№ 3581
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110127257 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 31.07.2023 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Ц. Т. Д.а и А. Й. Д. за
заплащане на следните суми (при квоти 3/4 части за Ц. Д.а и 1/4 част за А. Д.): 189,05 лева,
главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „**“, бл. 624, вх. В, ет. 8, ап. 94, аб. № ** за периода м.05.2020 г.-м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 31.07.2023г. до изплащане на вземането, 35,43 лева, мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 20.07.2023 г.,
25,48 лева, главница за дялово разпределение за периода м.06.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 31.07.2023г. до изплащане на вземането, 5,52 лева, мораторна лихва върху
главниците за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 20.07.2023 г. и разноски
по делото. В тази връзка било образувано гр.д. № 43049/2023 г. по описа на СРС, 161-ви с-в,
като била издадена исканата заповед за изпълнение. След издаването й длъжницата Ц. Д.а
починала и на нейно място като наследник за 3/4 част от вземанията бил конституиран
другият длъжник А. Д.. Заповедта била връчена на ответника А. Д. по реда на чл. 47 ГПК,
поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което
указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че
ответникът като собственик на 1/4 част от имота бил клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ, а за 3/4 част от задълженията отговарял като
наследник на Ц. Д.а. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи
1
условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези общи условия
купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ответниците били използвали доставената им топлинна енергия през исковия период. До
момента обаче ответникът не погасил задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на
чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и имотът на ответника,
били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Термокомплект“
ООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
За имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови
решение, с която да бъде признато за установено, че ответникът дължи главница за
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ЖК.**, бл.624, вх.В, ет.8, ап.94, аб.№** за периода м.05.2020 г.-м.04.2022 г., в размер
на 47,26 лева, ведно със законна лихва за периода от 31.07.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
20.07.2023 г. в размер на 8,86 лева , главница за дялово разпределение в размер на 6,37 лева,
ведно със законна лихва за периода от 31.07.2023г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва върху главниците за дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 20.07.2023 г.
в размер на 1,38 лева. Претендира разноски.
Ответникът А. Й. Д., чрез особения представител адв. Ю. Н., оспорва изцяло
претенциите на ищеца като неоснователни и недоказани. Сочи, че не е потребена топлинна
енергия в сочените размери в исковата молба. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД не изразява
становище по основателността на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с
наведените от страните доводи съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главници за топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
2
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
По силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
20.06.1991 г. съпрузите Й. Д. и Ц. Д.а са станали собственици в режим на съпружеска
имуществена общност (бракът сключен през 1971 г.) на процесното топлоснабдено жилище.
След смъртта на Й. Д. на 03.02.2018 г. преживялата съпруга е придобила 1/2 част от имота от
прекратената съпружеска имуществена общност и е била призована към наследяване на
личното имущество на починалия, в което се е намирала 1/4 част от имота, докато призован
към наследяване за остатъка е синът А. Д. – за другата 1/4 част от имота.
След смъртта на Й.ка Д.а на 07.10.2023 г. единствен неин наследник по закон е А. Д..
По отношение на А. Д. няма доказателства той да приел наследството на баща си Й.
Д., нито на майка си Й.ка Д.а.
Със смъртта на едно лице наследниците му не стават автоматично собственици на
наследствените вещи и другите активи в наследството, нито пък стават автоматично
длъжници по неговите дългове. Със смъртта на наследодателя съгласно чл. 1 ЗН единствено
се открива наследството му. То не преминава в патримониума на наследника автоматично –
арг. чл. 48 ЗН. В полза на наследника се поражда единствено право на наследяване – арг. чл.
48 ЗН. Това право (споменато изрично и в текста на закона – вж. чл. 51, ал. 1 ЗН, чл. 58 ЗН,
чл. 59, ал. 1 ЗН) е субективно непритезателно гражданско право, което включва две
правомощия – да се приеме или да се откаже едно наследство. Правото на наследяване се
упражнява с едностранно изявление на титуляря му, с което чрез формален акт (при отказа)
или чрез формален или неформален акт (при приемането) наследникът упражнява
предоставената му опция – да приеме или да се откаже от наследството. Двете правомощия
са част от едно субективно право и взаимно се изключват. Ако приеме наследството,
наследникът придобива цялото или част от наследството, а ако се откаже, наследникът губи
правото да приеме наследството.
Лицето, в чиято полза възниква право на наследяване, т.е. лицето, комуто се предлага
едно наследство, има три различни
а. да приеме наследството чисто и просто, направо (чл. 49, ал. 1 ЗН и чл. 49, ал. 2 ЗН);
б. да се откаже от наследството (чл. 52 ЗН);
в. да приеме наследството по опис (чл. 61, ал. 1 ЗН).
Трите наследственоправни опции са ясно посочени в самия закон – чл. 62 ЗН:
„Приемането по опис от един от наследниците ползува останалите, но то не лишава
последните от правото да приемат направо наследството или да се откажат от него.“.
Ако бъде прието наследството (било направо, било по опис), правото на наследяване
се погасява, а на негово място се поражда право на наследство, което включва правото на
приелия наследството да се разпореди с наследството като съвкупност – например да го
продаде – чл. 212 ЗЗД. Поражда се и наследствено правоприемство и наследникът става
собственик на вещите, включени в наследството. Наследственото правоприемство е с
обратно действие – арг. чл. 48, изр. 2 ЗН.
3
Презумпция за приемане на наследството има в изпълнителния процес – арг. чл. 429,
ал. 2, изр. 1 ГПК, но в исковия процес такава презумпция няма и фактът подлежи на пълно и
главно доказване. Когато кредиторът не разполага с доказателства, че наследникът на
длъжника е приел наследството, може да иска иницииране на процедура по чл. 51 ЗН, но
съдът не е длъжен служебно да му указва за тази възможност. В този смисъл решение № 101
от 08.10.2019 г. по гр.д. № 2260/2018 г., ВКС, IV г.о.
Ищецът не доказва ответникът А. Д. да е приел наследството на баща си Й. Д.,
поради което и той не доказва А. Д. да е станал преди исковия процес собственик на 1/4 част
от имота, респ. не доказва в исковия период ответникът като собственик да отговаря за 1/4
част от процесните задължения. Ищецът не доказва ответникът А. Д. да е приел
наследството на майка си Ц. Д.а, поради което и той не доказва А. Д. да е станал наследил
нейната хипотетична 3/4 част от процесните задължения.
Исковете за главница за топлинна енергия и мораторна лихва върху тези главни
вземания следва да се отхвърлят.
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху вземането за услуга дялово разпределение
Тези искове са неоснователни и на самостоятелно основание.
Иищецът и собствениците на обекти в етажната собственост са обвързани от
договорно правоотношение по чл. 150 ЗЕ, като в сградата, в която се намира собственият на
ответницата имот, е въведена системата на дялово разпределение и такова се извършва от
третото лице-помагач – лицензирана субект по чл. 139а ЗЕ. Задълженията на ищеца по
договора за продажба са да доставя и продава топлинна енергия, а на собствениците да я
заплащат съобразно цените, одобрени от КЕВР, и на падежите, посочени в общите условия
на ищеца.
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца
разноски за изготвяне на изравнителна сметка и отчет на уреди за топлинно разпределение
са именно разноски, попадащи в предметния обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2
ЗС). Нормата е диспозитивна, като не съществува пречка за дерогирането й както с нарочно
писмено съглашение между ищеца и ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени
от надлежния държавен орган. Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите
условия от 2016 г. Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна
енергия се предвижда задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца.
Такава уговорка не е включена в общите условия, поради което за основателността на
главния иск за дялово разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на
третото лице-помагач визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно
задължение за предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да
определя по съглашение с третото лице помагач реда и начина на заплащане на услугата, то
отново според съда в тежест на собствениците не би възникнало задължение за заплащането
4
на главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец
продавач, според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на
задължения за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл.
186, ал. 2 ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато
едната страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, но той няма
доказателства за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
А. Й. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 189,05 лева, главница за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „**“, **, аб. №
** за периода м.05.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 31.07.2023г. до изплащане
на вземането, сумата от 35,43 лева, мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия
за периода от 15.09.2020 г. до 20.07.2023 г., сумата от 25,48 лева, главница за дялово
разпределение за периода м.06.2020 г.-м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 31.07.2023г.
до изплащане на вземането, и сумата от 5,52 лева, мораторна лихва върху главниците за
дялово разпределение за периода от 15.08.2020 г. до 20.07.2023 г.
Решението е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД като помагач
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5