М О Т И В И
КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД N 431/2019год. по описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.
Л.С.П.,*** в това, че:
В периода от м. февруари,
2018 г. до м. декември, 2018 г. включително, в гр. Русе, след като бил осъден с
Решение № 318/09.03.2016 г. по гр.дело № 918/18 г. на Районен съд Русе, влязло
в сила на 09.03.2016 г., да издържа свой низходящ – детето си В.Л.П., род. на ***
г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
вноски - 11 /единадесет/ месечни вноски в размер на 200.00 лв. всяка, или в общ
размер на 2200.00 лв. - престъпление по чл.183,
ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Моли Съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи
предвиденото за това престъпление наказание.
Подсъдимият се явява
лично. Дава обяснения, в който на практика признава извършването на деянието. Моли
Съда за снизхождение при определяне на наказанието.
От
събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Л.С.П. е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование,
разведен, неосъждан, не работи, с ЕГН:**********.
На 13.09.2008
г. подс. Л.П. и свид. Ц.С. сключили граждански брак и заживели заедно. От
съвместното им съжителство се родило едно дете – В.Л.П., род. на *** г.
С
Решение № 318/09.03.2016 г. по гр.дело № 918/2016 г. на РРС, брака между Л.П. и
Ц.С. бил прекратен с развод по взаимно съгласие. По делото, П. и С. се явили
лично. С това решение Съдът предоставил упражняването на родителските права
върху детето на майка му – свид. Ц.С., като за бащата били определени правила
за лични контакти с детето. Подсъдимият бил осъден да плаща ежемесечна издръжка
от 200.00 лв. за детето, чрез майка му. Решението, като необжалваемо, влязло в
сила на 09.03.2016 г.
Въпреки,
че постановеното решение било известно на подсъдимия, през м. февруари, 2018 г.
подс. П. спрял да плаща издръжка за детето си В.П.. Поради това, по жалба на Ц.С.
било образувано настоящото наказателно производство. До привличането в
качеството на обвиняем на Л.П., били натрупани неиздължени вноски за издръжка
на детето му в размер на 2200.00 лв., за периода от м.февруари, 2018 г. до м.декември,
2018 г. През м.юли, 2018 г. подс. П. привел сумата от 200 лв. за издръжка на
детето си по сметката на майката – Ц.С..
Така
в периода от
м. февруари, 2018 г. до м.декември, 2018 г., включително, подс. Л.П. не изпълнил задължението си да плаща издръжка
в размер на 11 /единадесет/ месечни вноски по 200.00 лв. месечно, за детето си В.,
в общ размер на 2200.00 лв.
Изложената фактическа
обстановка се установява от обясненията на подс. Л.П. и показанията на свидетелите
Ц.С. /дадени в хода на съдебното следствие/ и Ц.С. /приобщени по реда на чл.281,
ал.5 от НПК/. Тази фактическа обстановка се подкрепя и от събраните и проверени
по делото писмени доказателства и доказателствени средства –Решение № 318/09.03.2016 г. по гр.дело № 918/2016 г.
на РРС, удостоверение за раждане, справка от ДСИ при РРС, справка за
съдимост, декларация, биографична справка.
Всички доказателства
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимият
Л.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.183, ал.1
от НК, тъй като през периода от м.февруари, 2018г. до м.декември, 2018г.
включително, в гр.Русе, след като бил осъден с Решение № 318/09.03.2016 г. по
гр.дело № 918/18 г. на Районен съд Русе, влязло в сила на 09.03.2016 г., да
издържа свой низходящ – детето си В.Л.П., род. на *** г., съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на повече от две вноски - 11
/единадесет/ месечни вноски в размер на 200.00 лв. всяка, или в общ размер на
2200.00 лв.
От
обективна страна са налице елементите от състава на престъплението - подсъдимият
имал малолетно дете, с влязло в сила решение на граждански съд бил осъден да му
плаща издръжка и съзнателно не изпълнил задължението си да издържа свой
низходящ – дъщеря си В.П., в размер на повече от две месечни вноски, а именно за
единадесет месечни вноски.
Несъмнено,
естеството на задължението за издръжка цели задоволяване на ежедневни нужди на
детето и затова е периодично, ежемесечно дължимо и носимо. Детето е
недееспособно, а грижите за неговото отглеждане и възпитание са възложени от
съда на неговата майка, на която са предоставени родителските права. След като
поведението на подсъдимия в крайна сметка не осигурява редовното предоставяне
на средствата, от които детето му се нуждае за задоволяване на ежедневните си
потребности от храна, облекло, топлина, лекарства, развлечения, игра и други,
то не би могло установеното инцидентно и забавено плащане на една вноска по
издръжката през м.юли,2018г. да бъде оценено като надлежно изпълнение на
неговото задължение за издръжка, защото не постига този резултат - да гарантира
неговото участие в издръжката на детето.
От
субективна страна е налице пряк умисъл. Подс. П. съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, при което целял
настъпването на противоправния резултат. Несъмнено съзнавал, че има малолетно
дете, за чието нормално развитие и отглеждане бил осъден, с известен му съдебен
акт, да плаща ежемесечна издръжка. Независимо от това, съзнателно, при
отсъствието на обективни пречки за това, взел решение да не изплаща тези
издръжки.
Не
бяха представени по делото и не се събраха доказателства, за това подс. П. да
страда от физически или психически недъг, който да е непреодолима пречка за
полагане на труд, респективно реализиране на доходи от негова страна.
При
тези обстоятелства Съдът счита, че подсъдимият Л.П. следва да бъде признат за
виновен в извършването на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и му бъде наложено
наказание.
При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимият П., Съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства признанието на вината и отсъствието на предходни
осъждания. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства Съдът приема продължителният период от време
на инкриминираното неизпълнение на задължението за плащане на издръжка,
значителният размер на натрупаните неиздължени парични средствата, както и обстоятелството, че и към момента на съдебното
следствие, независимо от проведеното наказателно производство срещу него, подс.
П. не заплаща издръжка за детето си, с което се създават затруднения при
задоволяване ежедневните потребности на детето от храна, облекло, топлина,
лекарства, развлечения, игра и други. Предвид това и при установения
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, Съдът приема, че на осн.
чл.57, ал.1 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено по-тежкото алтернативно
предвиденото наказание - “Лишаване от свобода”, като счита, че целите на наказанието
ще се постигнат, ако същото бъде за срок от 3 /три/ месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.66
от НК, и изтърпяването на така наложеното наказание “Лишаване от свобода”
следва да се отложи за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Този срок би
въздействал предупредително и възпиращо спрямо подсъдимия и би го мотивирал за
в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Определеното
наказание Съдът намира за справедливо и съобразено с личната и генерална
превенция по чл.36 от НК.
Мотивиран
така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: