницата Ц.С.П. е призната за собственик на процесния
апартамент по наследство и давностно владение.
По делото не е спорно, че до смъртта си през 2018 г.
надледодателят на ищците е живял в процесния имот, като след сключване на
граждански с баща му С. Гинев П. там е заживяла и ответницата Ц.С.П..
При тези данни по делото изводът на районния съд за
основателност на предявения иск е правилен и се споделя от настоящата
инстанция. Процесният имот е принадлежал на наследодателя на ищците П.С. П., който след смъртта му през 2018 г. е придобит по
наследяване от ищците като негови наследници.
Събраните по делото доказателства, сочещи, че до
смъртта си през 2018 г. наследодателят на ищците е живял в имота, оборват по
категоричен начин легитимиращият ефект на констативния нотариален акт, с който
ответницата Ц.С.П. е призната за собственик на същия по давност. Давността като
оригинерен способ за придобиване на вещни права се характеризира с два елемента
- владение и изтичане на определен срок. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението е
упражняване на фактическа власт лично или чрез другиго като своя. Не е налице
владение, когато фактическата власт се упражнява със съгласието на собственика.
В този случай е налице или държане, когато фактическата власт се осъществява по
силата на правно основание, което изключва намерението вещта да се държи като
своя (заем, наем), или съизволителни (търпими) действия, които владелецът е
позволил да се извършват вследствие на близките отношения между тях.
В
настоящия случай се установи, че след придобиване на процесното жилище през
1992 г. П.С. П. е оставил баща си С. Г. П. и втората му съпруга – ответницата Ц.С.П.
да живеят в него. Предоставянето на жилището за временно ползване на баща му и
ответницата е мотивирано от близките отношения между тях, което изключва
намерението им за своене на вещта, тъй като се касае за търпими (съизволителни)
действия. Дори и след смъртта на съпруга си С.Г. П. ответницата е продължила да
живее в жилището със съгласието на собственика П.С. П.. Липсват доказателства,
които да сочат, че след смъртта на С. Г. П.Ц.С.П. е отстранила наследодателя на
ищците от имота, установила е своя еднолична фактическа власт и че е
демонстрирала по ясен и несъмнен начин спрямо него намерението си за своене, т.
е. че се счита за пълноправен собственик. Такова поведение ищцата е демонстрирала
спрямо ищците като наследници на собственика П.С.П. едва след смъртта му през
2018 г., когато е спряла достъпа им до жилището. Едва от този момент тя е
започнала да владее имота, но, като се има предвид, че към датата на подаване на
исковата молба на 08.01.2020 г. не е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС 10
– годишен срок, изводът на районния съд, че ответницата не е придобила жилището
по давност, е правилен.
Плащането на данъците на имота от ответницата приживе
на собственика П.С.П. само по себе си не може да обоснове наличието на
собственическо намерение, след като не го е отстранила от имота, нито пък той
съзнателно и доброволно й е предал владението, превръщайки се в държател (constitutum possessorium). Нотариално завереното изявление на В.А.П. от
28.02.2006 г., че няма да има претенции за вбъдеще относно процесния имот, не
поражда правни последици, тъй като предварителният отказ от бъдещи права е
недействителен. Посочената декларация по никакъв начин не може да се приравни
на начало на давностно владение, тъй като към този момент ищцата В.П. няма
собственически права върху жилището. Негов собственик е съпругът й П.С.П., като
липсват доказателства да е предал доброволно владението на ответницата, от
който момент започва да тече 10 – годишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. След
смъртта на съпруга си С. Г.П. ответницата е продължила да живее в жилището със
съгласието на П.С.П., което изключва намерението за своене и съответно наличието
на владение като един от елементите на фактическият състав на придобивната
давност по чл. 79, ал. 1 ЗС. Поради това, като е приел, че ищците са
собственици на процесния имот по наследяване от наследодателя им П.С.П. и не са
загубили собствеността върху него към датата на подаване на исковата молба,
обжалваното решение, с което предявеният иск по чл. 108 ЗС е уважен, следва да
се потвърди.
С оглед изхода на делото въззивницата Ц.С.П. следва да
заплатят на въззиваемите В.А.П. и С.П.П. направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. или по 750 лв. на всеки един от
тях.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260048/ 02.09.2020 г. по гр. д. № 24/2020
г. на Районен съд Хасково.
ОСЪЖДА Ц.С.П. да заплати
на В.А.П. и С.П.П. на всеки поотделно разноски за
въззивната инстанция в размер на 750 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.